По стъпките на Rammstein в Ориента | webcafe.bg
Webcafe

По петите на Rammstein в Ориента

Джулиано Амат 20.07.2010, 12:00 (обновена 10.11.2010, 18:37)
рамщайн

На Изток към рая...

Рамщайн дойдоха в България и решиха да разпръсват генетичен материал в родните чалга клубове. Ония свръхпопулярни местенца, в които, вярвайте ми, все още някои български граждани всъщност никога не са стъпвали (като мен например, а също и като баба ми).  

Избрах Ориент 33 по две причини: защото там са били метъл величията и защото е редно да посетя място, маркирано със знака на типичната българска вакханалия в музиката, обличането и комуникацията между посетителите.

Нямах достатъчно добър приятел, който да се съгласи да отидем там, но това не ми попречи да разширя културния си натюрел откъм страната на масите, а именно фолк религията.

"Тук пускаме чалга, нали знаеш?" Така ме посрещна охраната на Ориент 33 в сезона на дините.

Влизам и ме обстрелват десетки погледи. Явно е заради суитчъра с три ленти.

Паля кемъл, поръчвам си хайнекен и се присламчвам към една компания застаряващи каки и батковци, наливащи се с водка и уиски. Нищо не ми казаха, дори и безинтересното си държаха за себе си.

Обстановката е поносимо кичозна. Но хората определено карат бирата ми да шупти доста упорито.

Най-силно впечатление ми направиха момичетата, които си носиха пайетите и леопардите, но не са пропуснали да се предпазят от злите езици, като си бяха вързали червени кончета.

И пичовете определено не отстъпваха: колани с всички форми и имитации на камъни сваровски, гелосани дълги коси, остри обувки, чудовищи ланци и часовници.

Дотук нищо ново под слънцето - всеки ден си гледаме тези ВИП-ове и по телевизията, и на улицата и най-вече в дискотеките и моловете. Това са техните свръхсоциални местенца.

Но лято е. И случката се развива в столичния студентски град. Самотни бяха накацали табелките „reserve" на бара, на който се вихреше една дългокрака зебра, и на всички кътове с канапета.

Барманката ми сподели, че лятото си е така. Провинцията си е прибрала чедата. И когато гост е някой екранен изпълнител, пак било същото. И през делник, и на празник. И бакшиши не давали много. Все пак имали редовни посетители, които им възвръщали надеждата.

Но настроението си е ок за човек, чувстващ се като чужденец на такова място. Клатещи се пияни тела, лица, гипсирани с фон дьо тен, коси, лакирани като паркет...

Не е зле, все пак цигарите в комбинация с бира си вървят еднакво добре, ако ги обичаш достатъчно.

Музиката не е за изхвърляне, признавам! Няма как да ти доскучае от песни, чиито мелодия, и текст те държат нащрек за някое гениално прозрение: Палатки, ВИП-ове на нощта, страст на кристали, вишни пияни, шестици, тихо ми пази, търсиш ли и покрай тях лапсуси, лапсуси...

Всичко това, прилично разджуркано в типично кръчмарските възгласи „а-ле-ле-лей-лей!", „хопа!", „жега!", „хааайде!".

На текстописците на фолка не им давам повече от 5-и клас. Или поне сексуалните мераци, които се подаваха от песните, биха отивали на човек, който все още остава на сухо.

Ориент 33 е място, където няма да умреш от скука, но и няма да си създадеш спомени.

По-страшното остава да не се обринеш в тигров и зебров принт едновременно.

Oще: рамщайн  студентски град  чалга 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани