Средно специално | webcafe.bg
Webcafe

Средно специално

Мария Касимова 17.01.2015, 11:18 (обновена 30.01.2015, 07:58)
фонтан на витошка

Снимка: © В.Е.

„Е, можеше и по-зле да е..."

Е, можеше, ама можеше и трябваше да е по-добре.

Имаше такова образование. Не е средно като средно, защото трябва да те профилира в нещо си - я да станеш шлосер, я градинар, я автомонтьор - и в този смисъл излиза извън рамките на обикновената гимназиална училищна програма.

Не е и висше, защото няма да те „въздигне" до позицията на инженер. Обаче е специално. Дава нещо „по-така". Или поне има тази претенция.

Напоследък си мисля, че тази формулировка - „средно специално" - идеално пасва на една избождаща очите българска тенденция - стремежът към посредственост.

Уютното усядане в средното, завършеното наполовина, недонаправеното, недонаученото и недоразбраното.

Често минавам по Витошка. И всеки път се питам наистина ли на тези хора, които се подписаха под „обновяването" на най-оживената столична улица, сега тя им харесва. С розово-жълтия фигурален килим от павета, който може би би изглеждал миличко, ако беше заменил разбития мегдан на някое село.

Сериозно ли всички тези учили архитектура и градоустройство глави смятат, че напудрените и превърнати в заведения партери на сградите стоят в унисон с дрипавите етажи нагоре?

Приятно ли им е, когато вдигнат главите си, да видят поникналите като пъпки сателитни чинии и климатици, които стърчат от фасадите?

Като казах пъпка, та се сетих за онова уникално с грозотията си нещо, поставено в центъра на ремонтирания участък от бул. Витоша, което би трябвало да е фонтан. Нямам идея дали авторът му е считал, че работи в духа на минимализма или пък е имал претенцията да изгради градска инсталация, но истината е, че в момента имаме едно огромно цирейоподобно нещо, от което буквално църцори вода. Нито съм първата, нито вероятно последната, която кудкудяка колко е грозна наполовина ремонтираната Витошка. Проблемът е, че от това нищо няма да произлезе.

Тя ще си остане такава, защото на тези, които я докараха до това състояне, тя си им харесва - убедих се. За тях, а и може би за по-голямата част от градската общественост, тя „си става".

Е, може да не е направена с най-новите и модерни материали, може по проекта да не са поканени да работят световноизвестни или просто дръзки архитекти, може огромна част от парите за реновирането да са прелетели над основната столична улица, за да се приземят в нечии ненаситни джобове, ама... сега нали е по-чистичко, по-подреденичко и по-оправенко?!

Както се казваше в социалитическата казарма, „всичко бяло е ново, всичко мокро е чисто".

Пък и какво да се притесняват ония от общината - народът побушува, побушува, па си седна по кафенетата, напъпли из палатковите лагери, заформени пред заведенията, запали си цигарките и потъна в безцелно наблюдение на другите отсреща, в техните си палаткови лагери, с техните си цигарки.

„Е, можеше и по-зле да е...", както ми каза една приятелка, на която емоционално споделих гражданската си възмута.

Е, можеше, ама можеше и трябваше да е по-добре.

Въпросът е, че и ние, като тези от които зависи, накрая всъщност вдигнахме рамене, поклатихме глави, казахме си „не са хубави тия ряботи..." и си уседнахме в „средното специално". Единствената инициатива, за която малко и за кратко се пошумя, беше да се предложат и одобрят проекти за „подобряване" на фонтана - пъпка. Забележете думата - „подобряване"...

Значи, няма просто с един багер да отстраним това нещо оттам, а ще го декорираме с нещичко - пеперуди и птици, концептуален дванайсетоъгълник, фигури на деца или чадъри - и „то ще си стане". Така де, направено е, „пари сме дали", както казваше баба, докато ядеше вкиснатата супа от хладилника, ще го преглътнем с малко сол и подправки!

Тоталната посредственост се преглъща някак по-лесно, когато е институционализирана. Едно е да обвиниш общината или държавата за това, че за пореден път е асфалтирала някоя улица или магистрала с треторазреден асфалт по технология отпреди десет години, като при това е икономисала една трета от предназначените средства.

Друго е да обвиниш себе си, че не изискваш от съответната институция да ти даде това, което заслужаваш като гражданин - най-доброто, най-новото и най-модерното.

Правим тези компромиси ежедневно, и което е по-страшното, дори не си даваме сметка, че благодарение на тях трайно се установяваме в посредственото.

Още един пример. Дъщерята на моя приятелка учи медицина. От началото на годината редовно се оплаква от някаква госпожа доцент, която преподавала медицинския си предмет от ксерокопия на учебник с дата на издаване 1984 година. Когато студентите й задавали въпрос, най-често не отговаряла, а загадъчно се усмихвала и прехвълряла топката у тях, давайки им за задание „да си поверят вкъщи сами" какъв е отговорът. Сред студентите, които отдавна ползват безграничния поток от онлайн информация, преподавателката се е пръвърнала в обект на подигравки, тъй като те са убедени, че тя не знае отговорите на въпросите им и не си познава добре специалността.

Нейната посредственост обаче спокойно се е сраснала с университета: първо, защото тя не е единствената, и второ, защото никой не се захваща да я разобличи.

А пък не го прави, защото не вярва, че и разобличението може да я измести. Самите студенти също обслужват въпросното „осредняване" на образованието си, защото гледат да си вземат изпита и да си бият шута.

Така колелото се завърта, а една много малка част от тези бъдещи лекари си дава сметка, че прави компромис със собствената и експертиза и се опитва впоследствие да се дообразова. Останалата... ами останалата подгизва полека-лека в институционализираната от университета посредственост и неусетно става неизменна нейна тъкан.

После същите тези хора започват да се грижат за здравето ни.

Посредствеността е негатив, който винаги върви ръка за ръка с честолюбието. Защото, когато не знае нещо и незнанието му бива уличено, посредственият човек се засяга на чест. Той винаги си мисли, че отправената към него критика всъщност е огнена обида и че притеснителните въпроси за неговата компетентност са част от стратегия за унижаването му.

Затова и повечето от телевизионните т.нар. дебати или диспути се изчерпват с хвърляне на улики от типа „а пък вие къде бяхте, когато..." или „вие от позицията на какъв..." , постепенно повишаване на тон и зачервяване на бузи, и завършват с откровени обиди. Воденето на спор предполага подготовка и излизане от нивото на компетентност, за да се научи още и още и да се разберат аргументите на отсрещната страна.

Посредственият човек обаче няма нужда от такова самоусъвършенстване, защото той си е убеден, че си е супер и че грешката е в отсрещната страна. Това е причината и повечето от публичните разговори на каквито и да било теми да не излизат от сферата на футболната лексика - накрая съдията е педераст и с това въпросът се приключва.

Средно специално ни е всичко на нас, българите.

Таква са ни домовете, понаправени някак вътре и обкръжени от тъжна градска разруха. Такова ни е образованието - става, ама не съвсем. Такива са ни политиците, такива сме и ние, щом си ги оставяме кротко да ни се подсмихват на напъните.

Посредствени са ни човешките мечти, сведени до това да имаме някаква работа, някакви доходи и някакъв животец. Посредствени са ни мислите, заети в конспиративни теории, в които все ние сме главните потърпевши.

Посредствени са ни разговорите, в които цитираме чути и преразказани мисли и ги представяме за своя житейска философия. Посредствени са ни и емоциите, способни на кървави попържни, когато се почувстваме засегнати на чест, и изненадващо омекотени, когато трябва да се подкрепят с аргументи, за да доведат до някаква смислена теза.

Средна държава, със специални претенции. И такава ще си останем, докато най-после не го осъзнаем.

Oще: витошка  градска среда  мария касимова  образование  общество  посредственост  средно специално  фонтан 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.03.2012, 13:36

34 Latrell Spencer | 01.02.201514:47

Най-добре написаната статия, която съм чел в този сайт!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.01.2015, 21:14

33 Cvetan Georgiev.100003023914641 | 19.01.201521:35

Доста пъти вече архитекти, градостроители, естети и обикновени журналисти си правят упражнения с подновената част на ул Витоша. Много остроумни упражнения, особено в сравнението с провинциалните градчета. Но не виждам какво предлагат. Не виждам проекти, планове, идеи. И аз не харесвам фонтанчето-биде цопнато насред улицата. Моята идея (например) е да го махнат от там и да сложат скулптурна група. Тяхната каква е? ...
Може би спецовете искат да се запази грозната изронена асфалтова настилка с раждясалите трамвайни неизползвани релси? Не знам, те си траят, не казват. Но критикуват - остроумно и злобно. Минавал съм през лятото с мои чуждестранни гости - последният път с двойка от Крит. Питали са ме защо реновирането на улицата е спряно и не е довършено.
И така, критици, да се изкърти ли ремонтираната част на Витошка, за да си възвърне "автентичния" вид?
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 15.01.2015, 18:38

32 Winora | 19.01.201518:33

Много ти благодаря. Това като серенада ли да го разбирам? Между другото, вашите още ли ти пращат суджуци?
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 02.10.2012, 11:42

31 скучко | 19.01.201517:10

5 Winora | 17.01.201518:51

Еспешали фор Ю!

http://www.mylyricsbox.com/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%A4%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%B5/%D0%91%D0%B8%D0%BB-%D0%9A%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%82%D1%8A%D0%BD-song-lyrics.170015
Намига Ща схрускам
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

30 Rowan | 19.01.201516:30

„Ако цял живот се ровиш из лайната, накрая самият ти започваш да миришеш на лайна.“
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

29 паяка | 19.01.201515:39

"В системата не същестува потребител с прякор "Rak47"


Включва се другарска или семейна подкрепа, натрива носа на всички, позволили си непочтително отношение и след това потребителят изчезва, благодарение делегираните администраторски права на автора. Това девойче да не е щерка на г-жа назидателно говорещата ни? Или нейна съученичка? Хлапе, ми да знаеш, че фамилното име не е обида, тя така си се казва , или поне, така се представя - Моасе.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.06.2012, 11:35

28 Сърце Червено | 19.01.201514:22

Образованието в повечето случаи се оказва безполезно в трудовата практика.

Много които са натрупали богатства нямат образование.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

27 strawsPulledAtRandom | 19.01.201512:22

Един път Касимова да е неоспоримо права по съществото на разисквания въпрос, а вие я наплюхте, без да обърнете внимание на темата.
Да, отчайващо посредствени сме, включително самият аз съм такъв, не се оправдавам. Но трябва да намерим сили в себе си за да се развиваме, също и да го изискваме от другите. Но конкретно по въпроса - да, изключитеклно смотано е шадраванчето, и не само то и половината ремонтиран "булевард", но и другата, небутната, зарината с чакъл половина... Всъщност Витоша дори не е посредствен булевард, той излиза от рамките на обикновената посредственост. Направо си е трагичен. А може да се каже, че е емблематичен за града.
Евтино било, щели сме да мрънкаме, ако било скъпо и т.н. Колко точно е евтино - някой има ли информация? Ще се учудите колко по-красиво е можело да стане със същите пари. Произволен линк на подобни шарени павенца, но с вложено поне малко вдъхновение - http://4.bp.blogspot.com/-sGRBx45c_s0/UGdmD6YfQhI/AAAAAAAAB58/I4dE3Mce8eY/s1600/monastiraki-square-athens-monastiraki-athens-athens.jpg. Хем са същите, хем не са. Въпросът е някой млад талантлив човек да вземе присърце проекта и да вложи поне малко творчество, а не да видим фабриката на "наш'те хора" колко цвята тротоарни плочки предлага. Искам да зная, ако нямаме и един единствен кадърен архитект, инженер, дизайнер, защо не направим конкурс с чужди архитекти? Въпросът ми е риторичен, разбира се, че имаме талантливи архитекти, просто оядените некадърници, окопани по институциите не им дават шанс.
А и да не стане евтино, мамка му, един път се живее, поне един път да се направи нещо свежо и интересно, което да накара поне японските туристи да извадят фотоапартаите си. От центъра на София са спестили пари, от крайните квартали пак са спестили пари, от цялата държава са спестили пари, тогава, къде, по дяволите, са парите ми??? Защото данъците ми явно усърдно се спестяват, но не виждам къде отиват тези "спестени" пари? Пестим... да има за лабораторните изследвания, с които щели да определят състава на жълтите павета... не мога ...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

26 pepe | 18.01.201518:00

Мануела, а замисляла ли си се с колко малко пари е направен всъщност този ремонт?
Защото той наистина е направен с възможно най-малко пари - просто е подменена старата асфалтова настилка, която наистина е доста грозна за централна пешеходна зона с нещо поне малко по-добро. И жълтото мисля ще се съгласиш е по-добро от черното. Също и нещастното "фонтанче" е възможно най-евтинкото. Що се отнася до кафетата, тях не ги е плащала общината.
Ако пък общината беше похарчила 5 или 10 пъти повече пари за този ремонт, сигурно щеше да можеда направи "чудеса" на това място, но тогава пък доста хора щяха да се развикат - за какво ни харчите парите, които получавате от данъци.
Центъра на София просто не е единственото място, за което общината трябва да си изхарчи бюджета.
Мария Касимова просто е недоволна, че не са похарчени достатъчно обществени пари зада подобрят гледката от прозорците на апартамента и на центъро.
   

оценка

+2 -2

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

25 Дракон с кисело зеле | 18.01.201517:33

Статията обаче щеше да става повече, ако автор не беше Касимова. Вероятно. Сигурно щеше да е по-добре изградена логически, доколкото Касимова изобщо не се е справила с това да покаже връзката между средното специално образование и посредствеността. Подобни проблеми съществуват във всичките й статии, публикувани тук - с евентуалното изключение на онази за плагиатството, която не си спомням добре. А и постоянното мелене, че България съкс, говори за некадърност от страна на автора.

И тъй като Касимова не само чете, но и пише, нека като опитен трол спомена, че коментарът й тук показва единствено че "хейтърите" са й бръкнали дълбоко в душата. Че не се забавлява с коментарите, а се гневи, и то много.
   

оценка

+3 -0

Най-коментирани