Часът на човекоподобните | webcafe.bg
Webcafe

Часът на човекоподобните

Големият Лебовски 14.07.2014, 00:58 (обновена 18.07.2014, 14:42)

1 от 4 снимки Назад Напред

маймуна

"Зората на планетата на маймуните"

Човекът изобщо не е най-вълнуващият примат на Земята. Тази популярна сред  природозащитниците теза е зрелищно разгърната и в най-горещата световна кино премиера в момента "Зората на планетата на маймуните".

В научно-фантастичния екшън трилър на Мат Рийвс най-интересните персонажи са шимпанзета, орангутани и горили със силно развит интелект, готви да преминат на следващото еволюционно стъпало и да се затвърдят като новите биологични господари на света. Филмът е продължение на хита от 2011-а "Възходът на планетата на маймуните", който пък бе успешен рестарт на иконичната поредица, започнала през 1968-а с класиката "Планетата на маймуните".

В съзвучие с митологията на легендарната сага, новият епос описва драматичен междувидов конфликт - човекът срещу другите висши примати. В тази колизия на хоминиди губещи са представителите на хомо сапиенс - с нулева харизма, физически слаби и морално неадекватни, хората са описани като провален вид, погубил своя шанс за хармонично съществуване в екосистемата на синята планета.

Маймуните, от друга страна, са представени като вълнуващи крадци на шоу, способни да пленят колективното въобръжение на киноманите. Шимпанзетата Цезар и Коба, "изиграни" от Анди Съркис и Тоби Кебел благодарение на технологията motion capture представляват върхът в съвременните компютърни ефекти и би трябвало да осигурят на "Зората на планетата на маймуните" солидни финансови постъпления.

Те вече имат и запазено място в пантеона на знаменитите екранни примати. Сега ще си припомним кои други човекоподобни се прехвърлят по клоните на филмовата фауна.

Кралят и кокала

Да говориш за маймуни в киното, без да споменеш "Кинг Конг", е като обсъждаш гангстерски филми и да пропуснеш "Кръстникът". Огромната горила е върховният примат в седмото изкуство и най-разпознаваемото екранно чудовище заедно с Годзила. "Кинг Конг" от 1933-а е революционно холивудско постижение, а героят от заглавието е автентична суперзвезда. "Конг" е голям и страшен алфа-мъжкар с особено влечение към изплашените блондинки.

Той е последният останал от своя вид и физическата невъзможност да реализира полов акт с човешките жертвоприношения, които му пращат туземците го вкарва в драматичен режим на екзистенциален гняв. Епическата трагедия на гигантската горила Кинг Конг може да приключи само на едно място - върхът на "Емпайър стейт билдинг".

Друг иконичен филмов примат е Moon-watcher от началото на великия шедьовър на Стенли Кубрик "2001: Космическа одисея" от 1968-а. В една от най-завладяващите сцени, запечатвани на целулоид, този космат предшественик на хората се научава да използва инструменти, убивайки тапир с голям кокал. А само с една монтажна връзка, в която хвърлената към небето кост е последвана от кадър с космически кораб,

Кубрик показва цялата човешка еволюция, че и отвъд. 1968-а сигурно е най-силната година за човекоподобните в киното защото тогава излиза и оригиналния "Планетата на маймуните", дал началото на легендарната поредица.

Като говорим за примати и класики не може да не споменем страховитя отряд на летящите маймуни от "Магьосникът от Оз", излязъл през 1939-а. Освен великолепен и революционен за времето си специален ефект, летящите маймуни се приземяват директно в кошмарите на тогавашните деца.

Непропускаемо заглавие от поджанра на еволюционните филми е и праисторическата драма на Жан-Жак Ано от 1981-а "Борба за огън", който по невероятен начин показва жестоката конкуренция на няколко вида ранни хоминиди за територия и ресурси.

Но съвсем не всички маймунски филми са драматични и величествени като посочените по-горе. Дори напротив - в повечето случаи най-близките ни роднини са използвани от развлекателната индустрия за

комично облекчение

Всеки продуцент знае, че всяко шимпанзе, което прави смешни гримаси гарантира санитарния минимум комедиен ресурс, а подходящият контекст може да осигури жанров хит. За пълноценно семейно забавление Холидуд разработва динамиката между маймуната и човека. Един от най-прочутите тандеми е между шимпанзето Бонзо и Роналд Рейгън от актьорските му години.

Демократите в САЩ обичат да казват, че именно от своя екранен партньор президента Рейгън се е научил на маймунските номера, които приложил после в политическата си кариера.

Републиканците не са съгласни, но това е друга тема. Клинт Истууд опита да повтори успеха на Рейгън и Бонзо, този път с орангутана Клайд във филма Every Which Way But Loose (1978). Резултатът обаче е стряскащо разочароващ, но не чак толкова, колкото дуета на Ерик Кантона със симпатично шимпанзе в провала "Муки".

Експолатацията на примати за целите на семейното забавление продължава във филми като "Дънстън сам в хотела", "Бебето беглец", Funky Monkey и много други. Като тук под експлоатация се има предвид имиджова, а не физическа, защото често маймуните не са истински, а по-скоро дело на майсторите по специални ефекти. Но и там не винаги се получава, а свидетелство за това е бутафорната визия на трилъра от 90-те "Конго".

Независимо дали са живи дресирани изпълнители или резултат от аниматроника, грим и компютърна графика приматите са ценен елемент от еволюцията на киното. Винаги, когато хората станат скучни можем да разчитаме на шимпанзета, горили и орангутани. A това се случва често. ДНК-то ни почти съвпада, но нашите застрашени братовчеди често ни разкриват един друг, крайно интригуващ свят.

Oще: маймуни  планетата на маймуните  филм  филми 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани