Навикът да си събуваме гостите | webcafe.bg
Webcafe

Навикът да си събуваме гостите

Мария КасимоваМария Касимова
09.04.2016, 13:17 (обновена 17.06.2016, 19:54)
обувки

Снимка: © Getty Images

Свикнали сме да смятаме традицията със събуването на обувките на влизане в нечий дом за много българска. Истината е, че всъщност на доста места по света могат да те подканят да оставиш обувките си пред вратата

Отиваме на гости. Вечеря с приятели.

Събираме се четири двойки и някоя и друга все още самостоятелна единица, така че говоря за парти с около единадесет - дванадесет човека. Апартаментът на домакините е голям, канили са ни настоятелно от дълго време и накрая са обявили и повод - празнуваме десет години, откакто са заедно.

Скромно са казали да не носим подаръци, намекнали са, че ще има хубаво шампанско и някак всички сме подразбрали, че поводът изисква да сме що-годе официално облечени. Цъфваме пред красивия вход на кооперацията, звъним на домофона и правим смешни физиономии на камерата, след което хлътваме по хладното стълбище след продължителното бииип! на ключалката. Асансьорът ни изкачва на петия етаж, излизаме заедно с огромния букет цветя, аз бодро подскачам на високите си токченца и точно в този момент... о, изненада!

Пред бялата, луксозна врата на нашите домакини, точно под златната обла топка на бравата, върху розовия мрамор на пода, досами дизайнерската саксия с каланхое, се мъдри стройна редица от събути патъци! Лъснати мъжки оксфордски тип, мокасини с гьонена подметка, нежни сандали със тънки каишки, сребърни балеринки, високи с отворена пета... каквото ти душа и крак поискат!

Докато успеем да разменим многозначитените си погледи, вратата се отваря и в рамката й с усмивка се позиционира гостоприемното семейство - облечени полуофициално - той - с бяла риза и ленен панталон, тя - с ефирна копринена къса рокля с презрамки. И двамата - по пантофки. Неговите - джинсови чехли с герб, нейните - лилави, пухкави, дюс. Приемат букета с радост, канят ни да влезем и като по команда забиват погледите си в краката ни. Демек: „Събуйте се!"

И ние - к'во да правим - събуваме се. С неохота махам дълго избираните според тоалета високи обувки и стъпвам върху скъпия домашен теракот с пръстчета, стегнати в бежов чорапогащник. Задникът ми слиза с петя надолу, стойката ми естествено се отпуска и рокличката ми заплашително започва да прилича на нощница.

С мъжа ми не е по-различно. Лято е, човекът е обул светлосин ленен панталон, сложил е лека риза с навити дълги ръкави и е комбинирал всичко това с платнени мокасини на босо. Е, сега стъпалата му безпомощно шляпат из хладната настилка, а лененото панталонче се вее около косматите му глезени като увиснало корабно платно. Единственото успокоително е, че в обширния хол попадаме в компанията на още събути хора. Кой с чорапи, леко присветнали на палеца в статус „предскъсване", кой с мрежест чорап, от който на баклавички извира плът, кой бос, с все човешките си мазолчета и проблемни нокти или пък с поолющен двуседмичен педикюр.

Разхождаме се с чаши луксозно шампанско, говорим за изкуство и политика, а крачетата ни потъват в бежовия килим. Присядаме от време на време на кожените дивани и очите ни без да искат се вторачват в пръстите на другите - толкова е хубаво да се преоткрием по този нов, така близък начин! От време на време някой помръдва с тях, разперва ги в пространството и после дискретно ги забожда в килима. Друг пък сключва стъпала и започва леко да ги разтърква едно в друго, докато чорапите му издават така интимен, приглушен звук на триещи се една в друга материи.

На самата вечеря, около масата, е още по-приятно. Повърхността й е стъклена, така че между красивите ордьоври, купите със салати и порцелановите чинии току погледът ти попадне на някой и друг небрежно отпуснат оголен крак или мърдащи във въздуха голи кутренца. След порядъчно количество алкохол има и танци. Мисля, че години ще ми трябват да изтрия спомена от класически шейсетарски рокендрол, изтанцуван от една раздаваща двойка и техните летящи в прескоци и кълба жълтеникави пети. Както и вероятно дълго ще сънувам в най-притеснителните си сънища онези рок блусове от 80-те на Скорпиънс и Уайт Снейк, в които елегантни мъже и жени се поклащат прегърнати, а неговия едър крачен палец многозначително докосва стегнатото й като охлювче в чорапогащника излющено кутре...

Спирам, за да не стане твърде физически непоносимо за четене от хора с по-деликатно въображение и стомаси. И уточнявам две важни неща. Първо, че това беше последното ни гостуване в иначе много милите ни домакини по простата причина, че босите крака ни идват в повече. И второ, че това не е българска случка. Някак щеше да ни е много обяснима, ако беше.

Нищо че си звучи съвсем в унисон с българската средностатистическа гостоприемност и съответния на нея манталитет, всъщност този сюжет ми се случи в Австрия. Във Виена. Скъп квартал и семейство с годишни доходи, които биха оправили част от външния дълг на България...

Свикнали сме да смятаме традицията със събуването на обувките на влизане в нечий дом за много българска. Истината е, че всъщност на доста места по света могат да те подканят да оставиш обувките си пред вратата, без изобщо да си дават сметка, че те са част от цялостната ти визия, от стила ти. Колкото повече на изток отиваме, толкова повече следва да очакваме, че ще сме принудени да шляпаме по чорапи или боси пети в хорските холове или дори в някои административни сгради. За част от традиционните ресторанти в Япония, Китай, Тайланд или в някои арабски страни е ясно - обувките не могат да бъдат близо до храната, затова на масата се сяда, кляка или до нея се прилягва по чорапи. В Турция например също е в реда на нещата в много домове да се очаква да се събуеш, преди да влезеш.

По принцип в мюсюлманския свят подметката на обувката се приема за нещо обидно, когато я показваш, така че, за могат удобно да си скръстват краката по мъжки, мъжете там не бива да носят обувки.

Имам смътен детски спомен от посещения в провинциален български музей, в който ни дадоха „служебни" леки чехли за посетители. Страшно вълнуващо беше да се редим на опашка, за да дадем обувките си на гардероб, но впоследствие пък падна истинско забавление с постоянно падащите като зрели круши възпълни учителки, които неконтролируемо се пързаляха измежду експонатите. Чувала съм, че това с музейните чехли е челен съветски пример в музейното дело и знам поне няколко забележителни истории за масови пързаляния из коридорите им.

Да те събуят, оказва се, е възможно и в „най-добрите семейства". Дори когато те са германски например. Преди години трябваше да направя интервю с известен немски режисьор на документални филми, който приятелски ме покани у дома си. Кацнах там точна като швейцарски влак и облечена по правилата на бизнеса и журналистиката.

Е, черните ми, семпли затворени обувки паднаха в жертва на чисто белия пухкав килим от лама в кабинета на домакина ми след директни инструкции, подадени от неговата съпруга. „Ако обичате вие и вашият оператор да оставите обувките си тук, за да не изцапате по невнимание настилката в кабинета на Улф!", усмихнато и по немски неподлежащо на компромиси каза тя. За това, че после трябваше да изтърпи недотам приятните ухания от целодневно затворените в маратонки крака на въпросния оператор, сама си беше виновна! Единственото неудобно беше, че и останалите трябваше да го изтърпим. А пък той - иначе достатъчно чист и интелигентен мъж, просто принуден да снима из мюнхенските дъждовни улици около десет часа преди това - направо потъна в килима от лама от срам...

Събута съм се оказвала на още доста места и по различни поводи. Много българско е например жени да се съберат на погача на бебе и да се щурат и писукат около него боси, смятайки, че така не му били внасяли микроби от външния свят. Нищо че просто биха могли да си изчистят добре обувките преди да влязат в бебешкото царство или дори да си носят чифт за смяна. Обувка ли е, не ми я хвали е положението и дори и в този сучай ще се намери някоя по-оперена баба, която да сведе като масова забрана обутите с обувки крака при безценното бебе. Случвало ми се е също да попадам на детски рожден ден, където на всеки гост бяха раздадени пантофи. Така аз се сдобих с току-що изутите чухли на прабабата, уютно стоплени и придобили с годините точната отливка на нейното стъпало.

Мисля, че това е един от най-силните моменти на гнус, които съм преживявала в живота си. Попадала съм и на по-обмислени „ивенти" със събуване - на всички гости бяха подсигурени хотелски, т.е. еднократни чехли. Въпеки че е далеч по-добре от пейзаж с палци, кутрета и пети, и тази гледка не бих определила като удоволствие.

Накрая да си го кажем направо! Голяма простотия е да си събуеш гостите, освен ако това не е традицията на народа, към който ти е така важно да принадлежиш. За нас, като европейци и модерни хора, обувката е неизменна част от целия външен вид, с нея кракът изглежда далеч по-приятно, а и, когато е чиста, това е по-хигиеничният вариант. Ако имате случайно килим от лама, който е толкова важно да пазите от уличната прах, полепнала по подметките на гостите ви, пък вземете го махнете за времето, в което сте ги поканили!

Или си стойте с него - сами, боси и на чисто.

Oще: влюбване  дом  дрехи  жени  женски работи  крака  любов  мария касимова  обувки  свети валентин  стил  събуване на гостите  традиции 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 16.10.2015, 13:06

56 Божо | 28.06.201612:52

Прочетете внимателно коментар 48.
Иначе нямам против някой да ходи с копита вкъщи, ако ще и да сере на пода, само след това да изпере и да почисти най-подробно, докато не одобря. Лош или много луд
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.04.2016, 10:42

55 dian_g | 19.04.201610:55

Към Владин Митов:

Вашият подход е наистина гъвкав, дори може да се каже,че е мъдър.
Все пак с оглед на здравната сигурност, е добре да се ограничи малко и броя на гостите. Нестихващите върволици от гости водят до различни други здравни рискове, някои от които се предават по въздушно-капков път при непрекъснатото говорене в затворено помещение в продължение на много часове.

Ето аз например, не съм посещаван изобщо от гости, в резултат на това се чувствам здравно защитен до най-високата възможна степен.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.08.2013, 17:08

54 Gutzi | 11.04.201615:34

Г-н Маринов, аз изрично съм написала, че калните обувки са неприемливи. Прочетете отново първия ми коментар.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.05.2011, 03:14

53 Georgi Marinov | 11.04.201614:55

Gutzi | 11.04.201614:15
Г-н Маринов, по тази логика трябва да живеете в някакъв пълен вакуум.

=========================

Има много причини да се счита, че хигиенната хипотеза (т.е. че бумът на автоимунни заболявания в развития свят в последните десетилетия е резултат на прекаленото вманиачаване на тема хигиена, което води до липса на достатъчно контакт с бактерии и пр. микроорганизми, което пък от своя страна води до проблеми с имунната система) е вярна.

Но това не означава, че трябва да се върнем към средните векове, когато са спали върху земя покрита с натрупан в продължение на години дебел слой кал, човешки и животински изпраженяния и какви ли още не мръсотии. Има златна среда и влизането в кални обувки е извън нея.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 20.02.2015, 19:36

52 Вълков | 11.04.201614:21

Браво Миме разбърка г......ната
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.02.2015, 19:36

51 Вълков | 11.04.201614:19

А бе половината плюете Мимето ама се вързахте на въдицата и и тя навърза повече от 50 коментара.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 20.08.2013, 17:08

50 Gutzi | 11.04.201614:15

Г-н Маринов, по тази логика трябва да живеете в някакъв пълен вакуум.

А що се отнася до обичаите и порядките по държави и култури, те изобщо не ме интересуват. Аз не си събувам гостите, а когато мен ме събуят някъде, се съобразявам, без обаче да означава, че го приемам това.
   

оценка

+1 -3

Регистриран на: 14.04.2011, 10:50

49 abductor | 11.04.201612:05

Значи Касимова и мъжо й се докарали за прием, пък тръгнали със скъсани чорапки и намирисващи крачета, че не само те, ами и по-голямата част от посетителите. Бах тоя калцунев хайлайф Усмивка Иначе, да си събуваш обувките като влизаш на някой в къщата (или поне да му предложиш да го направиш), всъщност е прието в по-голямата част от света, и често пъти влизането с обувки се смята за най-грубо неуважение към домакините. Това важи с пълна сила за Азия, Африка (където се носят въобще обуща), и колкото да не им се ще на разни сноби - в по-голямата част на Европа. За Америките нямам солидни лични наблюдения, но в Канада със сигурност също не обичат да им мъкнеш сол и киша у дома. Освен това, най-нормалното нещо е домакинът да определя правилата в дома си, без да се съобразява с намирисващите претенции на разни сноби. Вкъщи например, лятно време сме на свободен режим - ако искаш се събувай, ако искаш - недей, обаче зимно време, поради особеностите на климата и инфраструктурата, всички пристигат изключително кални, пореди което се раздават чехли или калцуни по избор. За щастие, вкъщи обикновено не правим приеми с вечерно облекло, а каним приятели и близки, които по правило се съобразяват с правилата ни. А който толкова иска да джапа по паркета с калните си обуща, е свободен изобщо да не идва. Демокрация..
   

оценка

+6 -0

Регистриран на: 18.05.2011, 03:14

48 Georgi Marinov | 11.04.201612:04

С кучешките лайна се случват следните неща:

1) Изсъхват и се разпръсват като прах в околната среда

или

2) Преди да може това да се случи пада дъжд, размива ги и той ги разсейва в околната среда

Тези неща се случват в рамките на седмица-две.

Яйцата на ехинокока обаче са жизнени в продължение на година

Т.е. съвсем не е толкова просто като "Внимавайте къде стъпвате и няма да има проблеми", тъй като уличният прах сам по себе си е нещо, което е най-добре изобщо да не се нанася върху домашните настилки (вместо да се чисти после с прахосмукачката, която не е на 100% ефективен метод за изсмукванет му от килимите).

Това че колкото по на изток се отивало, толкова по-голяма била вероятността да те накарат да се събуеш, въобще не може да бъде валиден аргумент, тъй като няма никаква логика в него -- той изхожда от имплицитното разбиране за източните култури като по-нисши, което обаче няма нищо с фактите, които имат значение по темата.

Също така е добре да се отбележи, че има едно такова нещо, за което е табу да се говори понеже не е политически коректно, и то е оправданият расизъм, т.е. когато една култура се счита за по-висша от други по съвсем обективни причини (разбира се, обикновено това се смесва с неоправдан расизъм и работата става една неприятна каша, но сега ще говоря за обективните причини). Това обикновено се разглежда само в контекста на Европа спрямо третия свят и на база научни, технологически и културни постижения, но има е един друг много интересен случай -- Япония спрямо Европа. Когато японците за първи път са се сбъскали с европейците, те са останали ужасени от хигиенните им навици. Вярно, това е било през 17-и век, и ако на нас ни се появи някой европеец от 17-и век, и ние ще се ужасим, но разликата никога не е била напълно наваксана. Няма и да бъде, тъй като има генетични фактори, свързани с потните жлези, но поне за събуването на обувките може да се направи нещо.
   

оценка

+8 -0

Регистриран на: 13.08.2015, 16:19

47 Fifi | 11.04.201611:40

Мариана, не се опитвам да те клъвна, изобщо не съм предполагала, че любител на кучетата ще се обиди на тази тема! Моите деца също имат кучета, на двора при баба си :-) И не разбирам как реши, че твоите са по-благородни и прощаващи, от кои, бе мила ? от моите ли ? Сигурна съм обаче докато са били малки твоите не си била така сговорчива по отношение на мръсните обувки в къщи, но нека да е твойто, хайде от мен да мине............
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани