Глава VII: Мислех си, че е невъзможно да ни хванат... | webcafe.bg
Webcafe

Глава VII: Мислех си, че е невъзможно да ни хванат...

Чино 22.02.2012, 16:25 (обновена 22.11.2014, 21:06)
кокаин

Снимка: © Getty Images

След като се насмърка, човек става приказлив

Получихме сигнал - щяхме да товарим. За да не будим подозрение, бяхме наели няколко отдалечени квартири. Трябваше да товарим в Марбея.

Аз и Мунер си харесахме „Макдоналдс" и зачакахме, разбира се, хапвайки за камуфлаж. Натовариха ни и тръгнахме, паркирахме колата в един подземен гараж и се разпръснахме из града.

На другата сутрин, рано сутринта щяхме да тръгнем. Решихме да тръгнем около 8 сутринта, когато всички тръгват за работа, така щяхме да бъдем незабележими.

Потеглихме, в пилотната кола шофьор беше Алваро, на втората кола Хорхе - наркоман, който работеше за мен, защото беше задлъжнял, в третата - един чилиец и мароканец. Наричахме го Чилено (чилиецът от испански), другият се казваше Чамако. В четвъртата аз и Мунер.

Искам да ви кажа, че пътят е много живописен, навсякъде има плантацийки от маслини, уханието е толкова силно, все едно пътуваш в бутилка от зехтин. От целия товар бяхме качили с нас единствено 300 килограма, беше много, но нямахме избор, щяхме да се върнем, но трябваше да сменим колите.

Изминахме над 600 километра, бяхме спокойни, никой от нас все още не знаеше какво може да ни очаква, ако сгрешим. Бяхме самонадеяни. Ако бъда честен, повярвах си много, всички тези контакти ме караха да се чувствам недосегаем.

Мислех си, че е невъзможно да ни хванат, след като внимаваме. Всеки път, а това беше често, сядах и се насмърквах до откат, продължавах с дни. Обикновено в компанията на момичета, всички до една бяха наркоманки, единственият начин да имат материал беше да бъдат с мен, винаги ги черпех.

След като се насмърка, човек става приказлив, обикновено засягах темата за недосегаемостта. Освен че тази тема действаше на либидото ми, харесваше ми да съм дървен философ. Както вече знаете, не се оказах прав.

Градът, в който продавахме, беше областен град, намира се в центъра на Испания, не е малък, но мен ме задушаваше. Бизнесът вървеше с пълна пара, покрай готини барманки бяхме обхванали вече и студентите.

Отваряхме баровете в 23 часа. После ги затваряхме в 5.30 ч сутринта. В пет отваряхме друг бар „Палермо", с такова работно време имаше само още един бар „Студио 54", там също държах продажбите, но охраната не беше моя.

След като затваряха тези два в 9.30 часа, отваряхме трети бар "Кайехон", този бар работеше до 12 часа на обяд. Страхотно работно време. Всичко това беше свързано с работни лицензи.

Тогава започнаха проблемите с Хуанхо. Хуанхо се дразнеше от Мунер, не му харесваше, че прекарваме доста време заедно, от друга страна Мунер не харесваше Хуанхо. Хуанхо реши да постави под съмнение нашето бъдеще заедно, искаше да замине, тогава не го разбирах, сега вече да.

Хуанхо не искаше да ме измести или смени, искаше той да се махне. Беше натрупал известна сума и искаше да приключи, но не беше така лесно. За да приключи той, трябваше аз да застана на негово място.

Трябваше да заминем за Италия, един малък град Матера и там да се срещнем с човека, вербувал Хуанхо. Аз трябваше да поема ангажимент, че ще се справим и без него.

Матера е много стар град, тук Мел Гибсън е снимал „Страстите Христови". Когато пристигнахме, забелязах, че Хуанхо не беше същият човек, беше много напрегнат. Бяхме отседнали в една вила. На сутринта Хуанхо го нямаше, не знаех какво става.

Слязох в столовата, когато ме видяха, хората там замлъкнаха, една жена се изправи, представи се като Сеньора Ана, даде ми златното „Розарио" на Хуанхо. Повече никога не го видях, нито чух за него.

Сега аз трябваше да върша тази работа, никога повече нямаше да имам мобилен телефон, винаги, когато трябваше да говоря с някого, трябваше да отида лично при него.

Сеньора Ана беше много красива жена, колумбийките са най-красивите жени в Латинска Америка, независимо от титулуваните венецуелки. Когато говориш с образован човек, си личи. Извини се, че съпругът й го няма и продължихме разговора. Ако бъда искрен, чувствах страшно влечение към нея, не го криех - гледах я предизвикателно.

Разказа ми за това, което правят, за възможностите, които имат, суха теория, сякаш си на интервю за работа. Бяха много доволни и сега искаха да замина за Галисия, там трябваше да се срещна с Виктор Мануел Сендон Вазкес - Чари. По случай нашата среща, Доня Ана ми подари „Ролекс Daytona".

От мен се искаше доставките при Чари да стигат до вътрешността на страната и Европа. Чари живее в центъра на Пуенте Деуме. Едва ли има човек, който да не знае с какво се занимава. Неговата показност беше пословична. По-късно това селище щеше да ме вкара в затвора.

Oще: бар  накротрафикант  товар  хуанхо 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 09.03.2011, 10:49

19 Rodrigo Diaz de Vivar | 25.02.201205:22

Частник, айде пък вземи почети малко преди да ни критикуваш.
Каква Португалия, каква португалска жандармерия ...
В предните хуморески на автора, той ни е написал, че е бил в Испански затвор. Което ще рече, че не е задържан от португалските власти, а от испанските. Иначе щеше да е в португалски затвор.
Ама трябва някой да го прочете.
И новината ти е от 2008-ма година, а пребиваването на героя на разказа в затвора е няколко месеца от 2004-та и 2005-та година, или точно четири години преди твоите открития.
Така че ... айде давай го по лежерно с "отворени". Първо чети, после пиши.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 24.02.2012, 23:52

18 chastnik | 24.02.201223:55

Тия дето са много отворени, че автора си измислял и фантазирал, да вземат да поразровят в гугъл:
http://www.mediapool.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%82-%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D1%81-3-%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%88-%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F-news145998.html
----------
Двама наркотрафиканти - българин и мароканец са били заловени с близо 3 тона хашиш от жандармерията в Южна Португалия, съобщи Франс прес във вторник.

Двамата са се опитвали да стоварят дрогата на плаж край град Алгарве. Крупната партида била придружавана от още няколко контрабандисти, но останалите успели да избягат.
----------
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 17.10.2011, 21:59

17 Aranita | 24.02.201211:47

Очаквам продължението.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 11.01.2012, 10:28

16 aleksandar | 24.02.201207:02

харесва ми Много щастлив
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 24.02.2012, 04:43

15 mi raya | 24.02.201204:50

Леон е уникален град, Плези се
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

14 deowin | 23.02.201221:26

Чино, Чилено, Чамако..
Тия испанци много си падали по ч-то.
Очаквам следващият герой да се казва Чичоачиечичай Усмивка
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 20.05.2011, 17:21

13 peta_wawa | 23.02.201220:05

Tутуруткей, не се присламчвай! Къде си та къде си Чуди се ...
Чино вече не черпи, ОК Палав!
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 25.01.2012, 15:57

12 Диян Янков | 23.02.201220:04

аз също следя поредицата ..
и мисля , че автора има добър стил ..
и текста е хубав , ако човек гледа на него като художествено произведение ..
а аз харесвам реални разкази ..
но поредицата не минава за такава .. поне пред мен ..

иначе другото е ок
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 06.01.2012, 22:57

11 Gannicus | 23.02.201216:47

Авторе, авторе... историята пак издиша на доста места Намига

Да започнем със спестяванията и желанието за излизане от играта. Ми няма такави филми. Влезеш ли веднъж, живееш ден за ден, защото не се нзае дали утре ще си жив! Не си правиш планове за бъдеще, и разни спестявания / депозити едва ли не/.
Единсвения шанс да "спестиш" пари е да направиш някакъв удар и след това дим да те няма, че ако те хванат жална ти майка /по добре да нямаш никакви живи роднини междо другото... сещай се защо/.
Какъв е тоя наивник, който си вярва че ще го оставят да се отегли на спокойствие при положение, че най малкото е свидетел на цялата схема и организация, и могат да го използват за да стигнат най малкото до тоя над него по важност. От тази игра не се излиза, а те изкарват и то с краката напред!
И какъв е тоя наивен шев, който ще приеме некъв посранко само защото другия му / сдухан от наркотици/ подчинен гарантирал за него. Доста проверки ще трябва да минеш за тая цел.
И внимавай какви ги пишеш със затвора, че там най лесно могат да те свитнат, вместо да рискуват да пропееш. Такива схеми като от Содом и Гомор са рядкост и са типични за места, където мафията е начин на живот и поминък от десетилетия.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

10 lele male | 23.02.201215:22

@Ники Ненов - Няма начин, пич! Има бутон "аресва ми", ама бутон "шат дъ фак ап" - нема... та за туй хората се изказват...

П.С. Поредицата иначе си я следя... Не е блестяща, но е различна.. Усмивка
   

оценка

+0 -1

Най-коментирани