Промяната настъпва бавно в имението на Playboy.
Когато килимите на Хю Хефнър се изтъркат, той ги подменя с перфектни копия на старите. Когато играе игри, предпочита аркадните класики като Centipede и Defender.
Когато се храни, богаташът поръчва същите ястия, които майка му е готвила - любим спомен от детството. Когато организира традиционната си "мъжка вечер" всеки понеделник, филмите, които се гледат на DVD или VHS, са черно-бели.
Влюби ли се Хефнър, винаги е в някоя 20-годишна блондинка
Ако отидем на гости в прочутото имение на Хефнър, ще заварим 86-годишния магнат, наложил неизменната копринена черна пижама и същата моряшка шапка. С подобно облекло сме го виждали на безброй снимки, дори и на последната му сватба.
Партитата, които собственикът на Playboy организира, също няма да са много по-различни. Да не говорим за навика му рядко да напуска дома си, за да посещава свои приятели. В крайна сметка той не го стори дори за дългогодишната си секретарка Мери О'Конър, която наскоро почина.
И все пак, Хю Хефнър държи световния рекорд на Гинес заради 60-годишното си управление на мъжкото списание. Въпреки възрастта му, той все още оказва влияние върху съвременната сексуалност. И това важи не само за Америка, но за целия свят.
Изглежда, че самият Хефнър се е затворил в капсула на времето, в която постоянно цари сексуалната революция от 60-те години. Независимо от всичко, марката Playboy продължава да разпростира влиянието си в глобален мащаб.
Хефнър вече не печели от самото списание, а от "глобалните лицензни споразумения", които промотират марката му на тениски в Чехия, бирени бутилки в Бразилия, а също така на козметика за баня, бутилирана вода и какво ли още не.
Визията на Хефнър отдавна не фигурира в изобилстващите от контекст страници на неговото списание, а по-скоро е сведена до прочутото лого със зайче на секси тениска. В продължение на 60 години Playboy се намира на правилната страна на историята по отношение на секса, контрола върху раждаемостта, гражданските права, СПИН, хомосексуалните бракове, войната, социалната толерантност и личната свобода. Ала това не бе Playboy, не бе марката, не бе заекът. През цялото това време самият Хефнър стоеше зад всичко това.
Без Хеф всичко малко или повече се разпада
Ако ексцентричният старец е бил от „правилната страна" на историята през 1953 г., това далеч не е така 60 години по-късно. Минаха половин век на разсъждения, а Хефнър все още не разбира феминистките възражения спрямо неговата версия на сексуалната революция, в която мъжете носят пижами, а жените не носят нищо.
Последната му кауза е борбата срещу възрастовата дискриминация - политически кръстоносен поход, провокиран от публичните критики срещу брака му с 26-годишната бивша плеймейтка Кристъл Харис.
Според Хефнър възрастовата дискриминация е "като всички други дискриминациии" - сексизъм, расизъм и прочее. Ако разгледате някой от последните броеве на Playboy, ще видите, че дори последната му версия на сексуалната революция си има своите ограничения: Хефнър продължава да остарява, а плеймейтките си остават все така млади. Възрастовата дискриминация може би наистина е вариация на сексизма, ала списанието на Хю никога не е било особено напредничаво в тази насока.
Идеали, останали си някъде назад във времето
Проблемът на Playboy не е в отказа от интелектуалността на Хефнър заради продуктите за баня. Куца това, че идеалите на Хефнър просто вече нямат място в съвременното общество.
Хефнър е съгласен, че смисълът на сексуалната революция e в „отделянето на секса от възпроизводството". Докато през XIX век само бохемите и радикалите подкрепиха идеята за сексуалност, освободена от оковите на връзките с брака или възпроизводството, Playboy спомогна за масовизирането на тези идеи. Но това не е достатъчно.
Младите хора днес не си купуват списания, не гледат DVD и не играят Centipede. Те далеч не се идентифицират с версията на сексуалната революция, представена през 1953 г. от един вече старец, който постоянно се разхожда по пижама.
Хората от онлайн поколението нямат нужда от човек като Хефнър, за да разглеждат снимки на голи жени. Всъщност, голяма част от това поколение търси нещо, което Хефнър така и не успя да предостави на читателите си - снимки на голи мъже.
Днес просто предпочитаме да си купим ключодържател с логото на Playboy, отколкото да четем и без това залязващите интелектуални напъни, посветена на сексуалната революция из страниците на самото списание.
