Искам си стотинката | webcafe.bg
Webcafe

Искам си стотинката

Мария КасимоваМария Касимова
11.07.2015, 18:37 (обновена 21.07.2015, 13:09)
Сервитьор

Снимка: © Getty Images

Най-важното нещо, когато давате бакшиш е, да помислите дали няма да унижите човека, за когото е предназначен

Най-много обичам в българска бензиностанция да не ми връщат ресто от стотинка-две, че и пет. Даже изобщо да не си помислят подобно нещо. Да ми метнат книжните банкноти, някоя и друга стотинка от по 50, 20 или 10 и след това да ми пожелаят приятен ден по оня, леко пренебрежителен начин, с поглед към следващия, дето ще си подари стотинките.

Много обичам също, когато продължа да стоя пред човека на касата и настоявам да си взема клетите стотинки, а той ме гледа първо с недоумение, после с изумление и накрая с пренебрежение. А когато, въпреки неговите емоционални изживявания, конкретно изясня, че си искам едната, двете или петте стотинки, да ми отвори чекмеджето на касата, за да ми покаже, че ей на, нямат жълти стотинки.

И накрая, когато благо съобщя, че това не ме интересува, да ги измъкне от джоба си и да ги тръсне пред мен, все едно съм му поискала да ми подари предния си горен зъб.

Прилагам този съвсем конкретен пример, защото почти няма човек, който да не го е преживявал. Това е възможно най-нагледното и нагло лице на една много българска система - взимането и даването на бакшиш. Защото в този случай съвсем ясно демонстрира основното правило в тези клиентско-продавачески взаимоотношения:

"Това, което си решил, ще си го взема"

Принципно даването на бакшиш е начин да уважиш усилията на този, който извършва за теб някаква услуга. Като стойност, естествено, бакшишът е доста разтегливо понятие, защото в него най-важното правило е, че е пожелателен, а не задължителен. Има, разбира се, места, където той се приема за задължителен. Дали да го има или няма не се обсъжда, но това е въпрос на култура, традиции и националност.

В арабските страни бакшишът не зависи от цената, която си платил.

В Тунис, когато група седне да се храни в ресторант, накрая задължително на масата се сервира малка купичка, в която всеки оставя по определена, една и съща сума пари. Колко да е тя, казват местните или самият сервитьор. Те са достатъчно обръгнали на подобен род изяснявания с европейци и американци, така че съвсем ясно и без притеснения дават указания..

Ако сте на екскурзия, накрая ще ви поискат бакшиш и за шофьора, като понякога екскурзоводът се чувства длъжен да привнесе малко яснота относно тежкото му финансово и социално положение - имал много деца, пет дни не бил със семейството си, дъщеря му болна, синът - студент... Но това в Тунис.

В Турция също даването на бакшиш е редовна практика, въпреки че от туристическите агенции обикновено твърдят обратното. Не даваш нищичко само, ако наистина никак не си доволен от обслужването. Затова е възможно, когато не оставиш нищо за сервитьора, той дискретно да се наведе към теб и да те попита дали всичко е било наред.

Нищо няма да те попитат на много туристически места из Европа.

Всъщност, един парижки сервитьор в най-топ туристическия център на града може само да те погледне презрително, ако не си закръглил сумата, която дължиш. Ако си вземеш поръчката от бара сам или останеш да я консумираш там, можеш изобщо да не даваш никакъв процент на бармана. Обичайните 10-15 процента от сметката, които по правило се дават като бакшиш, вече често са само пожелателни, защото за никого не е толкова лесно на сума от 50 евро (малък обяд за двама), да даде 5 евро на сервитьора. Затова все по-често при сметка от около 50 евро реално се оставят евро-две.

Бакшишът не е задължително да е в кеш. В много страни (не и у нас) можете да го включите към сметката, която плащате с кредитната си карта.

Просто обявявате крайната сума, сервитьорът я въвежда в устройството и разбира се, благодари за щедростта ви. Това обаче не е възможна практика на много други места, защото тогава оставените екстра пари отиват директно в джоба на мениджъра или на собственика на заведението, а не при този, на когото всъщност искате да благодарите.

Бакшишът не се бута по джобовете, не се тика в деколтетата и не се предава по трето лице за някого си.

Ако някъде ви обслужи собственикът на заведението или неговия управител, също не е нужно да давате бакшиш. В някои страни това дори може да се приеме за обидно, защото собственикът или управителят са големите шефове, а малките бакшиши са само за техните подчинени. Казвам само какво е правилото, иначе дочувам вече хор от гласове, които се опитват да ме оборват с примери от наши и регионално близки кулинарни места.

Ами едно е да ти сервира чичо Мичо, дето държи селската кръчма, друго е да се отбие до масата ти управителят на парижкия Maxim's, ей това само ще им уточня.

Колко и кога се дава този вид клиенска благодарност не е най-важният въпрос. Накъдето и да тръгнете, винаги можете да се информирате какво е местното правило - интернет широк, познати много.

По-важният въпрос е как точно осъществяваме този жест.

„ЗЕми си там за тебе, колкото...нали..." , заръчва един път авторитетно виден столичен политик на маса в известен, претенциозен ресторант. Сервитьорката (какво да прави, милата) благодарно се покланя леко и се изнася до касата.

След малко се връща с някакво ресто, прибрано в кожена папчица, политикът я разгръща, започва да брои и видимо доволен, реагира: „Ееее... много сте скромни тука, бе, само при вас ще идвам! А, мойто момиче, пет лева... Че какво са пет лева?! Ще кажете после: „Дойде оня там от парламента и пари за едно коктейлче не остави!".

В този шеговито-веселяшки дух политикът бръква в джоба на сакото си, вади пълничкия си портфейл и с два пръста измъква от 20 лв.

Подава ги на момичето без да я гледа, като ги държи между палеца и средния си пръст. Тя ги приема (пак какво да прави, милата), а той, докато тя се отдалечава, отново на висок глас обявява на цялото заведение: „Еее, тия сервитьори повече кинти от нас изкарват, бе! Сервитьор да си, ако такива като мене са ти клиенти, ха-хаааа..."

Ами... то какво да го обсъждаме. Показността, декорирана с пари, винаги е проява на простотия.

Затова най-важното нещо, когато давате бакшиш е, да помислите дали няма да унижите човека, за когото е предназначен. Изобщо не е готино всички наоколо да разбират колко някой си е щедър и колко пари са му се откъснали от сърцето или порфейла. И още нещо важно - бакшишът не е начин да унижиш някого или да му покажеш колко над него си по някакъв критерий.

Той е благодарност, добро чувство. Така трябва да се дава, така трябва и да се приема.

Помните ли един велик момент от „Сам вкъщи 2", когато хлапето се загуби в Ню Йорк и се настани в страхотен апартамент на Plaza New York хотел, а досадният пиколо му поиска бакшиш? Припомням го - пиколото застана на вратата в очакване, а Кевин (момченцето) го изгледа учудено. За да му даде знак, пиколото разтърка палеца и показалеца си един в друг - демек, „парите". А Кевин, с доволната усмивка на щедър богаташ, извади от устата си дъвката, която дъвчеше, и му я даде.

Ето това ми иде да направя, когато за пореден път на бензиностанция си „вземат" най-случайно и абсолютно без притеснения малките, останали стотинки от личната ми сметка.

Това не е бакшиш, уважаеми касиери, това е кражба.

Все едно следващия път във фризьорския салон да ви подстрижат наполовина, в магазина да ви продадат само предната част на блузата, а монтьорът да ви остави да си карате колата с три гуми. Във всички тези случаи нещо ви е отнето.

Същото е и с бакшиша - той е доброволна форма на благодарност, не е вашата сума, която някак за малко е била у мен и просто аз услужливо ви я нося.

Така че, искам си стотинката! А дали ще я дам като бакшиш, е мое право да реша.

Oще: бакшиш  бензиностанции  възпитание  качество на обслужването  комплекси  манталитет  обслужване  оставяне на бакшиш  плащане на сметки  претенции  ресторант  сервитьори 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.07.2016, 05:34

37 Мими Събева | 24.07.201605:38

Аз пък се чудя,дали пък вие имате постоянно жълти стотинки в джоба си?Та след като пазарите или заредите и ви трябват тези прослувути 2-5 стотинки ги плащате или казвате нямам ..че толкова мрънкате за тях.Сигурно от тях забогатявате?А като не ги дадете кой ги дава от джоба си?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.11.2011, 16:48

36 Оби Уан | 14.07.201517:08

jkpops83 | 12.07.201515:17
много ми е любопитно,дали нали,авторката,като зарежда примерно на бензиностанция,и и сипят 2 ст. повече,си ги плаща?
.......................
Мунчо | 13.07.201510:17
Ей, голяма бяла птицо! Точно на бензиностанциите ако заредиш примерно за 10,02лв и дадеш две банкноти по 5лв, никой няма да ти нервничи и да те чака да ровиш по джобовете за жълтите стотинки.
Аман от мрънкялници! Ама и аз съм за бой, че ви чета глупостите...
.......................

Когато видя, че сметката ми е например 10,02, оставям и стотинки, друг е въпросът дали ми ги взимат - това е ПРЕЦЕНКА на касиера!!!

Мунчо, това, което правиш ти малки, черни бозайнико - оставяйки 2 по 5 лева е същото за което се пише в статията....
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.06.2014, 10:57

35 erzsebet | 14.07.201514:54

Стига бе, почти в цяла Европа бакшиш над евро и половина се смята за нечувано голям Смее се Само българите и тук-там някои заблудени туземци оставят бакшиш. В затворените курортни комплекси в Турция май забраняват на персонала да взима бакшиш, както и да разговаря дълго с посетителите - за бакшиши си имат кутийки, в които комай само българите пускат по нещо. Руснаците с техните непрестанни настоявания за отстъпка няма да ги коментирам. Бай европеец обича да му е евтинко и развързва кесия само ако има пред кого да се покаже. А това е рядко, като се има предвид че в цяла Средна и Западна Европа клетите дами сами си плащат сметките в ресторантите.
Колкото до оповестяването на бакшишите, барманите весело дрънчат със звънци когато някой им остави нещо.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.03.2012, 10:23

34 partci | 14.07.201500:01

На мен пък ми е по-дразнеща обратната страна - като не ти достигат, две, три пет или десет стотинки и отсреща седят и те чакат да ги извадиш като първия престъпник. Абсолютно всеки път.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

33 Дракон с кисело зеле | 13.07.201515:16

И все пак, Кунев, на мен в магазина ми връщат винаги до стотинката. Последният път, когато ми закръглиха рестото, беше преди петнайсет години в глухата провинция.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 09.02.2011, 15:02

32 kakao | 13.07.201514:59

С всяка следваща статия на Касимов се убеждава, че живеем в различни светове. Моят е доста по-готин...
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 13.07.2015, 14:05

31 Stefan Kunev.1046582018693072 | 13.07.201514:35

За съжаление, отново се натъквам на дебелашката простащина и бездарна вулгарност на определени индивиди.
1. Един средно интелигентен "Мунчо" не би си позволил цветистите епитети с които щедро дарява една дама...
2. От сигурен източник знам че г-жа Касимова в никакъв случай не си чака стотинката на бензиностанцията...
3. Историята беше за всички, да се замислите...евентуално
4. Една от основните дейности на г-жа Касимова, като журналист в България бе, да води рубрика в национална медия, в която се опитваше да научи простичкия народ на малко култура на говорене, хранене, разговор- с две думи...на етикет...
5. Защо никой не се сети, че ако отидете в Макдоналдс, винаги имат от всички номинали достатъчно. Близко до касата услужливо има и касичка за дарения. По този начин Вие наистина можете да изразите свободната си воля, дали да си приберете стотинките, или да ги дарите за дадена кауза!?
6...и последно. Благодарение на мълчаливото ни съгласие да ни ограбват със стотинка-две сме стигнали до там, че си мълчим и преглъщаме, къде-къде по-големите кражби: барманът си закръгля сметката; сервитьорът доста често, когато се загледате в сметката изведнъж се сеща, че не била нашата, а на съседната маса; таксиджията никога няма последните лев-два; бензанджията мисли, че е напълно нормално да си караме колите с разреденото му подобие на бензин; автомонтьорът смята за нормално едно второ ДДС във фонда "и аз съм човек", когато Ви се обажда по телефона и Ви информира, че немедлено трябва да се смени определена част от колата Ви; полицаят се чувства задължен да прибере добре сгънатата банкнота, която дефакто не е подкуп-той Ви прави услуга, за това, че сте безразсъден на пътя, или още по-лошо; НЕК,ВиК и всякакви такива институции прибират своите бакшиши за добре манипулираната Ви сметка....Всеки един от Вас може да продължи този списък до безкрай, но повечето едва ли ще го направят, защото те са свикнали с кражбата, и на свой ред смятат за нормално в сферата в която работят да се самокомпенсират....ето за това беше тази статия, а не за стотинката!!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

30 Дракон с кисело зеле | 13.07.201513:35

Г-жа Кисимова има право да пише, каквото желае: казва се свобода на словото. За незеитересованите или несъгласни с темата... Или да не четат или поне критиката да е конструктивна.
---
Да си поговорим сега за двойни стандарти... Значи Касимова - поне й пиши правилно името, като ще я подкрепяш - има право да си пише каквото си иска по някакъв въпрос, а аз нямам право да пиша каквото си искам по нейното писание? А?

А, всъщност, проблемът е, че както останалите статии, и тази е изпълнена с лъжи, изкривяване на истината и лични мнения. Така не се пише статия. Така се пише мнение в нискоинтелигентен форум.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 12.09.2011, 17:24

29 Мунчо | 13.07.201510:17

Ей, голяма бяла птицо! Точно на бензиностанциите ако заредиш примерно за 10,02лв и дадеш две банкноти по 5лв, никой няма да ти нервничи и да те чака да ровиш по джобовете за жълтите стотинки.

Аман от мрънкялници! Ама и аз съм за бой, че ви чета глупостите...
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 10.05.2015, 17:42

28 Вал Дор | 13.07.201507:23

Оставям "бакшиш" единствено и само когато съм останала доволна от обслужването и по никакъв друг повод.Най-противни сякаш са киселите сервитьорки,с израз на агенти от "Матрицата".Гневно-унизенят им вид е най-натрапващото от присъствието им.Ако не могат спокойно да обслужват,без не натоварват клиентите с настроението си,за какво обслужване говорим. Най-безскрупулно не им оставям нищо,дори роптая когато някой от компанията реши да им остави,понеже бил "браншовик".Ако някой иска бакшиш да си помисли какво обслужване ще направи-аз съм клиент доволен или недоволен.
Авторката е права за това,че човек трябва да съобрази изискванията си за обслужване според категорията заведение,в което се намира.
Дребните стотинки по касите също ги оставям според отзивчивостта
   

оценка

+0 -0