Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Адът като тихо ежедневие

Автопилотът, на който сме в момента, ще ни фрасне в стената на безразличието ни
Автопилотът, на който сме в момента, ще ни фрасне в стената на безразличието ни

„И се замислях над българския ум, дето кумири не признава, закон не тачи, със зло и добро хитрува и на жестоката земна правда робува. Отделили сме небе от земя, истина от правда, на господа гледаме като на детище, своеволничи всеки, умува и слободията си, почита повече от свята икона."Из „Антихрист", Емилиян Станев

Току що свърших да чета този уникален български роман, който съм чела като ученичка, и нищо, ама нищо не съм разбрала тогава. Горещо препоръчвам на любителите на висококласна литература да го препрочетат. Книги много, истинските писатели се броят на пръсти.

Социализмът не е попречил на таланта на Емилиян Станев да напише български философски роман на световно ниво, в който са описани събитията около падането на България под Османско робство. Книга, пълна с тежки български равносметки - като горния цитат, които важат и сега с пълна сила.

Външните врагове са ясни, целите им също, а най-големите врагове на България сме самите ние.

Мой приятел адвокат, който живее в чужбина, ми разказа интересна история, която ще споделя без коментар, тъй като той е напълно излишен. Деца на големи чуждестранни бизнесмени купонясват до зори в известна софийска чалготека. Всички са чужденци, освен той.

В 4 сутринта се качват в колата, шофира момче на 18 години, спира ги полиция. Искат да им вземат проби за всичко, дрога и алкохол. Имали нови тестове, които хващали голям спектър от наркотици. Питат шофьора дали е пил, не е пил, питат за наркотици, потвърждава, взимал е. Ще ги тестват.

Адвокатът се намесва и казва, че няма нужда от такива драстични мерки. Дава на полицаите 100 лева. Те ги приемат. Приемайки ги, казват, че не е добре така да се движат из града, може да ги спрат други. Срещу още 100 лева веселата компания е ескортирана директно до дома на младия шофьор, който се е разминал със затвор в чужда държава.

Това са чужденци, чиито деца вече знаят със сигурност, от собствен опит, че България е корумпирана държава, в която полицията е готова на всичко за пари.

Кое, докъде и как може да се обяснява до безкрайност с бедността ни? Това не е въпрос

В „Антихрист" Емилиян Станев прави наблюдението, че няма начин да не бъдем победени от турците, защото те са готови на всичко за вярата си, а ние сме готови на всичко за деня си на земята. Този калпав ден, в който се събуждаш сутрин и с новините потъваш като грешник в ежедневния самосъздаден ад - ад, който можеш да си сглобиш сам като етажерка.

Адът на алчността, безпринципността и лакомията, анти-църква, в която хората не отиват да се молят, а да облекчават най-базисните си нужди. Мрачно, да.

Същевременно съседни Сърбия и Босна са затънали в истински природен ад, който по някаква необяснима причина ни е спестен. Бог ни обича? Глупости. Гледа отгоре и си вика, „За какво да им пращам потоп, те сами един друг ще се издавят".

Същевременно под снимка във Facebook на наводнен град в Босна тече разговор, от който разбираш, че много сърби подозират, че наводненията са предизвикани изкуствено с HAARP. Върви подмолна конспиративна теория, че американците искат да унищожат Сърбия, и не само Сърбия, а че всички природни бедствия, които се случват напоследък не се дължат на глобалното затопляне, а на пъклен план да измрат милиони хора, и по този начин да бъде контролирано пренаселването на планетата.

Съседите ни изпитват страшна омраза към Америка, която е донякъде разбираема след бомбардировките над Белград. Не знам дали ние ще станем част от Евразия, но Сърбия май няма проблем с Русия.

А ние сме наистина щастливци, досега природата все ни подминава в яростта си. Който иска да помогне на сърбите, може да занесе дрехи, консерви и лекарства в сръбското посолство на ул. „Велико Търново" №3. Ще бъдете впечатлени от изключително красивата сграда, в която се намира.

Често ходя да се катеря на Витоша. Онзи ден срещнах едни възрастни хора, които бяха покрусени от разграбената хижа „Иглика". Попитахме се взаимно защо ли почти всички витошки чешми не работят, сами си отговорихме - вероятно защото няма кой да ги почисти. Разделихме се с горчивото примирение, че поне природата ни остава.

Заради всичко това трябва да се гласува. На всички ни е писнало от този призив, но просто няма как. Автопилотът, на който сме в момента, ще ни фрасне в стената на безразличието ни.

Повръща ми се от българската политика, а и изобщо от политиката, и е напълно валидна позиция да мълча като пукал, да мразя всички безутешно и да не отида да гласувам.

Така гласът ми ще отиде примерно при БСП, а аз не искам това да се случва. Който не иска да гласува за никоя партия, за да не бъде използван гласа му, трябва да отиде и да пусне празна бюлетина. Задължително.

Иначе смятай, че мислейки, че страшно протестираш срещу системата от дивана в къщи, ти си гласувал за тези, които не искаш да управляват. Би било тъпо. Затова размърдай си дупето и гласувай. Точка.

 

Най-четените