Знаете ли как изглеждате когато сте ядосани, или щастливи, или когато гледате любимия човек в очите? Едва ли, поне според д-р Джеймс Килнър, невролог от Лондонския университетски колеж.
Той е убеден, че знаем твърде малко за това какво е лицето ни през повечето време, макар че обикновено вярваме, че изглеждаме доста по-млади и красиви, отколкото сме всъщност.
Изследванията на Килнър сочат, че можем да намерим отговори където най-малко очакваме: в камерата на смартфоните си чрез така обичания похват на селфитата.
Жаргонът „селфи" се превърна в дума на 2013 г. според речника на Оксфорд и означава автопортретна снимка, направена с мобилен телефон и пусната в социалните мрежи.
Килнър заключава, че все по-нарастващата ни любов към тези снимки идва от факта, че вече можем да ги изменяме и нагаждаме според собствената си положителна представа за самите себе си.
Повече от всякога имаме възможността да улавяме своите мимики, да подсилваме добрите си страни, и да ги използваме за комуникация по мрежата, като имаме невероятно ниво на контрол над външния си вид.
Така селфитата вече не са просто някаква тийн мода, а модерен културен феномен, превърнал се в тема на сериозни дискусии.
Instagram въведе филтри
Вече всички модерни устройства за ежедневна употреба пооощряват селфитата. Няма нов телефон на пазара, който да не притежава камера на предния си панел. Instagram ни позволява да украсим и изопачим своите автопортрети, Twitter, Viber и безброй други приложения също предлагат подобни филтри.
Съществува и добрият стар Photoshop. Всичко това, заедно с естествената нужда да изучаваме самите себе си, в голяма степен обяснява защо селфитата станаха толкова популярни.
Днес даже знаменитостите пълнят социалните мрежи със собственоръчно направени снимки, въпреки че ежедневно биват снимани от професионални фотографи. Хаштагът #selfie е употребен над 72 милиона пъти в Instagram.
Суета или себепознание
Неотдавна Джена Уортъм от New York Times написа вълнуващ материал в защита на селфитата. Тя твърдеше, че като показваш често лицето си в социалните мрежи, ти предлагаш по-реалистичен поглед към своя живот.
Не става въпрос за суета, каза тя, а за способност да изразяваш себе си както в реалния живот и да имаш запис на лицето си в съответния момент.
Въпросът е обаче дали наистина се показваш като в „реалния живот" с една преиначена и допълнително обработена снимка.
Писателят и журналист Клайв Томпсън гледа на селфито повече като на начин да опознаеш себе си. Според него теорията за нарцисизма на тези, които си правят селфита, е аргумент, използван покрай всяка от големите технологични промени в историята.
Например когато огледалата са станали достъпни за масите, към тях имало много съпротива от хора, които вярвали, че те неестествено ще насочат вниманието на човека към външния му вид.
"Всеки път, когато си направиш селфи, ти виждаш себе си с нови очи", казва Томпсън. „Instagram направи нещо още по-интересно с филтрите. Не само се гледаш на първоначалната снимка, но и я виждаш по нов начин отново и отново със смяната на филтрите".
Каквито искаме да бъдем
Все още не може да се каже дали сполучливите ни селфита се отразяват благоприятно на самочувствието ни в дългосрочен план. Но ако те ни помагат да се видим такива, каквито искаме да бъдем (както твърди Килнър), това няма как да е нещо лошо.
Толкова много хора се чувстват зле от начина, по който изглеждат и се депресират от Photshop версии на супермодели и знаменитости с пластични операции.
Селфитата имат шанса да притъпят това вредно влияние от мейнстрийма. По този начин те ще докажат, че не са някаква временна мода, а показват бъдещето на онлайн комуникациите.
