Клубно риалити | webcafe.bg
Webcafe

Клубно риалити

Марина Цекова 20.11.2011, 13:46 (обновена 23.11.2011, 11:14)
парти хора

Берлин е град, който в музикален (и не само) план може да задоволи и най-капризния хедонист

Удо е от Берлин, а Ивайла от София. И двамата се самоопределят като „парти анимълс", макар че Удо никак не прилича на Schwein, а Ивайла е вегетарианка.

Да започнем с Удо. Дългоочакваният УИКЕНД най-после е настъпил. Още в понеделник Удо е заредил хладилника с Becks Orange и оттогава с нетърпение чака срещата с МАРИЯ. Двамата ще пийнат първо по бира вкъщи и после ще отидат на клуб. И този път той отговаря за избора на заведение. Сяда пред компютъра, отваря браузъра и за петдесети път днес прочита ABOUT BLANK. Набира www.berlin030.de и най-тежката част на вечерта започва. Удо харесва повече от един стил музика. Като прибавим и вкусовите предпочитания на МАРИЯ, задачата става съвсем сложна.

Берлин е град, който в музикален (и не само) план може да задоволи и най-капризния хедонист. Разнообразието е толкова голямо, че често човек дори не избира първо какво точно иска да слуша, а къде ще му е най-удобно да го чуе. Апартаменти, Барове, Вили, Гаражи, Дискотеки, Едностайни галерии, Жп-гари, Запуснати постройки, Ирландски пъбове, Йога клубове, Лофтове, Мазета, Нощни барове, Оупън еъри, Плажни барове, Ресторанти, Спирки, Театри, Увеселителни паркове, Фестивали, Цветарски магазини, Частни партита, Шосета, Щ..., Ь..., Ъ..., Ю..., Я....

Партито в Берлин може да се случи навсякъде, под звуците на всичко - от ръждясала струна до арфа -, а докога ще продължи зависи единствено от настроението. Външният вид е почти винаги обратно пропорционален на статуса - колкото по-клошарски изглеждаш, толкова по-големи са шансовете ти да пробиеш и най-претенциозния фейс контрол. Важно е тук да се отбележи, че фейс контролът не се интересува от финансовите възможности на посетителя, а просто иска да подсигури хомогенна публика в съответния бар. Целта е не само да се печели, а да се създаде атмосфера, в която всеки да се чувства сред свои.

Берлин привлича с неизчерпаеми възможности, което макар и парадоксално, но може да се окаже по-неприятно от липсата на избор. Особено ако си с компания и мненията са повече от едно. Но тази вечер Удо е само с МАРИЯ, затова ще отидат в един от любимите му клубове в Кройцберг. Днес там ще свири Gisbert zu Knyphausen - меланхоличен инди поп изпълнител с растяща поплулярност.

МАРИЯ най-после пристига и след два часа двамата са вече на опашката пред клуба. За готините партита в Берлин се чака, но пред заведението все ще се случи някое интересно запознанство. Днес обаче Удо и МАРИЯ не са от разговорливите, затова тихо наблюдават момичетата пред тях, които крещят на всички посоки и размахват полупразни бутилки плодова бира. Заведението гъмжи от хора, макар че клубът представлява голямо фабрично хале, а има и зимна градина.

Концертът започва с присъщата германска точност - точно в 22:00. Публиката пред сцената, макар и многобройна, е малко сдържана, а танците и бисът изключение. Хората се наслаждават искрено, но като че ли някак индивидуално. По купчините с чанти, около които са се събрали феновете, ясно се очертават компаниите, а по енергичността лесно се разпознават плановете за вечерта.

За някои посетители този клуб е само първата спирка тази нощ, защото изгревът спада към любимите забележителности на берлинчани. Удо и МАРИЯ прекарват една страхотна вечер, защото и на двамата изпълнителят им е любим. След края на концерта партито продължава, но клубът вече е полупразен и скоро и те си тръгват, защото утре и двамата ще работят.

Преди да се прибере Удо проверява студентския си ТРЕЗОР. Отиването и връщането с денонощното метро са му стрували 4,6 евро, входът за клуба - 8 евро и две малки бири вътре - 6 евро. Добавяме и традиционните COOKIES на сутринта. Общо около 25 евро. След като изпраща МАРИЯ, Удо се качва с един Becks Orange в ръка на покрива на блока си. Обожава тази ПАНОРАМА рано сутрин. Зареял поглед в неоновата табела WATERGATE германецът започва да ни доскучава. Затова ще хвърлим един поглед към Ивайла.

И тази седмица Ивайла ще работи до късно. ПЕТЪК  е и тъкмо умората започва да се обажда, когато телефонът зазвънява. Аля, Бени, Вяра, Гошо, Диди, Емо, Жоро, Захари, Иво, Йонко, Карушето, Лили, Милето, Нина, Оги, Пепи... Шони, Щ..., Ь..., Ъ..., Ю..., Я..... Няма как да не се включи и да остане затворена зад стените на работните ЧЕТИРИ СТАИ. Макар да излиза за шести път тази седмица, компанията отново е в пълния си състав и е готова да щурмува всеки музикален ХАМБАР, който успее да я побере.

Според Ивайла и днес ще се отиде в някое от петте любими места, макар в последните месеци приятелите й все да я изненадват с нови симпатични клубове. В София нощните заведения се множат със завидна скорост, но с изключение на един популярен музикален феномен, тясното клубно профилиране е по-скоро в начален процес на развитие. Затова излизането често се свежда до посещение на познатите заведения.

В любимите барове външният вид на клиента не е важен, а поговорката „по дрехите ще ги посрещнеш" не винаги важи. В по-масовите дискотеки обаче се съблюдава приницпа „колкото по-еднакъв, толкова по-добре". Което често води дотам, че жените са облечени „по бизнес", а мъжете „по ланци". Но Ивайла не ходи по такива места, пък и за тях толкова се изписа, затова няма повече да ви разказвам.

След като се прибира от работа Ивайла изпива една специална БИЛКОВА отвара, за да посъбере сили за довечера. Слага си любимото розово ЧЕРВИЛО, изпира си ПЕТНОТО от сутрешното кафе и за ужас на домоуправителя на ПАРТЕРА, надува Gogol Bordello. След това започва да планира вечерта: Такси за отиване и връщане - 10 лева, четири големи бири - 10 лева, дюнер и айрян на сутринта - 5 лева. Общо около 25 лева. След като сметката е готова, с бира в ръка Ивайла тръгва към бара на Васил Левски. Компанията днес ще е там, защото партито „не било за изпускане". Ивайла не знае какво да очаква, защото нито веднъж не е била на балканско парти, а комбинацията от инструменти звучи невероятно - цигулка, бас, гайда, туба, тамбура и тъпан. И всичко това под ритъма на един от най-добрите бийтбоксъри на Балканите.

В музикален план вечерта ще е неочаквана, но подобни изненади в последните месеци й донесоха само положителни спомени. По пътя Ивайла минава покрай СТРОЕЖА на нова бизнес сграда и малко преди бирата й да свърши, стига клуба. Опашката се вие пред вратата, което е добър знак, защото партито сигурно ще си струва. Вътре свири подгряваща банда и Ивайла изпива още няколко бири с компанията в очакване на концерта. След около час под звуците на Полета на бръмбъра излиза цигуларя и публиката изпада в екстаз, който продължава и след кратките представяния на останалите музиканти.

За Ивайла вечерта е особено специална, защото за първи път й се случва да слуша балканска музика, на която толкова много да й се танцува. Концертът трае почти два часа, а подканите за „бис" не спират. След втория Ивайла спира да вика, защото усеща умората на музикантите, но публиката е толкова екзалтирана, че те се връщат на сцената и за трети път.

След края на концерта хората са още по-положително заредени, а неочакваната комбинация поражда у присъсващите някаква съмнителна гордост, че и ние все пак вървим в правилната посока. След като се прибира вкъщи, излиза на балкона и се заслушва в музиката на новооткрития отсреща бар. „ONE MORE BAR?", помисля си с почуда и се заглежда в изгряващото слънце. И Ивайла започва да ни доскучава, затова най-после я срещаме с Удо.   

Ивайла и Удо ще се запознаят в България и не, няма да се влюбят, но да, ще се веселят поне до няколко поредни изгрева. Удо ще прекара тук един работен УИКЕНД, за да си спомня после с носталгия страхотните хора и евтиния АЛКОХОЛ. Ивайла на свой ред след година ще го посети в Берлин, за да се увери, че това е най-цветния, шумен и жив град в цяла Германия. Клубните светове на двамата няма скоро да се доближат, защото двете столици имат различно минало, настояще и близко бъдеще. И в двете столици обаче ще продължи да важи едно и също правило "Ако не мога да танцувам, за какво ми е Вашата революция!".

Всички думи изписани с главни букви са имена на барове/клубове в Берлин и София, в които може да срещнете Удо и Ивайла. Помолиха ме да Ви предам.

Oще: берлин  клуб  софия 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.11.2010, 01:52

3 pueblo | 20.11.201122:16

Смее се tва верно е много тъпо!!!!!!!!!
и ква е тая кифла с 4 бири,дюнер и кисело мляко???
баси партито.........
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

2 Оня Дето Го Трият | 20.11.201117:50

Тука идеята каква е - пак познатото клише, че германците са по-смотани от нас и не знаят как да купонясват ли ?
Булгар, булгар пий едно
Те и гърците така се тупат в гърдите като големи купонджии, ама после плачат на Удо от Берлин да идва да им избърше нааканото....
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

1 Manuela Gerenova | 20.11.201114:02

Господи... толкова тъпа статия, че чак вдлъбната...
   

оценка

+0 -0