Когато Куба се запозна с Интернет | webcafe.bg
Webcafe

Когато Куба се запозна с Интернет

Lifecafe, по Motherboard 28.08.2015, 16:31 (обновена 30.08.2015, 08:34)

1 от 5 снимки Назад Напред

куба, интернет

Снимка: © Getty Images

Чисто новите точки за достъп са заобиколени от десетки или стотици струпани кубинци, независимо от часа или климатичните условия

Лесно е да разбереш кога си попаднал на wi-fi точка за достъп в Куба - най-малкото, защото това са единствените места, които по някакъв начин наподобяват разходка из американски град.

Там хаотичните улици на Хавана - пълни със съседи, разговарящи пред къщите си, старци, играещи на домино, млади влюбени, очаровани от присъствието на другия - се превръщат в места, където хората се вглеждат в екрани, точно както по-голямата част от света прави по цял ден, ежедневно. Очевидно е, че това са местата, където живее Интернет.

Чисто новите точки за достъп са заобиколени от десетки или стотици струпани кубинци, независимо от часа или климатичните условия.

През нощта блясъкът от екрана на лаптопите и смартфоните зловещо осветява лицата им, придавайки на целия площад киберпънк атмосфера. Ако вали, потребителите на Интернет вадят чадъри, събират се под беседки, навеси или рамки на врати. Камерите за наблюдение са навсякъде; съобщения редовно предупреждават, че връзката се следи; уеб сайтове, които се приемат за антикомунистически, се блокират.

Интересно е да дадем трибуна на някои от хората, които от толкова отдавна са били отрязани от останалата част от света, за да разберем за какво използват те Интернет. Фамилиите обикновено остават неназовани, защото много хора в Куба се опасяват от репресии от комунистическото правителство за това, че говорят със западни репортери.

Уилсън помага на племенницата и племенника си да се свържат за първи път.


"Трябваше да карам племенника и племенницата си 30 минути до тук, за да говорим. Необходими са много усилия, само за да стигнем, но е важно. Важно е племенниците ми да могат да говорят с баща си в Маями.

Важно е те да знаят, че светът е нещо повече от само Куба. Мисля, че Интернет ще продължава да се разраства, и не винаги ще бъде толкова трудно да се свързваме един с друг. Телефонното обаждане оттук до САЩ е скъпо - обикновено струва по $2 на минута. Тук наистина се налага да карам 30 минути, но можем да говорим цял час за $2. Дори и да е само чат чрез текстови съобщения, пак е по-добре от другите алтернативи. Телефонните разговори са невъзможни с нашите доходи."

Нелсън и неговата сестра Дженифър се свързват за първи път в живота си.

"Чувал съм за Интернет от доста време, но никога досега не съм бил в него. Беше много приятно изживяване и се надявам да го използвам отново. Винаги съм знаел за Интернет, но не е бил нещо, което да мога да използвам. Дори не знам за какво може да ми послужи. Знам, че е огромен. Искам да използвам Интернет за неща извън разговори с баща ми, но за какво може да ми бъде полезен? Не зная какво друго има. Предполагам, че трябва да разбера. Вълнуващо е."

Приятелите на Луис му помагат да направи първия си акаунт във Facebook.

"С приятелите ми си говорим за Интернет от доста време, така че реших да дойда с тях и да видя какво е. Това е първият път, в който съм онлайн. Те ми казват, че трябва да си направя страница във Facebook, така че да си намирам приятели в други страни и да разговарям с тях. Току-що ме снимаха и ще си направя акаунт. Не знам всъщност какво е това, но си помислих, че си заслужаваше да дойда. Просто за да видя. Да науча, нали разбирате?"

Тиан е студентка по медицина от Китай, която живее в Хавана от 5 години.

"Преместих се в Куба преди 5 години, за да следвам медицина. Като всеки друг студент по медицина съм, уча през цялото време, така че нямам много време да браузвам онлайн. Но употребата на Интернет тук не е много по-различна от това, което помня от Интернет в Китай. Поне в малкия град, от който произхождам, нямахме Интернет вкъщи, така че трябваше да ходя до библиотеката, за да го използвам.

Много сайтове са блокирани в родината ми, така че фактът, че Интернет тук също е цензуриран, не оставя много по-различно усещане. Довечера ще играя на една игра, но понякога се опитвам да използвам Weibo, за да говоря с приятелите си.

Обикновено е блокиран или не мога да се свържа. Живея по-надолу по улицата, така че откакто направиха тази wi-fi зона, стана много по-лесно да бъда онлайн. Но все пак е доста трудно, защото не винаги точката работи."

Денис и неговият син Дейвид разговарят за първи път по видеочат с роднина във Флорида.


"Това е първият ми видеоразговор с дъщеря ми в САЩ. Нещо невероятно е, много приятно изживяване. Виждате ли този телефон? Страхотно е - да мога да я виждам е много по-добре от разговор, не мога да повярвам, че работи толкова добре. Ще го правим още много пъти, надявам се. И се надявам да стане по-лесно. Трябва да стане по-лесно, нали?"

Хенри Константин Ферейро издава незаконни издания в Камагуей, Куба и е активист, борещ се за свободен Интернет достъп без цензура на целия остров.

"В глобален план младите кубинци са на дъното, а останалата част от света е много по-нагоре. Но когато живееш в затворено общество, дори не знаеш, че се намираш на дъното. Не подозираш как живее останалата част от света. Когато им дадем Интернет, дори и да е само това малко wi-fi, не ги вдигаме непременно от дъното, но това, което правим, е да им дадем очи. Те придобиват способността да видят и осъзнаят, че са на дъното, че има таван, и че ги държат на земята. Дали ще се издигнат с Интернет и ще се доближат до всички други? Надявам се, че да, но ще ни е нужно повече. Ако не живеете в града, никога няма да имате шанс да го използвате."

Въпреки че са цензурирани и скъпи, ясно е, че тези точки за достъп са по-добри от нищо. Чрез тях много кубинци добиват представа за живота извън острова.

Точно пред хотел "Хавана Либре" (бивш "Хилтън", който Фидел Кастро одържавява през 1959 г. и който е претърпял солидни промени след революцията), виждаме три поколения кубинци да говорят американския годеник на млада жена през Skype.

Виждаме тийнейджъри, помагащи си в създаването на Facebook профили, студенти, дошли по чуждестранен обмен, да играят игри, много хора да отварят Google за първи път в живота си. Група от тийнейджъри се е струпала около един екран на смартфон.

Интернет потребителите изобщо не вдигат поглед от устройствата си, дори и за миг.

Ако се чудите как са се снабдили с тях, повечето от смартфоните идват от роднини или приятели в чужбина. Достъпът до Интернет през една от 35-те държавни точки за достъп на острова струва $2 кубински песо на час (кубинското песо е обвързано в съотношение 1:1 с курса на долара), което представлява 10% от средната определена от властите заплата. Да се губи време в помощ за непознат или разговори с приятел може да се окаже доста сериозно разхищение на пари.

Разговаряме с много хора, които са пътували в продължение на много часове с различни автобуси просто за да се свържат с Мрежата, а има безброй хора, които живеят в селски райони, и никога няма да могат да се възползват от предимствата на точките за достъп. Това е услуга, която е изключително търсена - и много нужна на местните жители.

И все пак това е стъпка напред. За първи път от възхода на режима на Кастро, кубинците се присъединяват към останалата част от света.

Oще: интернет  комуникация  куба  онлайн  скайп  смартфон  телефон  фидел кастро  хавана 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.