Как синът ми започна да мисли като министър | webcafe.bg
Webcafe

Как синът ми започна да мисли като министър

Драго Симеонов 03.11.2016, 12:13 (обновена 05.11.2016, 16:54)
Кецове

Снимка: © Getty Images

Ето, виж министър Горанов. За него науката е абстракция, бизнесът - реалност и той е направил логическа връзка между двете, т.е. в някакъв смисъл показва как действа образованието за получаването на министерски пост. Така че се учи.

Няма самоцелна наука. Науката трябва да бъде (и между другото на Запад е така) свързана с бизнеса по начин, по който бизнесът да е заинтересован и да инвестира в нея. Това са думи на финансовия министър Владислав Горанов, но под една или друга форма ги слушам всяка седмица от сина ми, дойде ли време да се пише домашно.

Това, казва той, за какво ще ми трябва; не виждам никакъв смисъл. Петокласник, какво да ви обяснявам. Синът ми, не Влади Горанов. Чакайте, да не стане объркване. Фактът, че на този етап и двамата мислят в една посока, ме изпълва едновременно с бащинска гордост и известно притеснение.

Гордостта се дължи на факта, че на единадесет хлапето вече разсъждава като министър и съм спокоен за него, бизнесът няма как да не забележи такъв прагматичен средношколец. Пък и дипломата му засега е напълно съотносима с тази на кандидат-президентите ни, както и познанията му по ключови външно и вътрешно политически теми. На въпроса къде е Крим и той се дзвери надоумяващо в атласа си по география и дава противоречиви отговори.

От друга страна като родител се чувствам длъжен да защитя науката. Тя, отвръщам, моето момче, освен прагматични познания за бита и стомаха, има и задачата да развие висшата човешка способност към изследване и обяснение на света във всеки негов аспект, както и способността за логически връзки между нещата дори когато са абстрактни и не ги разбираш.

Ето, виж министър Горанов. За него науката е абстракция, бизнесът - реалност и той е направил логическа връзка между двете, т.е. в някакъв смисъл показва как действа образованието за получаването на министерски пост. Така че се учи.

Но дори с цялата ми пронаучна добронамереност си признавам, че в тезата на двамата има известна логика. Вземете да речем българския език. Езикознанието е силно застъпено в програмата за 5-ти клас и буди серия от проблеми. Бизнесът си е напълно ок и без специални синтактични умения, но от хлапетата ги изискват. Въведен е терминът „предмет на разговора", който е различен от „тема на разговора". Голям зор е да се проумее тази разлика. Аз естествено се обръщам към моята сфера - журналистиката, макар че това не е точно наука. Каквото и да си говорим, ще се съгласите - все пак и тук се изисква някакви елементарна (подчертавам - елементарна) езикова компетентност. Между нас казано, започне ли бизнесът много да се интересува от тази професия, резултатите обикновено не са добри, но да оставим резултатите да си четат „Таймс" и да се върнем на образованието. Разяснявам, че ако темата обхваща по-обширни полета, като например политическите визии на един държавнен глава, то предметът е да кажем бъдещият български президент.

„Значи, вика малкият, президентът е предмет". Умно дете, казах ви. Разбира се, че в нашите условия президентът е предмет, който може да бъде местен насам-натам и бизнесът много би одобрил такова виждане, но истината е, че в раздела под „комуникативни умения" пише други неща. Докато му обяснявам назидатално правилата на речевия етикет, си давам сметка какви глупости говоря.

Обръщението към околните не варира спрямо средата, както се твърди в учебника, а зависи само от поста ти. Ако си на достатъчно висока служба - можеш да всички да говориш, както си решиш.

В математиката нещата са още по-оплетени. Някаква си Яна купила половин килограм сирене на цена 6.50 лв и два сока по 3.95 лв, дала 20 лв, колко й върнали. Вместо да смята, синът ми пита какъв бил тоя сок и не било ли скъпо сиренето. Именно! Това е правилният отговор и според министър Горанов вероятно; кой, за бога, отпуска такива бюджети на Яните, ама аз тупам по масата и го карам да пише числов израз на това разхищение. И много внимавам как му обяснявам простите числа на фона на всички тези предизборни плакати с номер за гласуване. Че кажи на някои от бизнеса как 13 и 17 са прости и резултатът може да не е като посочения във върните отговори.

Та в общи линии и аз започвам да споделям идеята на Горанов и сина ми, че е добре да се учат само прагматични неща, стига с тия наукоподобни щуротии. Само едно не мога да схвана напълно. Защо след като бизнесът е толкова ключов в науката и дори вече има предмет в пети клас, който директно отпраща към това - „Технология и предприемачество", са толкова малко часовете по него, а? Ама ще кажете, то е бившето трудово; хлапетата основно правят хартиени кубчета, ръкохватки и чак другия срок ще готвят яйца. И така да е, нима нещо друго по-добре се вписва в министерската визия за браншова многопластовост, която науката трябва да предложи, за да е привлекателна, а?

Oще: бан  владислав горанов  горанов  министерство на финансите  наука  образование  обучение  петокласник  училище  финанси 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.01.2011, 23:00

3 Stanimir Popov | 03.11.201622:35

Браво за статията, недейте слуша залюпените герберюги по-долу!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 18:49

2 conscience | 03.11.201619:08

Много ми се иска някои от интелектуално претенциозните драскачи, които се напинят да анализират позицията на Горанов, да обяснят какво точно очакват като възвръщаемост от инвестициите в наука, които така разпалено проповядват. Също важно е да се говори как ще се инвестира, а не просто като рефлекс щом чуем иновации, наука и образование, повече винаги е по-добре.
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 20.05.2011, 17:21

1 peta_wawa | 03.11.201616:19

Ех каква дъвка за журналистите се оказа тази тема Смее се ...
Колко удобно е да се хвърлят саркастични сравненийца, без дори да разбираме гледната точка, или по-точно да я разбираме частично, само колкото ни трябва.
Какво майстори на самоцелните приказки, брей.
Предлагам да се удесеторят средствата на катедрите в БАН, където се развива световна наука само с приказки и мисловна сила, например по журналистика, лингвистика, стъкмистика и т.н.
Другите, където базата и кадрите са морално и материално прекалено архаични и научени да симулират дейност, например физика - да продължат да си вземат жалките средства както досега.
Как един физик може да развива съвременна наука при липсата на елементарна база, може би да си бие главата в някое твърдо тяло, например стена, надявайки се да открие четвъртия закон на движението Усмивка?
Когато един млад физик попадне в катедра физика в БАН и работата му 6 месеца е само да зарежда любовното гнездо на шефа на катедрата с цветя, бонбони и кока-кола, на седмия напуска. Тру стори. Наука има, но не е в БАН.

Драго, харесват ми статиите ти, но след третата или четвъртата с главен герой умното ти дете, започва да ми става леко досадно Идея ...
   

оценка

+1 -1

Най-коментирани