"Странични ефекти" на хапчета за щастие | webcafe.bg
Webcafe

"Странични ефекти" на хапчета за щастие

Lifecafe, по Wired 09.02.2013, 15:33 (обновена 11.02.2013, 09:50)

1 от 2 снимки Назад Напред

Странични ефекти

Снимка: © Getty Images

Side Effects тръгна по кината в началото на февруари. Дано скоро да дойде и у нас.

"Странични ефекти", най-новият (и вероятно последен) кинофилм на режисьора Стивън Содърбърг, е извратено психологическо пътешествие, посветено на психотропните лекарства.
Оказва се обаче, че то е и вдъхновено от

истински човек, който е твърдял, че е вампир

През пролетта на 2000 г., сценаристът на "Странични ефекти" Скот Бърнс отива в болницата "Белвю", за да се срещне със Саша Бардей, съдебен психиатър, който е работил с психично болни пациенти. Част от тях били от затвора "Райкърс Айлънд".

Бардей предлага услугите си като съветник за проект, по който Бърнс работи, наречен "Wonderland", описващ живота в психиатрична институция. Двамата обсъждат работата на психиатъра, когато някой чука на вратата.

"Един от студентите медици влезе и каза:

"Не искам да ви прекъсвам, но има вампир долу"

разказва Бърнс. "Бардей ме погледна и заяви: 'Искаш ли да се срещнеш с вампир? И аз отвърнах: Да, защо не?"

Самообявилият се за вампир пациент, спомня си Бърнс, е бил доведен в психиатрията, защото се е опитал да атакува минувач в Сентръл Парк и е "изрекъл изключително плашеща тирада за планетата Земя."

Студентът бил на мнение, че мъжът е шизофреник и има дисоциативно разстройство, но когато Бардей поглежда доклада от токсикологията, той стига до извода, че става въпрос просто за човек, преживял години на злоупотреба с наркотични вещества.

"Решаването кое е психично заболяване, кое е поведение с цел лична изгода (т.е. симулиране) и кое е просто обикновено битово зло - това ми се видя като една от най-страхотните работи", казва Бърнс.

Бърнс и Бардей се сприятеляват и

в продължение на почти десетилетие подготвят сценария

на това, което в крайна сметка става "Странични ефекти"
В дебютиращата тази седмица лента, Емили Тейлър (Руни Мара от "Момичето с татуирания дракон") играе жена от Ню Йорк, чийто съпруг Мартин (любимецът на Содърбърг - Чанинг Тейтъм) наскоро е бил освободен от затвора, след като е излежал 4-годишна присъда за търговия с вътрешна информация.

Неговото завръщане, макар и добре дошло, води до вълна от депресия и опити за самоувреждане, които психиатърът й - д-р Банкс (Джъд Лоу), третира с въображаемото психотропно лекарство Ablixa.

Както бихте могли да си представите, ако сте чели заглавието или сте гледали трейлъра, лекарството има непредвидени "Странични ефекти" - и е трудно да се определи

кога точно пациентът губи контрол над поведението си

и кога започва влиянието на психотропните препарати.

На повърхността "Странични ефекти" изглежда като психологически трилър за тъмната страна на употребата (или злоупотребата) на антидепресанти като Zoloft и Effexor, които са споменати във филма. Но отвъд това, той е и главоблъсканица, която не разкрива кой реално е с психически увреждания чак до последния кадър - и не се свени да представи проблемните аспекти на света на психиатрията.

"Не искам да представям психиатрията като нещо снежнобяло и чисто. Всички правим грешки; има психиатри, които губят правото да практикуват, защото прекрачват тези граници," разказва Бардей. Според него е по-добре да бъде показана реалността.

Има деликатно, а на моменти и не дотам деликатно, послание във филма, че

психиатрията е по същината си бизнес -

и дори най-добронамерените терапевти все пак трябва да си изкарват хляба.
В една показателна сцена Банкс се скарва с партньорите си заради арестувана пациентка. Тя се оказва зад решетките заради предизвикан от психотропното лекарство ефект, който би могъл да има последици за Банкс и фирмата.

Когато той отвръща, че ще бъде оправдан и хората ще разберат, че грешката не е негова, партньорът му отвръща: "Това може и да е начинът, по който разумните хора го виждат - но не виждаме при нас особено много разумни хора, нали?"

И все пак има ли по-мащабно послание в "Странични ефекти" за състоянието на психично здраве на американците? Бърнс казва, че филмът е "не толкова социален коментар, колкото правдоподобна теза".

"Това, което е притеснително за мен, е че има хора, които може и всъщност да не страдат от клинична депресия - които може просто да са тъжни; а

ние сме обявили война на тъгата чрез хапчета

Не знам дали хората, които гледат реклами по телевизията, винаги са достатъчно търпеливи и самонаблюдаващи се, за да направят това разграничение. И не знам дали трябва да очакваме корпорации, които съществуват, за да печелят пари, да правят това разграничение за нас", коментира той.

Отношението "Дайте ми това, което другият си е поръчал" към лекарствата, както Бърнс го нарича, изпълва тотално "Странични ефекти".

Героите обсъждат с какво антидепресантите са им помогнали в миналото, а психиатри изказват мнения за пациенти, които изпитват удоволствие от това да вземат новия хит на психотропните лекарства.

Психиатърът Бардей отбелязва, че макар да е забелязал увеличение на броя пациенти, запитващи за конкретни лекарства, това може би не е толкова опасно, колкото звучи.
"Това е нож с две остриета. От една страна, добре е да имаш информиран потребител. Добре е да можеш да разговаряш с някой, който е проучил нещата сам и разбира - това означава, че той има по-точни очаквания," казва Бардей.

"Но пък ако някой идва с идеята "Държа рекламата в ръката си и искам да съм така щастлив, както е човекът на рекламата", то му предстои да извърви доста тежък път", допълва той.
Необходимостта психиатрите да могат пълноценно да лекуват пациентите си - и милиардите сиви области, свързани с това - е в сърцевината на "Странични ефекти", който неведнъж обръща нещата на 180 градуса, показвайки, че

всеки може да има психични проблеми

без значение дали е лекар или пациент.

"Влакчето на ужасите" на обърканите очаквания на публиката на филма е огромна част от целите на Бърнс.

"Странични ефекти" - въпреки всичката си психична акробатика и обрати - придобива допълнителна тежест заради факта, че това ще е последният филм на Содърбърг като кинорежисьор.

Това е доста обременяващо, но Бърнс - който е бил съавтор и на сценариите за режисираните от Содърбърг "Заразяване" и "The Informant" - казва, че не е чувствал допълнителен стрес заради това. Пък и, добавя той, Содърбърг планира скоро да режисира в театъра пиеса, която той е написал. Което не означава, че няма да му липсват филмите му, естествено.

"Много е трудно да се правят филми, особено такива, които се опитват да нарушават правилата. А от самото начало, както знаете, Стивън винаги е бил най-големият иконоборец сред американските кинорежисьори," коментира Бърнс.

"Не се сещам за някой друг, който да е пробвал толкова много различни неща, които хората да гледат, хрупайки пуканки."

Oще: антидепресанти  психиатър  стивън содърбърг  странични ефекти  филм 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.