Любовните писма са неустоими, но заглеждането в писмата на другите унижава както автора, така и получателя | webcafe.bg
Webcafe

Бъртън към Лиз Тейлър: Огънят си ти...

Lifecafe , По Times Online
05.06.2010, 10:27 (обновена 07.05.2012, 22:16)
Елизабет Тейлър

Снимка: © Getty images

Кинолегендата Елизабет Тейлър за първи път прави публично достояние любовните си писма от Ричард Бъртън, който се жени за нея на два пъти. Двамата имат бурна 20-годишна любов, а самата Тейлър - 8 брака зад гърба си

Има нещо леко неудобно в любовните писма на другите хора. Подобно на гледането на любовници в прегръдка, те представляват проникване в човешката природа в най-възвишената или най-принизената й страна. И подобно на минаването край мястото на пътна катастрофа, почти невъзможно е да не погледнеш.

Ето как се почувствах, когато разбрах, че Елизабет Тейлър е разрешила да бъдат публикувани нейните любовни писма от Ричард Бъртън. Не е трудно да се разбере защо би го сторила (въпреки че вдовицата му Сали Хей Бъртън би могла да не е съгласна); езикът на Бъртън е поетичен и великолепен.

Кой не би се почувствал трогнат от неговите обяснения, че "завинаги съм наказан от боговете за това, че ми бе даден огънят и се опитах да го изгася. Огънят, естествено, си ти." Това звучи така сякаш някой от филмовите им сценарии се е въплътил в живота.

Когато той беснее "съществуваме на чужди една на друга дължини на вълната. Ти си дистанцирана като Венера - планетата, имам предвид - а аз съм неспособен да различавам музиката на сферите", виждаме изложена директно пред нас цялата мъжко-женска главоблъсканица (и - което е по-важно, цяло поколение книги "как да си помогнем сами").

Но също така в кореспонденцията на Бъртън и Тейлър има нещо, както младите хора го определят: TMI. Твърде много информация. Когато мисля за Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън, искам да мисля за епична, бурна любов между двама души, по-сексуални и страстни, отколкото природата е имала право да ги създаде.

Епичната връзка разчита на скритото

Не искам да чувам, че на четири очи той е наричал екранната богиня с виолетовите очи "Тромчо" или "Скъпа Скрупелшрумпилстилскин". Или дори че той се е подписвал с досадно буржоазното: "Мъжът ти".

Епичната връзка разчита на това, което остава скрито. Тя не може да оцелее след разкриването на битовото, скучното. Уолтър Бейгът казва за монархията, че "мистерията е нейният живот. Не бива да допускаме дневната светлина да пада върху магията."

Мисля, че говоря от името на всички, когато казвам, че бих бил много доволен, ако дневната светлина не беше се оказала над разменяните съобщения между принц Чарлз и Камила Паркър-Боулс, в които, освен друго, той изразява желание да се прероди като нейните кюлоти.

(Или пък нейният отговор "Би могъл да се завърнеш като кутия с тампони, така че просто да можеш да продължиш".) Да, това е земно, и някои почти биха могли да го нарекат гальовно. Но всъщност, както младите хора също така казват, уффф.

Звездите са други

Възвисяването на държавниците, кралските особи и филмовите звезди разчита на вродената вяра, че те са по някакъв начин по-близки до Бога. Разкриването на тяхната смъртност, заедно с нейните нужди, гальовни имена и фиксацията върху бельото, е по някакъв начин по-шокиращо, отколкото ако бяхме чули същото от съседа.

Политическата кариера на американския губернатор Марк Санфорд - и бракът му - така и никога не се възстановиха миналата година, след като подробности от личната му кореспонденция с негова любовница станаха публични.

Не беше неговата изневяра, която го превърна в посмешище. Не, това беше спиращата дъха долнопробност на неговата проза. "Бих могъл да кажа, че [...] обичам извивката на твоите бедра, еротичната красота на начина, по който се държиш (или поне се държат две прекрасни твои части) в приглушената светлина на нощната лампа - но хей, това би означавало да навлизам в сексуални подробности..." Марк успява да комбинира развратността на ученик с езика на сластолюбив пътуващ търговец.

Скъпо Коте...

В друго послание до "Мария", той разказва за това колко "прекрасно е да слушаш кънтри-музика, свиреща в таксито, климатикът, който шуми, бръмченето на големия дизелов двигател като фон." Ох, Марк, няма нищо, което да възбужда момичетата повече от бръмченето на машини във фабрика.

Ако милите послания на Лойд Джордж към любовницата му Франсис Стивънсън - "Скъпо Коте. Може да се обадиш... в петък, ако можеш да дойдеш. Не позволявай Ханки да те види" - бяха станали също толкова публични, дали той щеше да запази собствената си репутация на неудържим държавник?

Публикуването на частни съобщения, изразяващи привързаност, е опасна стратегия в най-добрия случай. А в най-лошия е ужасно предателство. Миналата година Джеймс Олбрайт - един от бившите любовници на Мадона, предложи любовните й писма за продажба (обзалагам се, че момичетата се редят на опашка, за да пишат сега на Олбрайт).

Мадона не е клюмнало цвете. Но не мога да не си помисля, че за нея е било наслаждение да се разгласи навикът й да подписва интимната си кореспонденция с "Малкото дупе".

Както знаят Мата Хари - и редакторите на News of the World - влюбените хора са най-уязвими. Една от най-лошите игри, на които съм ставал свидетел (и която накара гостите да изпаднат в истеричен ужасен смях) беше да си представиш изражението на лицето на известна персона на върха на нейната - мхм - еротична възбуда. Не мога да не си помисля, че публикуването на любовните им писма е литературният еквивалент на същото.

А подробностите за края на връзката могат да бъдат също толкова принизяващи. Станете свидетели на ужасната рутинност на отчаяните опити на Моника Люински да види Клинтън след срещата им в Овалния кабинет.

Моника Люински: Чувствам се евтина

"Наистина се налага да обсъдя моята ситуация с теб. Не сме имали какъвто и да е контакт от повече от пет седмици. Ти заминаваш в събота, а аз тръгвам за Мадрид с военния министър в понеделник и ще се върна на 14 юли. [...] Ако не говоря с теб, преди да замина, като се върна, ще станат два месеца, откак сме говорили за последен път."

Отчаяната й молба - "Моля те, не прави това. Чувствам се евтина, използвана и незначителна" - и последвалите опити да пробие през стената от пазачи около него:

"Умолявам те за последен път, позволи ми да те посетя за кратко във вторник вечерта. Ще се обадя на Бети във вторник следобяда, за да разбера дали няма проблем" - кара човек едновременно да я съжалява и да принизява него. Може би част от проблема е съвременният език. Любов, изпълнена с тампони, дизелови двигатели или 'дупе' никога няма да извиси душата.

По времето, когато писах романа ми The Last Letter From Your Lover, помолих хората да ми изпратят собствените си последни любовни писма (които да се използват анонимно). Имаше препратки към споделени пици, съобщения по мобилни телефони, дори мъртви раци.

(Още се ядосвам от името на получателката - на мъжа, който къса с любовницата си, "защото ти и твоята стипендия на тема Съмърсет Моъм не се съчетават добре".) Те бяха всичко друго, но не и вдъхновяващи.

Сравнете това с изисканите признания в любов на Робърт Браунинг: "Чувствам, че ако бих могъл да бъда създаден наново, все едно да се превърна в злато, не бих желал дори да се превърна в нещо повече от простичък обков на диаманта, който ти винаги трябва да носиш." По подобен начин погълнах писмата на Зелда Фицджералд към Скот, и тези на Абелар към Хелоаз.

Защото любовните писма могат да извисяват възприятието ни за хората. Някои писма са по-болезнени за нас, читателите, защото получаваме публично познание за техния живот.

"Всичкото време не би било достатъчно дълго, за да ти опиша моята радост да бъда омъжена за теб. Радостта не се измерва само в прекрасните неща: раждането на бебета, песента на птици, чута заедно, удоволствието от почивките - лиричната любов на това да лежа до теб.

Радостта може да бъде открита и в облекчението след споделена болка, в добрите новини, последвали лошите, в съзнанието за по-голяма близост след катастрофа" става особено болезнено, когато откриеш, че това е писано от Валери Профумо към Джон, на десетата годишнина от сватбата им, много след като неговата изневяра е станала публично достояние.

В крайна сметка се радвам, ако не зная, че Браунинг също е наричал Елизабет "schmunklepuff" или дали Профумо е отвърнал с "зовът на чатала". И съм окуражен от вестта, че Тейлър не е разкрила съдържанието на последното писмо на Бъртън - това, в което той й пише точно преди внезапната си смърт.

Според сп. "Vanity Fair", то все още остава до нейното легло, където тя го преглежда всяка нощ. Добър ход, Лиз. И въпреки че всички ние вероятно бихме искали да научим какво съдържа то, мисля, че би трябвало да го запазиш за себе си.

Oще: елизабет тейлър  камила паркър  любовни писма  моника люински  принц чарлз  профумо  ричард бъртън 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани