Писмо до жена ми, за която сякаш вече не съществувам | webcafe.bg
Webcafe

Писмо до жена ми, за която сякаш вече не съществувам

Lifecafe, по The Independent 13.10.2016, 10:35 (обновена 18.10.2016, 13:24)
мъж

"Докато все още не съм остарял, вярвам, че заслужавам някаква надежда и щастие."

Текстът е публикуван в британския сайт The Independend. Писмото е изпратено от анонимен читател в редакцията на медията.

Tи ме плени веднага щом се запознахме. Беше неустоимо привлекателна и страшно независима, светеше по-силно от всеки друг в стаята. Никога не бях срещал жена като теб.

Чувствам, че е честно да отбележа, че аз също блестях през онези дни. Бях способен да накарам всички да млъкнат и да слушат с интерес поредната забавна история, която разказвам. Бях привлекателен, стегнат, забавен и успешен (все още вярвам, че съм).

Имахме много общи интереси - театър, музика и вкусна храна. Имахме общи ценности и ясно усещане за това кое е правилно и кое - грешно. През онези далечни дни се наслаждавахме истински на взаимната си компания.

Година след като се срещнахме, се преместихме да живеем заедно. Три месеца по-късно се сгодихме. Горе-долу около този период започнах да те губя.

Поради някаква причина започнахме да говорим по-малко. В началото беше почти неуловимо по-тихо, докато сме заедно. Това постепенно прерасна в мълчание за дни и седмици. Когато питах дали всичко е ОК, отговорът винаги беше един и същи - уморена си, ще говорим за това друг път. Така и не говорихме. И в мълчанието, твоят гняв нарасна.

Оженихме се. Създадохме нашите прекрасни деца и мечтания дом. И през следващите 13 години те загубих напълно.

Минаваха месеци без дори да ме погледнеш. Започна да се отнасяш към мен не просто като с непознат, но и като с враг. Когато говореше с мен, виковете се бяха превърнали в нормалното ти общуване и това продължава и до днес. Когато пристигам вкъщи вечер, седя в колата и те чувам как викаш на децата.

Когато сме в компания, говориш през мен и не ми позволяваш да се изкажа. Ясно е, че не те интересувам по никакъв начин. Изолираш ме като не ме информираш за нищо, което се случва в семейството ни (колко пъти приятели са виждали шокираното изражение на лицето ми, когато се спомене някакво предстоящо семейно събитие, за което не съм информиран).

Това е твоят начин да покажеш сила и да държиш нещата под контрол. Но най-лошото от всичко беше, когато започна да привличаш децата ни като войници в нашата лична, безсмислена война. Не съм сигурен дали мога да простя това твое действие.

Всяка вечер, когато домът ни е тих, ти си лягаш заедно с мен в едно леглото. В мълчание влизаш под завивките, винаги си обръщаш гърба към мени и гасиш лампата. Без лека нощ. Просто кухо мълчание.

В тези моменти имам чувството, че мога да докосна физически самотата. Всяка нощ в продължение на 13 години си представях как се обръщаш към мен, докосваш ме и питаш как съм. "Всичко наред ли е". Тогава се чувствам желан. Но това никога не се случва. Не се опитвам вече да достигна до теб. Опитът ме научи да не го правя.

Преди три години те убедих да посетим заедно брачен консултант. Там бях попитан какво най-много искам от теб. Аз отговорих просто мило отношение. Ти си извъртя очите. Опитите ни да ходим заедно на семейна терапия скоро се провалиха. Така и не разбрахме откъде идва твоят гняв и проблемите в отношенията ни.

Ето ме днес, на 47 години. Истината е, че никога няма да те оставя. Заради децата ни, които обичам повече от всичко на този свят. Може би когато пораснат и напуснат дома ни, ще се разделим по естествен път.

Въпреки всичко, понякога все още виждам в теб красивата жена, в която се влюбих преди толкова години. Знам, че и двамата все още сме добри хора. Просто не сме добри един за друг.

Докато все още не съм остарял, вярвам, че заслужавам някаква надежда и щастие. Винаги съм имал осъдително отношение към хората, които се впускат в извънбрачни афери и съм вярвал, че забежките им обикновено са плод на елементарни физически нужди без мисъл за последствията.

Но на базата на всичко, което преживях в живота си дотук, разбрах, че много сексуални връзки извън семейството са резултат от дълбока, изконна човешка нужда - всеки иска да се чувства желан и необходим.

А понякога най-близкият ти човек не може да ти даде това.

Oще: брак  брачен консултант  заради децата  изневяра  отношения  развод  раздяла  секс  семейни проблеми  семейни скандали 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 16.10.2016, 23:14

44 Lady Guenevere | 16.10.201623:19

Доста потискаща история. Иначе звучи напълно измислено. Аз поне не познавам мъж където заради децата ще живее така толкова време. Жени да, но мъж не. Просто последните си намират любовници преди още да им станат децата за ясла. Но това е моята лична емпирика.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.05.2012, 03:56

43 Starija hush | 16.10.201604:14

Moi savet e gepi si huq prez ramo i ga za podmi6ka i napuskai.Ebi im mamata na decata i te sa kato nea psihi4no bolni ako ne si se ubedil do sega.Izob6to ne o4akvai da ima6 libov ot decata si.spasqvai se!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.06.2016, 22:39

42 Иван Вълков.496013667266706 | 15.10.201618:24

Ха-ха-ха и тук присъстват обичайните дървени философи. Пичове, големи шарани сте - само да ви подхвърли човек малко кюспе и кълвете, та свят да ти се завие. Дано го правите от обикновена глуповатост и безделие, защото иначе жална им майка на работодателите ви.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.12.2014, 19:07

41 Шамито | 15.10.201615:05

Ех Ванко.Едно време и умните бяха по добри не като сегашните -ерзац.Но еволюция на ценности като полюция.Ако няма рима удари ма.Зарадвахте ме че преминахте от злоба към ирония.Това означава че не сте загубили човешкото в себе си.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.01.2016, 12:46

40 7 | 15.10.201611:10

Смее се Смее се Смее се

А пък какви ментета имаше едно време!
На сегашните и ментета са им ерзац... Усмивка
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

39 Dear Ivan | 15.10.201601:02

Намерил съм си един филм от 1960-а с Ив Монтан и Мерилин Монро, който ми е много по-интересен от Шамито. Ееех, какви филми имаше някога! Усмивка И глупаците бяха други, много по-качествени. Сегашните и глупаци не са като хората, а някакви ментета Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

38 Dear Ivan | 15.10.201600:55

Дядо хаджи, невинен съм. Те ни обвиняват в русофилство, излишно интелектуалство и че нищо не разбираме. Според мен все пак е по-добре да си излишно интелектуален, отколкото недостатъчно, за да знаеш и да схващаш елементарни неща Много щастлив Няма да им обяснявам вече нищо, нека се избиват като троглодити на тема русофилство, американофилство и съответните им фобства Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.01.2016, 12:46

37 7 | 15.10.201600:21

Смее се Смее се Смее се

Това е да можеш...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

36 dedo adji | 14.10.201623:55

А бе къде забихте от драмата на дин мазохист в демокрацията, курварлъка и Брамс и Бетовен. В това кафе редовно се развива темата за краставицата на Мирча Кришан.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.01.2016, 12:46

35 7 | 14.10.201622:42

Пропускате вариантът да обичате Брамс и пак да сте в категорията на Шамито... Защото ,какво друго е Брамс, ако не предшественик на- и виновник за - същата тази недолюбвана демокрация? Ами Бетовен?-Даже и химн им написал...
Смее се
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани