Неадекватните Оскари | webcafe.bg
Webcafe

Неадекватните Оскари

Lifecafe , По truthdig.com
22.02.2012, 13:13 (обновена 24.02.2012, 08:31)
джеф бриджис

Снимка: © Getty Images

През 2010 г. Джеф Бриджис приема отдавна закъснялата си статуетка за "Лудо сърце", отбелязвайки, че повече време и пари са били похарчени за кампанията за "Оскар", отколкото за независимия филм

Американската киноакадемия, основана от продуцентите на неми филми точно в момента, когато нямото кино отмира, има намерението сега да връчи най-голямата си награда на ням филм - Артистът.

Докато организацията затваря цикъла след седмица, а медиите съобщиха, че съставът на избиращите носителите на златните статуетки изглежда като факултет на елитен университет през 1964 г. (94% бели, 77% мъже и 54% над 60-годишна възраст), цинично ли е да запитаме дали Оскарите не надживяха периода си на адекватност?

Организацията зад статуетките всъщност е замислена като "псевдо-профсъюз"

Според историята, през 1926 г. Луис Майер, шефът на Metro-Goldwyn-Mayer, обмисля дапострои крайморска вила в Санта Моника - там, където сега се намира Редондо Бийч. Той пресмята, че студийните дърводелци биха могли да построят вилата с наклонен покрив за 6 седмици, но се разколебава при мисълта колко трябва да плати на наскоро създалите профсъюз работници.

Седмици преди завършването на райското му кътче на тихоокеанския бряг, Майер започва да обмисля стратегии с други босове на студиа. Дали да създадат група, която да "посредничи" в споровете на работниците в кинобизнеса - евфемизъм за предотвратяването на появата на бъдещи профсъюзи, създаващи главоболия на бранша?

В началото тя се е наричала "Академия за киноизкуство и/или науки". Въпреки че явната й цел е била одобрено от мениджмънта посредничество, косвената идея е била да се попречи на актьорите, сценаристите и режисьорите да се самоорганизират в профсъюзни организации, както дърводелците, музикантите и електротехниците са го сторили през 1926 г. Златните статуетки се появяват едва по-късно.

"Оскарите" пък възникват като начин за подобряване на имиджа на киногилдията

Няма исторически записи за момента, в който Майер или някой от неговите подчинени стига до идеята, че награди за "талантите" биха помогнали да бъдат държани под контрол профсъюзните деятели. В момента, в който академията става "одобрена от студиата алтернатива" на реален профсъюз, както коментира филмовият историк Ричард Косарски, системата й за членство (само по покана) води до "хронично недоволство, особено сред актьорите и сценаристите".

Доколкото гилдиите на киноактьорите и киносценаристите са основани едва през 1933 г. (с благословията на позитивно настроения към работниците президент Франклин Рузвелт), творението на Майер забавя неизбежното с цели 6 години.

Като повечето организации, създадени от комисия или комитет, академията е имала многобройни цели. Подобряването на връзките с обществеността, както и взаимоотношенията с трудещите се, са били първоначалните и приоритетни идеи. Както напомня на присъстващите на банкета по повод сформирането на Академията първият й президент - Дъглас Феърбанкс-старши (между другото прототип на героя в Артистът), хората в кинобизнеса се трудят под облак от обществено презрение. Той призовава за конструктивни действия за легитимиране на кинопроизводството. И между другото той добавя, че ще има "награди, представляващи признание за изключителни достижения".

Първите "Оскари" правят категорична разлика между масово и художествено кино

Не е имало "Оскар" за най-добър филм на първата церемония през 1929 г. (отдаваща признание на постиженията през 1927-28 г.). Отбелязвайки разграничението между масови развлечения и творчески амбиции, членовете посочват Криле, въздушна драма за Първата световна война, като "най-изтъкнат филм," а Изгрев: песен на двама души, лиричен и първичен разказ за съпруг, съпруга и изкусителка, като "най-уникален, артистичен, достоен и оригинален" проект.

На следващата година двете категории за награди са обединени в една - за "най-добър филм". Статуетката получава нарицателното си, когато библиотекарката на академията възкликва, че тя изглежда точно като чичо й Оскар. И това е неофициалното име на наградата, докато Уолт Дисни не я нарича публично "Оскар" в речта си при получаването й през 1934 г. След това, прозвището се запазва чак до наши дни.

Нека превъртим лентата 83 години след тази първа церемония по награждаване

Филмите вече не са зараждаща се форма на изкуство, а "кинематографско развлечение," в основната си част продуцирани от същите корпоративни поделения, създаващи и телевизионни програми. Оскар е почетният гражданин в сезона на наградите, когато тези гилдии, които някога академията е имала за цел да възпрепятства - на киноактьорите, режисьорите и сценаристите - връчват статуетки, които придават на мнозина холивудски блясък.

Дори преди 35 години, много преди броят на "триумфите на признанието", както холивудското издание "Variety" определя церемониите по награждавания, героят на Уди Алън в Ани Хол, Алви Сингър, коментира ехидно истерията на Холивуд по наградите: "Награди! Единственото, което те правят, е да връчват награди! Статуетката за най-велик фашистки диктатор отива при... Адолф Хитлер!"

Политическа кампания и конкурс за "мис"

В годините, след като Ани Хол получава "Оскар" за най-добър филм, наградите на киноакадемията все повече възприемат двойнствения характер на политическа кампания и конкурс за "мис". Продуцентите успешно конструират оскароносни филми и роли, харчейки толкова пари в процеса на подготовка за церемонията, че се появяват призиви за реформа в кампанията за "Оскарите". Рекламодателите, изгарящи от желание да продават продукти на масовата аудитория в тясно маркетирана вселена, превръщат събитието в спонсориран филиал на модната индустрия. Титани на модата използват "Нощта на Оскарите" като възможност да облекат звездите и да ги използват като живи манекени за своите колекции.

Джеф им го каза

На церемонията по връчване на "Оскарите" през 2010 г. Джеф Бриджис приема отдавна закъснялата си статуетка за нискобюджетния филм Лудо сърце, отбелязвайки, че повече време и пари са били похарчени за кампанията за "Оскар", отколкото за самия независим филм.

Да, златната статуетка все пак увеличава дългосрочните приходи за филма и повишава ставките за участия в други филми на носителя й, както и възможностите му за преговори за заплащането. Но хайде да си признаем, че Джеф Бриджис е от актьорите, които нямаме нужда да видим в смокинг, за да ни вдигне в очите.

А и както той самият самоиронично казва: "Имам много интереси - обичам музиката, занимавам се с керамика и рисувам. А актьорството е сложна професия".

Oще: джеф бриджис  киноакадемия  оскар 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 23.01.2012, 10:34

8 Nejna | 23.02.201214:19

6Dedo_Gosho | 23.02.2012 09:44

И все пак хамериканското кино никога не е било толкова добро, колкото европейското /а напоследък дори е по-слабо и от корейското!/, защото не набляга на емоциите и артистизма, а на ефектите и елементаризма ...
И за всички, които сериозно се интересуват от киноизкуство, са по-важни наградите в Кан, Венеция и Берлин, отколкото Оскар-а, защото той не се дава за постижения, а за резултати /най-вече финансови и най-яркото доказателство за това е невероятно тъпата боза "Титаник", която има най-много Оскари като цяло ... /
-----------------

А бре, де бре! Ако твърдиш, че точно пък в "Титаник" няма емоция и артистизъм... няма какво да кажа- оставам без думи! Шокиран
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

7 boris | 23.02.201211:16

нищо не ме отегчава повече от това да гледам филми.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.10.2011, 12:43

6 Dedo_Gosho | 23.02.201209:44

И все пак хамериканското кино никога не е било толкова добро, колкото европейското /а напоследък дори е по-слабо и от корейското!/, защото не набляга на емоциите и артистизма, а на ефектите и елементаризма ... Смее се
И за всички, които сериозно се интересуват от киноизкуство, са по-важни наградите в Кан, Венеция и Берлин, отколкото Оскар-а, защото той не се дава за постижения, а за резултати /най-вече финансови и най-яркото доказателство за това е невероятно тъпата боза "Титаник", която има най-много Оскари като цяло ... Бесен /
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 05.02.2012, 01:11

5 nPoMeTeu | 23.02.201201:27

Все пак Американското кино е най-доброто през последните .... 100 години Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

4 Thea Atanasova | 22.02.201221:15

Обаче Феърбанкс наистина има големи прилики с Артистът... Добре са го измислили, и май наистина ще грабне доста Оскари. А и поне до този момент са си доста адекватни Оскарите. Да не кажем най-адекватните.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.07.2011, 09:28

3 Doberman | 22.02.201220:23

Оскарите са най-популярни и най-ПРствани, затова изглеждат като "най-престижни". За киното са по-ценни палмите от Кан, а ако тръгнеш жанрово и като бюджет да ги сортираш, наградите и фестивалите са много, ама много.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.02.2012, 20:56

2 Kalinka_Malinka | 22.02.201220:03

На мен винаги ми е било много чудно защо Оскарите се смятат за най-престижната награда за кино в света, след като се дават само за американско кино и да, има и една категория за чуждестранен филм и все пак...Да не говорим, че в последно време по-често се случва да дадат Оскар на филм, който заслужава по-скоро Златна малинка?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.09.2010, 15:16

1 OrchiiDea | 22.02.201213:45

Е, да - Джеф Бриджис чак сега взе Оскар! Пол Нюман - някакъв "почетен". А оная мамина радост Гуинет Полтроу само си развя кокалите пред камера и едва ли не още на снимките щяха да й го закичат!! Друго си е когато мама и тате са продуценти - и най-постната некадърница изведнъж може да се превърне в голяма звезда!
   

оценка

+0 -0