Мързи ги да мислят... | webcafe.bg
Webcafe

Мързи ги да мислят...

Рая Христова 22.03.2011, 10:56 (обновена 06.12.2014, 11:07)
Офис служител - отегчен

Снимка: © Getty Images

Следващият път като те домързи, сети се за кризата. За търсенето на работа. За моите думи. За мен. За Бюрото по труда. За форума за неудачници.

Това е първата ми работа - от няколко години насам - която не е HR. Започвам като оператор продажби, доволни са и решават да направим екип оператори. Честта да ги обуча се пада на мен, заедно с отговорността за последствията. Имам пълна свобода на действие - как ще се обучаваме и как ще работим си е наша работа, но се очакват определени резултати.

Много обичам така.

И ето, една събота аз и мениджърът оставаме да правим интервюта за позицията.

Мениджърът искаше да види хората. (По-скоро е искал да види как си водя интервютата. Повече не дойде.) Уж криза, уж няма работа, а кандидатите бяха слабички. Някои са толкова притеснителни, че се чудя знаят ли изобщо за какво кандидатстват. "Благодаря, ако сте одобрени ще ви се обадим" - после вратата хлопва и CV-то отива в шредера.

Други показват известен потенциал и самочувствие. Давам им десетина минути да нахвърлят сценарий за продажба на продукт по техен избор. После отивам в другата стая и инсценираме разговор по телефона.

Ужас. Толкова елементарни грешки накуп бях виждала само в първото си домашно по английски в пети клас.

Но грешките не са най-страшното - те се оправят. Така или иначе не очаквам чудеса, напротив, нормално е да сбъркат. Затова дружелюбно питам единия защо се опитва да продава на телефонистката на рецепция, вместо да поиска прехвърляне.

И тук излиза наяве истинският проблем: отношението.

Повечето от тези млади хора - под 30 г. - смятаха задачата за несправедлива. "Ама в обявата нали пише, че има обучение". Да, има. "Е значи имате готов сценарий" Да, имаме си - моя. Първия ми ден на работа имах 2 часа да направя изцяло нов, пълен сценарий и веднага да почна да звъня. Не е променян оттогава.

Затова проблемът ми не е да те обуча. Проблемът е в отношението ти на готованко. Ако нещо не ти е ясно - питаш мениджъра. Ако оплетеш разговора - прехвърляш го на мениджъра. Нали затова е мениджър и взима повече от тебе - няма да се хабиш ти да мислиш, я.

В отчета нямаш две верни цифри, но голяма работа, нали мениджърът ще ги хване. Оплескал си графиците за доставка - е мениджърът защо не ги е проверил. Сбъркал си данните в доклада за клиента - ми мениджърът не гледа ли какво подписва?!

Въпросче: а ти за какво си ми тогава? Мълчиш. Тогава взимай си трудовата книжка и марш в Бюрото по труда. Оплачи им се колко несправедливо съм се отнесла към теб. А като си объркаш регистрацията и не си получиш помощите, иди в някой форум в нета да плюеш мен, Бюрото, "тая скапана държава" и целия свят. Очевидно сме се наговорили против теб...

Нещата тук не опират до това какво не знаеш или какво не можеш, а до това дали си готов да се напънеш малко. Не заради мен или заради фирмата - направи го заради себе си. Така си вдигаш акциите: правиш моя живот по-лесен, правиш живота на шефа ни по-лесен.

А всички обичаме животът да е лесен и ако някоя сутрин ми заявиш, че напускаш, ще се задавя с кафето. Веднага ще звънна на шефа и ще го врънкам да ти вдигне заплатата. И понеже той не е луд да губи най-ценните си хора, няма да го врънкам дълго.

Колкото и парадоксално да звучи обаче, очевидно хората не искат да се погрижат за собствения си интерес.

Един приятел, който почва работа с продажби, иска да се видим в неделя и да направим тренинг. Естествено, никакъв проблем - за какво са приятелите. Обаче аз да ида у тях, не той у нас. Хм... Хубаво, нали за това са приятелите. А, и ако може по пътя да изпринтя нещата - нали ще ми е на път (?!)... Оф, айде добре, нали ми е приятел...

Идва неделя, стигам Младост 4 - дай сега да видим какво трябва да се направи. Показва ми някакви неща на английски за превод. Окей, дай каквото си направил по тях. Нищо? Не си направил нищо? Еее. Както и да е, дай да видим докъде ти е скрипта. Как не си го почнал - нали затова сме тук? А, сега тепърва ще го обсъждаме?

Тоест, домързяло те е да напишеш дори дежурното "Добър ден, обаждам се от...". Домързяло те е да отвориш речника. Домързяло те е да направиш резюме на продукта. Домързяло те е да свършиш всичко онова, което спокойно можеш да направиш сам, и откъдето после би трябвало да поема аз.

Не, не ми казвай, че не си се сетил. Да си се сетил, бе. Сега си тръгвам, понеже нямам намерение да си губя времето и да те чакам пет часа да си решиш концепцията. Не ми пробутвай номера с наранения поглед. Да, приятели сме - затова ще ти направя услуга и ще ти кажа, че си един готованко.

По-добре аз, отколкото да ти го каже шефът ти.

И следващия път като те домързи, сети се за кризата. За търсенето на работа. За моите думи. За мен. За Бюрото по труда. За форума за неудачници.

Но най-вече, сети се за шредера. Днес там е само биографията ти. Утре може да е цялото ти бъдеще.

Oще: hr  мързел  отношение  работа 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.06.2011, 14:33

182 maver | 18.06.201115:10

От кога "телефонни продажби' станаха 'ядрена физика'... авторката е права до определен момент - Българина е мързелив,но какво прави тя за да го предразположи да се труди!?>!?!?!?!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 29.05.2011, 21:10

181 Miro Rodozov | 29.05.201121:14

четете ли госпожице коментарите .... хмм наистина дамата под мен ти е подсказала че в едно интервю могат да се появят и страх , несигурност и куп други - поради факта че ти си запозната а той не е , че ти мислиш по един начин а кандидата може би не , че очакваш от кандидата нещо , което той може би не подозира и няма как да догади .... предлагам ти да напишеш обширно в обявата какво точно кандидата трябва да може да знае и какво ще се очаква от него на интервюто ... хората не са идиоти , затова им се дава определен период да се приспособят . иначе ми харесаха статиите ти , затова се реших да пиша коментар . поздрави , М.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2011, 16:21

180 Анета Петкова | 07.04.201116:27

Колко е лесно, когато вече си се утвърдил и имаш работа. Колко бързо се забравят грешките от чисто притеснение, които се изчистват веднага, щом кандидатът усети какво наистина се очаква от него. Изпарил се е споменът от твоите първи интервюта може би, от несигурността и прекаленото желание да се представиш добре, защото работа ти трябва, не я търсиш, да щракаш с пръсти в офиса вместо у вас. Или ти си се родила така, научена и нафукана? Колко сурово се изказваш за хората, които днес си изгонила, но знаеш ли, утре някой от тях може да определя твоето бъдеще.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 12:44

179 Лични финанси | 30.03.201115:42

@174 - "...или нашенец, който страни от собствената си принадлежност към българската общност и обича да се изказва в стил ТЕ, българите"

Тук не визираш мен, надявам се.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.03.2011, 13:40

178 Хейтър | 30.03.201111:45

Има ли смисъл да огтговарям, щом изобщо ме питаш .... Злото с добро не можеш да победиш. Обратното го набиват в главите на овцете точно тези, които искат да мачкат без да им се отвръща.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.03.2011, 23:43

177 Jubei | 30.03.201110:23

Едно, че сме помиярско племе


.................................................

Хейтър, с теб със сигурно не сме от едно племе.
И слава богу!

Ама, не е ли малко шизофренично, хем " мачкай, удряй" .... хем "не на простотията"
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.03.2011, 13:40

176 Хейтър | 30.03.201109:39

А ако ти ударят шамар, обърни и другата буза, така ли?
Едно, че сме помиярско племе, ама ей това овчедушие е останалата част от причината за дереджето ни! "Дай с добро" или "Игнорирай прототията". Е няма такъв филм! Колкото повече нехаеш, простотията и наглостта толкова повече се разрастват! Ако срещнеш нещо гадно и опасно, трябва да го стъпчеш веднага!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.03.2011, 23:43

175 Jubei | 29.03.201111:29

@174
Според мен, критиката си е критика, а злобата - злоба. Не съм съгласен, едното да се прикрива зад другото.
Критикувай ( меко, остро, средно .... както ти идва отвътре ), но не обиждай дагоуеба бой
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.03.2011, 21:35

174 N/A | 29.03.201111:02

@ 137 и други (не запомних)
Според мен, коментарите по статията, колкото и да са грозни, някои обидни и елементарно злобни, говорят за нещо добро Усмивка Говорят за това, че българите вече не търпят някой чужденец, или нашенец, който страни от собствената си принадлежност към българската общност и обича да се изказва в стил ТЕ, българите Много щастлив , та българите вече не търпят да бъдат наричани еди-как си и някой да им чука по галавата с канче. Била съм много пъти свидетел на това как е трудно да се понася градивна критика, и това важи за много хора и не само българи, но тази статия е просто критика, няма нищо градивно в нея, колкото и правдоподобно да звучи. И затова - евала, че хората коментират и се защитават, а не оставят да виси в пространството безнаказано Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.08.2010, 13:18

173 Елена Алексиева | 27.03.201117:13

много добра статия Пляскане
   

оценка

+0 -0