Историята на 12-годишните влюбени | webcafe.bg
Webcafe

Историята на 12-годишните влюбени

You Deserve This 01.06.2012, 10:25 (обновена 05.06.2012, 14:53)
кралство

Moonrise Kingdom е историята на две 12-годишни влюбени гълъбчета

Уес Андерсън го направи отново. Заедно с братята Коен това трябва да е най-хомогенният филммейкър на света. Не знам как успява, но на човек са му нужни точно два случайни кадъра от филмите му, за да разпознае с кого си има работа - такъв беше дори "Фантастичният мистър Фокс" (най-добрата стоп-моушън анимация на всички времена, както и най-несправедливо пренебрегнатата на наградни церемонии такава). Като се има предвид, че Moonrise Kingdom е поредна стъпка във филмография, която съдържа в този ред: Bottle Rocket, Rushmore, Royal Tenenbaums, The Life Aquatic и The Darjeeling Ltd., човек буквално може да си предвиди реакцията на този филм до най-дребните нюанси. В моя случай - като фен на всичко изредено, се оказа поредна сюблимна хаховщина, която залепи нелепа усмивка на лицето ми още от първите секунди на началните надписи.

И тя не слезе оттам за всичките час и половина. Винаги съм се опитвал да сложа пръст на това, което дефинира Уес-Андерсън-преживяването и никога не съм успявал. Факт е, че човек може да проследи стилистичните особености във филмографията му с лекота - от оувърдреснатите сетове, топлите филтри, хоризонталните панове, прескачащи от герой на герой, странните внезапни зуумове... та чак до неминуемите участия на Бил Мъри и Джейсън Шварцман, които всеки път се чувстват толкова комфортно във филмите му, че сигурно се питат (аз поне се питам) - стават ли за нещо друго извън тях? Много обичам тази авторска консистентност, но не това е, което ще отговоря, ако някой ме запита след филма "защо ти хареса Кралството?" Колкото и да е тъпо - ще отговоря "Човече, нямам шибана идея, но беше страхотно!"

По случай Moonrise Kingdom планирах поглед назад към цялата филмография на Андерсън, пълна с живи, дишащи карикатури, всички излети като по калъп на пръв поглед, а всъщност толкова различни и запомнящи се... но това просто е невъзможно. Във всеки негов филм има буквално хиляди дребни детайлчета (от който и да било аспект от правенето на кино), които подсъзнателно те бутат в посока 10/10, а на финала се оказва, че е останала само въпросната идиотска усмивка и усещането, че няма друг режисьор, заради който да получиш такава.

Не е много (или пък всъщност е всичко?), но все пак:

Moonrise Kingdom е историята на две 12-годишни влюбени гълъбчета

Едно момченце-сираче, което изрязва дупка в палатката си (покривайки я след това с постер на Рита Хейуърт) и се чупи от бой-скаут лагера на Едуард Нортън; и едно момиченце, нещастна дъщеря сред много братчета в дисфункционалното по дефиниция семейство на Франсис Макдормънт и Бил Мъри, което момиченце след години вероятно ще се превърне в Гуинет (Маргот) Полтроу (Тененбаум).

Брус Уилис е разследващият полицай; а Тилда Суинтън е поредната завършена кино-кучка, която винаги така й отива да играе - шефка на социалните служби, тръгнали по петите на избягалото момченце. Боб Балабан пък е нещо като градинско джудже, което винаги е показано от кръста нагоре (сигурно защото милиметрите не стигат - преди са били 35, сега са 16...) и с отработена интонация на метеоролог по телевизията, разказва историята.

Деликатни, трогателни и изненадващо романтични

А в нея Сам и Сузи се срещат от двата края на една тревясала нива с вятърна въртележка по средата. После се събличат. После се целуват с език. После си лягат заедно в палатката. Повтарям - това са 12-годишни деца. Уес Андерсън снима 12-годишни деца, които извършват изброените действия (освен това Сам пуши и рисува голи жени, а Сузи се разхожда около 10 минути по сутиен и тежък грим), и го прави така, че тези сцени да не изглеждат нито сензационни, нито самоцелни, нито насилени... А, вместо това - деликатни, трогателни и изненадващо романтични: от първата среща с онази страхотна канонада от недоизказаност (имаше я донякъде и в трейлъра); през кулминационната сцена с кървящите уши и обеците от кукички за риба и препарирани бръмбари; та до завършващия кадър, в който Сузи уж гледа нас и ни казва "до след 2-3 години", а всъщност хвърля поглед към очертаното с бели камъчета Кралство на пълнолунието, нарисувано от Сам. Абсолютно невероятно е с каква лекота и непринуденост Андерсън прокарва взаимоотношенията между двете деца (два дебюта, между другото) и сигурно бих посочил това, ако трябва да съм сериозен след онзи неприятен въпрос по-горе. Не е много изненадващо де, след като той успя да направи истински хора с истински проблеми от няколко плюшени лисици.

Докато Сам и Сузи се срещат, събличат, целуват с език и си лягат в палатката, ги гонят някакви дечурлига, кучета, както и Брус Уилис, а накрая следва шоудаун с библейски пропорции, придружен с гръмотевици, който навява повече на неосъществен апокалипсис от "A Serious Man", отколкото на онази сцена от "Шесто чувство", примерно.

Ретро излъчването

И понеже споменах визуалните трейдмаркове на Уес Андерсън, а тук те са избити на макс, редно е да добавя още малко. Ретро-излъчването на филма е докарано до такава степен (чисто в снимачния процес и после в постпроцесинга), че една идея повече би го направила просто нелепо. Но сега всичко работи - и приглушеният контраст, и жълто-оранжевите филтри, и филмовият шум, който се сипе като сняг от половината кадри... Също до крайност е изведен и онзи уникален за Андерсън поглед към действието - като че ли то се развива в миниатюрна къща-макет или в стъклена топка, която можеш да разклатиш... тук до степен човек да се чуди дали пък наистина актьорите не са green-screen-нати и после пейстнати върху интериори, снимани на макро. Всичко това е маловажно на фона на останалото и e обикновена техническа залъгалка, но пък е някак трогателно да се види как днес, във времената на борба за повече мегапиксели и фреймрейт, Андерсън се обръща наистина буквално към технологията от миналото. И за разлика от пороя филми от миналата година, които един през друг се надпреварваха да са реверанси към едно отминало време, "Кралството на пълнолунието", макар и ситуиран в средата на 60-те, макар и сниман на архаичен размер филм, е болезнено авторско произведение, което дори за миг не си позволява повърхностно и сензационно експлоатиране, каквото примерно видяхме в "Супер 8".

И така, почитателите на Андерсън ще цвилят от кеф, равнодушните към филмографията му пък няма да се обърнат внезапно. Независимо от всичко обаче, най-важното е, че никой не прави филми като неговите. Опитвам се да се напъна и да се сетя за аналогия... Гарт Дженингс от "Синът на Рамбоу"? Топло, но някак не толкова стилизирано като герои и наратив. Спайк Джоунз от "Where The Wild Things Are"? Мне - твърде земно, тематично и истински горчиво беше там. Райън Джонсън от "The Brothers Bloom"? Тц - недостатъчно инди, доста по-холивудски от позволеното и твърде непремерено в комедията... Като че ли единствената опция, за което се сещам е някаква несъществуваща версия на Джим Джармуш, със сърце, от което не капе катран.

Както и да е, ако случайно ви го пуснат по кината - отделете някой лев за този филм, вместо за "Мъже в черно 3", моля.

Oще: moonrise kingdom  кралство  уес андерсън 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.10.2010, 22:15

11 Eneya Vorodecky | 03.06.201213:21

пич, забелязваш ли, че и ДВЕТЕ са деца, т.е. не можем да говорим реално за педофилия.
Иди да гледаш Леон, та поне да имаш причини да се скандализираш.

Изобщо не става дума да се женят (????), иде реч за отношенията на две деца в някакъв контекст.
Аз го казах, бая сте забравили какви сте били и как сте мислили като деца и колко са ви били интересни тези неща при възрастните, емулирайки по един или друг начин, без реално да ги разбирате.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.06.2012, 19:09

10 Jeni Vasileva | 02.06.201219:13

Каква е тази пропаганда на педофилията!!! ТОВА Е ОТВРАТИТЕЛНО!!! Бесен 12 годишни и влюбени, дай като циганите и да ги женим. Бесен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 23:02

9 fALLEN | 02.06.201214:29

поне разбрах за "фантастичния мр. фокс", която смятам да гледам. Усмивка
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 23:02

8 fALLEN | 02.06.201214:14

е какво? 12 годишните деца не могат да се влюбват помежду си ли? или ти искаш специално 12 годишните момичета да не се влюбват в 12 годишни момчета, а може би в чички като тебе? я доизгради мисълта си?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

7 Harry | 01.06.201220:30

Напомням че говорим за 12 г. деца! Явно са ни различни критериите. Олигофрен е Уди Алън, станал посмешище за цял Холивуд.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 01.10.2010, 22:15

6 Eneya Vorodecky | 01.06.201217:27

Не го виждам това, съжалявам.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 23:02

5 fALLEN | 01.06.201215:46

хари, аман от олигофрени (като тебе, щото може и да не разбереш). честно! Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

4 Harry | 01.06.201214:17

Въпросът не е в конкретната история, дразни ме кампанията за ранно сексуализиране на децата, която пък е част от нещо по-голямо но е друга тема. Тази кампания е явно видима във филмите на Уолт Дисни, който сигурно се върти в гроба. Има и едни уж образователни но всъщност порнографски филмчета със същата цел.
   

оценка

+1 -2

Регистриран на: 01.10.2010, 22:15

3 Eneya Vorodecky | 01.06.201214:02

Интересна история, намирам я за напълно естествена.
Да се обади оня, който не си спомня как са му били интересни отношенията между възрастните и не ги е емулирал с другарчетата по един или друг начин.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 02.07.2010, 22:56

2 garo | 01.06.201212:41

хубаво ревю!
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани