Животът в мизерия изглежда по-вълнуващ от благоденствието | webcafe.bg
Webcafe

За богатите убийството е адреналин

Lifecafe
17.02.2014, 15:26 (обновена 19.02.2014, 10:52)
оръжие

Животът в мизерия понякога изглежда по-вълнуващ от благоденствието

През 2013 г. Джоана Денехи, 31-годишна майка на две деца във Великобритания, признава пред съда, че е убила трима души.

Теодор Далримпъл, бивш психиатър в затвор, изучава този случай. Той установява, че противно на очакванията му, Денехи не е израсла в проблемно семейство с например самотна майка алкохолик, а точно обратното - отгледана е доста добро семейство.

Вместо да се окаже дъщеря на родители наркомани или жертва на пастрок насилник, тя е имала любящи родители, постарали се да й осигурят добър живот. Разбира се, този пример е твърде краен, но добре илюстрира проблема защо деца от добри семейства кривват от пътя и вместо да изградят стабилен живот и кариера, потъват в мръсотията на улицата.

Понякога упадъкът - физически, морален или и двете, изглежда по-вълнуващ и автентичен в сравнение с удобствата и сигурността на благоденствието. Родените в мизерия вероятно никога няма да се измъкнат от гетото, защото не познават друг живот и не могат да си представят нещо различно.

Това не означава, че няма случаи, в които някой попада на улицата по стечение на обстоятелствата. Но за други това е постижение, някаква форма на гаранция за истинност. Докато хората, измъкнали се от мизерията, не мислят за нея с носталгия, то за някои упадъкът е като значка, която да носят с гордост.

Има няколко причини, поради които бедността привлича тези, които не са я изживявали. Удобствата и предначертаната кариера са скучни - поне за тези, които търсят адреналин. Животът на улицата рядко се разминава с кризите и драмата, което дори да е неприятно или по-лошо, води до непрекъснат прилив на адреналин. Например жените, които често са имали връзки с насилници, много лесно могат да се отдръпнат от мъж, който се държи добре към тях.

В свят, в който има твърде много социални неравенства, да водиш живот, изпълнен с удобства, може да изглежда като несправедливост, незаслужена привилегия или предателство към по-бедните. Въпреки че избирането на живот в нищета няма да доведе до по-добри условия за бедните, това показва, че човек е състрадателен, че поне на него му пука. Вероятно това е и в дъното на модата на съдраните дънки.

Вяра в плоски идеи

Освен това нищетата не налага досадното изискване за самодисциплина. Необходимо е точно обратното - определена самоувереност. Мизерията може да бъде разглеждана като социален безпорядък - това, което се случва, когато хората не правят усилия, за да поддържат в добро състояние себе си или непосредствено заобикалящата ги среда. Те дори биха могли да мислят, че тези неща не зависят от тях.

Докато постигането на ред е трудно, то хаосът има предимството да бъде лесен. От друга страна следването на привидно морални ценности от богаташите е лицемерно. В егоизмът поне има искреност. Освен това моралът е скучен, той сковава възможностите.

Не на последно място - богатството се извлича чрез експлоатация на бедните. Моралът е само димна завеса, зад която богатите скриват метежите и икономическите си интереси. За съжаление, никой не е застрахован срещу подобни романтични и плоски идеи.

Младеене в старостта

Младостта, която често се характеризира като идеалистична, обикновено е много егоистична. Обикновено младите са убедени, че предишните поколения са се провалили и не могат да научат нищо от техния опит, затова ще изградят света наново. В своята младост те си представят света гъвкав - затова бунтът в името на човечността, бунтът срещу всичко, което съществува, е в някакъв смисъл по-благороден от конформизма, шумното противопоставяне е по-правилно от тихото съгласие.

Подчинението се смята за предателство към идеите, а всъщност е просто порастване. Докато времето на младостта отминава, ние живеем във време на безпрецедентна носталгия към тинейджърските и нарцистични бунтове.

С остаряването на хората, младостта става все по-желана. Пример за това е отказът на застаряващите рокзвезди, че вече не са на 18 и се обличат не по-различно, отколкото тогава. Навлизаме в епохата на старческото младеене или на младежката старост.

Разбира се, никое културно течение не обхваща всички. Например докато Джоана Денехи извършва жестоко убийство и е егоистичен бунтар, буквално без морални задръжки, то сестра й е скромна и спокойна.

Но поведението на Джоана Денехи ще изглежда по-приемливо там, където младежките бунтове са нещо нормално, а антибуржоазното бохемско отношение към света - норма.

Oще: бедност  богати  мизерия  младост  престъпление  психология  социално неравенство 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 30.01.2011, 15:21

3 qhasper | 18.02.201420:52

GETI, чадо, страх ме е да си представя какво е в твойта глава. То нема спирка, само глупости, конспирации, зли сили... Пий един валериан, полегни малко...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.09.2013, 21:48

2 GETI | 18.02.201413:03

Хилядолетният ни житейски опит е изградил инстинк за самохранение.Нагон- опъване ,за не вдигане социалният стандарт на съществуване(живот) ,от страх да не изгубим своето щастие.Най-здравата логока раждана до сега,хвърляща светлина бърху вековната ни история, стоицизмът на страната ни, на идващи и отминаващи империи............Недодялън,дебелашки смЕх……………….Всъщност БХК и други процигански организации,подпомагащи циганите-громят тяхното щастие,а бългирите против това-расисти.МакЪр и истина ,още по-дебелашки смЕх.................Когато един психиатър говори,лудите трЕбе да мълчат,ако не мълчат, иди разбери кой е психиатърът.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

1 Крив Макарон | 18.02.201410:12

Ами, нали живеем във века на индивидуализма? Разкъсването на връзките родител-дете, и освобождаването на децата от дълг спрямо семейството изглежда все по-нормално. В този смисъл, е много лесно да разберем защо деца от добри семейства тръгват по лош път.
Но лично за мен индивидуализма е нещо положително. То ме освобождава от оковите на посредствеността на обществото, в което съществувам, и ми дава възможност да приема свои ценности, каквито отговарят на личните ми потребности.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани