Малките трохички | webcafe.bg
Webcafe

Малките трохички

Аспарух Калянджиев 27.03.2011, 11:11 (обновена 29.03.2011, 07:55)
мъж и жена

Вървят ли двама...

Наскоро четох пост в нечий блог (жалко, че не мога да се сетя точно къде) за обикновените, обичайни, ежедневни неща, за чудесните мили дреболии, от които се гради щастието.

Беше ужасно трогателно - и почувствах как ме убоде нещо около сърцето. Но побързах да промърморя на самия себе си: "Естествено, те едва сега се събират... за тях всеки миг е пръв, и дори обичайното белене на картофи - само да е заедно - може да се превърне в чудесно приключение, което после дълго ще си спомнят".

А после изведнъж се замислих: а кой и какво пречи да се чувстваш така и с изминаването на времето? Защо сърцето трябва да спира само в началото - от начина, по който тя те е погледнала, от това, което ви е хрумнало - и обикновената ситуация изведнъж да се обърне на съвсем друга страна, да покаже кадифената си същност, която виждате само вие...

И преди заспиване, лежейки под завивката, да прехвърляш в главата си изглеждащите сякаш най-незначителни думи, да се наслаждаваш на тях върху езика - и да ти се иска незабавно да притиснеш, да смачкаш от прегръдка другия и да говориш, говориш, говориш за любов.

А после... ние винаги бързаме за някъде, леко сме издразнени, малко засегнати, защото винаги има някое "но", някое недоразбиране, някакви несъвпадения, че и въобще всичко това се е случвало хиляди пъти - и ти отново си забравила, колко пъти ще те моля...

Нежността не се дява никъде - тя просто се опакова в целофаново пакетче; за да не я повредиш, защото не е задължително да се лигавите всеки ден, всичкото това гукане започва да изглежда почти пошло, не е ли така, а ти самият гледаш крадешком чуждата нежност и се питаш: "А с нас какво става?".

А наистина какво става с нас? Да, един до друг сме вече не стотици, а хиляди - скоро може би ще станат милиони минути, но времето не е гума, то не трие нищо, неуморно и решително. Само някои от нещата избледняват леко - и не от движението на стрелките на часовника, а от вятъра, докосванията и праха за пране.

И от сълзите, проронени заради нещо, за което в един момент тотално си забравил - а то изведнъж изниква отнемайкъде и се оказва, че може почти да разруши цялата вселена, в която съществуваш. И тогава се запитваш: а наистина, какво става с нас?

За миг се изключвам от ежедневната суета и си спомням как ние - не "някога", а миналата седмица... готвихме заедно, как се притискаха телата ни под горещите струи, как аз й подавах нещо от зеления шкаф, докато тя ме наблюдаваше с лека усмивка - и как ме гледаше като напълно чужд човек, прочитайки няколко реда, написани от мен преди повече от година.

Как я прегръщах на заспиване, описвайки й всичко, заради което съм се превърнал в това, което съм, и колко се боя от това, в което бих могъл да се превърна някой ден. Как забил устни в рамото й снощи на свой ред се просълзих, защото донякъде винаги съм бил просто ревльо... и не спрях да я гледам чак до зори.

И запъхнатата далеч в мен, но изведнъж освободена нежност ме души с прозрачна вълна - и изисква от мен още в този миг да разкрия как се чувствам. След малко тя ще си дойде, аз ще застана на вратата, ще я погледна и ще си помисля: "Как се нарича усещането, когато човек е тук, редом, до теб - няма да избяга никъде, а сърцето ти се свива, все едно ви предстои най-страшната разлъка".

Защото снощи тя бе на сантиметри разстояние, но някъде там, в съня - не с мен. И сега, когато най-после е тук, ще бъде залята от водопад думи и прегръдки.

Може да съм стар войник, който не знае много думи за любов, но ако сподавяш в себе си нежността, оправдавайки се със заетостта и отлагайки емоциите за по-нататък, няма защо да мрънкаш: "Естествено, те едва сега се събират..." - защото ето го щастието, до теб, разтворено във въздуха, зависещо само от нас - дали ще го събираме трохичка по трохичка, или няма да го забелязваме?

Или, което е още по-страшно, ще го рушим, без да подозираме?

Oще: връзка  двама  любов  щастие 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.05.2011, 06:42

9 dali | 28.05.201109:54

човек се ражда сам и умира сам.През житеиският си път се стреми да запълни тази самота.Много хора са си самодостатъчни,но за врьзка трябват двама.Трябва да споделят да подравняват различията си.Семеиството е друго ниво на общуване.Там не всичко върви по кефа ни.Не трябва да подценяваме това което имаме ,а да му се радваме и да го доразвиваме.Всичко тече ,всичко се променя.
Кофти е когато позволяваме на живота да изтича между пръстите ни без да положим усилия да задържим хубавото.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

8 Thea Atanasova | 30.03.201116:04

Да наистина, Но неим и аз четох подобна история - една жена благодареше на любовницата на съпругът си, защото от както започнал да й изневерява станал нов човек - спрял пиенето и скандалите в къщи. Така, че явно тези малки трохички правят големи работи Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.08.2010, 12:32

7 No name | 29.03.201113:28

Аспарух, четейки прекрасната статия и мен ме бодна нещо до сърцето. Много щастлив
И в допълнение се сетих, че снощи се зазяпах в едно интервю с един наркоман. Дълги години агония, три пъти в комуна, кражби, съсипани родители и т.н. последствия. И в един момент от устата на този ренегат чух, че единствения случай, в който се отказал доброволно и резултатно от дрогата е било заради жена. Шест години е имал връзка с нея, през които без да пипне дрога, живял като нормален човек с работа, с жилище... Ах, силата на любовта и онези трохички от ежедневието, които трябва да си дадем сами!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.03.2010, 10:06

6 vanko1 | 28.03.201116:32

наистина добре казано! замислям се как най-чупливото нещо на този свят са отношенията между двама души...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.03.2010, 19:21

5 Alice | 28.03.201115:43

наистина, къде по дяволите, отива нежността Тъжен и двамата сме виновни...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.10.2010, 20:58

4 Многознайковица | 27.03.201122:51

Е бре , Миле , то верно, че мусаката и пийЕнето са важни, ама и за душата си требе нещо от време на време Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

3 Mile Manolov | 27.03.201121:39

маса сиво вещество умря.. нежно
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.03.2011, 19:29

2 Архангел | 27.03.201115:12

мрън мрън.
мрън мрън мрън!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.10.2010, 20:58

1 Многознайковица | 27.03.201114:39

Само една дума - прекрасно !!!

П.п. За редакторите: Днес кафето ви е много силно, черно,ароматно и без захар. Исками се по-често да го сервирате такова. Намига
   

оценка

+0 -0