Синдром на безпокойството? А, стига, де... | webcafe.bg
Webcafe

Синдром на безпокойството? А, стига, де...

Lifecafe, по El Pais 11.08.2015, 17:13 (обновена 14.08.2015, 15:47)
безпокойство, тревожност

Снимка: © Getty Images

Мисленето "Ако...такова", няма да ви помогне, когато страдате от повишена тревожност или синдром на безпокойството. Но тези 4 съвета могат да са ви от полза...

Публично говорене, среща с не особено близки хора, устен изпит, интервю за работа... А защо не и по-ежедневни ситуации като пътуване в публичния транспорт/метрото, ходене до магазина, на кино, излизане на улицата сред хора, среща с близки роднини...

За хората, страдащи от безпокойство - най-разпространения сред тревожните разстройства синдром - подобни ситуации (тоест, практически всички ситуации) могат да се превърнат в огромно мъчение.

Какви са симтомите на синдрома на безпокойството?

Някои от симптомите, по които можете да познаете, че и вие страдате от тази разпространена подформа на тревожното разстройство, са усещанията за умора, задух, сърцебиене, изпотяване, напрежение в мускулите, сухота в устата, блокиране на мисълта, усещане за нереалност, объркване, забравяне на думи, изпускане на нишката в разговора, нарушение на съня, апатия, внезапни пристъпи на гняв или тъга, неочаквани сълзи...

Вашата глава е като перална машина, пише Патрисия Рамирез в приложението на El Pais, посветено на синдрома.

Идеите се блъскат след друга, мислите се повтарят, натрапчиво ви притискат, задават ви въпроси, заплашват ви, чувствате се като че ли изпускате контрола над живота си....

Стига!

Дишайте дълбоко, успокойте се и прочетете няколко съвета как да спечелите битката с безпокойството.

Прилагайки следните техники, вие ще успеете да се научите как да поставяте тревогите на мястото им.

Запомнете - вие сте онези, които избирате кои мисли и емоции ще ви заредят и кои ще ви "извадят от релсите".

Не бъдете марионетки на чувствата. Имайте енергия да избирате и да участвате активно в собствения си живот. Ето как:

1. Изменете фокуса на вниманието си

Вашите симптоми не са главното действащо лице. Вие сте главното действащо лице. Идва един момент, в който страхът ви започва да се захранва от само себе си. Затова се съсредоточете върху това как се държи вашето тяло, за да прецените точно колко интензивни са изброените "симптоми" и точно доколко влияят на живота ви.

Самоизучавайте се, преценявайте доколко вашите нерви и сили ще ви стигнат, когато се сблъскате с някоя ситуация.

Не забравяйте, че целият ни свят се върти около онова, което се случва вътре в нас. Или както казва Мишел дьо Монтен:

"Моят живот беше изпълнен с ужасни беди, повечето от които никога не се случиха".

Това важи в най-голяма степен за синдрома на безпокойството.

Ако допускаме сигнали за тревожност да засегнат мозъка ни, това е защото сме превърнали в заплаха неща, които реално не са. Когато имате тревожно разстройство, вашият мозък търси познатите усещания на тежест, сърцебиене, изпотяване. И когато ги засече - той ви казва "опасност!".

Сигналът бързо се разпространява из нервната ви система и вие се напрягате. Иска ви се да бягате, или да се биете (както някога са постъпвали предците ни). Но понеже никой не се бие, когато трябва да седи спокойно - просто на биохимично ниво се активират всичките ви сетива: сърцето, мускулите, дишането.

Затова трябва да се научите да реагирате адекватно - не чрез емоции, а чрез анализ.

Съвет: техниките за успокоение и медитация ще ви бъдат много от помощ. Вашето внимание трябва да е насочено към нещата, които са около вас, но не върху това, което ви уморява, а върху онова, което ви разведрява.

Ако мислите да прекарате добре с приятелите си, наблюдавайте лицата им, разговаряйте с тях, гледайте детайлите, съсредоточете се върху храната и нещата, които консумирате. Нека животът да се случва наоколо ви.

Нека вниманието ви не е съсредоточено върху онова, за което говорите, нека не мислите кой какъв е, колко е лош или добър. Фокусирайте се върху момента. Ако усетите някои от симптомите - изчакайте го спокойно да отмине. Не се съсредоточавайте върху него.

2. Говорете на себе си "на друг език"

Речникът, който сме свикнали да използваме, когато имаме синдром на безпокойството, често опира до изрази като  "страх ме е", "изтощен съм", "не мога", "а ако...", "не съм готов/а", "друг път", "няма да успея", "ще се проваля" и т.н., без край. С тези изрази вие описвате състоянието си, а именно че се чувствате несигурен и неспособен.

Затова - работете върху промяна на мисленето си и върху начина, по който се изразявате.

Когато изразявате безпокойството си с думи, вие буквално го материализирате: вашата нервна система се активизира и започва да излъчва тревожност.  Решението е да "говорите" с други думи. Толкова време сте мислили само за опасностите и паденията, че ви липсват вече адекватни думи за да се изпречите пред ситуациите...

Съвет: Кой избира мислите, които ви заливат? Никой, освен вие самите. Сега сте свикнали на един екстремен стил на живот, живот под заплаха, роден във вашата глава. Можете да го смените с друг, по-лек за самите вас.

Пишете. Пред всяка заплашителна ситуация, запишете как бихте искали да се изправите пред нея и мислите, които могат да ви помогнат. Не я избягвайте, само я приемете. Ситуациите не са опасни, могат да бъдат само за малко дискомфортни.

3. Престанете да избягвате ситуации и случки

Всеки път, когато бягате от онова, от което се боите - се отпускате, чувствате се сигурен и влизате в конфортната си зона. Но, повярвайте, всъщност не трябва да сте там, защото така не се случва нищо интересно, нищо ново и нищо, с което да успеете да се преборите. Освен че всичко е под контрол.

Съвет: превърнете се в авантюрист. Животът е за да го изучаваш, включително и неприятните му страни. Всеки има моменти, с които се гордее и такива, от които го е срам, такива на заблуди, усилия и безсънни нощи.

Няма нужда да се криете, за да не ви се случват неприятностите. Напротив, трябва да предизвиквате живота, за да се преборите със синдрома си. Защото само така ще осъзнаете, че сте способен да направите всичко, че няма нищо особено драматично, както и че неприятните емоции са неизбежни в ежедневието. Колкото по-добре се научите да живеете с тях - толкова по-добре.

4. Действайте

Никой няма да го направи вместо вас. Решението не е да се съсредоточавате в състоянието си. Решението е да се изправите на крака и да направите онова, което по никакъв начин не се свързва с тревожността: да се отпуснете, да мислите позитивно за себе си, да се смеете много и да не драматизирате, да си почивате, да водите уравновесен живот, да имате приятели и добри моменти.

Съвет: Не рационализирайте прекалено. Престанете да обмисляте бъдещето и да търсите грешки в миналото. Все пак в живота има доста неща, които се случват на подсъзнателно ниво. Ако искаш да успееш, е необходимо да рискуваш, дори да е малък риск.

Нищо не се случва, ако не участвате. Да паднеш е част от обучението. И единственият, който може да те изправи на крака си ти самия.

Онзи, който не се бои, е само онзи, който иска всичко да е под неговия контрол. Да се пазите - не е решение за вашата тревожност.

Ако приложите тези съвети, със сигурност ще спечелите битката: с 4 на 0 за вас над безпокойството.

И не забравяйте съвета на "бащата на мотивацията" др. Уейн Дайър: "Ако промениш начина, по който гледаш на нещата, нещата, които гледаш, се променят".

Oще: безпокойство  психологическа подкрепа  психологическа помощ при синдром на безпокойство  психология  самопомощ  синдром на безспокойството  социална тревожност  съвети за справяне с тревожните разстройства  тревожен синдром  тревожно разстройство  хора 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 03.10.2014, 19:06

2 Rosen Enev.1369149601 | 12.08.201521:37

не е срамно да се ходи на психиатър
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

1 Dimitar Stamboliyski | 12.08.201511:12

Изключително полезни тук са активното спортуване, йога и активен социален живот. Това което ми убягва в статията е, как да си организираш "защитна стена" срещу цялостния ежедневен нихилизъм, който изключително допринася, особено на подсъзнателно ниво. Иначе, натягането на мантри и самоубеждения (особено с лика на мисис Клинтън в горния край) ме отвеждат към един симпатичен филм от '99-а и, ей ме, смеем се кат идиот Намига
   

оценка

+0 -0