Да се запилеем... | webcafe.bg
Webcafe

Да се запилеем...

Елица Николова 05.01.2011, 10:44 (обновена 27.02.2012, 14:13)
Фейсбук

Снимка: © Getty Images

Когато чух хрипавия му смях, мъчейки се да откъртя емблемата на един мутренски мерцедес, трябваше да се стресна, но усетих как вселената ми е пратила съучастник. Седеше зад мен с обичайната си култова за 90-те хип-хоп шапка и за пръв път го виждах доволен. Момчето, което вечно се шляеше озъбено на света, готово да подиграе всяка проява на чалга кич. Особнякът в света на клишетата.  

Кимна ми да вървим без да си даваме хулигански вид към най-близката тъмна уличка и, пъхайки с трепереща ръка емблемата в джоба си, знаех, че това е един от онези редки случаи, в които просто тръгваш до някого и - бум - приятели сте. Аз - 16-годишна, угнетена от мафиотския лайфстайл на връстничките си смотла, той - с една глава по-нисък от мен автентичен пройдоха от центъра на Велико Търново.

Не попита какъв е случаят около тая емблема, но вероятно ме беше виждал да подтичвам по баира нервно, докато някой от клонингите на деветдесетарската борческа мрежа ми правеше серенада от колата си в движение - защото ме смъмри: "Да му бяхме нарязали гумите..."

Живееше в типична за Търново горда къщурка на един хвърлей от главната улица и когато минавах оттам, инертно се пускаше в отегчената ми разходка. Бяха времена на пози и превземки, а той като че ли беше единственият наоколо, на когото можеш да кажеш: - "Искаш ли да се мотаем?" - "Да, искам". Но вече огладнял от марихуаната, първо имаше план да се наядем някъде без пари.

Способен бе и най-сърдитата сервитьорка да убеди, че има право да седи на тая маса колкото реши, защото дълго след угощението ни с пица висяхме на по една кока-кола и чакахме да мине още един познат и още един, които оставяха кой колкото дребни има след доза смях на ръбатите му лафове, за да съберем за сметката.

Даваше вид на човек, който никога няма да играе по формулата "университет-професия по специалността-семейство-деца" и въпреки че аз тайно се мамех по това, алчно се друсах с онова прекалено-хубаво-за-да-е-вярно чувство, което оставят такива хора - като най-мръсната жилка в музиката на любимата ти рок група.

Нямаше кой знае какви мечти, но и нямаше да се приземи в долината на компромисите, вечеряйки вкъщи пред телевизора след тежък работен ден, който винаги ще струва повече отколкото ще получи.     

И двама искахме да сме пилигрими - но ако неговата идея за свещено място беше по хипарски лишена от конкретни контури, моята се изчерпваше със СУ. Когато му казах, че са ме приели, той ме загърби с думите "Това беше то" и никога повече не го видях - заета да се съобразявам с живота такъв, какъвто е.

Десетина години по-късно трия нелепите новогодишни честитики в кутията със съобщения във Facebook и стигам до почти истеричното "Намерих те", изписано с главни букви и сто удивителни. Колкото и пъти да съм се сещала за него, не съм предполагала, че се е предал на общуването чрез социалната мрежа, която ползвам само за работа и я разбирам само в тази й част.

Слава богу - след мелодраматичните препинателни знаци следваха две-три ругатни, от които ми стана ясно, че оновa лютиво момче си е останало същата свободна скица, и за пръв път кликнах на рикуест за приятелство с удоволствие. Усещането си беше като в онази нощ, в която вселената ми го спусна.

Сега си приказваме всеки ден - макар да си даваме сметка, че чатът ни е като да си инжектираш по принуда озон, който да изкарва натрупната отрова от тази десетгодишна липса. "Нали пак ще си лафим?", пита по детски той - пънк версия на бачкатор в Лондон, но не знам дали да му обещая - пренавита работохоличка в София, и нещо между гадже и домакиня, страхуваща се и от носталгията по слободията, и от идеята така да си уредя живота, че да вечерям сьомга с прекрасния си мъж пред убийствената си плазма.

Лошото на призраците от тийнейджърството е, че си даваш сметка как някъде по трасето на житейските си експерименти си изцедил капка по капка съпротивителната си сила срещу клишетата. А смелостта ти не е инструмент да бъдеш щастлив, а да бъдеш щастлив като всички.

И докато най-добрият ми приятел крещи от Лондон как всичко ще бъде както преди, с ужас гледам как хилядите фейсбук жители лайкват послушно мъртвата позьорска онлайн действителност, изяла онова живо приятелство, в което се блъскаш със 170 км/ч.

Сигурно е временно състояние - но може би и на такива моменти разчитат лоу кост компаниите.

Oще: fasebook  лондон  момче  най-добрият  приятел  приятелство  софия 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.04.2011, 13:15

32 sake | 30.05.201109:26

Добре поднесена,тийнейджърска историйка-далечен спомен,но лайт мотива липсва-"Намерих те"и то къде във фейсбук на лаф.Някак си нито е романтично,нито е драматично,ако се бяха търсили през тези 10 години ,щяха да се намерят поне 1000 пъти.В много случаи един миг е достатъчен,за да кажеш-"Намерих те". Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.07.2010, 22:56

31 garo | 30.05.201107:50

ирра, и аз не забелязах наличие на секс, както го наричаш, в написаното Усмивка само много много съкровеното отношение на авторката към приятелството. много непосредствено четиво, браво
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

30 Mile Manolov | 30.05.201104:47

Бачкай яко... съомга или цаца треа има на масата ^^
другото.. кво беше другото? Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.05.2011, 12:27

29 IRRA | 30.05.201101:33

Да.... много гот! Има талант в това писане.
А, към Пуебло ще кажа - Пич, няма да го разбереш този текст, защото е един много женски разказ.
Това дето го пише вътре, всъщност е ... ами, то дори не е написано с думи, то някак си го изтръгва от душата ти докато го четеш. ТНяма д аго разбереш, защото трябва да знаеш какво умира в едно момиче докато то се превръща от 16 годишна в съвременна млада жена. Ей за това е разказа, за отдавна погребани девичи блянове.
ПС За непросветените да уточня, че бляновете при девойките са сложни произведения, при които редица аспекти от реалността са подвластни на романтично превръщане. Наличието на идея за секс не е задължителна. когато присъства обикновенно е високо стилизирана, също като в балет на Чайковски.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.12.2010, 11:53

28 Ramaqna17 | 08.01.201109:16

Вероятно най-талантливата авторка в сайта. ДА! Успехи през новата година и малко повече внимание на провокациите, на които се поддавате,за да не се подиграват ласкателите на ваш гръб сетне. Играете ,както сте писали в една от статиите си,но и с вас си играят и това омаловажава написаното до ниво фиаско...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.11.2010, 01:52

27 pueblo | 07.01.201123:52

Смее се aй стига бе! бейби,вдигай партакешите от софия и тичай в търново да го уеба..... не мога да разбера таз жена какво иска да каже? освен,че на 16г!?! е крадяла емблеми на мерцедеси(най-вероятно да си ги кичи на верига на врата),най-добрия й приятел е пафкал яко(сигурно и тя),после ,ако не са могли да съберат пари за пицата,са правили бомба....и такива тийн истории.,...след тва забила в софето и нещеш ли,не видяла повече най-добрия си приятел??!!?? алоооо,търново,стига бе! да не си заминала за дъ норт пол? после пък,коледните пожелания във фейса били тъпи и ги триела....и нещеш ли: НАМЕРИХ ТЕ(след 10 години)!!!!!!!!!!!! йес......куул,ама сори- няма как всичко да е както преди,щото съм почти омъжена и трябва да набивам салмън и да гледам нечовешката си плазма пред камината.....даеба и животя
и всичко това се харесва? даеба и животя -втори път.........
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.12.2010, 22:02

26 Aira | 07.01.201122:41

Много щастлив Добре казано, на мен лично ми допадна, може би защото скоро ми се случи нещо подобно ... знам ли ... но определено си личи кога нещо те е трогнало истински и кога се чудиш от кой пръст да си изсмучеш още 10 реда.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

25 Rowan | 07.01.201116:56

Момента на "порастването" и влизането в клишетата, в общия случай съвпада с момента в който човек започне да носи отговорност за други хора. Тогава лудите години и приятели остават само мил спомен.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.07.2010, 16:16

24 No | 07.01.201115:23

@ straws: прав си за противоречието, но такъв е живота и не можем да избягаме от него... Ние сме просто животни и понасяме тежестта от избора си дали да сме стадни или единаци. Пожелавам на всеки да открие приятел "от своята порода" като този в статията. Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.10.2010, 20:58

23 Многознайковица | 07.01.201112:41

straws, няма нужда от повече приказки , леко задачоизпълнение и хубав ден Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани