Ей тук ще умрем, пичове | webcafe.bg
Webcafe

Ей тук ще умрем, пичове

Елица Николова 27.10.2011, 12:24 (обновена 09.11.2011, 16:54)

1 от 4 снимки Назад Напред

Валери Йорданов, Кецове

Снимка: © Мони Варсано

В "Кецове" Валери Йорданов е в ролята на Сивия

- Каква искаш да станеш като пораснеш?

- Мъж.

- Да не мислиш, че е лесно?

- Рядко е.

Един от диалозите в Кецове, който не те кара да клатиш мелодраматично глава, че ги няма готините хора. Ами да се огледаш за тия, които ще тръгнат, като им подсвирнеш да сте свободни.

Не че е важно да вадим някаква супермъдрост от дебютния филм за Валери Йорданов като режисьор (заедно с Иван Владимиров), в който героите си говорят все едно достоверността на репликите им е тествана по време на спонтанния лаф на белот.

"Ненавиждам патоса. И мисля, че това се забелязва в Кецове", казва Валери, който е и автор на историята и допълва, че е обратното на това да крещиш емоции и послания, за да ги набиеш в главата на публиката: „Даже в театъра винаги ми се налага да говоря по-силно, за да ме чуят на последния ред..."

Въпреки че е за бягството от омразния град и засяга темата за бетонирането на последните ни девствени плажове, филмът не спекулира с нито един лъжовен свръхобраз - морално или интелектуално - издигнат в назидателен конфликт с реалността. Тук мъж е да си просто свестен човек, с всичките си човещинки, какъвто е и мацето в сюжета (а както се оказва - и въобще).

На фона на слънчевия саундтрак на Кирил Добрев ("Аскеер" за музика през 2003) шестимата актьори - Ина Николова, Филип Аврамов, Иван Бърнев, Васил Драганов, Иво Аръков и Валери Йорданов - с лекота изиграват какво е да си искаш мястото под слънцето. Без да размахват пръст, а усмихвайки се - над струните на китара, сал или огъня. И с няколко ритника и куршума (на точното място).

Има такъв рай, такива хора и агресивната система насреща, затова филмът, заради който водещата журито на кинофестивала в Москва Джералдин Чаплин сложи кецове и провокира той да получи специална награда, е като документалистика на всяка по-хипарска емоционалност. Която се сдържа да не плюе на комерса, но до момента, в който той избръмчи през гледката с делфините. Не за да ти натяква какво можеш да направиш с живота си вместо какво не можеш. Ако искаш да си щастлив, ти трябват съучастници. А, да - и плаж.

Откъде ги извади тия образи във филма? Близки са ми като пороци, но пък ужасно доблестни.

Всички имат прототипи - това са мои приятели още от ученическите години. Обединява ги това, че са пенкилери - могат да работят това и това, самообучили са се да оцеляват и помагат и на другите да го правят. Но идеята ми не беше да ги покажа като положителни срещу отрицателни герои. Всички правим глупости всеки ден, самият аз съжалявам постоянно за някоя постъпка, така че не са чак толкова доблестни. Но според мен истински готиният и свестен човек е този, който в труден момент може да се мобилизира за някаква кауза и по никакъв начин да не предаде хората в нея.

Оказва се, че наистина се почва това, което се случва във филма...

Да, на Кара дере, където снимахме, май се подготвят страшни неща. Получих няколко мейла от хора от близките села, които твърдят, че се ще се изсича гората и ще се прокарват пътища. Достатъчно е да застроят гората с хотели, за да затрият едно от трите такива места, които са ни останали.

Като публично лице не вярваш ли, че имаш силата да спреш това?

Всеки си мисли, че хората, които се появяват отвреме навреме по телевизията могат да променят нещо, но всъщност и ние сме безсилни. Участвах във флашмоба за Иракли, направихме два кратки филма по темата, но въпреки това изсякоха дърветата. И спряха строежите, когато реката вече не се вливаше в морето.

С каквото мога ще помогна, защото вярвам, че има достатъчно млади хора, които ще застанат срещу това. И ще изкажа позицията си. Въпросът е дали има кой да я чуе.

Връщаш ли си го на системата по някакъв начин с филма?

Филмът не критикува системата. По-скоро мога да го нарека самокритика. Защото най-големият враг сме си самите ние. Ние не можем да се усмихваме на хубавите неща и така ги обезличаваме. Преследваме целите си като хрътки, без да обръщаме поглед към близките си. Констатираме, че всички наоколо са груби, но какво правим - чудим се.

Ти как реагираш на агресията?

Преди няколко вечери, след представление, отидох за малко в едно кафе, където влязоха две момчета с много съмнителен вид, със съмнително разширени зеници. Единият от тях скочи да бие бармана и стана много опасна ситуация. Момчето зад бара се притесни и аз ги помолих да се успокоят и да седнат да се забавляват. Той си бръкна в джоба с дясната ръка, явно имаше нещо вътре, и тръгна срещу мен, повтаряйки „Какъв ти е проблемът?" В един момент се усети, че му се усмихвам и му говоря спокойно. И седна.

Всичко можеше да завърши много зле. Но не мисля, че на агресията трябва да се отговаря с агресия. Бих го казал дори ако в момента съм със счупена глава. Което също е начин да се пребориш. Понякога, когато съм напрегнат, се опитвам да не обръщам внимание на такива неща. Но тогава ставаш робот. Част от нещата, които не ти харесват.

Главната героиня във филма обаче се бие.

Ина (Ема във филма - б.р.) наистина се бие като пич. Даже докато правехме сцената с боя почти ме нокаутира. Баща й е боксов съдия и тя е фен и тренира. Запознахме се случайно в един бар, където видях какво може. И именно затова я избрахме - много си прилича с героинята.

Във видеообръщението си преди премиерата на Кецове у нас Джералдин Чаплин каза, че Ина й напомня на "Малкия скитник" на баща й още куп похвали. Това е прекрасно, но не мислиш, че по-скоро ще подразни хейтърите, които искат да имат последната дума за филма?

Точно вчера попаднах на коментари, в които филмът по презумпция е тъп - само защото е български. А във връзка с това, че руски журналист го нарече шедьовър - „ами сигурно са му платили с жалките си дневни, за да го напише това"... Естествено, не приемам навътре тия неща, а само ги анализирам. Толкова сме си обидени на държавата, че веднага отричаме нещата, с които бихме могли да се гордеем. Разбирам, че не сме националният отбор по футбол от 94-а, но това е български филм, който пробива навън и след Москва и Карлови Вари отива на трети фестивал Клас А в Майнхайм, където са избрани 12 филма от 750.

Защо го харесаха навън според теб?

Мисля, че защото е честно разказан. И въпреки че е частен случай, можеш да се припознаеш. Това е достатъчно основателна причина да търсиш точно такива истории и да ги разказваш, а не да се занимаваш с космически кораби и вампири в нощта.

От кои грешки на българското кино искаше да избягаш, когато започна?

Не съм си ги подчертавал. Просто знам какво не харесвам въобще в киното. Истории, в които има само черни и бели герои. Това е фалш. Документалното ме гони. Ако нещо се случва на улицата или в морето, то трябва да се случи, както е в живия живот.

Колко такива лета си имал?

Бяха доста. Много рано излязох от вкъщи, на 13 години нашите вече не ме знаеха къде съм. Затова ми се иска да вярвам в младите хора, за които черногледите възрастни казват, че за нищо не стават, само се шляят или пият бира по пейките. Никога не знаеш какво замислят за после.

Кецове е по кината от днес. През ноември можеш да гледаш Валери Йорданов в Народния театър в Хъшове (9.11, 20.11), Дон Жуан (8.11, 27.11), Смъртта на търговския пътник (10.11), С любовта шега не бива (4.11).

Oще: валери йорданов  васил драганов  иван бърнев  иво аръков  ина николова  карадере  кецове  плаж  премиера  филип аврамов  филм 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 15.10.2012, 18:23

18 багреник | 15.10.201218:31

Изгледах филма преди месец-два, не бих казал някаква глупост от сорта, че невероятен и че задължително трябва да се гледа... но ми хареса, няма претенции за супер продукция, но има реални образи и търсене на свободата, която макар да е навсякъде задръстените хейтъри подминават, защото не искат да гледат, страхуват се, мислят се, изживяват се като мутри... не в мутрите е смисъла на филма, а в свободата да търсиш, да откриваш, да развиваш и най-вече да бъдеш себе си и да кажеш АЗ НЕ СЪМ ШИБАН СТЕРЕОТИП! препоръчвам филма да се гледа от хора вярващи в правото си на свободен избор да създават красота във всеки аспект
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.12.2011, 19:21

17 Tsvetomir Varbanov | 13.12.201119:23

Отдавна не бях гледал такъв филм, заслужава си да се види и втори път, за да му се наслади отново човек!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

16 Thea Atanasova | 14.11.201114:07

Димитър е прав! Писна ми да гледам навсякъде за тия мутри. Аман от мутри! То има ли в момента български филм или сериал, който да не се върти около мутрите?? не разбирам Нямам никакво намерение да го гледам тоя филм... Сори...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.06.2010, 22:50

15 tedi | 05.11.201116:33

Умопомрачителен филм, невероятно зареждащ с бунт и красота! поклон поклон поклон на целия екип и особено на Валери за идеята му! Като го гледах се сетих за една статия:http://www.webcafe.bg/id_1456314110 "Тъжно. "Смокиня" стана Зомбоград". Помните ли я? Плаж след плаж - какво стана с Черноморието? Застроиха го такива като г-н Хорст от филма, обслужвани от мутри, които не са мъже в истинския смисъл, понеже са се продали като к*рви. Героите отказват да влязат в тая схема, защото не искат да са к*рви. И отказват да си тръгнат, защото са си вкъщи. България!
Всеки който изкара тия хора прости и необразовани "маргиналии" нищо не е разбрал от филма. Да усещаш природата, да откажеш да участваш в к*рвенски схеми и да откажеш да си тръгнеш от родината не е нито простотия нито поведение на отрепка - тъкмо напротив. Това е елементарно човешко достойнство. Но в наши дни достойнството е дефицит.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

14 strawsPulledAtRandom | 04.11.201109:39

"...клишета, издумани с оная тежест, все едно самия Саруман ти споделя..."
------------
Mr. Green поклон
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

13 Dimitar Stamboliyski | 01.11.201111:03

На фона на цялата тъжна родна кинореалност, този филм вероятно ще е полубяла врана. От трейлъра става ясно, че диалога е изпълнен със стандартни клишета, издумани с оная тежест, все едно самия Саруман ти споделя. Да, фрашкан е с клишета и още повече, такъв филм се появява чак сега, когато подобен бит и типажи са реалност от поне 15 години (съдя от собствената си камбанария Смее се ) Но е важно, че най-накрая нещо, което да напомня и другата реалност в беге, се случва! Разбира се, мутрите заемат отредения им пиедестал!
Но явно киното ни има фетиш към тях!?!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.09.2011, 20:56

12 Iratais | 30.10.201109:23

Източни пиеси си е добро филмче и баш си пресъздава шибаната реалност у БГ-то. Нема да забрава Ицо при психолога – вика му: ‘Не искам да съм реален бе! Искам да съм кристален – да излъчвам светлина, да обичам хората’ Усмивка. Лека му пръст на актьора.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.09.2011, 18:59

11 chromezz | 29.10.201119:20

Е как бре , "Източни пиеси" е много добър филм Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.03.2010, 10:06

10 vanko1 | 29.10.201118:59

E тоя филм трябва да се живее Удивителна Пляскане
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 23:02

9 fALLEN | 29.10.201113:54

източни пиеси, не знам що, ама на мене ми се стори голема простотия... ако и тоя е от подобен тип....
и наистина, защо не се пускат бг филмите по кината масово? после само реват, че немало приходи?
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани