Писмо до бившия ми съпруг, който е гей | webcafe.bg
Webcafe

Писмо до бившия ми съпруг, който е гей

webcafeLifecafe, The Guardian
31.10.2016, 17:42 (обновена 09.11.2016, 12:44)
жена

Дано настъпят времена, в които хората с различна сексуалност няма да пропиляват собствените си животи и тези на своите партньори с празни обещания и прояви на емоционална жестокост към онези, които твърдят, че обичат.

Текстът е публикуван в онлайн изданието на британския вестник The Guardian. Писмото е изпратено от анонимен читател в редакцията на медията.

Срещнахме се през 1985-а година и с ентусиазма на младите си и свободни сърца се влюбихме. Щяхме да сме все така забавни, алтернативни и непокорни. Щях да ти родя красиви бебета. Щяхме да живеем в къща с изглед към морето. Щяхме да сме щастливи и недостижими.

Оженихме се през 1987-ма. Големите мечти бяха заменени от нормални работи. Бяхме екип. Здрав и стабилен. После се оказа, че не мога да имам деца. Беше съкрушително. Но беше поносимо, можеше да осиновим.

След това дойде и новата ти работа в театъра. Налагаше се да работиш в друг град от понеделник до петък. Пътуваше твърде много, за да се отдадеш на процеса по осиновяване. Съгласих се. Можеше да почакаме.

После настъпи и странното ти настроение, твоята необичайна потайност. Избухливият ти характер. Непрекъснатите ти извинения да останеш далеч от мен през уикендите.

Заключението ми беше: някой друг отнема усмивката ти от мен, някой ми взима любимото същество. Опитах се да компенсирам като се държа по-мило с теб. Опитах се да изглеждам по-добре за теб, да съм по-хубава.

И един ден през 2002-а година реши да сe разкриеш. Да признаеш, че си хомосексуален. Започнах да осъзнавам колко ужасно се беше държал с мен през годините - това, че пред хора беше добър, а на 4 очи изливаше цялата си вербална и веднъж-два пъти физическа агресия.

Шокът и страхът да не остана сама след признанието ти бяха смекчени от чувството за освобождаване от болката.

Въпреки това, когато си тръгна, се смачках с хапчета и алкохол, вярвайки, че аз съм виновна за всичко. В крайна сметка бяхме заедно цели 17 години. Приятелите ми подкрепяха, но и питаха опулени "Как си могла да не узнаеш по-рано?" Да, как можах...

След отчаяния ми опит за самоубийство попаднах в болница на лечение и последва година на срам, срината самооценка и живот със статуса на жертва, докато не се уморих окончателно да бъда на дъното.

Психотерапията ми помогна да осъзная, че потисканата ти сексуалност не е оправдание за отношението ти към мен през всички тези години. Надявам се да си си осъзнал, че не можеш да ме обвиняваш за това, че очаквах ти, моят съпруг, да бъдеш хетеросексуален.

Въпреки това виждам определени неща ясно: всеки ден търпях, не се застъпвах за себе си, оправдавах грубостите ти пред приятелите и семейството си... Пасивност, която съм научила от милата си майка.

Виждам, че можеше да си добър с мен, да ме подкрепяш през ужаса на безплодието и загубата на брат ми... Но не беше.

Надявам се, че ще настъпят времена, в които на никой хомосексуален човек няма да му се налага да живее в лъжа, да прикрива истинската си същност и това да води до все повече гняв.

Дано настъпят времена, в които хората с различна сексуалност няма да пропиляват собствените си животи и тези на своите партньори с празни обещания и прояви на емоционална жестокост към онези, които твърдят, че обичат.

Не съм наясно с мащабите на вътрешните ти войни, само с последствията от тях. Знам, че и двамата живяхме половинчати животи. Никога не говорихме за това.

Накрая събрах куража да прекратя всякакъв контакт с теб още през 2004-а. Чувам, че живееш по нов начин, който ти подхожда и че все пак си питал за мен...

Моля те, бъди щастлив. Избирам да забравя, че съм била омъжена, че всичко това се случи. Избирам да забравя теб.

Сега съм с един прекрасен мъж, джентълмен. Така че, благодаря ти.

Oще: безплодие  брак  гей  изневяра  отношения  развод  хомосексуалност 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 02.06.2015, 19:21

12 Spider | 16.11.201601:58

Ключа от загадката се крие в източника на материала - The Guardian. Англичанките в повечето случаи са уроди. Тлъсти, отвратителни по характер жени, с кръгли лица. Тоест нещо като Фидосова. Англичаните са подли, лицемерни говнари, на които им е заложен хомосексуализма, най-малкото поради векове от репресии срещу хомосексуалните в Англия. Та един подъл говнар използва една нещастна овца (да овца, понеже 17 години не може да се усети, че оня е гей), за да запази репутацията си, и когато това не е нужно вече, тя бива изхвърлена. Гадно.

За справка - живея в Англия. Колкото и недостатъци да имат българките, във физическия department дори и да не са Ивет Лалова и Николета Лозанова, пак са невероятно красиви в сравнение с добитъка от женски род, населяващ Brexitland.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

11 Mako | 09.11.201613:51

Писмо до бившия ми съпруг, който е гей
--------------------------------------------

Очаквам отговорът на бившия. С вероятно заглавие от сорта "Писмо до бившата ми съпруга, която ме направи гей".
Ще е забавно Намига
Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.05.2012, 18:06

10 kyr40 | 06.11.201602:27

Те британците май сичките са таквиз..
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

9 Дракон с кисело зеле | 02.11.201616:22

Всъщност, мацката в статията недоволства, че съпругът й е проявявал вербална и физическа агресия към нея - което е разбираемо. Разбираемо е и да е ядосана, че човек, с когото е прекарала седемнайсет години, не е бил честен нито с нея, нито със себе си. От друга страна, да не го разбере какъв е толкова време...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.11.2013, 19:18

8 Nikkor | 02.11.201612:57

Аман от тез западни лицемери. Първо всячески пропагандират педерастията и трансджендър ... простотията, а в следващия момент почват да хленчат що съпругът/съпругата били с обратна резба или решили да сменят вагината с такоз.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.12.2010, 19:25

7 Palma Kaktusova | 02.11.201611:07

Едно 90% от мъжете в България биха напуснали жена с репродуктивни проблеми. Голям процент американци биха останали до съпругите си, дори когато имат същите проблеми. Такова им е мисленето. За тях дете с недъзи не значи тегоба, чуждо дете не е - "сакън, леле мале...", осиновяването не е срамен акт...

Статията е измислица, поне по начинът, по който е списана, редактирана, преекспонирана - цели повечко рейтинг. В САЩ на хората не им се налага да крият сексуалната си ориентанция. Не говоря разбира се, за криминални прояви свързани с насилия и пр.
----------------
Съгласна съм с Виктория. Коментарите в стил " Черно фередже " са меко казано...нелепи.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

6 boris | 02.11.201609:32

Виктория Пенелопова 07 | 01.11.201622:14
Питам се, дали е възможно, да се прочете дадена публикация, без под нея да са приматските полюции на обичайните писателски хунвейбини?
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Грешите, не.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.04.2015, 21:11

5 Виктория Пенелопова 07 | 01.11.201622:14

Питам се, дали е възможно, да се прочете дадена публикация, без под нея да са приматските полюции на обичайните писателски хунвейбини? Бесен Бесен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.06.2015, 13:37

4 cheung | 01.11.201615:39

Я се застреляй бе, педерас!
До диър иван
   

оценка

+2 -2

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

3 Dear Ivan | 01.11.201608:35

Абе, в тая Европа само тъпанари и хухавели ли има? Педераси, лесбийки, шведите - "заповядай, мило другарче от Мозамбик, да си бъдем другарчета", американизирани ненормалници, некъф ат! Па тва го нема тука. Какво му беше на Емил Димитров? Беше си женен, имаше си едно ли, две ли деца, другите работи ги знаеха само в някои компании, не са занимавали никого. И други, няма демонстрации, няма нищо, камо ли по вестниците. Аз те обичах, обаче ти, ти ме обичаше, обаче аз, мерси на тоя, мерси на оня, мерси, мамо, мерси, тате, аз съм щастлив, аз съм нещастен. Тия не са добре, да знаете. Айде да излизаме от тоя съюз и да си стоиме тука на закътано, че с тия психопати скоро и ние ще се докараме до клинично луди Усмивка Баси, начи, и това ще ти решава за обществото. Да бе, ей сега. Къф е тоя ген, че не сме откачили и ние, не знам Усмивка
   

оценка

+2 -5