А бебето ми направи едно голямо аки... | webcafe.bg
Webcafe

А бебето ми направи едно голямо аки...

Lifecafe, по Slate.com 23.04.2013, 20:34 (обновена 26.04.2013, 12:47)
Майка с бебе

Мили родители, на кого му пука

Започнах да се притеснявам още първия път, в който в таймлайна ми се появи история за бебешко ако.

Нейният автор бе стара позната, с която не съм се виждала в реалния живот от години. Винаги съм я мислела за умна, практична и държаща на личния си живот - и именно заради това този статус ме притесни толкова.

Дали всичките ми умни, практични и държащи на личния си живот приятели някой ден ще се превърнат - един по един - в тези абсурдни, обсебени по децата си идиоти? Дали снимките на жива бира и последната екскурзия до Перу ще бъдат заменени от кадри на бебешки лиги и помпи за кърма, прекарани през някой от филтрите на Instagram?

В новата си книга: "Родители, млъкнете: потресаващият, егоцентричен и понякога вбесяващ свят на излишната информация за бебета," Блеър Кьониг документира точно този феномен. Основана на популярния й едноименен блог, лесната за четене книга показва десетки притеснителни публикации във Facebook, забелязани от авторката и нейните читатели.

Самозабравилите се родители публикуват детайлна информация за всичко - от раждането, през първото самостоятелно ходене до тоалетна, та чак до първата менструация на близначките. Те публикуват стриктни инструкции за това кои подаръци са подходящи за Коледа и карат всичките си приятелки да се чувстват виновни, ако не успеят да дойдат на прощъпулника на детето.

Те се хвалят гордо за качествата си на кърмачки, споделят картините, нарисувани от боядисаната им плацента и коментират, че никой лекар не знае повече от една майка с достъп до Google.

("Имам Интернет, не съм пълна идиотка", твърди една майка, недоволна от съвета на нейния педиатър за борба със запека. Предвид факта, че същата жена споделя, че "лекарят не е особено съгласен с моите идеи за графика на ваксинациите", и аз не бих я отписала твърде бързо към графата "пълен идиот". Може би полуидиот е по-удачно, да).

Някои от любимите ми постове в този блог - като например жената, която организира прощъпулник на детето си само заради подаръците или онази майка с конкретния списък с неща, които приятелите й трябва да направят за нея след раждането - дори не са стигнали до книгата.

Когато започнах да следя блога преди няколко години, си помислих: ако това е да бъдеш родител днес, предпочитам да си остана с котките


Много от коментиращите блога са съгласни с мен и публикуват забележки като: "Ето защо НИКОГА няма да имам деца!" А родителите пък масово се оплакват, че тъй като самата Кьониг не е майка, тя е тази, която трябва да млъкне.

Аз обаче си мисля, че блогът й, както и новоиздадената й книга, правят чудесна услуга както на хората без деца, така и на родителите, защото учат и двата лагера на важни уроци за това как да имаме малко повече усет и такт в комуникацията си онлайн.

Наскоро Кьониг заяви пред Atlantic Wire, че книгата е "напълно последователен и организиран наръчник за добър етикет и в този ред на мисли може да послужи като чудесен подарък за всички бъдещи или настоящи родители".

Нейното прочитане може да се окаже доста отрезвяващ сблъсък с реалността за всички лишени от сън, притеснителни и емоционални родители: преди да натиснете "сподели" във Facebook за поредния статус, в който се оплаквате от пълния памперс в три посред нощ, се запитайте: "Дали някой от приятелите ми няма да качи това в блога на Кьониг? А има ли право да го направи?"

Ако отговорите на тези въпроси са положителни, тогава променете статуса на SMS или имейл към близък приятел или роднина, който ви подкрепя силно и който задължително не е гнуслив.

Запазете си хвалбите за вашето бебе за неговите баби и дядовци и се сдържайте да публикувате редовното предупреждение "Само чакай да станеш майка!" на някой случаен статус във Facebook, в който ваш приятел се оплаква колко е изморен.

Блогът и книгата могат да послужат и за коректив за родители, които вече отдавна са прекрачили границите на приемливото: веднъж Кьониг споделя в блога си имейл от читателка, чиято приятелка "се осъзнала", след като прочела уроците от уебсайта.

И все пак, това е двупосочна улица


Блогът не само предлага предупреждение за родителите, застрашени от фанатизиране. Той, редом с книгата по него, може да помогне на бездетните като мен да разберем колко трудно e всъщност да бъдеш родител.

През последните няколко години станахме свидетели на експлозия от блогове, книги и статии за зачеването, бременността, раждането и отглеждането на деца, които описват слабостите и предизвикателствата пред техните автори.

Но една добре изпипана книга - особено написана специално за майките - не може толкова добре да улови ужасяващите родителски моменти по начина, по който с това успява да се справи един непремислен статус във Facebook. Макар че им се подигравам, съм и малко благодарна на всички онези родители, натиснали бутона "публикувай" на някоя отвратителна история за памперси.

Не прекалено благодарна - само малко. Защото тези нешлифовани парченца от живота могат да просветлят всички, които обмислят да имат деца, за нещата, които никой не ти казва.

Разбира се, не всеки пост от този блог има някаква скрита стойност - не мога да кажа нищо добро за жената, която пише, че провежда "ден на отворените врати" за тестове за бащинство на детето й, и "мама-драма" записите, в които майките се насъскват една срещу друга за чисто забавление.

Но колкото и да мразя да ги чета, абсолютно нецензурираните, отвратителни истории и постовете с тупане в гърдите "аз съм майка героиня" ме правят малко по-склонна да разбера униженията и стреса на родителството.

По-важното е, че те ме правят склонна да ценя приятелите и членовете на семейството, които ограничават съдържанието за децата си в социалните медии до редки снимки или наистина забавни истории.

Може би Кьониг е права: тази книга трябва да е подарък за прощъпулник


Сега съжалявам за първоначалното си вбесяване от умната ми приятелка, която е писала за експлозивното ако на бебето си. Може би не е трябвало да го публикува, но след като съм се наслаждавала на STFU Parents толкова дълго време и съм чувала повече истории "от фронтовата линия", й съчувствам много повече.

За да може някой като нея - толкова умен, практичен и стремящ се към сдържане от публични изяви - да публикува нещо подобно, сигурно е било наистина ужасно.

Oще: бебе  деца  онлайн  родители  родителство  споделяне 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 15.09.2011, 21:28

30 Лудколю Деликолев | 27.04.201312:56

Никой не е длъжен да гледа внуците на бабите. Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.01.2013, 14:20

29 Илияна Т. | 26.04.201322:12

е, не мога да разбера какъв тъпак трябва да си, за да сложиш минус на коментар 27, където няма нищо обидно или лошо, а доста правилен мироглед по принцип, тука се сещам за статията с държавата и мога само отново да повторя - с такива хора - такава държава, пълна скръб
   

оценка

+0 -3

Регистриран на: 08.01.2013, 14:20

28 Илияна Т. | 26.04.201316:57

" Не виждам как може човек да се тупа в гърдите с такова нещо. Сякаш единственият възможен избор е между това да си видиотена мамичка, която се хвали с акитата на детето, и това да водиш интензивен социален живот, докато детето ти се отглежда от свекървата." - еми, да, ТОВА е истината Пляскане

lele male, мисълта ми беше, че при това положение, не може да се ражда вече на 20, щото, както ти описа, на нас НЯМА кой да ни гледа децата - синът ми е на 3, баба му ще работи още десетина години, няма да се повтарям, но, ако не си бях постлала предните 10 години, а бях родила, не знам какво щях да правя, къде щях,е да живеем, какво щяхме да ядем, честна дума...а сега мога да си позволя и второ, ако съм жива и здрава разбира се, нищо че нямам кьорава баба...а който си е тъп, извинете, ама е бил и ще си остане, независимо от възпроизводството му.
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 15.12.2011, 14:16

27 Elena Dyakova | 25.04.201317:33

Леле мале, не знам как бих постъпила - при такава хипотетична ситуация положението е я камилата, я камиларя. Дори и хипотетично да си захвърля детето на свекървата, пак бих считала за правилно и редно да си го гледам аз,защото такъв пример съм получила и защото резултатите от моите постъпки са си моя отговорност, все едно дали става дума за деца, или за нещо друго. Всеки човек трябва да има чувство за отговорност и ако майчиният инстинкт е инстинкт и или го има, или го няма, чувството за отговорност се възпитава. Така че не смятам майчиния инстинкт за нещо абсолютно задължително при отглеждането на дете.
   

оценка

+3 -7

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

26 lele male | 25.04.201312:29

@Ra-ra-riot | 24.04.201318:17
Lele Male лесно е да си връчиш детето на свекървата....

Хич не е лесно за една майка да си метне детето на майната си и да го вижда 2 пъти месечно... Не знам какво им е на родителите, които бачкат в чужбина и виждат децата си веднъж годишно... Но всеки човек прави избор сам за себе си... Моят е бил такъв и въобще не съжалявам. Имам едно самостоятелно дете... което знае 2 и 200. Най-вече, се е научил, че няма по-ценно от семейството. А на мен това ми стига.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

25 lele male | 25.04.201312:20

Илияна, ти си знаеш най-добре... добре де, добре
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

24 lele male | 25.04.201312:18

хъх... Ели, разбира се, че съм имала избор... Да си гледам детето! Но когато средствата не стигат, какво следва: Гладуваш... Хубаво, аз и мъжът ми няма проблем, но детето? Ами, налага се да се размърдаш и да работиш...
След това изборът е между ясла, баба или детегледачка?
Третото отпадна директно, защото, ако можех да си го позволя, нямаше да го има първият избор. Яслите са следващият избор.
Отиваш в яслата и там ти се казва:
Донесете 3 комплекта чаршафи, 1 пакет памперси, обърни внимание - на ден!? /уот дъ фак, аз няма да им оставям 3 деца/, такса за яслата, млякото, което пие детето, плодовете и/или зеленчуците, които консумира, както и допълнителна такса, равняваща се на таксата на яслата... Основанието не си го спомням, но в общи линии беше недостигът на средства и бла бла... Безумие!!! Действието се развива краят на 1994 година... Изпуснах най-хубавите години при отглеждането на едно дете... но Такъв е живота!
На 2 годинки и половина, синът ми тръгна на детска градина. Не искам да се хваля, но беше най-малкият и най-оправният... и БЕЗ памперси...

А сега, ти ми кажи какво би сторила на мое място?

П.С. Да ми е жива и здрава свекървата!
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 15.12.2011, 14:16

23 Elena Dyakova | 24.04.201323:07

И аз това с връчването на детето на бабите не го възприемам. За мен това липса на пари, на време и пр., са оправдания. Не виждам как може човек да се тупа в гърдите с такова нещо. Сякаш единственият възможен избор е между това да си видиотена мамичка, която се хвали с акитата на детето, и това да водиш интензивен социален живот, докато детето ти се отглежда от свекървата. Майка ми също е родила в началото на 20-те, самотна майка, работеща. Ами не си е подхвърлила детето на бабата. И не показва признаци на видиотяване и вдетиняване при контактите си с деца.
   

оценка

+1 -2

Регистриран на: 08.01.2013, 14:20

22 Илияна Т. | 24.04.201322:47

lele male, еми, да, ние не можем сега да си даваме децата на свекървите - те всички ще работят поне 10 години, след като сме родили, дори да родим на 35, пък ти ни караш на 20, хаха Смее се Да затъпеем от малки без избор, това ли ни предлагаш, не те ли е срам, пък и като не си го гледала, къде все казваш кой кога да ражда, редно е да си траеш, аз баба не съм виждала да ми помага до втората година на сина ми, ааа, каква подла жена Mr. Green
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

21 Bichkiiata | 24.04.201320:44

Нямам особенни симпатии към бебетата освен ако не са мои, но си залагам задникът, че авторката е лезбийка или лезбийка във фаза на осъзнаване и прочистване от лайната на хетеросексуалните (бебета), които плуват около нея. Имам пресни наблюдения ...живеят в съседният апартамент
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани