На учителите с любов | webcafe.bg
Webcafe

На учителите с любов

Мария Касимова 12.09.2015, 20:05 (обновена 17.09.2015, 07:36)
Вчера, филм

Училището, както и да го преформатират като място, в което децата се социализират и образоват, всъщност е най-вече платформа за среща на характери

Най-характерното нещо за българското образование е, че всички много разбират от него. Аз няма да пропея в общия хор, че образованието ни за нищо не става. Наясно съм още от своите ученически години, че ученето не е процес на насилие, а на воля и осъзнати усилия.

Започнах първи клас трагично.

Майка ми отказа да ме запише на занималня и се наложи да се справям съвсем сама, защото така или иначе никой вкъщи нямаше време да се занимава с моите първолашки задачи. Месец по-късно баща ми реши все пак да провери как вървят нещата и когато видя тетрадката ми с ченгелчета и лулички, дълго мълча. Вечерта я показа на майка ми, а тя се тръшна на дивана като героиня от филм на Алмодовар и се разплака.

Последствието от тази емоционална кино сцена беше, че седмица по-късно се сдобих с баба Люба - бивша начална учителка, пенсионерка - която всеки следобед прекарваше с мен над учебниците и тетрадките. Така стръмното ми плъзгане надолу по пътя на образованието беше спряно, ученическите ми навици бяха създадени, а родителите ми можеха спокойно да си отдъхнат, че детето им не е чак толкова тъпо, милото.

Впоследствие цялото ми обучение се оказа базирано на ето тази първа година.

И най-вече на баба Люба, разбира се, която някак успя да ми създаде основния цивилизационен навик - в очовечаването си да балансирам между задължителното и това, което лично ми е интересно. В следващите години в училище научих и най-смисления си урок - че най-важни не са нито методите на обучение, нито предметите, нито системите за оценяване.

Определящо за бъдещата ти образованост и грамотност са най-вече хората, които срещаш в онези 12 години върху чина - Учителите.

Когато срещнете съученици на улицата, никога не си говорите по каква система сте учили. Винаги обаче става дума за някой даскал и неговите странности. Аз имах учителка по химия, която се казваше Неприенкова, имаше гарваново черна дълга коса, обличаше се ужасно модерно за времето си и беше уникално разсеяна и спокойна. Не помня почти нищо от предмета й, освен онези неща, които влизат в понятието „обща култура", но няма да забравя уханието на парфюма й и думите „Трябва да имаш много ниска самооценка, за да си мислиш, че не можеш да разбереш химията".

Като възрастен често съм си повтаряла това изречение, като на мястото на химията съм слагала всяко нещо, което в една или друга степен ме е затруднявало. И ми се е получавало.

Математичката ни имаше някакъв тик с устата и навика да повтаря по няколко пъти части от едно изречение, като например „Ще ви изпитам всичките, ще ви изпитам!". Фамилията й не помня, но малкото й име беше Мата, което веднага и докара прякора Мата Космата. Всички тези подробности около личността й я правеха идеална за школски подигравки, още повече че беше строга и изпитваше всеки по всяко време.

Това, което помня от нея обаче, е как, когато последните ни часове за деня бяха по алгебра или геометрия, тя пращаше някого до магазина да купи пет франзели хляб и две майонези и докато решавахме задачи, минаваше и ни оставяше по чиновете залчета за залъгване на обедния глад. „Хапнете преди задачите, че иначе задачите ще ви хапнат!", казваше - и сега съм повече от убедена, че се е изразявала метафорично.

Разбира се, имах и учители - идиоти.

Най-неприятната беше историчката от прогимназиалния курс. Върла комунистка, вечно гладна и с вродена омраза към деца с таланти. Видимите проявления на тези нейни особености бяха, че не приемаше никакви „обидни" въпроси относно комунистическата доктрина (само смей да питаш, например като нямаме пари един ден, с какво ще си пазаруваме хляба и ставаше революция, защото сме се били съмнявали в правотата на идеологията) и държеше да наричаме винаги другар всяка историческа личност, свързана с онова време („...когато другарят Димитров прочел трудовете на другаря Ленин и се запознал с работата на другаря Благоев"...).

Ядеше непрекъснато някакви неща, които носеше от вкъщи в кутии от ванилов сладолед и беше най-ведро усмихната, когато някой черпеше с шоколадови бонбони. Не приемаше никакви извинения за ненанучен урок, заради занимания в каквото и да е изкуство, а мен наричаше „народната артистка", защото един път отсъствах от часа й заради репетиции в театрален състав. И не бях само аз - един съученик тромпетист беше „Свирача", а най-добрата художничка на класа беше шумно наричана „Драскачева".

Но и от тази жена научихме - не по история, за съжаление. Когато един ден на Свирача не му издържаха нервите от подигравките й, стана, извади тромпета от под чина и така го наду в ухото й, че цялата комунистическа идеология излезе на талази от другото й ухо и завибрира по другарски в стаята. Историчката, разбира се, опита да го накаже, но целият клас въстана, което бързо трансформира яда й в тих рев над поредната кутия с домашна баница върху бюрото й.

Така се научихме, че има смисъл да се съпротивляваш, колкото и за неоспорими да ти натрапват авторитетите понякога.

Училището, както и да го преформатират като място, в което децата се социализират и образоват, всъщност е най-вече платформа за среща на характери.

Някога учителите бяха олицетворения на предметите си, защото заедно с учебниците, носеха цялата информация за това, което преподаваха. Днес можеш да научиш и химията, и физиката, и математиката без дори да стъпваш в училище - достатъчно е просто да имаш интернет и да не те мързи. Учителят не просто не ти е източникът на информация, ами често дори се оказва по-слабо информиран от теб самия.

Затова и училищната среда не може да се регулира чрез старата система на заповеди и изпълнения, нито чрез наказания и заплахи - след като критерият „информираност" се изпразни от съдържание, а критерият „възраст" далеч не е достатъчен, трябва да има друго, което да движи това общество.

Колкото и тривиално да звучи, това е учителят.

С всичките си човешки качества и недостатъци, с пропуските в материята, с нагласите и отношението, с методите да те стимулира да правиш неща или с вредния навик да те дистанцира от  това, което преподава.

Нещото, което остава да помним от учителите си, дори и ние, за които те все още бяха ходещи химии, физики, биологии и истории, са най-вече личностите им. Днес знам, че най-голямата полза от собственото ми училище е щастието да срещна и преживея онези години със забележителни човеци с уникални характери и присъствие.

На 15 септември следобед ще се видя с учителя си по рисуване Иван Янков.

Наричахме го Козела, защото имаше брада - в онези соц години той се ползваше от тази привилегия само, защото беше истински художник, а на тях някак тия неща с по-„неопрятния" външен вид им се прощаваха.

Беше от даскалите, които не следват програмата на министерството, а правят своя собствена. Благодарение на това още като дете научих какво е три четвърти перспектива, екслибрис и модернизъм. Благодарение на него лично научих и че е важно да си внимателен с хората.

Вече 25 години този човек ми се обажда на Богородица, за да ми честити имения ден. Прави така не само с мен - звъни на сума хора, които е обучавал през годините, за да ги поздрави по някакъв личен повод. „Да си жива и здрава, казва. Козела по рисуване се обажда!". По-миналата година се появи с бастунче. И все така с кръглите очилца, художническата брада, самоиронията и безбройните теми на разговор, в които потъваш.

Та, така са те, учителите по призвание. Продължаваш да учиш от тях, дори и когато отдавна училището не е твоята среда. На тях благодаря.

Oще: 15 септември  авторитети  възпитание  гимназия  манлатитет  образование  отношение към учителите  проблеми на образованието  първи клас  спомени от училище  уважение към учителите  ученици  учители 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

41 deowin | 21.09.201523:15

>От друга страна, когато си мисля, че съм се представил адекватно на някой изпит, а преподавателят ме заколи, искам да ми се покаже ясно и неопровержимо, че за нивото на знания, което съм демонстрирал, оценката е такава

От което, отново, по никакъв начин не следва необходимост да знаеш оценката на другите.
Като цяло, въпросът "заслужена ли ми е оценката?" е въпрос относно твоята оценка, не нечия друга. Продължаваш по някакъв странен начин да обединяваш двете, но конструкцията е изкуствена - въпросът ти относно твоята оценка е въпрос относно.. well.. твоята оценка, точно нея и нищо друго.

>Искам да мога да преценя

За което явно от твоя гледна точка достатъчното условие е да знаеш оценките на съучениците си.
Това, което удобно пропускаш, е капацитетът ти да преценяваш и оценяваш обективно когато си ученик в средно училище.
Все едно да ми кажеш, че да идеш до луната ти стига да ти дадат совалка, като напълно игнорираш, че самата совалка, пък дори и с независимо колко пълна документация, съвсем не са достатъчни, и притежанието им по никакъв начин не компенсират и не правят ненужни купищата знания и подготовка, които също са нужни.
Все едно като ти дадат оценките на другите ученици ти някак си магически ще се превърнеш в компетентен оценяващ. Както вече споменах, ако това ти убеждение не е просто наивно, то другото възможно обяснение, за което се сещам, е впечатляваща арогантност. Ако имаш трето обяснение, което да е различно от "така мисля просто защото наистина от ученик съм супер компетентен във даването на обективни оценки, определено много повече от тренирани учители", то чакам да го чуя.

>Децата в коя възраст?

Във възрастта, в която нуждата да се впишат в околната си социална среда става осъзната и остра. Тоест, определено след 10.

>не трябва ли проблемът с притеснението от говорене пред публика да бъде решен

Предложи как. При липса на решение проблемът не изчезва - той си е там и не би било зле да направим най-доброто, което можем, вместо да си вдигаме ръцете и да извиняваме бездействието си с думите "ама той проблемът трябва да бъде решен".
Не трябва ли проблемът със наркотичните зависимости да бъде решен? Трябва, но докато нямаме идеално решение, правим най-доброто, което можем. И това значи, че вместо да си затваряме очите за проблем, който съвсем реално съществува (както беше през комунизма, между другото), защото ни се иска да го нямаше, правим каквото можем - декриминализиране на леките наркотици, помощ за наркозависимите като наркокомуни и лекуване, програми за безплатна подмяна на игли и т.н. Да, някой ще каже, че ако държавата предлага безплатни чисти игли за мръсни само насърчава наркозависимите, но алтернативата е наркозависими, които освен всичко си пренасят един на друг опасни болести. Най-доброто не трябва да е враг на по-доброто.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

40 Дракон с кисело зеле | 21.09.201521:40

Цитат:
Не е ясно как знанието за техните оценки е свързано с това.
---
Сериозно?
---

Цитат:
Първо, това предполага, че ти (ученик в средно училище) можеш достатъчно добре да прецениш какви оценки заслужават съучениците ти, определено по-добре от учителя. Това предположение е наивно и/или доста арогантно
---
До известна степен мога, да. Всеки може. Ако някой осмокласник не може да си напише името без поне две правописни грешки, а има по-висока оценка по литература от мен, както спокойно можех да преподавам част от тогавашния материал, има проблем - проблем, който, всъщност, наистина ми се случи в осми клас - и си го реших точно с изпит на дъската.
---

Цитат:
Второ, необходимо условие, което също насилваш, е съмнението в компетентността на учителя, което необходимо подрива авторитета му.
---
Не, не поставям никакви съмнения. Не и в компетентността на учителя. От друга страна, когато си мисля, че съм се представил адекватно на някой изпит, а преподавателят ме заколи, искам да ми се покаже ясно и неопровержимо, че за нивото на знания, което съм демонстрирал, оценката е такава. Искам да мога да преценя дали лошата оценка на даден изпит е мой проблем или проблем на системата, по която е проведен - а за тази цел трябва да знам дали съм се изложил само аз или всички са го направили. Искам да знам, че не се пишат оценки по симпатия.
---

Цитат:
Не, не е невалиден.
Притеснението от говорене пред публика е доволно често срещано явление, а децата в тази възраст са дори много по-чувствителни към такива фактори.
---
Децата в коя възраст?
А и не трябва ли проблемът с притеснението от говорене пред публика да бъде решен или поне да се направят постъпки в съответната посока, вместо да бъде оставен да се засили?
---

Цитат:
Това е букварно позоваване на традиция - понеже нещата винаги са били така (и, по-точно, понеже в твоето образование са били така), то не може да са иначе.
---
Не мисля, че някога ще е възможно изпитите по всеки предмет да се проведат напълно изолирано за всеки ученик. Ами ако си в някое училище с профил в сценичните изкуства, примерно, и за да те изпитат по някой предмет, трябва задължително да излезеш не просто пред класа, ами и пред публика от съвсем непознати хора? Това, разбира се, е доста отвлечен пример, но мисля, че става ясно за какво говоря.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

39 Bichkiiata | 21.09.201519:45

ае Ролинс,

айде стига с тоз комунизъм, че вече ми се повръща от бинарни мозъци, комунизъм никога не е имало ... просто някои хора са имали идеали, а други силово или доброволно са се възползували от идеалите на първите...

нашият учител по рисуване - другаря Спасов беше един слаб люнгур към 2 метра висок, имаше навик преди да започнем да застане пред централната колона маси, да си облегне задника на неговото бюро, да си вдигне и сгъне единия крак опирайки подметката на обувката си в ръба на първата маса и да почне да ни обяснява какво ще правим следващите 3 часа. На тази маса стоеше малката Янка. Не знам с к'ви панталони беше дошъл веднъж, но забеляза, че малката Янка се беше втрещила в чатала му като хипнотизирано от змия пиле, после погледна и той надолу и видя, че къде 18 сантиметровата му тръба се беше спуснала и очертала в другия му крачол... в сегашните времена не знам дали нямаше да бъде изкаран педофил, сексист и т.н. тогава той просто си смъкна кракът и тез гащи в тази поза не се повториха, но както се казва в статията т'ва переспектива, точка на сливане, балансиране срещуположните зони с еднакви тоналности на заден фон, ексилибрис и т.н. си останаха завинаги у главата на малката Янка (имахме и голямата Янка, ама за нея не знам к'во остана)
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

38 deowin | 21.09.201519:33

>винаги съм искал да знам

Обективно погледнато това съвсем не означава, че е нужно да знаеш оценките на другите, а просто, че си любопитен.

>дали съм оценен адекватно спрямо съучениците си

Не е ясно как знанието за техните оценки е свързано с това.
Първо, това предполага, че ти (ученик в средно училище) можеш достатъчно добре да прецениш какви оценки заслужават съучениците ти, определено по-добре от учителя. Това предположение е наивно и/или доста арогантно.
Второ, необходимо условие, което също насилваш, е съмнението в компетентността на учителя, което необходимо подрива авторитета му. Като резултат, ако ти бъде позволено да знаеш чуждите оценки и да си вадиш собствени изводи относно адекватно оценяване, то ти като пряко следствие необходимо губиш доверие към учителя и тръгваш по пътя на арогантната самонадеяност, която и без това си е проблем в тези години, и двете от които подриват собствения ти учебен процес. За едното удоволствие да си начешеш крастата да "прецениш" дали си оценяван адекватно, което доста вероятно би било по-скоро заблуда на неопитен и самовлюбен тийнейджър, отколкото обективна и безпристрастна преценка.

>аргументът с притеснението може да се отнесе към абсолютно всичко, затова е невалиден

Не, не е невалиден.
Притеснението от говорене пред публика е доволно често срещано явление, а децата в тази възраст са дори много по-чувствителни към такива фактори.

>елиминира до голяма степен преписване, подсказване, игра на тото

Изпитването на дъска далеч не е единственият начин, по който може да се елиминират тези неща.
Какво, да бием учениците с пръчка, щото така се учат на дисциплина? Ами не, има други начини да постигнем същите цели, които имат по-малко негативни страни. Педагогика 101.

>друга възможност не съществува
>нямаше как иначе

Това е букварно позоваване на традиция - понеже нещата винаги са били така (и, по-точно, понеже в твоето образование са били така), то не може да са иначе.
А всъщност може.
И според мен трябва.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

37 Дракон с кисело зеле | 21.09.201518:46

Доколкото знам, оценяването по крива все още не е станало масова практика в българските университети, камо ли пък средни училища.
---
И дано не стане, поне ако съм схванал правилно какво представлява това оценяване.

Що се отнася до това как оценката на един засяга целия клас - като ученик винаги съм искал да знам дали съм оценен адекватно спрямо съучениците си. За тази цел обаче е трябвало да знам техните оценки.

Що се отнася до изпитването на дъската - както казах, аргументът с притеснението може да се отнесе към абсолютно всичко, затова е невалиден. Изхождаш от позицията, че изпитването на дъската е еквивалентно на неправилно хранене, а то не е такова - най-малкото защото елиминира до голяма степен преписване, подсказване, игра на тото и прочие порочни практики, които се случват на всеки писмен изпит. Ами ако си в училище, в което по половината предмети така или иначе те изпитват пред целия клас, защото друга възможност не съществува? Аз бях така в гимназията, впрочем - резултатите от учебни практикуми се проверяваха и оценяваха пред всички, защото нямаше как иначе.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

36 deowin | 21.09.201517:21

>препоръчително да се обяснява защо ученикът получава дадена оценка

Естествено, но изобщо не следва, че това трябва да стане пред целия клас, а то дори и не става - в момента говорим просто за публичното обявяване на оценките на всички ученици, а не обсъждането им в клас.
Аналогично, препоръчително е финансовият ти съветник да ти обясни как стоят нещата около инвестициите ти и да ти даде съвети за правилното им управление, но това по никакъв начин не означава, че е необходимо да публикува данните за всичките ти сметки в Държавен вестник.
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

35 deowin | 21.09.201517:15

>факт е. Засягат целия клас

Как точно оценката на един ученик засяга целия клас? Доколкото знам, оценяването по крива все още не е станало масова практика в българските университети, камо ли пък средни училища.

>Може да си припрян, да се препотиш и мозъкът ти да блокира и на писмен изпит

Може да те блъсне кола и ако се храниш правилно. Изобщо не е аргумент, че няма файда от това да се храниш правилно.
Устният изпит пред дъската и целия клас очевидно създава повече предпоставки за притесняване и увеличава възможността за отдалечаване на демонстрираните знания от реалните такива. Аналогично, да се храниш нездравословно създава предпоставки за влошаване на здравето, напълно независимо от това, че може да те блъсне кола дори и ако се храниш здравословно.
   

оценка

+0 -3

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

34 deowin | 21.09.201517:07

>Как можеш да отделиш тези оплаквания от оплакванията по причина "Не ни се учи, а тази/този ни кара"?
>Няма начин

Момент, няма начин защото ти не виждаш, защото просто го каза, или всъщност имаш добър аргумент, но просто си пропуснал да го изложиш?
От моя гледна точка нещата стоят точно обратно. С тази разлика, че ще обясня защо. Ако случаят е такъв, че ниските оценки на учениците са заради лична неприязън към учителя, то разпределението на оценките е напълно възможно да го показва - струва ми се доста вероятно учениците, които искат да натрият носа на неприятния им учител да му дадат несъразмерно ниски оценки. От друга страна, винаги ще има и ученици, които оценяват без лична злоба - например тези, които се справят добре с предмета или тези, които осъзнават и оценяват това, че учителят трябва да ги натиска до някаква степен. Съответно, разпределението на оценките е по-вероятно да има по-дебел край от ляво или дори втори пик в най-ниската оценка, и, като цяло, по-високо стандартно отклонение и ще наподобява много по-малко очакваното нормално разпределение (например, нисък резултат на д'Агостино K^2).
   

оценка

+0 -3

Регистриран на: 03.09.2011, 22:51

33 Veselina Jecheva | 21.09.201513:33

Ролинс, оценките не са лични или поверителни данни и сравнението с банкова сметка е нелепо. напротив, дори е препоръчително да се обяснява защо ученикът получава дадена оценка - знае еди-каква си част от материала Стрелка получава 3, знае еди-какво-си Стрелка 4, решава задачи / казуси - 6. по този начин и другите ученици си попълват пропуските, изясняват се неясни моменти, учителят получава обратна връзка. и най-важното, всичко е прозрачно. ако на другия ден друг ученик получи за същите знания различна оценка, е в пълното си право да пита защо.
изпитваният се научава да си излага гладко мислите, по-модерно казано, развива презентационни умения Смее се ти не си ли виждал хора, които не могат 2 изречения да вържат, а са си взели изпитите като са заграждали отговори в тест?
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

32 Дракон с кисело зеле | 21.09.201513:00

Дали се съгласяваш или не няма значение. Факт е, че оценките на ученика не засягат само него. В смисъл, факт е. Засягат целия клас.

Що се отнася до изпитването на дъската - не си посочил никакъв аргумент. Може да си припрян, да се препотиш и мозъкът ти да блокира и на писмен изпит. Хайде и писмени изпити да няма...
   

оценка

+4 -0

Най-коментирани