А портретът от стената | webcafe.bg
Webcafe

А портретът от стената

Lifecafe 19.10.2013, 13:11 (обновена 22.10.2013, 13:23)

1 от 13 снимки Назад Напред

бъни йегър

Снимка: © Явор Николов

Йегър отказва да снима за съвременните мъжки списания, защото били прекалено порнографски за нейния вкус

Имаше едни пищни мадами от миналия век, които нашите бащи и дядовци със задоволство изрязваха от (забранени) западни издания и тук-таме родни списания. Разголените в срамежливия, както ни се струва стил на XXI век отдавна изчезнаха от стените, кабините на камионите, селските кръчми и всевъзможните занаятчийски работилници.

Днес е съвсем естествено да те "окачат" в интернет, както казваше една известна подражателка на Марая Кери и английския език. Но не това е важното, все пак говорим за автентична стенна еротика.

Американците го измислят половин век по-рано от нашенеца, когато си начеваше прочутия преход, но не, за да подхранват мъжествеността си насред празни хладилници и политически крамоли, а със съвсем подмолна цел. Да се разбира комерсиална.

Това е класическата pin-up фотография. Думата идва точно от изображенията, закарфичвани над огледалото или до леглото. Изглежда простовато, но не е.

Време за еротика

Целият рисуван и снимков материал, пръскан по печат, календари, плакати, дори раздаван за стимул на армията на САЩ по време на Втората световна война, е част от дългата история на феминизма.

50-те години на миналия век съвсем не са комфортно време за жените отвъд Атлантика. Рекламният бизнес в САЩ упорито експлоатира сексуалните стереотипи, докато сякаш по поточна линия малките момичета масово се превръщат в добри домакини ... или отчаяни съпруги.

Не говорим за участие в политиката, а за социална еманципация на нежния пол покрай появата на еротиката като рекламен продукт. В онези времена това е равносилно на дълбоко деколте, разголено бедно и бикини под пъпа. Звучи прекалено скромно в сравнение с днешната ЗD, HD, хай-тек мегапикселова голота, която виждаме къде ли не, но е свършило работа в онези години.

Питайте Бъни Йегър, прочетете книгата й или направо идете на изложбата й "Момичетата на Бъни" във Vivacom Art Hall.

Една пола сред панталони

Днес тя е 83-годишна. Определят я като един от символите на pin-up фотографията. Звездата й изгрява като модел, но скоро безсрамно чаровната Бъни си купува един обикновен фотоапарат на старо и започва да снима.

Първоначално снима себе си, но постепенно се превръща в професионалист-откривател на едни от най-известните модели на 50-те и 60-те години на миналия век.

Йегър снима исторически кадри за Playboy, а фактът, че е е жена, й се отплаща - момичетата не се страхуват, че може да се възползва от тях. Тя е първата жена в колегията, но днес не иска и да чуе за съвременните мъжки списания. Смята ги за прекалено порнографски. Ако сравним днешните фотоси с онези, които е правила в пика на кариерата си, действително тогавашните манекенки изглеждат прекалено облечени.

Сигурно причината е, че сексапилът и еротиката днес са си чист ексхибиционизъм. Просто вече не е останало какво да се сваля. Голотата е сталана толкова безинтересна, защото е навсякъде. Това уби pin-up културата, но точно това може и да я спаси.

Бъни Йегър е убедена, че може да върне еротиката в предишното й загадъчно русло. Ако не й вярвате, нека кажем, че поне едно е постигнала със сигурност - бикини модата сред банските костюми принадлежи именно на нея.

Нито сега, нито тогава й е било лесно. Йегър и нейните колеги - тези търсачи на красиви жени с чар и силно присъствие - веднага стават трън в очите на част от американците с пуританско възпитание и силна религиозност.

Докато някои ги наричат осквернители на морала и богохулци, други ги приемат за новатори заради начина, по който успяват да вкарат женската тема в масово обръщение. При това, повече го правят с ужасно много вкус към детайлите - от прическата и червилото на модела до цялостната художествена композиция.

Ето защо очарователният pin-up се приема като разновидност на съвременното изкуство. Докато четете тези редове, някое студио снима такива фотосесии. Само че онези ретро модели бяха зрели и загадъчни жени с истински форми, а не кльощави тинейджърки. Как им позволихме да напуснат стените ни?

Oще: pin-up  бъни йегър  изкуство  феминизъм  фотография 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани