Голите снимки на Дженифър Лорънс: начин на употреба | webcafe.bg
Webcafe

Голите снимки на Дженифър Лорънс: начин на употреба

Lifecafe, по Buzzfeed 02.09.2014, 16:43 (обновена 04.09.2014, 08:08)

1 от 4 снимки Назад Напред

Дженифър Лорънс

Снимка: © Getty Images

Дженифър Лорънс показва среден пръст, след като получи "Оскар" през 2013 година

Преди повече от 60 години емблематично за епохата си момиче, не твърде различно от Дженифър Лорънс, също вижда как нейни провокативни и разголени снимки изтичат сред обществеността, точно когато кариерата й е във възход. 23-годишната Мерилин Монро, която отчаяно се опитва да си намери работа, позира гола за арт-фотографа Том Кели през 1949 година, като получава $50.

Тя си плаща с тях наема и продължава с първите стъпки в кариерата си. Едва през 1952 година, когато две от снимките се оказват в календар, наречен "Златни мечти", тази фотосесия започва (потенциално) да вреди на имиджа й.

Първоначално започват спекулации, че анонимното момиче в календара поразително прилича на една от изгряващите старлетки на Fox. Но когато става все по-ясно, че това е наистина Монро, гола, върху легло от червен сатен, тя поисква от студиото да я остави сама да води PR-стратегията си. И стратегията й е блестяща в простотата си.

Вместо да отрича снимките, Монро поема контрола над дискусията

Тя е била безпарична, имала е неплатен наем, а и винаги е настоявала съпругата на фотографа да присъства на снимките. "Не се срамувам от тях", казва тя пред пресата. "Не съм направила нищо лошо".

И коментарите й стават все по-добри. "Дори оставих автографи върху няколко копия от тези снимки, основно за извратеняци", обяснява тя пред Saturday Evening Post. "На една от тях написах: "Това не е най-добрият ракурс, в който съм била снимана".

За разлика от предишните сексскандали, които са разкривали скрито "аз", снимките на голата Монро се вписват в очакванията на база нейните екранни изяви. (Само 4 години по-рано водеща холивудска звезда - Ингрид Бергман, е била определена в американския Сенат като "въплъщение на злото" заради това, че е родила извънбрачно дете, без дори една нейна гола снимка.)

Екранната персона на Монро, или "кинообразът" й, е дефиниран от секса; надали е изненадващо, че и изявите й извън екрана не са по-различни.

Но начинът, по който Монро въплъщава секса, се опира на разбиране за секса не като нещо скверно или извратено, а като нещо естествено - вписващо се в така наречената "плейбой-философия", според която сексът е мръсен само когато е потиснат. В този аспект Монро успокоява публиката, че позирането за тези снимки не е било нещо нередно, или греховно, което да сложи край на кариерата й.

Тя е била просто младо, безпарично, амбициозно момиче, разбиращо с какво разполага и споделящо удоволствието от красивото си тяло

Монро знае, че може да насочи потенциалния скандал на снимките от "Златни мечти" в съществуващия си имидж, който успява да съчетава силна сексуалност с поразителна невинност. Тя се смее, усмихва се и напълно неутрализира силата на тези кадри да разрушават кариери. Само с няколко добре подбрани фрази тя помага на публиката да разбере, че тези голи снимки може и да са "мястото на истината" за имиджа на Мерилин Монро, но това място не е затрупано с паяжини и неугледно, а най-невинна, естествена и поради това ненаказуема форма на блаженство.

Което ни връща пак към Дженифър Лорънс. Ако потенциалният скандал на календара "Златни мечти" не успя да се случи, това бе, защото 1) снимките се вписваха в съществуващото разбиране за имиджа на Монро и 2) нейният коментар за снимките демонстрираше способността й да ги включи в имиджа си.

Снимките на Лорънс са разголени, провокативни и неподходящи за гледане в офиса, но няма нищо, което да загатва за нещо по-мрачно от сексуалния апетит на нейните героини в "Наръчник на оптимиста" и "Американска схема".

Тези роли, както и по-масовата й роля в трилогията "Игрите на глада" и десетки интервюта, фотосесии и публични изяви са изградили звезден имидж, който най-добре може да бъде описан като този на "куул момичето" - тип, чиято максима е да бъде спокойна и да не предизвиква негативни емоции; да се държиш като пич, но да изглеждаш като супермодел. Да се шегуваш за анални тапи по националната телевизия, да обезумяваш за пица, докато изглеждаш безупречно на червения килим. Да реализираш най-приятните аспекти на женствеността, без да се занимаваш с тези, които дразнят, смущават или по друг начин подчертават колко трудно всъщност е да бъдеш "куул момиче" в съвременното общество.

Имиджът на Лорънс е не по-малко противоречив от комбинацията на сексуалност и невинност на Монро

Това, което е решаващо обаче, е че имиджът на Монро би могъл да се разшири, за да включи разкриването на нейни голи снимки - и същото важи и за Лорънс. Агентът на Лорънс разпространи изявление, в което снимките бяха наречени "шокиращо нарушение на личното пространство", но дори и самата Лорънс да не казва нищо, тези снимки и тяхната демонстрация на невероятно привлекателна, но скромна сексуалност, лесно се вписват в съществуващия имидж на актрисата.

Никоя снимка или действие не са сами по себе си скандални; те стават скандални само когато противоречат на разбирането ни как да се държи една звезда или политическа фигура, учител, журналист, църковен деятел и прочие. Това разбиране постоянно се променя; в исторически план обаче този тип нагласи са били особено безмилостни и нечестни към жените. В този момент имиджът на "куул момиче" на Лорънс лесно се разширява, за да вмести и тези снимки, а реакцията й, ако изобщо има такава, вероятно ще е да възпроизведе същия тип безгрижие и хумор, които са дефинирали имиджа й по време на възхода й към културна доминация.

Но само защото имиджът на Лорънс може да понесе тези разкрития, това не означава, че разкритията са нещо добро или естествено. Въпреки че много знаменитости правят личния си живот публично достъпен чрез социалните медии (феномен, от който Лорънс впрочем забележимо се въздържа), никоя публична фигура, независимо колко добре платена е, не бива да е лишена от базовото човешко право на лично пространство.

Лорънс предлага голяма част от себе си като продукт, който да потребяваме

Проблемът е, че след като веднъж бъде събуден гладът на публиката, става все по-трудно, особено в цифровата ера, който и да е - звездата, агентите й, феновете - да го регулират и контролират. Не бъркайте това с обвиняването на жертвата: само защото някой е симпатичен, харизматичен и е публична личност, това не означава, че той заслужава, или трябва да се превръща в мишена; но това така или иначе се случва.

В рамките на първите 24 часа от изтичането на снимките почти не видяхме завоалираното лепене на оскърбителни етикети, което обикновено придружава подобни "изтичания". Хаштаговете като #LeakForJLaw и #IfMyPhoneWasHacked може и да са донякъде не точно в правилната насока, но все пак демонстрират солидарност, не срам. А това, съчетано с практически не шокиращите появи на голи снимки на Блейк Лайвли и Скарлет Йохансон, подсказва, че липсата на скандал не е само заради имиджа на Лорънс.

Вместо това, точно както приемането на голите снимки на Монро и имиджа й като цяло бе зората на сексуалната революция, признанието, че 20-годишните жени са сексуални, може би просто предшества по-балансирано и недотам пуританско разбиране на женската сексуалност.

Което изглежда като нещо позитивно, особено в контекста на мащабната тайна война за правата на жените, особено по отношение на телата им, през последните 5 години

Вместо това човекът, който е откраднал тези снимки - не само на Лорънс, но на десетки други звезди - го е направил със знанието, че голите знаменитости сами по себе си предизвикват скандал. И разбирането му не е погрешно: отношението на медиите към разкрития за женската сексуалност може и да не е толкова патетично като определението за Бергман в Сената, но е също толкова опетнено от срам.

Тези снимки вече са на бял свят и няма да изчезнат. Но като културно-прогресивни хора, фенове на Лорънс и феминисти можем да изберем да не съобразяваме реакциите си с намеренията на хакерите.

Единственият начин да бъде унищожен пазарът за този тип снимки е да спрем да ги третираме - тях и "тайните", които те разкриват, като нещо скандално. Те не ни казват нищо ново за Лорънс. Нито ви карат да я възприемате по различен начин. Защо ли? Защото сексуалността не е - и не бива да бъде - мръсна тайна. В публичните й изяви и интервюта, Лорънс никога не се е опитвала да я превръща в нещо такова. А само защото нещо е лично, това не означава, че е мръсно - но това е концепция, която машината за скандали неуморно се е старала да промени, десетилетия преди "мръсните" снимки на Монро да излязат на бял свят.

В крайна сметка не е работа на Лорънс правилно да "изиграе" ролята си в този потенциален скандал и така да го обезвреди. Вместо това е наша задача да направим трудната, но необходима стъпка - да не бъдем скандализирани изобщо.

Oще: актриса  гола  голи снимки  дженифър лорънс  звезди  лорънс  мерилин монро  монро  снимки 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани