Карла Бруни споделя | webcafe.bg
Webcafe

Карла Бруни споделя

Lifecafe, по Daily Beast 28.06.2013, 16:16 (обновена 29.06.2013, 09:59)

1 от 5 снимки Назад Напред

Карла Бруни

"Моят живот никога не е бил труден..."

Бившата първа дама на Франция за новия си албум Little French Songs, за времето си като първа дама, модата и отношенията си с Мик Джагър...

Преходът на Карла Бруни към живота на човек извън политиката изглежда върви гладко.
Бившата първа дама на Франция - съпругът й е експрезидентът Никола Саркози - сега е в Ню Йорк, за да промотира четвъртия си албум Little French Songs, приятно старомоден поп диск, излязъл по-рано тази година.

Кога започнахте да пеете?

Когато получих първата си китара на 9 години, започнах да пея всички песни, които харесвам - Beatles, Боб Дилън, Жорж Брасанс, или италиански песни на Лучо Батисти. Свирила съм и съм пяла за семейството си. Свирех и на пиано като дете, но с пианото не ми идва отвътре да пея.

А и някога мислех, че ти е нужен много силен, мощен глас, за да пееш, като Принс или Майкъл Джексън, но малко по малко започнах да работя с това, което имах.

Но преди да пеете, естествено, е била кариерата на модел - и бяхте много успешен модел в началото на 90-те - златната ера на моделите, така да се каже.

Беше много различна ера и много приятно време да бъдеш модел - получавахме повече внимание. Преди това моделът беше само лице и тяло, докато тогава вече бяхме се превърнали в знаменитости. Всички станаха донякъде прочути по това време. Харесваше ми.

Имах нужда да бъда независима и да пътувам. Щях да се радвам да бях учила и да бях станала лекар, но това означаваше да оставам у дома твърде дълго. Обичам родителите си, но исках да замина.

Защо решихте да изоставите кариерата на модел?

Защото станах на 30 години. Тя ме изостави, не аз нея! А и тогава имах все повече свободно време, и повече време за музика. Писала съм музика и преди, но никога не съм я записвала, така че когато спрях да работя като модел, започнах да пиша и записвам свои собствени песни - просто демота вкъщи, на 4-пистов магнетофон.

Труден ли беше преходът от това да бъдете модел към музиката?

Когато излезе първият ми албум, хората бяха малко саркастични, но албумът беше много простичък и не беше изкуствен, така че можеше или да го харесаш, или не - но не можеше да кажеш: "О, тя се старае да бъде попзвезда." И албумът беше много добре приет във Франция, хората изглежда го харесаха, така че извадих голям късмет с първия си опит.

Успехът е доста свързан с късмета и всъщност не е толкова зависим от таланта - иначе защо би имало толкова много талантливи хора, които не са успели, и бездарни хора, които са невероятно успешни?

Какво ви вдъхнови да създадете новия си албум Little French Songs?

Меланхолията, носталгията... чувствам се меланхолично през цялото време; това ми е в природата. И романтиката. Също така мисля, че в живота има някои весели и забавни моменти.
Втората песен в албума е чаровно стихче, наречено "Моят Реймон". Хайде да поговорим за този Реймон.

Това е мъжът ми! Обичам да променям името на Никола. Харесва ми името Реймон, защото е много старомодно. Сега го наричам точно така. Откакто написах песента, казвам: "Хей, Реймон, искаш ли чаша кафе?" Той обича да му казвам Реймон, но всичко това е просто на майтап.

Минаха пет години от последния ви албум "Comme si de rien n'etait".

Ами като цяло работя бавно. Но пък и ситуацията беше доста специфична.

Определено. Как се чувствахте, когато бяхте първа дама на Франция - ограничаваше ли това в творчески план?

Това, което беше на пауза, всъщност бяха турнетата. Проверките за сигурността сред публиката не са нещо хубаво, когато си първа дама! Но частта с писането не беше особено на пауза. Писането е основната част от работата ми, и най-интимната. Обичам да свиря и пея на живо. Беше леко обезсърчително да не мога да го правя, но тези 5 години минаха бързо.

Какъв е преходът от първа дама към обикновен човек? Изживяхте ли някакъв културен шок?

Естествено! Другият преход - от това да бъда автор на песни с нормален живот към това да съм първа дама, беше по-тежък. Но опитът ми като модел и певица ме е приучил към подобни условия; животът ми винаги е бил публичен.

Работата като модел те поставя пред очите на другите. Не мисля, че бях свикнала с това, защото човек никога не свиква, но имах известна практика да бъда пред очите на всички, така че реално не съм страдала особено от това.

Когато бяхте първата дама на Франция, голямата тройка на модата, поне що се отнася до първите дами, изглежда беше Мишел Обама, Кейт Мидълтън и вие.

Мисля, че те са фантастични. Това е позиция, където всички те гледат, очевидно, така че трябва да внасяш нещо елегантно, но същевременно и естествено, което да ти отива. И двете са чудесни, защото внесоха полъх на модерност и младост в тази позиция. Това е обикновено позиция за жени на възраст, а те са по-млади. Те внесоха усещане за мода в една иначе класическа роля.

Какво беше най-трудното, с което трябваше да се справяте като първа дама?

Хм... Страхът от оценките на хората. Също така страхът да не направя нещо погрешно. Ходиш по яйчени черупки през повечето време, но това е нормално, защото в някакъв смисъл представляваш цяла държава. Не искаш да кажеш или направиш нещо глупаво.

Ако кажа нещо глупаво в момента, това няма значение, защото сега аз съм си само аз. Но когато представляваш държава, трябва да уважаваш хората и да бъдеш любезна. Това е нещо по-голямо от теб; това е като костюм, който носиш, който е в пъти по-голям от теб.

Но обществените задължения или протоколът не бяха толкова трудни. Трудно е да отиваш на работа всеки ден и да не харесваш работата си, да нямаш достатъчно пари да си отгледаш децата. Това е трудно. Моят живот никога не е бил наистина труден.

Хубаво ли е вече да не сте задължени да бъдете любезни?

Трябва да кажа, че се чувствам по-добре, когато съм любезна. Това ме прави по-добър човек. Обичам да бъда любезна и да поздравявам хората, така че чувствам, че все още си оставам такава на по лично ниво.

Любопитните хора искат да знаят: какво беше усещането да ходите с Мик Джагър?

Всъщност не съм ходила с Мик. Донякъде сме... срещнахме се преди много време и сме нещо като приятели, ако говоря честно. Не знам защо се е разпространила тази легенда, че сме ходили. Той е жива легенда, предполагам, че затова!


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 29.11.2012, 16:43

2 Hrant Topuzyan | 13.07.201300:02

Супер си е момичето.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.07.2011, 12:57

1 Мина | 29.06.201320:56

Звучи приятно, а изглежда още по!
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани