Когато бях от ЦСКА | webcafe.bg
Webcafe

Когато бях от ЦСКА

16.08.2010, 09:45 (обновена 16.08.2010, 09:50)
ЦСКА на закрита тренировка

Снимка: © BGNES

Когато бях от ЦСКА ... не тренираха по този начин

Когато бях от ЦСКА, понеделникът започваше с изречението „С колко са били нашите вчера?", ако случайно бях пропуснал „Спорт и музика" по „Хоризонт" в събота или неделя.

Когато бях от ЦСКА, те имаха собствен стадион близо до националния. Той беше в добър вид и си го имахме, като втори роден дом. А цените на билетчето бяха като тези в градския транспорт.

Когато бях от ЦСКА, „Армията" беше пълна с народ за всеки домакински мач, а за международните се пукаше направо.

Когато бях от ЦСКА, Спас Джевизов, Цветан Йончев, Стойчо Младенов, Христо Стоичков или Любо Пенев се скъсваха да вкарват топки в мрежите на всеки изпречил им се вратар.

Когато бях от ЦСКА, в червения отбор играеха само и единствено българи. Тренираше ги задължително някоя от най-големите легенди на клуба и преводачи не съществуваха.

Когато бях от ЦСКА, нямаше Дучета с по 3 бона заплата, творящи безумни хореографии и вземащи се безкрайно насериозно. Красивата хореография беше на игрището и я правеха самите футболисти в червени фланелки.

Когато бях от ЦСКА, вратарят Велинов отчайваше нападателите на Ливърпул и Нотингам, без да се налага да прави лицеви опори в „Биад" или да е бек-вокал на Преслава в някой друг чалга-кенеф.

Когато бях от ЦСКА, футболистите на този клуб биеха Аякс, Интер и Байерн, без да имат дори и една татуировка по себе си и каски от гел по главите си.

Когато бях от ЦСКА, играехме дерби само с Левски. Сега всеки мач ни е дерби, дори тези с отборите от Б и В група.

Когато бях от ЦСКА, никой не даваше заплата в хиляди евро на влачещи се по терена родни и международни пияндурници, каращи автомобили с цена равна на животна заплата на зрител от агитката.

Когато бях от ЦСКА, броях часовете до следващия мач и поредната разгромна победа. Сега не ми се иска да идва следващ мач и да си късам нервите с пародия на футбол и поредната загуба.

Когато бях от ЦСКА, правех албуми със снимките на футболистите сезон след сезон. Сега това е невъзможно, защото дори да не сложа снимка на Лейди ГаГа или Веселин Маринов, като нищо ще взема да се окаже, че и те играят в отбора.

Когато бях от ЦСКА, този клуб не се препродаваше като „Зрънчо" на „бизнесмени" с чудовищни комплекси и спортна импотентност.

Когато бях от ЦСКА, Йорданка Христова не беше изпяла онази малоумна песен за „Сърца червени", от която се гади на абсолютно всички привърженици на отбора.

Когато бях от ЦСКА, почти всичките играчи на отбора бяха титуляри в национала. Към днешна дори и един да се появи в куцата ни „гарнитура" си е равно на подвиг.

Когато бях от ЦСКА ... не се срамувах! Сега е друга история!

Почивай в мир ЦСКА, отпреди 40-30-20 години ...

Oще: цска 


Още от Животът

Най-коментирани