Краят на хипстърията | webcafe.bg
Webcafe

Краят на хипстърията

Lifecafe, по Guardian 22.06.2014, 23:25 (обновена 27.06.2014, 12:25)

1 от 14 снимки Назад Напред

хипстър

С брада, очила и загрижен за произхода на кафето си, на около 30, плаща си данъците, кара колело и не работи от 9 до 5 - достатъчно, за да влезе в категория "хипстър"

Хипстърията се промени. Или поне дефиницията за хипстър. Това, което преди време беше определение за млади, креативни представители на контра-културата, предимно от Ню Йорк и Лондон, се превърна в пейоративен термин за хора, които изглеждат, живеят и действат по определен начин. Ърбън-речникът дефинира хипстърите като „субкултура на мъже и жени, обикновено между 20 и 30 години, които ценят различното мислене, контра-културата и прогресивните политики". Всъщност да ти кажат "хипстър" днес е равносилно на обида.

С брада, очила и загрижен за произхода на кафето си, Джош влиза в определението за хипстър - на около 30, живее в източен Лондон, плаща си данъците, кара колело и не работи от 9 до 5. Ако обаче го наречете хипстър... "Не мразя думата хипстър и не мразя хипстърите, но да бъдеш хипстър вече не означава нищо. Затова забранявам да ме наричат така", казва той.

Според футуролога Крис Сандерсън всичко е много просто: Хипстърът умира в мига, в който бъде наречен хипстър. Думата вече не означава същото.

За края на хистърията свидетелства и доклад на учени от университета в Нов Южен Уелс, според които да си хипстър вече не е особено привлекателно. Накратко, колкото по-често срещана става една мода, например тази на брадите, толкова по-малко привлекателни изглеждат. През 2014-та явно сме достигнали пикът на брадите.

Това означава ли, че хипстърите ще изчезнат?

Според Сандерсън все пак е по-вероятно да се развият, отколкото да умрат.  Той различава два вида хипстъри: модерните хипстъри - онези с брадите, които обичаме да мразим, и протохипстъри - истинските хипстъри. И именно тук идва объркването.

Исторически протохипстърите винаги са били онези, които се отклоняват от нормата. Също като хипитата.

През годините, въпреки че е вдъхновила цяло ново поколение от млади градски типове, хипстърията се превърна в търговска пародия - новите хипстъри искат да изглеждат по определен начин, да бъдат виждани да правят определени неща, без да се задълбават. Така те си присвояват начина на живот и манталитета на протохипстъра.

Проблемът е, че е почти невъзможно да се забележи разликата между тези два вида хипстъри. „Хипстърите са по-скоро последователи. Протохипстърите са водачи. Но как може да открие човек разликата, когато изглеждат еднакво?", пита Сандерсън.

Вероятно това е причината обществото да се отнася с насмешка към хипстърите. Главният редактор на Vice в Обединеното Кралство, Алекс Милър, казва, че не може да даде дефиниция на „хипстър". „Предполагам това е Другият", казва Милър, но допълва, че това е дума, която хората са осъзнали, че могат да използват, за да се подиграват на готините млади, които не разбират.

Това е стар сценарий

През 1979 година известният френски социолог Пиер Бурдийо пише, че социалната идентичност се крие в разликата, а разликата отстоява срещу това, което е най-близко, което представлява най-голяма опасност. Затова нашата неспособност да дефинираме „хипстъра" просто подхранва енигмата.

„И както можете да си представите, това много дразни протохипстърите", казва Сандерсън.
Не винаги е било така. Ако дефиницията за хипстър се е променяла много през годините, имало е време, в което зад нея е стояло нещо особено и смислено.

Думата влиза в употреба през 40-те години на XX век, за да се използва за човек, който отхвърля социалните норми - бели хора от средната класа, които слушат джаз. Тогава се появява субкултурата на реакционната литература, осъществена в работите на битниците като Джак Керуак и Уилям Бъроуз.

Норман Мейлър се опитва да дефинира хипстърите в своето есе „Белият негър" като пост-военното поколение на бунтари, разочаровани от войната, които избират да се разделят с обществото, да живеят без корени, да се отправят на неизследвано пътуване в разбунтуваните императиви на Аза.

Десетилетие по-късно имаме контра-културата - движението на хипитата, които носят своята факла в изясняваща се от само себе си мода, разделени от общоприетото. Думата почти изчезва до 90-те, когато се възвръща, за да дефинира младежите от средната класа, които имат интерес към „алтернативното".

През първото десетилетие на XXI век обаче хипстърите стават пародия чрез сатирично шоу, създадено от Крис Морис и Чарли Брукър.

Днес всеки може да е хипстър, стига да си купи правилните дънки. Както казва Сандерсън, идеята за хипстърията е погълната от мейнстрийм културата.

Появяват се и разновидности - Люк О'Нийл - редактор на онлайн списание Slate казва, че е забелязвал дори и „мета-хипстъри" - хора, които заобикалят традиционните изисквания и искат да прескочат направо към статута „хипстър" - сякаш това да си сложиш очила и да си направиш татус те прави хипстър.

Алекс Милър се съгласява с преобразуването на думата в нещо с негативно значение, но според него то е свързано не с думата, а с това, което представя - готините в университета, модните в училище.

Хипстърите като общност

Не всички обаче са съгласни. 28-годишният певец Мани, който живее в лондонския Долстън от над пет години, харесва усещането за общност. „Младите хора, които нямат работа или занимания, се нуждаят от това. Това е клика - като тази на готик хората. Надявам се, че хипстърията не е мъртва, защото тъкмо преподписах договора на квартирата си за една година", казва Мани.

Алекс Милър добавя, че никога не е писал за хипстърите във Vice, защото никога не ги е възприемал като субкултура.

„Все пак оценявам, че хората харесват идеята да принадлежат към някаква група, затова и предполагам, че на такова ниво има подобна идея", казва Милър.

„Кой е казал, че хипстърите искат да бъдат уникални? Според мен става дума единствено за желание да принадлежиш към нещо", казва О'Нийл.

Какво следва?

Според Крис Сандерсън ще видим основна промяна в хипстърията. Този изнежен вид с впитите дънки и дългата коса ще претърпи крах. Той ще бъде заменен от един по-мачистки вид, почти карикатурен, като опит на мъжете да подсилят своята идентичност.

Вероятно с това се обяснява и явлението „нормкор" -определение, появило се в Ню Йорк миналата есен.

Въпреки че е широко осмиван в света на модата, този обикновен, супер нормален стил, е може би рекация към комерсиализирането на индивидуалността -  идеята, че можете да си купите уникалност от Топшоп. „Нормкор" не изисква да бъдеш някой. Нормкор се отдалечава от представата за това да бъдеш готин като бъдеш различен, а се насочва към еднаквостта.

Звучи като шега, но според футуролога Сандерсън, това е факт.

Oще: мейнстрийм  мода  хипари  хипстър  хипстъри  хипстърия 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.09.2013, 11:56

27 Citizen X | 24.06.201412:52

Оня ден махнах полярната брада. Вече си мязам на обикновен педерас... Смее се
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

26 Крив Макарон | 24.06.201400:33

Представяте ли си „нормкор"? Звучи като "ангсоц". Звучи като комунистическа абривиатура. Не може ли да се определи като връщане към нормалността? Аз си мисля, че е готино да си нормален. Опитавам се да изглеждам такъв. Като си отворя устата, обаче, винаги развалям добро първоначално впечатление. Предполагам, че стремежът ми да изглеждам нормално е като компенсация за провала ми да бъда такъв.
Но млъкни сърце... Нека смотаняците да се опитват да изглеждат интересно! Наистина интересните хора не си го поставят за цел, и не провокират внимание чрез външния си вид. Те просто са ползват вниманието като свое украшение Усмивка
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 28.07.2011, 16:52

25 tufto | 23.06.201421:08

Хаха, много яка статия. Аз, като хипстър под прикритие, но по принуда, а не по желание, ще ви кажа следното на всички: ХОЛАНДИЯ АЛЕ АЛЕ!!1!!112
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

24 паяка | 23.06.201418:15

Бичи, мерси, поздрави и за теб, наши човеко, от отсам на океана. Добре сме. Пък зЕми се вЕсни във фейсбукта.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

23 Bichkiiata | 23.06.201418:12

паяко

поздрави отвъд океана! как сте мои хора?
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

22 паяка | 23.06.201418:07

Бичи,здрасти +
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

21 Bichkiiata | 23.06.201417:58

ходим редовно у нещо като бар-кафе-клуб, държат го около 5-6 братя италианци, името му е Cafе Club Social,
https://www.facebook.com/cafeclubsocial
първо ходех 'щото се оказа класирано на 3-то място къде можеш да пиеш най-доброто еспресо у Монреал, после обстановката и хората които идват там, Без да знам какво баш е туй "хипстър" като четох статията и разгледах снимките едно 90% хората са с такава визия, тука четем някви определения, фобии, заключения. Абе хора живейте си живота пърдете си по панелките, чукайте по клавиатурата, плювайте дистанционно и ако за малко излезете навън се радвайте на околният шарен свят, никой не ви натиска нито ви натрапва различното, макар, че то е движещото в този свят ...
   

оценка

+7 -0

Регистриран на: 06.06.2014, 11:13

20 Реалиста | 23.06.201417:35

Хахахахах, авторите, вместо да ми цъкате минуси вземете малко по-смислени неща да пишете. Има по-важни новини, бът дис из нот нюз уърти! Сайтът ви все започва прилича на тийнейджърски блог, жалка работа. Давайте и роднините на автора, цъкайте още минуси за Реалиста! Той ви прощава!
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 14.04.2011, 10:50

19 abductor | 23.06.201417:07

Ако приемем определението на Борачо за вярно, тва значи, че Оная си е чист хипстер Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.06.2014, 16:42

18 Ognyan Filipov | 23.06.201416:44

"се превърна в палеоративен термин"
Думата е "пейоративен". Означава "осърбителен, обиден". Четете, не е трудно...
   

оценка

+2 -0

Най-коментирани