Велики Четвъртък:
8.30 - Скапаната ми аларма отново не се включи! Събудих се половин час преди да започне работното ми време. И днес ме чака егати денят - цял ден в офиса, а довечера трябва и яйца да боядисвам! При това нямам боя. Сигурна съм, че имах от миналата година, обаче ей Богу, нямам идея къде съм я навряла.
9.30. - Чак сега стигам в офиса. Гледат ме лошо, търсили са ме поне пет човека - все едно точно в тоя ден трябва за всички да съм на разположение! Не съм гримирана, новата от другия отдел ме пита какво ми е. Какво да ми е?! Все едно не е виждала четиридесетгодишна жена без грим!
14.00 - Всичките ми надежди да изляза през обедната почивка и да купя боя за яйца се провалиха. Шефът ми връчи да правя някаква презентация, която трябва да е готова до довечера. Дали изобщо ще мога да сложа залък в устата си...
17.00 - Няма да мога да си тръгна рано от работа - презентацията се закучи, файлът гръмна и сега всичко наново.
19.00 - Най-после си тръгвам. С работа за вкъщи - скапаната презентация трябвало да се подреди и да й се добавят още не знам си колко слайда. Домашният ми тийнейджър категорично отказва да купи боя за яйца - срам го било. Малката гледа телевизия сама и ми звъни през пет минути да ме пита Великденският заек съществува ли и дали хапе. Мъжът ми е на фитнес. И той не можел да купи боя за яйца, защото нямал време да спира по супермаркети само за това.
20.00 - В задръстване съм. Сигурно всички са тръгнали за боя за яйца - пред денонощните супермаркети има полицаи и се чака ред да влезеш на паркинга. Как пък не!
21.00 - Купих! Четири вида - за перлени, за седефени, за класически и за бляскави яйца. Купих още кошничка, салфетки с пиленца, няколко пластмасови кокошчици, керамичен панер във формата на Заек. Имам бегъл спомен, че миналата година купих същия, ама не съм сигурна.
21.30 - Аз съм най-тъпата жена на света! Имам боя, но съм забравила да купя яйца! В хладилника се мотаят три изостанали от миналата седмица. Със сигурност няма да изляза точно сега да купувам, пък и то нали не се боядисват яйца след залез слънце. Сядам да правя презентацията, приспах малката, синът ми още не се е прибрал, а баща му заспа пред телевизора. Пускам една пералня, че то пък и утре не се върши никаква домакинска работа...
02.00 - Събудих се заспала на фотьойла. Не съм натиснала копчето на пералнята и нищо не се е изпрало. Мъжът ми се е преместил в леглото, а мен не ме е събудил. Пак ще ми каже, че не е искал да ме притеснява. Синът ми още го няма. Не си вдига телефона и не ми отговаря на съобщенията. Господи, защо ме наказваш така?!
Разпети петък:
6.00 - Прането през нощта срещу Велики петък брои ли се за грях? Щото, ако се брои, грешна съм. Извъртях две перални, сега ги прострях. Синът ми се върна преди двайсет минути. При гаджето си бил, помагал й да си боядисва яйца. Що ли си мисли, че му вярвам, само не знам?! Мъжът ми още спи, написал ми е бележка да го събудя, като тръгвам за работа. Малката рева цяла нощ - сънувала кръвожаден великденски заек, който иска да я изяде. Мисля, че ще се самоубия преди празниците. Само да боядисам тия яйца в събота!
11.00. - Днес нямаме работа. Шефът замина с презентацията, а целият отдел е във фейсбук. Качват снимки на боядисани яйца. Лайкват си ги. Върти се някакво клипче, в което едни ръце боядисват яйца с копринени парцалчета. Трябва да го опитам и аз. Догодина.
17.25 - След пет минути си тръгвам. Не мога да разбера кога па тия моите колеги успяха да набоядисат такова индустриално количество яйца от вчера вечерта до тая сутрин! Изглежда само аз не съм успяла. Новата колежка, дето вчера ме пита какво ми е, когато ме види без грим, даже е донесла произведенията си. Трябва да са към двеста яйца - подредени в бяла, плетена кошница с червена панделка. Всякакви цветове и всякакви типове! Има даже черно-бели с фотографии по тях!
Качила е върху яйценосители цялата си галерия от телефона! Дечица, кучета, рождени дни, любими цветя в саксии - всичко. Върхът обаче е серията офисни великденски яйца - с ръчно изрисувани портрети на целия отдел, барабар с шефа... Егати неземната натегачка! До три месеца ще е станала някое СЕО в компанията, сигурна съм. Целият офис се изреди като на изложба да й гледа яйцата, охкат и ахкат, прегръщат я, благодарят й... Ще повърна!
17.30 - Колежката ми подари „моето" яйце. Има ме на снимка. В гръб, в дъното на офиса. Добре, че ми каза, че съм аз - нямаше как да се позная. Вчера ме снимала, докато правя презентацията. Не посмяла да ме снима в лице, че "не беше много за снимка". Дали да й шибна скапаното яйце в главата или да си затрая?!
17.32 - Затраях си. Великден идва, трябва да сме добри...
Велика събота:
8.00 - Добре, че вчера купих яйцата! Надявам се двайсет да ми стигнат.
9.00 - Отивам за още яйца. От двайсетте при варенето се пукнаха петнайсет. Мисля, че ще ядем варени яйца до Коледа.
10.00 - Сварих общо петдесет яйца. От тях здрави са общо двайсет и пет, което си е половината. Пак добре.
11.00 - Разтворих боите в буркани. Синът ми, тоя гаден, изтрещял тийнейджър, докато се мотаеше из кухнята, събори три буркана. Боята се плисна по пода на кухнята, а той се изнесе като пръдня из гащи, за да не го накарам да чисти. Баща му спешно отиде на тенис в девет сутринта. Малката е омазана до косата в синьозелено и плаче, защото нямали сме били достатъчно бои.
12. 00 - Перлените яйца не станаха. Седефените също. Ще пробвам с обикновените бои.
13.00 - Тия, дето правят боите за яйца, са далтонисти. Или мошеници. Червеното е розово, жълтото не боядисва нищо, оранжевото е бледо жълто, зеленото и синьото са почти черни.
13.30 - Така. Разполагаме всичко на всичко с десет черно-кафяво-лилаво-бозаво-сиви яйца. Мисля, че ако има конкурс за най-грозно боядисани великденски яйца, ще го спечеля. Без конкуренция съм.
14.00 - И в конкурса за най-лоша майка ще съм шампион. Току що плеснах малката, защото беше опитала да си избърше боядисаните ръце в чаршафите на спалнята. В резултат брачното ни ложе изглежда като че съпрузите току що са се изпоклали един друг по особено жесток начин. Намерих я синьо-зелено-жълта да реве, седнала върху възглавницата на мъжа ми. Твърдеше, че Великденският заек я е накарал.
15.00 - Във фейсбук продължават да постват снимки на перфектните великденски яйца. Снимах нашите десет, имам един коментар от сина ми - "Мамо, винаги съм знаел, че си тежък хеви метъл!". Майка ми ми е писала на лични "Мини през нас, ще ти дам боядисани яйца! Нищо, догодина и твоите ще станат!"... Сестра ми ми е пуснала изпаднал в транс от смях емотикон.
16.00 - Първите снимки на козунаци плъзват в мрежата. Във всякакъв етап от производството им - на продукти, красиво подредени върху перфектно изчистени кухненски плотове. Като подпухнали, мазнички теста. Втасващи във форми, със захар и орехи отгоре.
18.00 - Ако още някой постне снимка на перфектния си козунак, лежерно декориран със свещ, тъкана кърпа, зелена трева или жива котка, ще се самоубия, честно.
19.00 - Мъжът ми се върна от автомивката. Донесе козунак от фурната. Чудя се дали да не го аранжирам и аз по някакъв начин, да го снимам и да го постна все едно съм го направила...
19.20 - Абе аре, бе, кво ше им се натягам на домакините, бе! Никакви козунаци няма да поствам! Прости ми Господи, ама междувременно трябваше да изпера чаршафите от спалнята, да изстържа боята от детето, което още прилича на зъл воден дух, да скокна за агнешко до магазина, да измия кухнята, която прилича на бойно поле и да изгладя дрехи за църквата довечера.
22.00 - Заспала съм пред телевизора. Мъжът ми и децата ме гледат с укор, защото няма нищо сготвено. Гладни били. А че ще ядем яйца докато закудкудякаме никой не отчита! Аз кво да ги правя тия количества у нас?!
23.50 - Отидоха на църква. Няма сила, която да може да ме вдигне от дивана!
Великден
0.05 - Чувам камбаните на църквата. Хората се прибират със свещички. Мъжът ми се обади, че малката заспала и я носи на ръце. Синът ми щял да продължи с приятелката си по други църкви до сутринта. Огън нямало да донесат, не можел той всичко да прави!
Черните ми яйца грозно са се настанили на средата на масата. Изпраните ни бели чаршафи са неравномерно сиви. Мисля, че е непоправимо.
Изядох почти целия козунак от фурната. Не знам как е станало - докато съм гледала чуждите козунаци в мрежата... От дъното на хладилника ме гледа с подозрение агнешката главичка. Утря трябва да я сготвя, няма какво да ме гледа.
Христос Воскресе! Аз не.
