в "Люси" Скарлет Йохансон поумнява за сметка на зрителите | webcafe.bg
Webcafe

Скарлет Йохансон поумнява за сметка на зрителите

Калин Семенов 31.07.2014, 01:20 (обновена 06.08.2014, 17:25)

1 от 4 снимки Назад Напред

скарлет йохансон

Актрисата отново е в непозната среда, пълна с азиатци, но няма причини за еуфория - "Люси" не е "Изгубени в превода"...

Имаше един филм „Високо напрежение" (Limitless, 2011), в който Брадли Купър беше неудачник, преобразил живота си благодарение на "умно хапче", позволило му да използва 100% от мозъка си.

По някаква причина френският кино ветеран Люк Бесон е решил да повтори въпросния сюжет (сходен и с още доста ленти през годините) в най-новия си летен флик „Люси", като замени Брадли Купър със Скарлет Йохансон.

Поне на хартия такава размяна изглежда обещаваща, но може би част от проблема е, че последните хубави филми на Бесон са правени, когато актрисата е била на едноцифрена възраст.

С „Люси" режисьорът и сценарист (този път продуцент е жена му) в нито един момент не се стреми да надмине себе си, но въпреки това изглежда филмът ще постигне своите цели. Той тръгва по българските кина от утре, а зад Океана се появи преди седмица и оглави бокс офисите през дебютния си уикенд на екран - само два дни, в които успя да си избие 40-те милиона долара, отишли по направата му.

В сценария на Бесон героинята е студентка, която случайно се замесва в сделка на садистичен тайвански гангстер. В резултат, Люси се оказва с няколко плика от експериментална нова дрога, зашити във вътрешността на стомаха й.

Само че случайното изтичане на единия пакет в тялото й отключва неподозирания капацитет на нейния мозък и я оборудва със свръхумения и познания.

Някъде в този момент се появява и персонажът на Морган Фрийман, чиято единствена функция е да обяснява на псевдонаучен език случващото се - изтеклият в Люси наркотик е задействал много повече от онези 10 процента мозъчен потенциал, които обикновените хора използват. Така тя има възможност да разкрие тайни „отвъд границите на нашата Вселена".

Падат трупове и задръжки

Скоро сюжетът откровено изоставя дори най-малките опити за достоверност - и в основите на историята (10-процентното използване на мозъчния потенциал е тотален мит) и в конкретните ситуации (Люси убива пациент пред лекари, те мистериозно й прощават, всички наоколо наблюдават безстрастно превръщането й в свръхчовек и т.н.).

Без да очакваме един разказ от този тип да поддържа строга връзка с действителността, бихме се радвали поне да притежава минимално количество вътрешна логика.

По-лошото е, че никой от героите не притежава каквато и да е индивидуалност (за жалост „поумняването" на Люси я превръща по-скоро в безразличен робот), а реално съревнование практически липсва, тъй като надрусаната доскорошна студентка просто е твърде силна за всичките си врагове.

Затова на фона на самоцелно валящи трупове и неловки размени на реплики, единствената интрига остава какво ще извърши Люси със своята непрекъснато покачваща се мозъчна мощ.

Даже периодично се появява услужлива графика, която уведомява зрителите колко процента от мозъка си е успяла да овладее героинята.

Е, до самия край тя е малко пестелива в употребата на специални сили, но финалът на филма е дотолкова безумен, че със сигурност би удовлетворил зрителите, подходили с правилната нагласа.

Що се отнася до самата Скарлет Йохансон, екшън превъплъщенията й се увеличават, но тук тя е много по-близо до ролята си на злокобна извънземна в британския Under the Skin, отколкото до познатата Черна вдовица, каквато беше в „Отмъстителите", „Железния човек 2" и последния „Капитан Америка".

И при тези й залитания обаче, мнозина все пак ще предпочитат да я гледат във филмите на Уди Алън, където изглежда неустоимо истинска. Не можем да ги виним.

Oще: блокбъстър  бокс офис  брадли купър  дрога  екшън  люк бесон  люси  мозък  морган фрийман  премиера  ревю  роля  скарлет йохансон  сюжет  фантастика  филм  холивуд 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.11.2011, 22:27

2 vV | 04.08.201419:02

@Defoto, проблемът на филма е точно в това, че вместо да си е там като някакво спорно забавление, чрез него ни се сервират интелектуални диверсии пробутващи като аксиоми нелепости като това, че едно плюс едно могло и да не бъде две или, че "познаваемата вселена е 4% досегаема за опит и изучаване". Не, никога, при никакви обстоятелства едно плюс едно не може да бъде друго, освен две. Затова, за съжаление, няма да дойде ден, в който светът да види осъществени делириумните фалшификации в Lucy, така, както се е случило с предвидимите технически предсказания на Жул Верн или Артър Кларк.

Претенциите на Lucy свършват точно там, където започват надеждите някога да се види и частица от ненаучните глупотевини в поредния политически коректен филм с ококорения неграмотен актьор, представящ си, че така би трябвало да се държи професорът правещ потресающи открития. Разбира се, Lucy не е първият филм, който уж под формата на забавление, но най-вече, за да ни промие съзнанието, та да им станем податливи, ни подхвърля псевдонаучни тези. Той, идейно, е почти повторение на Limitless. Да споменаваме ли скучноватия Transcendence, с точно същия ококорен псевдо-професор, турен там за всеки случай, за да не би да последва обвинение в политическа некоректност? Покрай всичко друго нелепо, Холивуд е обсебен от манията да е политически коректен.

Sci-fi вълната в Холивуд не е така просто да развлича любителите й. Целта й е насаждане на точно определени тези, подсказвани като потенциално възможни, като пътуване във времето или, че за един по-висш интелект едно плюс едно може и да не е две. За да подкрепят бълнуванията си, че някога такива бръщолевения може да станат реалност, се пробутват като авторитети съвсем реални имена като Брайън Гриийн, за чието разбиране трябвало да се приеме някакво специално хапче за подсилване на мозъчната дейност.

Освен скрита реклама на наркотиците, съвсем по Тимоти Лиъри с неговото "turn on, tune in, drop out", подобна пропаганда на отявлената глупост, представяйки я като еманация на висш интелект, е нещо извънредно рушително за обществото, особено подло подкопаващо устоите му. Това е част от целия пропаганден бараж, вече цял век, който е вкарал физиката в интелектуално тресавище. Да пробутваш под формата на забавление интелектуални нелепости, като да се аксиоматични истини, е все едно да ароматизираш цигарите с ментол, та децата по-лесно да се пристрастяват към тях.

Интелектуална подлост в най-откровен вид, това са и оригиналите, и епигонствата като Lucy, което и като кино не е първо качество.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.04.2014, 22:10

1 Defoto | 03.08.201408:43

Г-н Симеонов,
Или не сте гледал филма на Люк Бесон или сте проспал ключови моменти! Преди да застреля оперирания, героинята на Скарлет за нула време сканира виталните му данни и "видя" че той така или иначе ще умре! Когато достигна 40% ментален капацитет, Тя се прости с майка си по телефона и обясни на професора че бавно но сигурно напуска "човешкото" - било човешка логика, състрадание, мислене, ... дотук ОК по вкуса и цвета товарища нета! Има една изцепка обаче във Вашето писание, която заслужава специално внимание - подигравате се на 10% използваем капацитет на човешкия мозък, ВСЕКИ антрополог, психиатър, психолог, анатом, физиолог знае че 98% от мисловната дейност на хомо сапиенс минава през едва 8-9% от тъй наречения кортекс на фронталната лобия. Т.е. Бесон е оптимист със 10%. Карл Густав Юнг бидейки лекар-доктор и брилянтен психолог-психиатър пръв предположи 4% за хомо сапиенс по една елементарна аксиома от атомната физика и квантовата механика: Познаваемата вселена е 4% досегаема за опит и изучаване, всичко останало е черна материя и черна енергия. В психологията се нарича динамика на несъзнаваното и непознатото. Понеже делфините не строят, нямат нужда от коли, супермаркети, четка за зъби, атомни реактори и всичко останало за което се сетите, плюс факта че обема на мозъка им е 12-20% по голям от човешкия, за комуникационните им способности даже не смея да говоря, то е ясно кой къде е ... Филма на Люк е доста добре конструиран, без спад и ако сте на "ти" с дигиталната технология сигурно знаете какво е виртуална реалност - релност недокосваща нашата и навсякъде! ИНТЕЛИГЕНТНО произведение дето ме нара да се замисля, а това е най достойния комплимент за филма! Ваш Даниел Дефо
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани