И твойта майка също | webcafe.bg
Webcafe

И твойта майка също

AIDA 31.08.2015, 18:24 (обновена 06.09.2015, 14:24)
с деца в ресторант

Снимка: © Getty Images

Майка ми искаше най-доброто за мен. Според своите разбирания

„Донеси й някакви по-хубави дрехи - с това, което си оставила в чантата, прилича на цигане. Сложи поне една рокличка и от онези жилетчици - късите с ръкави. Иначе утре не мога да я заведа такава навън..."

Думите, които майка ми изричаше по телефона, докато 8-годишната ми дъщеря беше около нея. Два часа, след като ги бях оставила за седмица заедно, вече се чудех дали това е добра идея.

Някак ме боднаха тези думи и ме върнаха в детството, когато не бях достатъчно красива, чиста и представителна за стандартите на майка ми. И макар отдавна да не живея според представите й за красота, макар да имам това, което искам и да разбирам защо винаги ме е критикувала, не можах да преглътна тези думи, казани за дъщеря ми.

Станахме за първи път близки, когато ТЯ се роди. Моята малка, съвършена дъщеря, направи това, което майка ми не разбираше защо не се получава - сближи ме с вечно критикуващата, защото вече тя нямаше власт над мен. По ирония на съдбата това малко дете ми даде увереност да бъда себе си и да преодолея малките ежедневни неуверености, които моята майка подхранваше.

Не й се сърдя - разбрах с годините, че всяка критика към мен е била критика към нея самата.

„Сложи си малко червило, не приличаш на нищо!" - е реплика, която кара майка ми да си слага всеки ден червило. - „Сложи някаква рокля, с тези дънки приличаш на мъж" - е мисъл, която я кара да се облича женствено в делника; - „Аууу, колко са ти мръсни ушите!" - е реплика, която уби удоволствието от тържество в училище, на което трябваше да бъда гвоздеят на програмата, с най-дългото стихотворение. Как можех да имам мръсни уши с майка, която беше маниачка на тема чистота? Просто нищо не беше достатъчно чисто за нея. И още много такива дребни, убиващи самочувствието думи, които формират себеуважението на момичето, тинейджърката, а след това на порасналата жена.

Първо бях твърде слаба, след това - твърде дебела. Имах твърде непостоянни интереси в спорта като тинейджърка. До днес ми се напомня как съм искала да се откажа от курса по английски в 4 клас и как така и не станах танцьорка след разнородните курсове по танци, които записвах.

Дрехите ми никога не бяха достатъчно чисти, стаята ми - достатъчно подредена. След това, когато бях отлична студентка - косата ми никога не беше достатъчно изрядна, ноктите ми - поддържани, а обувките ми - лъснати.

По ирония на съдбата получавах одобрение за всичко важно, което правя - избор на университет, професия, мъже, работа, а бях унищожавана за дребните и незначителни, но утвърждаващи женското самочувствие неща.

След години, колкото и да разказват на приятелките си колко си оправна, зряла, целеустремена и с прекрасно семейство, някои майки не могат да заличат отровните думи, които са изстреляли без да мислят - ядосани на самите себе си, заради свои си неуспехи и лоши моменти...

Всичко това би свършило там, където си казваш: „Вече съм голяма жена и животът е мой".

Правиш криво-ляво това, за което си критикувана безмерно - колкото и да го даваш неглиже, винаги имаш невидим чеклист, по който проверяваш дали отговаряш на стандартите за чистота, ред и вид, който е обществено приемлив. Казваш на дъщеря си неща, които е трябвало да чуеш в онези моменти на несигурност, страх и липса на увереност. Улавяш се от време на време, че повтаряш онзи порочен модел на поведение, който знаеш, че не е правилен. Коригираш се, защото вярваш, че родителят трябва да е осъзнат и да прави неща, за които не трябва да се извинява - просто не трябва да ги прави.

А не трябва да ги прави, защото момиченцата са крехки същества - те лесно се подчиняват. Особено в общество, което им казва, че трябва да са подчинени от деца.

Баба ми беше перфектният продукт на соца - работеше наравно с мъжете, гледаше деца и внуци, въртеше къщата си с маниакално чувство за чистота и ред и никога не се оплакваше. Дори когато е получавала неблагодарност от мъжа си, любовните му афери на показ и шамари, ако протестира. Но семейството беше над всичко.

Майка ми и до ден днешен живее на принципа, че може да работи, да се грижи за семейството и къщата по-добре от баща ми. Не само това - тя всеки ден държи да се знае, че изкарва повече, може повече, товари се повече. Аз съм третото поколение, което може би заради предишните, няма нужда да се доказва - мъжът ми ме обожава, работим заедно и делим всичко заедно - и предимствата и недостатъците на семейството и общия ни бизнес.

Да кажем, че съм разбрала кое е нещото, което ме прави щастлива и съм пренесла в собственото си семейство. Вярвам, че щастливата жена прави щастливото семейство. 

И всичко това с майките и лошите спомени щеше да е част от миналото, след като отдавна са дошли спокойните отношения между възрастни, в които тези неща са анализирани, простени и коригирани.

Докато не отекнаха същите думи към малката ми прекрасна дъщеря, които ме разклатиха.

Дъщерята, за чието възпитание винаги съм уверена, защото е отгледана жива, здрава и уникална с лудия си характер - завладяваща манипулаторка, която може да плаче и да се смее едновременно. Не винаги с чисти уши, но облечена както си иска - караща колело по джапанки и професионални ръкавици. Истинска Пипилота. Свободна и напълно спонтанна. Радост за окото - самоуверена, защото е това, което иска.

Обадих й се с думите: „В чантата с дрехи, които баба ти не харесва, са любимите ти розови панталонки и потничето, което ти подарих, да не сваляш и сандалите, които сама си избра. Изглеждаш прекрасно с тях, защото са ти удобни. Не слушай баба си, щом не искаш рокля. Обичам те."

Макар никога да не чух това от майка си, тя винаги е искала най-доброто за мен, според своите разбирания. И без да иска, ме научи, че самочувствието на жената не е в роклята, червилото или безупречната прическа - тя е в начина, по който се чувства. Защото себеуважението и обичта към себе си са най-красивите аксесоари, които може да носи една жена. Кажете го на дъщерите си и ако имате ден, в който не се харесвате, вгледайте се в тези малки рошави и непослушни Пипилоти - ще видите забравеното си невинно и щастливо Аз. Ще ви хареса.

Текстът е изпратен на редакционната поща на WEBCAFE.BG в рубриката "Стани автор". Повече информация как да станете автор - в карето вдясно.

Oще: възпитание  деца  майка  майки  отглеждане на деца  родители  семейство 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 16.06.2014, 10:57

8 erzsebet | 02.09.201511:08

Всеизвестен факт е, че читателите не се интересуват от личните преживявания на писателя. Обаче тази историйка е колкото тривиална, толкова и интригуваща. В нея аз не виждам само майки или само жени. Повечето хора автоматично жегват събеседника си, ако усетят съмнение в собствените си способности и постижения. Толкова автоматично и толкова често, че даже ни се струва съвсем нормално.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

7 Дракон с кисело зеле | 01.09.201523:38

Осъзнавам, че звучи коравосърдечно, обаче... Кого го грее детството на AIDA? Моля ви, поствайте такива неща по личните си блогове. Не тук.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

6 Mako | 01.09.201523:06

Много е интересно какво ли ще напише дъщеричката на авторката за майка си след години!...
Намига
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

5 Bichkiiata | 01.09.201520:22

в същност, колкото и странно да е, всичко се повтаря
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 18.12.2014, 19:07

4 Шамито | 01.09.201515:32

Ало коментиращите.Разсъждавате като сурогатни майки–като че ли не са Ваша кръв и отговорност.
   

оценка

+0 -4

Регистриран на: 01.09.2015, 15:16

3 Lemmy | 01.09.201515:21

Браво, AIDA! Усмивка
Напълно споделям написаното от теб! УсмивкаУсмивкаУсмивка
Важното е ние като майки на децата си, да не заприличаме на собствените си майки и свекърви! Усмивка
Децата разбират всичко това и го оценяват. Усмивка
Желая ти всичко добро! Усмивка
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 09.02.2011, 15:02

2 kakao | 01.09.201512:30

Много смело е да споделиш всичко това!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 27.12.2014, 14:17

1 Sarky Bubbles | 01.09.201511:59

Много болезнена тема, за днешното общество. Винаги обременените възрастни, в една или друга степен, обременяват необременените си деца. Гледат на тях като на трофей с когото да се похвалят на събиране с приятели. Лошото е, че този начин на възпитание се предава и на следващите поколения. Явно авторката е скъсала порочната верига, за което само можем да я поздравим. Истината е, че децата и родителите се учат взаимно и разкриват цял нов свят пред себе си. Хора, слушайте децата си и може да ви научат, какво е да сте свободни. В статията една майка е послушала дъщеря си и е успяла да го направи. Дори не обвинява вече собствената си майка, защото така правят свободните хора - прощават. Благодаря за споделената история. Пляскане
   

оценка

+3 -0

Най-коментирани