Почти всяка една религия и културна философия съдържат в своята същност концепцията за живота след смъртта. Така например елините са вярвали в подземното царство на бога Хадес, където душите на починалите отиват след смъртта си, християните и мюсюлманите са възприели концепцията за рая и ада, а индусите и будистите вярват в прераждането. И така нататък.
За разлика от тях мнозинството от днешните учени са категорични, че е невъзможно съществуването на живот след смъртта. И все пак се намират такива, според които това не може да бъде отхвърлено.
Един от тези учени е физикът Дънкън Макдъгъл. Макар да е живял в края на XIX и началото на XX век, неговото име се припомня едва през 2003 г. от американския филм "21 грама".
Благодарение на него светът се завръща към идеята на Макдъгъл за тежестта на човешката душа. През 1901г. той провежда експеримент е, че чрез него е доказано, че човекът има душа и тя тежи точно 21 грама. Но дали това е цялата истина за провеждането на този експеримент или той е просто поредната сензация?
Според Макдъгъл ако човек притежава душа, тя вероятно е материална и в такъв случай тя би трябвало да има физическо тегло.
За да провери истинността на теорията си, той решава да измери теглото на 6 неизлечимо болни пациенти преди и непосредствено след смъртта им, когато се предполага, че душата напуска материалното си тялото. Резултатите, които получава, не са еднозначни.
Експериментът показал, че при един от изследваните пациенти е отчетено намаляване на теглото с 21,3 грама непосредствено след настъпването на смъртта. Въпреки това при при нито един от другите пациенти не е отчетена същата загуба на теглото.
При втори от изследваните пациенти първоначално има известна загуба в теглото непосредствено след смъртта, но малко след това то се нормализира. При други двама е отчетена първоначално една загуба на тегло, а след това телата им олекват още повече.
Резултатите на другите двама пациенти са пренебрегнати от Макдъгъл, тъй като при единия везните на кантара не са били правилно сверени, а при другия другия животоподдържащото оборудване все още е работило по време на измерването.
Освен с хора той провежда същия експеримент и с 15 кучета. При нито едно от тях обаче не се установява намаляване на телесното тегло след настъпването на смъртта.
Самият Макдъгъл твърди, че експериментът трябва да се повтори още много пъти, преди да бъдат направени каквито и да е изводи от него. Поради малкия брой на изследваните хора и поради факта, че само при един от пациентите е потвърдена хипотезата на Макдъгъл, експериментът не получава одобрението на научната общност.
Критика към опитите на Макдъгъл изявява друг физик - доктор Огъстъс Кларк. Според него този експеримент не може да се смята за валиден. Той очтита, че по време на смъртта температурата на човешкото тяло рязко се покачва, тъй като белите дробове спират да охлаждат кръвта.
Това на свой ред води до увеличено потене, което лесно може да обясни липсващите 21 грама от пациента.
Кларк също така посочва, че кучетата нямат потни жлези, което означава, че не биха могли да загубят тегло след смъртта си. Въпреки тези чисто научни аргументи срещу експеримента, изводът от него, че душа има и тя тежи точно 21 грама се запазва в историята.
Съвременната наука изключва наличието на живот след смъртта. Според учените човешката психика (или душевност) е зависима от функцията на мозъка и химическите процеси, които се случват в него. И въпреки това много хора твърдят, че са преживявали близки до смъртта моменти, например като са виждали собственото си тяло над операционната маса и лекарите, които са се борили за живота им.
В такова състояние други твърдят, че са чувствали разнообразни усещания, включително откъсване от тялото, чувство за левитация, пълно спокойствие, сигурност, топлина, опит за абсолютно разпадане и виждане на тунел, от който излиза светлина.
Все още науката не е дала категоричен отговор какво води до наличието на такива усещания при пациенти, които са били на ръба на смъртта.
Учените предполагат, че това субективно явление е резултат на "нарушена телесна мултисензорна интеграция", която се случва по време на животозастрашаващи събития, но не съществува категорично доказателство какво се случва всъщност с пациентите, които имат такива усещания.
Дали съществува живот след смъртта е въпрос, на който повечето учени дават отрицателен отговор. Но други все още се съмняват, тъй като не съществуват и достатъчно убедителни доказателства, които да отрекат категорично, че човешкото съществуване приключва с настъпването на физическата смърт.
Що се отнася конкретно до експеримента на Макдъгъл за човешката душа, там отговор също няма.
Самият той твърди, че за да се получат адекватни данни, опитът трябва да се проведе още няколко пъти и чак тогава да се правят каквито и да било изводи. И все пак до смъртта си през 1920 г. той така и не провежда своя експеримент повторно.
