Стига с тоя душевен стриптийз | webcafe.bg
Webcafe

Стига с тоя душевен стриптийз

Елица Николова 26.10.2010, 23:23 (обновена 25.11.2011, 16:48)
момиче

Снимка: © Getty Images

Ако светът беше женско есе, мъжете щяха да бъдат насилвани да доставят удоволствие... да бъдат такива каквито трябва...

Ако нещо ядосам, обидя или - да използваме този женско-чалгаджийски термин - "нараня" човека, с когото ползвам една баня, той няма да се обади на приятел, за да му обяснява скръбно защо сме се скарали. Ще му се обади да ходят да поиграят билярд, боулинг, табла, карти или просто да следят ударените спонтове на масата за карамбол по Eurosport. На другия ден ще си свърши задачите с колкото настроение разполага.   

Далеч съм от мисълта да цикля по джендър темата дали мъжете наистина са "железни" или се правят - просто харесвам начина, по който като деца се изключват от емоционалните си проблеми (извинявам се за обобщението - извличам го от мъжа, когото познавам/харесвам).

Да видим как реагират жените. Макар и не толкова в контекста на "Собствена стая" в това есе Вирджиния Улф има една супер точна преценка: "Когато една жена говори на жени, тя със сигурност ще намери да ги изненада с нещо неприятно..." Сигурна съм, че процентът на лошите новини, които жените си съобщават по телефона, по Skype, на маса, е доста по-висок от този на хубавите (като, айде за хубави да не броим намалението на зле ушитите конфекции в мола).  

По-лошото е обаче, че като няма с кого да си споделят рилейшъншип драмата, сядат съвсем сериозно да я опишат под формата на "статия", предоставяйки я на онлайн аудиторията.

Напоследък попрехвърлих толкова много женски есета на тема взаимоотношения (от плачливо описаните истории на момичета, дето били финансово употребявани от някакви нехранимайковци, до драмата да изпитваш "любов" към женен мъж), че въобще не съм убедена, че някой може се държи по-жестоко с жените отколкото те самите към себе си.

Да не говорим как наистина се учудвам, че в тая криза, в която (пак около мен поне) хората масово работят не от 9 сутринта до 5 вечерта, а от 5 сутринта до 9 вечерта, женичките въобще имат време да разсъждават по темата за "принципната си онеправданост..."

Не че мога да съм цинична към страстта, с която ровичкат в емоционалния си багаж, откъдето вадят някаква сламка за прозата си. Правото на опит за творчество никой не ти го оспорва. Но защо като че ли разказването на някакви по-ведри истории никак не носи радост на жените?

Само им кажи, че мъжете им не могат да ги задоволяват, и гледай как са си запълнили вечерта с възмутен разбор за справянето с такава несправедливост - докато половинките им теглят чоп за такова належащо решение като кой да кара буса до Бургас за концерта на Серж Танкян.

Радвам се, че предполагам това само по подслушвани разговори на далечни "приятелки" - свикнала съм близките ми да ми звънят с идеята да редим пъзел от 1500 парчета, да ходим да си вземем най-накрая автобиографията на Антъни Кийдис или да се хванем на бас дали Сърмата Хари ще се появи на собствения си концерт примерно.

Добре, и това са глупости. Ама със забиването в темата за отношенията с другия пол уж феминизираните жени пак демонстрират как нямат малко по-собствена съдба или поне показват, че съдбата им е най-тясно свързана с безкрайните опити за култивиране на мъжа.

Не ми се вярва, че класическият патриархален модел "господар-робиня" сериозно съществува под каквато и да е форма в съзнанието на която и да е жена. Но с тези тежки клавиатурни еднопосочни възгласи (освен ако някакви женски и мъжки никове не си разменят мъдрости в коментарите под някоя "статия"), доста жени показват, че все още са подчинени и ощетени, когато става въпрос за любов, от което явно чак се вдъхновяват.      

Ако светът беше женско есе, мъжете щяха да бъдат насилвани и направо изтезавани да доставят удоволствие... да бъдат такива каквито трябва...

Не че жените нямат други вълнения и потенциал и всичко, което имат смелост да кажат, засяга само мислите им за ролята им във връзките. Но определено прахосват енергията си в твърде изопачените си представи за "идеални" взаимоотношения. Пак долу-горе по Вирджиния Улф: седят си в общата гостна и отношението им към света е фрагментирано в отношението им към мъжко-женските епизоди, а не към действителността като цяло.

О, и любимата ми тема в женските излияния: "Аз му се отдавам напълно, а той..." Той пък не иска така отдадената му половинка да се превръща в негова надзирателка, която споделя проблемите на съжителството им (или не) пред целия виртуален съд.

Ти си пиши мрачна поезийка на десктопа, като имаш толкова време, и ако когато той я намери, се хилите дълго, значи всико е окей. Дотогава много ще ми е интересно да прочета колко ви е било готино, докато сте си готвили заедно и сте слушали записите на инженер Донев.

Нищо, че на хубавите новини повечето ти читателки ще реагират с "Аа, не, няма да оставим нещата така..."

Oще: вирджиния улф  драма  жени  мъже  отношения 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 08.11.2011, 09:34

45 blue_ocean | 05.12.201110:08

Евала на статията!Евала и на коментарите! ДА!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.09.2010, 19:25

44 Sybil Ramkin | 18.09.201117:18

"
1boris | 27.10.2010 13:05
Това коете вие жените не разбирате, е че ние сме "железни", не защото таим нещо в себе си, за да се правим на "голяма работа", а е просто проявление на присъщата ни практичност и логика. Тоест, ние мъжете нямаме нужда да "споделяме", чисто и просто за това, защото това е безсмислено занимание. Един мъж би говорил за проблемите си с друг мъж или жена,единствено и само тогава, когато този / тази другият е някой човек, който може съвсем реално, съвсем наистина да му помогне било то със съвет или помощ. Да отида при някого и да му изръся - "аз много я обичам, но тя мен не" е просто безсмислено - нито той ще направи така, че "тя" да ме заобича, нито на мен ще ми стане по-леко то това, че съм зимавал някого с неща които не го касаят. На вас може да ви става хубаво, ако някой знае какво ви мъчи, но на нас не ни помага никак."

борис, вие ли сте автор на този пасквил, наречен тук статия и писан уж от жена? Или може би от мъж, който много би искал да е жена, но ...ех, но не е.
Толкова е смехотворно всичко написано в коментирания текст, и толкова далеч от женските порблеми и начин на мислене, че единствено мога да го окачества като писано от импотентен мъж.
Толкоз.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.06.2010, 18:23

43 lele | 31.10.201009:56

...а дългият разговор между отчето и борис просто доказва тезичката на написаното...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

42 boris | 29.10.201020:46

Мете да се чете - чете Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

41 boris | 29.10.201020:45

се да се мете си
и аз напрасках еднакамара правописни грешки.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

40 boris | 29.10.201020:41

А, и явно имате много големи очеквания. Това си е просто моя гледна точка. Аз не предлагам някакво "просветление". Просто още един инструмент на колана с инструментите. Да можеш да използваш един странен уред, който го няма в "одобреният комплект с иструменти" във одобреният куфар на науката е, според мен, полза. Пак ви казвам, че аз съм страшно логичен и подреден човек Нищо общо с образа който се представяте, може би, вие.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

39 boris | 29.10.201016:10

ot4eto
-----------------------------
Нищо подобно. Нито грам от това......
Абсолютно нищо не е нужно да си фантазираш, и нито едно знание не е нужно да отречеш. Кагото нещо го огледнеш от далече, то нито се компроментира нито спира да съществува, просто това което до тогава е било среда, сега е просто част от пейзажа. Аз не отричам абсолютно нито един атрибут на науката, нито доказателствата нито следствията и.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.07.2010, 11:27

38 ot4eto | 29.10.201015:30

Борис,
твърдите че трябва да направя някаква стъпка и всичко щяло да ми се разясни. И каква е тази мистична, неведома никому, забулена в недостъпни тайни стъпка? Какво е изискването за мен догматичния инат да я съзре? Трябва да прекратя жаждата си за знания ли? Любопитството? Да игнорирам наученото и доказано при многократни емпирични експерименти при контролирани условия ли?

Нека си отговоря сам - сляпата вяра. Нали?

Вярата че има нещо, въпреки липсата на каквото и да е доказателство. Една стъпка към невежеството и вече всички фантазии са истина. Всички доказателства можем да ги хвърлим зад борда - не са ни нужни. Пред нейно величество - фантазията, какво са физическите закони. Защо ни е истината за реалността, след като тя не отговаря на нашите очаквания? Я дай да си измислим по-хубав свят. Така е много по-добре.

Страх ви е от смъртта? Всичко умира а вие не искате? Няма проблеми. Не мислете. Щрак с пръсти - задгробен живот, прераждания, 7-мо ниво на познание, предлагаме на пазара на сбъднати фантазии всичко, което ще успокои уплашеното ви съзнание. Не мислете.

Ако нещо в този свят не ви е ясно и това дълбоко ви разстройва. Не се безпокойте. Не мислете - бог го е направил и той има много таен мистичен план. Е вярно, бебета умират, но това е част божия план. Много сте тъпи да го прозрете. Той е много сложен, просто не мислете.

Боли ви като си ударите с чук ръката. Няма страшно. Не го мислете. Ръката ви и вие самите сте илюзия на вашия мозък. Напрегнете се силно, не се стеснявайте ако пръцнете от напъните, това също е илюзия. Напъвате ли се мисловно? Точно така. Ето счупените пръсти ще заздравеят, а болката ще изчезне. Не му мислете.

Чудите се как така природните закони си действат по един и същ начин, независимо дали мислите за тях, не мислите за тях, има ви или ви няма....абе колко пъти ви казах да не мислите...вярвайте...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

37 boris | 29.10.201012:56

ot4eto
---------------------------------------------
Доказателствата които искате, са като скачането на кучето според тоягата. За видите другата сграда е невъзможно без да направите избор. Моите метфори не са някакъв поучителен тон, или някакво смешно самохлавство от моя страна. Просто аз не мога да обясня това което искам да кажа, по начина по който вие искате, защото тогава трябва да съм като барон Мюнхаузен и да се издърпам сам за косата. Тоест, сам разбирате, че няма как да твърдя, че има съществуване отвъд доказателствата и ви дам доказателства за това. Тоест за да види човек нещо отвъд , трябва да направи една крачка съвсем сам, а не под тоягата на доказателствата. Но вие сте по-склонен да приемете, че преди 11 години сте били друг човек, отколкото да приемете, че сте нещо повече от материална си същност. Аз не мога да го променя това.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.07.2010, 11:27

36 ot4eto | 29.10.201011:04

Борис, това е поредната ненужна метафора. Много добре са ми известни концепциите които имате. Дори съм чел какво е "Maya". Проблема е че аз не съм убеден в тази концепция, защото дори няма косвени доказателства за тях. Търся ги от години и където и да надникна - наука и природни закони. Като всеки невеж и необразован младеж вярвах в тях, но колкото повече знанията се трупат и разсейват мъглата на невежеството ми, толкова повече вероятността да ги има клони към нула.

Вие говорите от позицията че има зелена сграда. Че тя съществува и вие сте я виждали. Точно за това ви призовавам да споделите вашите знания. Как да я видим? Хайде покажете. Дайте рецептата. Открехнете прозореца. Дайте си доказателствата. Покажете как. Имам желанието да я видя и аз тази зелена сграда. За нещастие получавам само думи, уверения и пожелания. Със същия успех може да ме увещавате във съществуването на невидимия свещен бизон.
   

оценка

+0 -0