В айфона на една тийнеджърка | webcafe.bg
Webcafe

В айфона на една тийнеджърка

Lifecafe, по Huffington Post 28.05.2013, 16:19 (обновена 04.07.2013, 16:10)
Маникюр

Снимка: © Getty images

Поколението, родено с Интернет, има малко притеснителни навици...

14-годишната Кейси Шварц е скъсала с повече социални услуги, отколкото повечето възрастни въобще са пробвали. Подобно на много от приятелките си, Кейси има склонност да се присъединява към социални мрежи, след което изведнъж да ги изоставя.

Skype, Formspring и WhatsApp вече са почувствали последиците от тези непостоянни потребители. Кейси все още използва Snapchat, но много по-малко, отколкото миналата година. А за три месеца тя се е присъединила, напуснала и отново се е върнала в Twitter. Тя събира отхвърлените приложения в папка в телефона си, озаглавена "Неща, които никой не харесва". Обмисля да изтрие Facebook акаунта си, защото го проверява твърде често.

"Събуждам се сутрин и влизам във Facebook просто... защото, това не е като да искам или да не искам. Просто го правя. Един вид, принудена съм да го правя. Не знам защо. Просто трябва.", казва Кейси

"Facebook превзема целия ми живот"

Неразделна със своя iPhone, но склонна да се уморява от сайтовете, които посещава чрез него, покрай Кейси разбираме защо голяма част от технологичния бизнес се е вманиачил по привличането на вниманието на хората на нейната възраст - и защо тези опити рискуват да се превърнат в свръхскъпи провали.

Това, че приятелствата и взаимоотношенията сред тийновете се развиват онлайн, е гарантирано. Но въпросът кой сайт ще е домакинът на тези социални интриги, непрекъснато остава нерешен.

Миналата седмица Yahoo станаха поредният технологичен гигант, който залага много на по-младите потребители. Интернет гигантът се съгласи се да плати $1.1 млрд., за да стане собственик на Tumblr, прочут с популярността си и ангажирането на потребителите на възраст под 35 години.

Yahoo се стремят към младежите с налични доходи, все още еволюиращи навици за харчене и склонност да посвещават практически неограничено време на гледането в екрана.

Накратко, Yahoo се опитва да се добере точно до хора като Кейси. Както обаче експертите по социални медии коментират, и както става ясно от един прекаран с Кейси ден, спечелването на вниманието на тинейджърите и запазването му са крайно различни неща. Но все пак стремежът към това внимание е неустоим.

Навиците на Кейси подчертават нова реалност за това онлайн поколение: социалните мрежи - и джаджите, върху които те работят -

не са разсейване от реалността, а жизненоважно разширение на същата тази реалност

Родена през 1999-а, само няколко години след масовото възприемане на World Wide Web, Кейси принадлежи на първото истинско поколение жители на цифровия свят, които нямат никакви спомени за времето преди Интернет.

Осмокласничката, която живее в Милбърн, Ню Джърси, винаги е била привързана към джаджите си. Още когато е била само на 18 месеца, тя е получила компютър-играчка, който бързо се е превърнал в любимото й занимание. Във втори клас е получила първия си мобилен телефон ("Но той можеше да се свързва само с два номера, кажете ми, не е ли тъпо това?", казва тя сега).

В момента, на 14 години, тя е горд собственик на бял iPhone 4S, който носи в училище, който е непрекъснато в джоба й, докато броди из къщата, който използва на масата по време на закуска, и държи на нощното си шкафче, когато си ляга.

Кейси се разделя с телефона си само по време на часовете в училище, когато го оставя в шкафчето си. През останалото време тя и седем нейни приятелки провеждат непрекъснати разговори чрез кратки съобщения.

Да нямаш iPhone се равнява на социално самоубийство

отбелязва Кейси.

Една от приятелките й практически се е оказала в изгнание в продължение на шест месеца, защото родителите й са се забавили с ъпгрейдването й с iPhone. Без него тя не е имала достъп до груповия чат в iMessage, където се обсъждат всичките им общи планове.

"Тя не беше в груповия чат, така че спряхме да бъдем приятелки с нея," казва Кейси. "Не че не я харесвахме, но просто не поддържахме контакт с нея."

Кейси и приятелките й са на линия и разменят съобщения в iMessage до полунощ, след което отново започват към 7 сутринта, когато стават за училище. Към 16 часа същия ден, в групата са разменени над 56 съобщения, без да се броят личните чатове, които Кейси не спира да провежда през целия ден.

"Това въобще не е много. Това си е нищо. Пък и бяхме в училище целия ден," коментира Кейси.

Рано сутринта, момичетата стартират разговора си, разпитвайки се една друга какво ще облекат за училище.

"Шорти?" пише едната, последвано от, "Дали?"

"Аз не."

"Ти какво ще носиш?"

"Клин."

"Дали ще е неловко, ако аз нося моите гумени ботуши?"

"Автобусът вече дойде ли?"

По-късно момичетата гласуват за това коя снимка би трябвало да сподели всяка от тях за "TBT" (съкращение от Throwback Thursday), седмична Instagram традиция, където хората публикуват свои детски снимки.

Средностатистическата тийнеджърка изпраща и получава 165 кратки съобщения дневно, според доклад от 2012 на Pew Research Center. Размяната на съобщения продължава, дори когато Кейси и приятелките й са заедно.

"Седим на дивана една до друга и си изпращаме есемеси," отбелязва тя. "Пишем си съобщения, докато сме в една и съща стая. Странно е, не знам защо."

По време на разговора в боядисаната й в лимоновожълто и лавандулово стая, заобиколена от футболни трофеи и колаж в рамка на снимки на Джъстин Бийбър, Кейси периодично проверява телефона си, който непрекъснато се обажда със стабилна вълна от съобщения, отговаря на съобщенията и рефрешва Instagram и Facebook, където "харесва" постовете на хората.

Понякога играе и за известно време на Dots, любимата й нова iPhone игра, или преглежда на телефона модни аксесоари в Wanelo, социален сайт за пазаруване, залагащ на много снимки. По-късно Кейси използва Facebook, за да потърси помощ за домашното си и пуска въпрос в затворен групов чат, достъпен само за съучениците й.

Поведението в социалките на Кейси понякога се проверява от майка й, която има собствени Instagram и Facebook акаунти, чрез които преглежда какво правят Кейси и приятелките й онлайн.

Често майката на Кейси настоява снимка, която дъщеря й е споделила, да бъде изтрита - обикновено защото Кейси е била "ексклузивна", тоест е качила снимка, която би могла да засегне приятелки, неприсъствали на купона в съответния ден.

Чрез приложението Find My iPhone на Apple, семейството й също така следи местоположението на всеки от членовете си.

Благодарение на Силициевата долина, няма начин човек да избегне живота в социалките, а популярността е станала все по-измерима с конкретни цифри

Ето само няколко от нещата, които Кейси редовно следи: броя контакти, съхранявани в нейния iPhone (187); броя хора, следващи я в Instagram (около 580); броя хора, които са поискали да я следват в Instagram, но тя им е отказала (над 100); броя хора, следващи нейния Tumblr блог (над 100); рекорда си в Dots (почти 400); броя снимки, които съхранява в телефона си (363, по-малко отпреди, защото е свършила паметта на телефона); броя снимки, които приятелките й съхраняват в телефоните си (около 800); броя хора, с които е приятел във Facebook (1110) и броя познати, които са зарязали Facebook (3-4).

Също така тя използва приложението InstaFollow, за да следи кой е спрял да я следва в Instagram (тя бързо разкарва тези, които се отказват да я следват).

Кейси е новак уеб програмист и е персонализирала кода на Tumblr блога си така, че да показва по колко хора го преглеждат едновременно. Тя и приятелките й се стремят да станат "Tumblr знаменитости" и да привлекат хиляди последователи на сайтовете си. Тя се опасява какво ще стане с Tumblr под внимателно следящото корпоративно око на Yahoo.

"Никак не ми харесва, че го купиха," обяснява тя, присъединявайки се към нагласите на други използващи услугата за медийни микроблогове. "По-скоро ми се иска да е както беше преди, защото се опасявам, че ще го променят и ще стане много по-зле."

Най-важната и предизвикваща стрес статистика е броят "харесвания", които тя получава, когато си сложи нова профилна снимка във Facebook - следвани от броя "харесвания", които получават снимките на приятелките й. Последната профилна снимка на Кейси е получила 117 "харесвания" и 56 коментара от приятелки, 19 от които са били публикувани минута след смяната на снимката й, като Кейси е "харесала" лично всеки от коментарите.

"Ако не получиш поне 100 лайка, караш други хора да я споделят, така че да получиш 100," обяснява тя. "Иначе просто седиш и се самосъжаляваш. Всички искат да получит най-много лайкове. Това е като конкурс за популярност."

Все пак тя отбелязва с леко съжаление, че приятелка е получила повече харесвания от нея

"Смених си профилната снимка, след което приятелката ми си я смени веднага след мен и получи много, много повече лайкове от мен," казва Кейси. "Не й се сърдя, но все пак няма как да не реагирам: „Ти получаваш толкова много лайкове!'." Тя просто получава адски много лайкове за всичко. Тя има повече последователи в Instagram. Аз обаче имам повече приятели от нея."

Въпреки всичкото време, което Кейси прекарва онлайн, тя предсказва, че скоро няма да използва смартфона си или социалните си мрежи толкова, колкото преди. Разсейващо е, коментира тя, докато нейният iPhone се обажда вероятно за 12-ти път в рамките на един час. Телефонът й, независимо дали е Facebook, Instagram или iMessage, непрекъснато я разсейва от домашното, пречи на съня й или на разговорите й със семейството.

"Ако не гледам телевизия, съм на телефона. Ако не съм на телефона, съм на компютъра. Ако не правя нито едно от тези неща, какво да правя?" казва Кейси. "Мисля, че след няколко години технологиите ще се върнат назад и хората повече няма да го използват, защото изисква много усилия. Имам предвид, аз не си оставям телефона. И на моменти ми се иска да можех да го оставя. Пристрастяващо е."

Но поне за момента нейният iPhone остава център на нейното съществуване

Приятелката, която е закъсняла с покупката на iPhone, наскоро все пак се е снабдила с такъв, връщайки си мястото сред приятелския кръг на Кейси. "Сега вече започваме да излизаме с нея всяка седмица, защото знае какви са плановете ни," пояснява осмокласничката.

"Тя вече има смартфон, така че той й служи като пропуск за нашия кръг. Винаги сме я обичали и винаги ни е била добър приятел, но беше изключена - и тя го знаеше, естествено - защото нямаше iPhone."

Oще: iphone  интернет  пристрастяване  социални мрежи  тинейджъри 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 08.09.2012, 22:32

14 cuckoofrombg | 25.09.201511:43

оооооо божеее. потресаващо
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

13 Rowan | 02.06.201314:40

Мануелче, на моите 14-15 нЕмаше и игри, а ТВ-то беше с 2 програми, едната от които само вечер. По него време се развличахме основно с пиене, купони и киснене по кафетата. Все социални дейности на живо деа, сегашните са социопати. А четенето беше предимно преди лягане и в кенефа.

Основната разлика между поколенията идва от начина на общуване. На живо ти се налага бързо да мислиш и да имаш някакви познания, онлайн си ровят гугъла за мъдри цитати и блестят с познания копи-пейстнати от уикипедия.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

12 Manuela Gerenova | 02.06.201311:52

Не виждам нищо чак толкова фатално. Айде холан, всичките сигурно сте били книжни мишки на 14-18 и не сте се отлепяли от библиотеката може би. Малка е, това й е интересно, на 14 има доволно много време да порасне и да смени светогледа си.
Всъщност, колко от вас не са били типичните пубери, а са били перфектните книжни мишлета, които кълват нон-стоп и не се "занимават с глупости"? Едно време бяха компютърните игри, сега са смартфоните и социалните мрежи. Всичко си върви по "каналния ред", включително и дежурното мрънкане по младите и колко били зле. Да бе, вие на 14 сте откривали лек за рака, нали...
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 24.03.2011, 10:51

11 A4i | 02.06.201311:27

Аз пък завърших с отличие елитни български учебни заведения , но дупките в знанията ми са като в прекрасната ни пътна инфраструктура. Смее се
Нета е голяма работа, дава база за сравнение. Аз се чувствам се като папагалче. Учил съм със запаметяване, но без разбиране основната ми специалност. Чуди се Сега установявам защо. Фундаментални зависимости не са ми били обяснени. Без тях връзката между останалите знания просто не може да се изгради. Представяте си каква мъка изпитва човек като отвори един онлайн курс и види как един печен даскал с пет приказки накръст запълва черна дупка в 6 годишен курс на обучение. Бесен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

10 Rowan | 30.05.201309:07

Някой да видя в напрегнатото ежедневие на тийн-кифлата време да чете? За разсъждаване и мислене да не говорим. Като кученце на Павлов е станала, лайкнат и снимката - кефи се, не я лайкнат - цупи се. Животно застинало нейде между лемура и маймуната с речеви способности на папагал.

Онлайн свързаността носи основно две неща: първо - повърхностна информираност. Благодарение на нея, младите са мяркали тонове информация из нета и си мислят, че много знаят. По всеки възникнал въпрос, не търсят сами отговора, ами питат чичко Гугъл. Е да де, ама не всички отговори са в нета, да не говорим пък и колко са верни. А в пряко общуване са просто безпомощни, което рязко контрастира със самовнушеното им високо самомнение за себе си и това ги прави много нещастни. Почват да се плашат от общуването на живо и перманентно се вкопчват в нета седейки си вкъщи, да могат да си питат чичко Гугъл...

Второто основно "предимство" на нета е развиването на неспособност за съсредоточаване. Цъкат линкове в несвяст и търсят истината за "нещата от живота или живота от нещата". И ТВ програмите сменят, без даже да регистрират съзнателно какво аджеба се е мярнало на екрана. Дейности напълно изключващи умствената дейност. Направо се страхуват от нея, то затова им трябват тонове "приятели", щото като се преситят от цъкане на линкове, да има с кого да си чатят безсмислици.
   

оценка

+16 -0

Регистриран на: 15.04.2012, 05:22

9 Martin Zhekov | 29.05.201322:15

Все едно говорят за дъщеря ми Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.08.2010, 15:09

8 skd911 | 29.05.201319:28

@Dimitar Stamboliyski

Все пак щеше да е много хубаво ако хората по често използваха Google. Защото истината е че там могат да се намерят отговорите на изключително много въпроси. Разбира се на въпроси на които вече е отговорено. Сега примерно ако някой пита дали утре ще има земетресение, Google няма да може да отговори.

Все пак говорим за познатата на човечеството информация... не за тази която не е известна.

А за някои въпроси на които просто няма отговор, то Google може поне да ни асистира в намирането на такъв.

Също така от известно време има огромна статистическа база данни от които директно вади резултати и може да се сравнява. Примерно да речем за населението на България. Пишеш "Bulgaria population" и го изкарва директно в търсачката, а не препраща към други източници. Аз лично се надявам тази функционалност да се увеличи за в Бъдеще и базите данни на самия Google да станат още по големи.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

7 Dimitar Stamboliyski | 29.05.201315:45

1. Йо-йо ефект на възможността за комуникация и възможността за информиране (и информиран избор). Гугъл все още не е на тая висота, дето му се приписва (поклон на този, който в рамките на деня ми даде отговор що е то "тедмо" с негова помощ)!!!

2. Елемент от процеса на индивидуализация в Зап общетво, съвпадащ с развитието на технологиите.

3. Стандартно явление в общество, което не поддържа традиции, не произвежда храната си и личностната изява е по-важна, отколкото колективното благо (малко като нападателите и златната обувка)... Уф, сложно е... A американосите са прости люде, инак...
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 08.01.2013, 14:20

6 Илияна Т. | 29.05.201314:56

skd911, разбирам твоето мнение, но човек трябва от най-ранна възраст, за мен, да се научи да цени и парите, и времето, прекарано в работа за постигане на "нещото"...Представи си, че родителите й нямат пари да й го купят или не искат, поради горното, ако четеш по-внимателно, ще видиш, че не съм казала да няма, а че когато е в състояние да спести пари за него, да си купи. Но дотогава ще се е научила и да работи и светът няма да е само един айфон. Не разбирам логиката, "кога, ако не сега", ми, на 14, извинявай, но е малка за толкова много информация, освен ако няма стабилна глава, което е все-по рядко и невъзможно днес на тази възраст. Справка - интернет е пълен с объркани малки кифли. Ще цитирам по памет Мечо Пух - много е хубаво да ядеш мед, но има един момент, точно преди да почнеш, който е по-хубав. Смятам, че този прекрасен момент е забравен днес в бързането.
   

оценка

+4 -1

Регистриран на: 24.08.2010, 15:09

5 skd911 | 29.05.201314:46

@Илияна Т.


А защо да няма... тя ако сега няма, кога. Замисли се малко... за съжаление възрастните винаги си остават "прости" в това отношение. Навремето така майка ми викаше, "за какво ти е компютър... не ти трябва" (това още в далечната 1998-а). Такам... хубаво, но аз имах други неща... продадох ги и си купих компютър.

От днешна гледна точка като погледна, именно благодарение на компютъра съм това което съм. Всичко което имам днес, е благодарение на него. Сигурно се е изплатил поне 100 пъти... не само в пари.

Разбира се аз сега на свой ред като възрастен (макар и много по млад от майка ми през 1998-а) не виждам, чак такава полза в смартфона (въпреки че имам такъв). Не виждам как ще ми свърши повече работа от компютъра и дори си мисля че смартфона пред компютъра е стъпка назад. Реално мога да си живея и без Смартфон. Но за тинейджърите смартфона сякаш изглежда по важен, а можеби наистина е по важен... можеби това е PC-то на бъдещето. Да го лишиш човек от тази технология в най важните му години си е просто кощунствено, после ще си остане, неграмотен инвалид. Грамотноста в днешно време не се изразява само в това човек да може да чете и пише, компютърната грамотност също се включва. За мен лично, човек без компютърна грамотност си е неграмотен.

За сега разбира се смартфоните са много назад като възможности и не могат да заменят компютъра, но защо да не са като + към него. Интернет сам по себе си ти дава мозък и половина, добре е човек да има достъп винаги до него. Възможноста във всеки един момент да получиш независимо мнение по всеки въпрос... да имаш достъп до почти цялото знание на човечеството с няколко клика на мишката... или няколко докосвания на екрана на смартфона. Това просто е нещо незаменимо. Повечето хора например не знаят, че Google вече разбира смислово зададени въпроси (на Английски) и обикновено отговорите които дава са много добри. Понякога по добри отколкото на експерти в дадената област.
   

оценка

+3 -3

Най-коментирани