Напалмова хип-хоп терапия в графити одежди | webcafe.bg
Webcafe

Напалмова хип-хоп терапия в графити одежди

Кристина Пайташева
19.09.2011, 11:11 (обновена 20.09.2011, 09:22)

1 от 3 снимки Назад Напред

он фест

Снимка: © Кристина Пайташева

Още когато ми слагат бялата гривна с посланието „ALL IN" имам усещането, че и трите дни на ON! FEST (4G) ще бъдат колоритни и запомнящи се.

А фактът, че Napalm Death и Therapy? ще открият фестивала в петък вечер, много бързо ме изстрелва посока Горубляне. Пътувайки към Интер Експо Център сърцето ми бие лудешки - спомням си за онзи концерт през 1998-а, когато Therapy? за първи път бяха в България, а на мен тогава в Зимния дворец ми се струваха като извънземни. Както всяка изява на моя любима моя банда в онези години...

Не обичам да ходя по такива мероприятия сама, но мисълта, че ще видя отново Therapy? набързо изкоренява това „самотно усещане". А и когато до зала 5 моментално срещам познати. Разбира се, никой не и подозирал, че Napalm Death ще изскочат на сцената на минутата и половинчасовото закъснение минава много бързо. За този период от време човек започва постепенно да се потапя в атмосферата, да наблюдава хората, да изпие една бира и вече спокойно да се раздаде в погото.

За този половин час можеш да се натъкнеш на интересни фигури като кандидатът за президент Светльо Витков с тениска с неговия лик и надпис El Presidente или пък метъл фен с футболна фланелка на Балъков. Така че като цяло понятието скука отсъства.

Саундчек, саунчек и ето точно в 22 ч. грайнд кора-джииите Мич, Дани, Шейн и Барни излизат на сцената от тъмнината. Зареждат се една след друга емблематичните "Suffer The Children"," "Unchallenged Hate", "Life?", „Control", "When All Is Said And Done". Погоооо!

Аудиторията не е голяма, но за сметка на това е качествена, проверена през годините. Между песните Барни вкарва по някой и друг лаф за политика и за нещата от живота. „Ней-пълм Дет! Ней-пълм Дет! Ней-пълм Дет!" Но няма вече. Точно един час е сета им, а скандиранията не помагат за така желания бис.

Следва едночасова пауза, в която ходенето до тоалетна е неизбежно, но пък химическите тоалетни приятно ме изненадват с чистотата си, огледалото вътре и .... тоалетната хартия. Е толкова културно метъл мероприятие досега не ме бе посрещало. Междувременно пък се събира подписка за Светльо-президент. И чакаме „терапевтите" да излязат. Следва един абсолютно резонен половинчасов саундчек - озвучаването е под всякаква критика. И точно в 00.00 Анди и компания бързо влизат и докато се усетиш вече забиват „ножовете" - „The Knives". Следва "Die Laughing" .... "I think I've gone insane, I can't remember my own name" - е, и аз не мога... изживявам пълно дежа вю...

Глътка въздух! „Някой бил ли е в Ирландия" - пита Анди, който с визията си винаги ми е напомнял облизващ се доволно котарак. По някое време ми се струва, че публиката леко позатихва и точно в този момент той се провиква - „Make some fuckin noise". Ама нямаш проблеми, ама хич..."Unbeliever" идва със страшна сила - „Leave me too much time on my own"... Не, неее, не ме оставяй твърде дълго сама със себе си.

"Thank you, Sofiaaaa!", крещи мустакатият вокалист. И ние ти благодарим, Анди, за пореден път! "Isolatioooooon"... Като пружинки са тези луди ирландци, не спират да подскачат! „James Joyce is fucking my sisteeeer" - неуморно напред с "Potato Junkie". „Idiots authority, promising equality...So where is the land of the free? Stop it you're killing me!".

Винаги текстовете им са ме привличали с безжалостната им жажда за свобода. И още по-силното „Screamager" - „With a face like this I won't break any hearts" - не е сигурно, Анди, може и да разбиеш нечие сърце! Изчезват изведнъж, а часът е 1 след полунощ. „Те-ра-пи! Те-ра-пи! Ей, ей, ей, ей, ей!" Даааа, всички усещаме, че ще има още поне мъничко. Нещо саунд-чекват, какво става, ще има ли бис, дааа!

"Изминаха 13 години откакто не сме били в тази чудна страна". „Die Diane, Die Diane, Die Diane" - точно в 1 часа. И любимото, като за десерт „Nowhere" - а вече си мислех, че няма да я изпеят..."Shouting at the world you'll never change" - точно така, и аз няма да се променя, дори и да ме изхвърлят от Рая. 1.10 ч. е и вече това е краят.

Допивам бирата, която е като водица и нямам намерение да чакам останалите групи. Therapy? ме довършиха за пореден път с неостаряващата си крайност във всяко едно отношение - музика, текстове, харизма... Терапията - успешна! Време е за посттерапевтично приспособяване към света!

След като премина първият ден (всъщност нощ) с напалмаджиите и терапевтите, вторият ме посреща с геймъри, фенове на японската култура, фрийрънъри, байкъри, графитаджии и какво ли още не.

Едни от най-интересните и знакови съвременни представители на графити изкуството са специални гости - Brus (Италия) и Soten (Дания). Освен, че рисуваха през цялото време, Brus и Soten имаха лекция на тема "Графити културата" и оценяваха българските графити художници в конкурса, чиято базова тема е "София".

Третият ден ме посреща ударно с косплей маниаци, с които просто не издържам да не се снимам. Дегизирани като готици, нимфи, камикадзета, терористи, зловещи метъли, лолити, еднорози и какви ли още не младежи се разхождат покрай мен и нямат нищо против да се снимаме.

Графити събитието вече е към своя край и творбите от предния ден вече са придобили цялостен и завършен вид. София в цялата си прелест и очарование е вдъхновила графитаджиите да създадат къде гневни, къде ентусиазирани творби. „Dirty Sofia" е посланието на един графит, който сам по себе си свидетелства за настроението на твореца. Статуята на Света София е вдъхновила друг автор, а пиянстващи и пушещи младежи пък са инспирацията на трети.

Връщам се обратно по трасето и надниквам в залата, където първата вечер се вълнувах до припадък с Napalm Death и Therapy?. Сега там се провеждаше хип-хоп батъл - талантливи хипхопъри завладяха публиката и журито. Ръката на майката на танцуващото дете на сцената трепери, снимайки със сълзи в очите. Приятелчетата му пък го наблюдават и едновременно с това се кълчат, готвейки се за своя миг. Дори и да не си фен на хип-хопа, няма как да не усетиш целия този прилив на енергия.

Толкова енергия събрах за три дни, че дори леката умора от недоспиването, която усещам, е сладка. Фестивали като ОN!FEST! за пореден път доказаха, че младите хора в България трябва да бъдат непрекъснато стимулирани, за да отключват своята креативна сила. А за нея граници няма!

Oще: beatbox  napalm death  therapy?  графити  игри  интер експо център  оn!fest!  фест 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

4 Dimitar Stamboliyski | 20.09.201111:43

99% старите си неща... Тогав аполовината от любимия ти тилт са ги сърбяли новопоникналите зъбки Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.10.2010, 23:56

3 denica | 20.09.201101:00

Не знам дали този път е имало курви и бело,но Therapy излязоха на сцената в чудесно настроение,удариха подобаващо,и свириха 99% старите си неща,тъй че комерс нямаше.Това обаче не променя факта,че звукът беше отвратителен,а залата полупразна.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

2 Dimitar Stamboliyski | 19.09.201118:12

Хаха, Терапи, 98-а... Смее се

В нас имаше парти. Слушаше се предимно ска и ой пънк, но отвреме-навреме загрявахме за концерта утре. По едно време Марто-малко-и-щъка включи тубата на безумния канал "ММ"... Хм, гости на дебелака Роро се оказаха именно те, Терапи. Баси веселото. Тоя кви тъпи въпроси задаваше, абе, нещастник... И се обаждаха разни тъпи путки да задават още по-абсурдни въпроси. На мен мноо ми се щеше да ги чуя, тогава ги считах за изроди. Добре, ама дебелака по едно време вика: "Ами, да приключваме, че..."... И аз побеснЕх! Как се свързах, к'во стана, на неква слива и викам "Искам да говоря с Анди!!!"... "Ама, аз да питам...",
"Роро каза чи ни можи...", в т'ва време Майки чу препирнята и попита к'во става, и му са объясни "чи фйен званял ма времи нямалу"... Той: "Как нема време, бе, а за и против хомосексуализъма говорихме половин час"... Та, разлафихме едно 20 мин с Майки за нещата от живота и накрая го поканих на партито в нас. Той вика: "Бе, организаторите са ни наредили в някъв японски хотел, там с курвите и белото", ама мини бекстейдж утре след концерта, was my pleasure to chat with ya...

На другия ден се събудих с 39 градуса и целия у варицела, така че на кончерто не идох! Сега, пък, не са ми интересни, too commercial...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.05.2011, 23:16

1 tytyrytka | 19.09.201116:40

браво на писача или писачката.. освен това аз коментирам за сефте, така, че много добра статия за годинките ти, лелин..
моите деца ми говореха за това експо парти,ама чак сега ми става ясно какво е вътре..
и едно важно допълнение:
атмосферата в София никога не би могла да бъде по-добра,ако се провеждаше в Ирландия..
вервайте ми.. от личен опит го знам!
така че, Вива Софияяяяяяяяяяяяя
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани