Сингълфобия | webcafe.bg
Webcafe

Сингълфобия

Джеймс Фрийл, ВВС
10.11.2012, 19:18 (обновена 15.11.2012, 22:32)
Мъж

Снимка: © Getty Images

Няма как да избягаме от "онзи" въпрос - защо нямате партньор

В свят, който възхвалява романтиката и намирането на „Единствения", хората често може да бъдат груби към необвързаните. Никой не би трябвало да бъде сам.

В хода на живота си съм обичал и губил, а понякога и печелил, и винаги непознатите странници са били мили. Изглежда, и аз съм предопределен за блаженството на самотата и необвързаността.

И аз нямам нищо против. Или по-скоро осъзнавам, че не съм бил достатъчно против. Вземете вечерните партита - идва моментът за онзи въпрос: "Защо нямате партньор?". Той обикновено е задаван от единия в двойката, който след това винаги си извърта очите към своята половинка, така че в крайна сметка и двамата питат.

И аз се мъча да отговоря: "Никога не съм намерил правилния човек ... Аз съм тъжен и каещ се човек - дете ... Аз не съм способен на любов ... Аз съм девиантен случай и предпочитам жирафи".

Всеки отговор няма да е достатъчен. Този въпрос не предлага щастлив отговор. Аз само прикривам своята стигнала до костите, разяждаща живота ми самота.

Питащите знаят това и си мислят, че с това прозрение ще бъдат спокойни. Те са в безопасност.

Те гледат надолу от високия замък в Царството на двойките, защитени от подобна съдба. Но ако бе мой ред да питам - "Защо сви гнездо с него? Защо остана с нея? Толкова ли те беше страх да останеш сама?" - тези въпроси ще бъдат сметнати за груби, натрапчиви.

Миналата седмица една моя приятелка отиде на среща. Глупаво нещо. Мъжът, с когото тя се срещна, е бил женен три пъти и има дете от всяка жена. Един пример за емоционално въздържание, сигурен съм, че ще се съгласите. И той попитал моята приятелка, необвързана и бездетна, защо тя се е провалила в живота. Беше доста кратка среща.

Провалена в живота?

Самотните хора могат също да се чувстват по този начин и за други самотни хора, и за себе си. Вижте, никой не трябва да бъде сам. Ако ние сме, то трябва да отчетем собствените си недостатъци.

Една книга твърди с корицата си, че тези, които са сингъл, може би са най-руганото сексуално малцинство днес. Но не само днес.

Вземете за пример израза "стара мома" (бел. р. - на английски език - "spinster"). Той е смразяващ и нелюбезен. Думата, разбира се, е невинна, но такъв е жаргонът, такова е допълнителното значение, което сочи нещастие и неуважение.

Няколко години преди ерата на Бриджит Джоунс, Каръл Клюлоу предизвиква учудване с книгата си за жена, която отдавна е решила да не обвързва съдбата си с когото и да било. Тя написала роман за това сингъл състояние.

За старите моми. Нарича го "Spinsta". Книгата излязла с друго заглавие, разчитащо на отрицанието. "Няма брак, няма проблем", гласял редактираният вариант. Това било по-приемливо за издателите, защото оригиналното заглавие щяло да отблъсне читателите.

Когато обсъждам това с жени, разговорът, вицовете са пъстри, иронични и забавни. Когато говоря с мъже, независимо от сексуалната им ориентация, те са по-уклончиви и неубедителни. Керъл Клюлоу ме описва като мъжки "spinster", мъжка стара мома. Трябва да призная, че бях леко смутен, докато тя не разясни какво има предвид чрез сравнение с Джордж Клуни.

Чудесно, помислих си аз, нямам нищо против. Но когато проверите в Google, получавате следната дефиниция: "Неженен мъж над 35-годишна възраст; прякор, който предполага, че в най-добрия случай тези мъже имат "проблеми", а в най-лошия, че са социопати".

Колко мило звучи този страх. Никой не би трябвало да бъде сам. Да бъдеш сингъл би трябвало да означава да бъдеш самотен, но много по-самотен от тези, които се страхуват да останат сами.

"Аз" звучи толкова незавършено без "Ти". Задължението на този свят да си в двойка, чифт, комплект

За да се спори за необвързания човек, сякаш трябва да се критикуват двойките, културата, която ни принуждава да бъдем в комплект, религиите, семейния натиск, поп песните, филмите, игрите по телевизията, клюките - неизбежен, неотменим натиск да се свържем, да обичаме.

Фройд го е казал - ще се разболеете, ако не се обичате.

Песните, които ни зоват, че ние трябва да се поддадем на любовта, за да ни върже и накрая да ни опустоши. Аз съм нищо, нищо, нищо, ако нямам теб. Колко мила е такава любов? Не е ли малко наказателна?

В "Срещу любовта" Лора Кипнис пише глава, наречена "Домашен ГУЛАГ". Там тя описва правилата, които двойките спазват .... "Не може да излезеш без да се обадиш", "Не може да не кажеш кога ще се прибереш,", "Не може да оставяш вратата на тоалетната отворена", "Не може да имаш тайни". Девет и половина страници по-късно тя обобщава: "Конкретиката няма значение. Важна е думата "не може". Така любовта съществува".

Вероятно необвързаните хора тайно искат да възстановят първоначалното "самосъстояние" на съществуването, усещането, че ние не трябва да бъдем допълнени от друг, че сме в състояние сами да бъдем завършени.

Може би сме твърде честни, за да бъдем в двойка. Може би просто не можем да кажем на друго човешко същество: "Аз обичам само теб и ще те обичам вечно."

Доста трудно е да кажеш на някого възможно най-искрено: "И аз те обичам, нали знаеш, засега". Извинете. Един необвързан може да бъде твърде хладнокръвен.

Лично аз не желая да давам сатирична оценка на двойката, тъй като тази "присъда" - покровителствена, пренебрежителна и дори страхлива - е това, от което се възмущавам, когато трябва да обясня защо продължавам да съм сам.

Моята любима героиня в литературата е Луси Сноу на Шарлот Бронте. В заключение тя успява със самотен глас да се определи като жена, вдовица и стара мома - всички наведнъж и нито една от тях същевременно.

В днешния свят все по-често ние не очакваме нашите взаимоотношения да изтрая. Все по-често нашето благоденствие и напредъкът на новите технологии ни позволяват да живеем комфортно сами.

Все по-често това изглежда да се прави: ние избираме да живеем сами.

Ние ни трябват истории как да станем двойки. Те са легион. Имаме нужда от истории как да бъдем сингъл, как да бъдем изумени и будни от радостта на нашия собствен труд.

Въпреки че съм дошъл сам на този свят, аз никога не съм смятал, че това ще продължи да бъде моята съдба.

Oще: връзка  жена  любов  мъж  необвързан  семейство  сигнал 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 15.12.2011, 14:16

250 Elena Dyakova | 18.11.201214:57

Ticha, приятно ми е да си лафя с теб, вероятно именно поради различията между нас Усмивка И на двамата с Лудколю ви се радвам много, защото сте интересни, въпреки че сте опоненти.
За правописа не си прав - допускам грешки и после си ги виждам, но няма възможност за редакция, а ми се струва малко прекалено да пускам отделни постове с цел корекция на грешките. В края на краищата, тук просто си говорим, не би трябвало да е от значение кой как пише, стига да му се разбира написаното Усмивка
Наистина човек не трябва да се взима прекалено насериозно, за това съм абсолютно съгласна. Но за някои неща като хойкането смятам, че е въпрос на характер и на вътрешни усещания. Някои хора са способни да чупят глави за такива неща, за други въобще не е нищо сериозно. Няма правилно поведение в случая. Липовият чай винаги го свързвам с баба ми, бог да я прости, всяка сутрин го правеше от липа, която тя е набрала. Иначе аз самата съм почитател основно на кафето.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.09.2011, 21:28

249 Лудколю Деликолев | 18.11.201211:15

О, тука е имало нощни откровения и серенади, уви безответни. Ама тя истинската серенада е като истинската любов - трябва да е нещастна и да води до катарзис.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.09.2011, 21:28

248 Лудколю Деликолев | 17.11.201219:40

Мерсим, че споменавате Стивън Кинг, но честно казано не мога да му харесам всичко. Някак си падам по по-старите му произведения, въпреки че Роланд Стрелеца също е интересен герой.
Интервюто на Ласкин го гледах, но също така не съм очарован - видя ми се зъл, отчаян и изчерпан. Вероятно защото както сам си призна се черпи повече отколкото трябва.
По принцип, е вярно, че мозъка се усъвършенства с натоварването му, но подобно на мускулите ако се прекали се стига до травми. Пример - зациклилите шахматисти. Вероятно сте запозната с този феномен, почти във всеки град има по един шахматист, който играе шах със себе си, наум от десетина години и все не може да се победи.
От друга страна, девизът на силовите трибойци едно време у залата беше: "Да превърнем всяка мозъчна клетка в мускулно влакно". Някои дори успяха. Оревоар и мир - отивам да дебна потника под другата статия.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.06.2011, 15:32

247 еднажена | 17.11.201219:27

Всъщност , имах предвид мисълта на писател с изключително въображение и талант-
"Мозъкът е мускул , който може да премести света" - Стивън Кинг поклон

А специално за Вас - ето нещо по - тривиално:
http://love-aholic.com/2010/03/brain-development/

Освобождавам Ви от скромното си присъствие , докато си разберете размерите Объркан

Може би , зает да драскате , сте пропуснал страхотното интервю на Иван Ласкин в предаването на Мартин Карбовски поклон
Споменавам го единствено , за да се убедите в моята доброжелателност.
И мисля с това да приключа диалога и спама.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.09.2011, 21:28

246 Лудколю Деликолев | 17.11.201218:05

"мозъкът е мускул вярно, но се съмнявам , че анаболите биха помогнали в случая."
Не е мускул, разбира се, ако беше мускул културистите щяха да са шахматисти. Но, определено мозъка е като трицепса - трябва да се развива. Всъщност, гуспуджа пак съм принуден да ви повторя - аз лично изучавам девиациите във форума, а вие не сте звезда от първа величина. По-скоро светите с отразеният блясък на лудостта на потника, който искри като свръхнова. С други думи потника ака, вие мажете. Аз, като човек със сериозен научен подход съм се концентрирал върху него. Така че, пардон, но си намерете друг изследовател.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 15.12.2011, 14:16

245 Elena Dyakova | 17.11.201216:04

Значи, да си кажа Усмивка
Първо, мисля, че е ясно, че когато някой кани някого на такива еротични ястия като пръжки, боб със зеле, пача, свински крака и пр., сексът е оф дъ тейбъл Усмивка
Второ, не се занимавам интимно с женени мъже, даже и да съм свободна. Селската ми душевност не ми позволява Усмивка
Трето, и аз съм с ниско чело Усмивка Въобще трудно бих отговорила на някакви много високи естетически изисквания, каквито забелязвам, че имат някои хора.

Ticha, мерси за снимките. Много ми харесаха. Много се радвам, когато видя някой да се усмихва искрено и широко. Пръжките няма как да са миналогодишни, защото бързо ги изяждаме Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.06.2011, 15:32

244 еднажена | 17.11.201215:51

Гуспуджине Смее се Смее се ,
мозъкът е мускул вярно, но се съмнявам , че анаболите биха помогнали в случая.
Мерил си цензура
Детска му работа.
Поне предупреждавайте аудиторията , че да има възможност да се разбяга.
С писък , бих добавила ПОМООООООЩ muhihihihi
Ако ли не ... по - добре си натепай шлифер и ходи да плашиш гаргите Идея

Гуспуджата Много щастлив
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

243 паяка | 17.11.201214:41

В психиатрията на Медицинска академия имало луд, бивш инженер с особена форма на шизофрения. Бил от кротките луди - ходел си свободно насам-натам, разговарял с всички, може да го сбъркаш и с нормален.
Веднъж на лекция професорът го вкарал в аудиторията с идеята да демонстрира на студентите редкия му случай. Изправил го на катедрата и му казал:
- Хайде, говори, кажи нещо. Какво те вълнува в момента?
Пациентът избърсал очилата си, сложил ги обратно и се обърнал с въздишка към цялата аудитория:
- Какво ме вълнува в момента ли, драги студенти? Вълнува ме докъде стигнаха професорите ви – да водят лудите да им изнасят лекциите...
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

242 паяка | 17.11.201212:52

Чуди се


http://www.youtube.com/watch?v=c_W8_N_d0ZE&feature=branded
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.10.2012, 11:42

241 скучко | 17.11.201212:43

скучко коментира Сингълфобия 11:31 Въпрос


Е добре де, модератора!!! Къде изчезна коментара? Биберон Бесен НЕ! дуел
   

оценка

+0 -0