Талон номер 10 | webcafe.bg
Webcafe

Талон номер 10

VaGro
30.03.2011, 10:31 (обновена 30.03.2011, 15:42)
Баба, жена, улицата

Снимка: © Sofia photo agency

В свободното си време лельобаба Надежда продаваше по някое цветенце да се изхранва

Това е историята на едно билетче за градски транспорт. Всъщност талонче. От онези, дето ти излизат по 80 стотинки парчето. То беше последното от поредицата. Под номер 10. Нещо като най-силната карта в ръка след раздаване.

Негов притежател беше лельобаба Надежда, доскорошна дългогодишна учителка по „Човек и природа" и дебютираща обитателка на безбрежния свят на пенсионерството.

След като съвестно беше изпукала без да се замисля талончета с поредни номера от 1 до 9, в един пореден шибан ден лельобаба Надежда се качи на поредния шибан тролейотрамвай и се сблъска с... „дяволията"!

До този момент стресираният мозък на лельобаба Надежда не беше й позволявал да прави зрителна дисекция на пътниците, лашкани в душната безтегловност на градскомобилните бараки. Но в този ден не беше така!

Секунди преди да посегне към последния си свиден талон номер 10 лельобаба Надежда се огледа и видя дузина пътници около себе си, които просто държаха неперфориран билет в ръка и зорко се оглеждаха за униформен „враг".

В този момент лельобаба Надежда откри мощен пробив в Системата. Извади своя „Номер 10" и зачака. Нищо не се случи. Спирките се редуваха. Пътници слизаха и се качваха. Някой прибираха своите билетчета, други ги вадеха, след това на свой ред ги прибираха.

Лельобаба Надежда пристигна до своята Точка Бе. Слезе и с любов прибра своето последно талонче в портмонето си. Блажена усмивка я озари. Започна трескаво да пресмята, ако повтаря „системния пробив" всеки ден, колко разходи ще успее да покрие от хилавата полусомалийска пенсия.

Заредиха се дни, седмици, месеци. Лельобаба Надежда се утвърди в редиците на армията за спасението на билетчетата от перфорация. Тя пазеше своя „Номер 10" като очилата си и го наричаше „най-скъпото", с което биеше по точки дори маниака Ам Гъл с оня тъп властелински пръстен.

Безгрижните тролейотрамвайни дни на лельобаба Надежда и нейното талонче се редуваха с критични авантюри. На няколко пъти контрольори-садисти се вмъкваха във вонящите градскомобилни бараки, но тя ги финтираше в последния момент и „най-скъпото" й оставаше неосакатено от болезнена перфорация.

Веднъж през зимата го изпусна на мокрия и кален под в един нагъчкан трамвай. Хвърли се като обезумяла, прибра го грижливо в носната си кърпа и после в къщи дълго и нежно го суши с ютия.

Няколко месеца по-късно лельобаба Надежда беше спестила левчета за нови завеси в кухнята и душ-слушалка втора употреба. Дори започна да използва двупластова тоалетна хартия и кисело мляко с 1,2% масленост повече. С две думи, стандартът й на живот рязко се вдигна благодарение на фантастичния талон номер 10 и пробивът на грабливата система.

Тя завърза и познанства с други „колеги по неперфорация". Събираха се на гости, говореха си, чертаеха безопасни маршрути и обсъждаха нови тактики и похвати във войната с контрольорите в градския транспорт.

Половин година по-късно климатичните условия, потните човешки пръсти и радиацията в Япония промениха вида на талончето с номер 10 до неузнаваемост. Беше пожълтяло, измачкано и с полуизтрита визия. Лельобаба Надежда виждаше как от ден на ден „най-скъпото" й остарява и се сбръчкава в ръцете й.

Вечер дълго го гледаше на светлината на нощната си лампа и в очите й напираха сълзи. Възрастната жена усещаше, че мигът на раздялата се приближава. И той дойде...

В един душен предиобед в епицентъра на лятото лельобаба Надежда рискува да поеме по един от най-опасните маршрути на столицата. Групата й избягваше тази рискова дестинация и ползваше дълги заобиколки, но днес наистина се налагаше да се действа екстремно, защото в един далечен хипермаркет за бедни бяха пуснали олио с цели 30 стотинки под нормалната цена.

Още след третата спирка лельобаба Надежда се оказа в дяволски капан. Атакуваха я двама контрольори и от двете страни на пътуващата барака. С трепереща ръка смелата жена забоде изтънелия талон номер 10 в зеещата паст на олющения перфоратор и натисна с всичка сила. Металните зъби пронизаха тънката хартия и в „най-скъпото" зейнаха пет огромни дупки.

След като „врагът" отмина, лельобаба Надежда се отпусна на една мръсна седалка и се разплака тихо. Така остана с часове, возеше се и не слизаше. Пропусна олиото с минус 30 стотинки и то няколко пъти, но на една оживена спирка тя най-накрая излезе от транса и тръгна да слиза. В този момент отново получи прозрение. Светкавично си набеляза от качващата се тълпа една жена с износени дрехи и тъжен вид. Напъха смъртно ранения талон номер 10 в ръката й с думите „Ето ви билетче!", смигна съучастнически и се смеси с тълпата.

Новата притежателка на „най-скъпото" се качи с усмивка в трамвайотролея и след няколко спирки на свой ред предаде пробитото парче хартия на следващ качващ се пътник.

До късно вечерта Талон Номер 10 смени две дузини пътници и завърши житейския си път, забоден зад перфоратора в едно депо, а лельобаба Надежда извади 8 лева от спестените си благодарение на него пари и се подготви на следващия ден да купи комплект талони.

Ако всичко вървеше по план, можеха и да й стигнат до 21-ви декември 2012-та...

Oще: билет  градски транспорт  пенсионери  талон 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

22 Thea Atanasova | 01.04.201112:37

Бабо той СИ Е поет Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

21 strawsPulledAtRandom | 01.04.201112:14

Както правилно отбеляза някой, пенсионерите не пътуват с талони. Тримесечната им карта за всички линии струва(ше) по-малко от един талон за десет пътувания.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.10.2010, 15:44

20 Любима Стайкова | 01.04.201110:11

Баба, много си права(прав) Намига .
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 03:03

19 baba | 01.04.201105:33

Отдъхнах си като прочетох този разказ. Имало и истински разказвачи и писатели! Вагро пише и мисли като поет и за това е толкова прелестен и богат образа на лельобаба Надежда и на билетчето.

Откъде ви идват тези мисли за прецакването на системата и т.н.? Билетчето-другарче на лельобаба Надежда и което се случва с него си е съвсем друга игра. Лельобабите Надежди и чичодядовците не им е до „прецакване”. В техния свят има или нищета или самота, и физическа слабост, а може и всичко на куп. Хитруват и преживяват света като децата.

Преди време (и преди земетресението) публикуваха информация за японските пенсионери. Сред тях се разпространили кражбите от магазини с цел да ги арестуват, за да си имат компания в затвора. Хората не го правели от нищета, а от самота и за да се случи нещо в живота им. Да имат някаква цел и да „участвуват” в този живот, макар и като „добродушни престъпници”. Лельобаба Надежда пък, оцелява, участва и принадлежи към нещо като общност благодарение на билетчето.

В този разказ има всичко, че и обществото и „системата” като цяло, но не го прочитайте толкова едностранно и буквално, моля. Има още много да се каже и разсъждава по трагичната комедия Талон номер 10...повече, отколкото самия автор си е наумил да покаже.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.09.2010, 17:54

18 Scooby Doo | 31.03.201113:45

Погледнато от друг ъгъл тя и държавата заедно с институциите води борба срещу своите граждани и правата им.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

17 Оня Дето Го Трият | 31.03.201110:47

Викам да не бързаме да вадим изводи за манталитета от тоя текст все пак.
Лельобабата не дупчи 10-ката например за да събере пари да си плати прилежно парното. А като си плати прилежно парното, Вальо Топлото прилиежно си купува джакузи.
Така че и 1000 десетки да продупчи лельобабата, транспорта няма гаранция, че ще стане по-качествен.....тоест проблема е малко по-нагоре
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.10.2010, 15:44

16 Любима Стайкова | 31.03.201110:33

Борис, това сигурно е лозунг, който всеки пътуващ с градския траспорт си го е сложил на видно място в дома си Смее се
Но така е принципно, българският гражданин е във вечна война с държавата и нейните институции Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

15 boris | 31.03.201109:47

Всеки несдупчен билет - умрук в лицето на превозният имперализъм!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.10.2010, 15:44

14 Любима Стайкова | 31.03.201109:19

Леле, да съм благодарна, че живея в малък провинциален град и не ми се налага да ползвам градски транспорт, иначе със скромната си даскалска заплата, ако бях в София, какви ли компромиси със съвестта си щях да правя, за да оцелея финансово?
Чуди се
Но както е казал един поет: "И тъжно е, майко, и весело..."
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.03.2011, 03:44

13 Anita Valentinova | 31.03.201103:48

Добре написана статия безспорно. Само че идва големия въпрос защо се радваме тихомълком предвид това, което се случва в тази държава? Робска психика ли е не знам, но не само баба Надежда, но и други са в тази ситуация-като например хлапетата, които се кефят, че не са продупчили билетче, циганите, наркоманите и всички, които са над това да, видиш ли, продупчиш билетче за тъпите услуги. Само че всяка крушка си има опашка, нали? Както сме тръгнали, няма да я стигнем и след 20 години. Ехо, и какво като е учителка??? Нотка сарказъм долавям, но както сме тръгнали не знам кой ще учи това разюздано и безумно поколение.
Лично мнение- щом е робска психика и скотски живот- по-добре роб сред чужди, отколкото роб сред 'свои'!
   

оценка

+0 -0