Глава IV: Колумбийската връзка | webcafe.bg
Webcafe

Глава IV: Колумбийската връзка

Чино 10.02.2012, 16:16 (обновена 22.11.2014, 20:25)
Жени в бара

Тази вечер Дон Анхел беше спечелил много пари и празнуваше. Беше пълно с познати от клубовете момичета

Марибел - малката прекрасна колумбийка с трите големи деца, ме помоли да се запозная с неин приятел, отидохме на гости. Там беше Хуанхо, дебел колумбиец със златно "Розарио" на врата. Седяхме един до друг и той подхвана разговор за България, отговарях уклончиво, защото всъщност ми говореше за Румъния. Най-вероятно е имал вземане-даване с някоя румънска пеперудка.

Решихме цялата компания да отидем на караоке - не подозираха таланта ми. След като се уморих да пея, а репертоарът ми включваше дуетно изпълнение с Марибел на Vivo por ella (Андреа Бочели и Марта Санчез), Bailar pegados (Серхио Далма) и още такива, Хуанхо ме покани в тоалетната, не ставаше въпрос за неортодоксална любов,а за да ме почерпи с нещо, което ще ми хареса.

Хареса ми. Кокаинът, който имаше Хуанхо, беше различен. "Ти знаеш за какво става въпрос, остави всичко това и ела с мен", каза Хуанхо. Излязохме и тръгнахме пеша. Кооперацията беше много стара, вратата сива, седнахме в кухнята, ако не сте виждали имигрантски апартамент в Испания, те всички са еднакви, кухни от зората на Гауди, обикновено газови котлони, стара мивка, пералня за музей, хладилник пак за същото място и във всички липсва едно нещо - няма фурна.

Седнахме и Хуанхо свали картите. Извади пакет с размер на книга, разопакова го и го сложи пред мен. Бялата книга имаше емблема, кончето на Ферари. За лаиците, които винаги се съмняват във всичко, пратките винаги се маркират, това служи за обозначение на качеството и картела.

"Това е за теб, това са 45 000 евро!" - слушах внимателно - "Продай го и ще ти дам два килограма".

Взех пакета и тръгнах към моята квартира. Квартирата ми се намираше в най-романтичното място на града - стария квартал Хумедо, на крачка от Плаца Майор (има във всеки испански град).

Двуетажна къща, разделена на два апартамента, на втория етаж живеех аз. Влязох вкъщи оставих пакета, отчупих малко и се върнах в караокето.

Марибел беше на сцената, въпреки смущаващите обстоятелства около нея, тя караше Дженифер Лопез да изглежда като монахиня. Пееше фалшиво, но се поклащаше като богиня.

Приближих се до нея и тя ми посочи с пръст от сцената един мъж. Той се усмихна неудобно и се приближи до мен - Давид, клиент на Марибел. Попита ме мога ли да му намеря пет грама "перико" (кокаин), имах в джоба си цяла буца, но не знаех как да му дам 5 грама, отидох в тоалетната, отчупих едно парче, завих го в салфетка и му го подадох. Даде ми 300 евро.

Прибрахме се вкъщи, седнахме и разказах на Марибел каква книжка имаме. Възползвахме се и почетохме доста. Беше осем сутринта, телефонът на Марибел звънеше, Давид искаше още. Излязох и му го доставих. Този път бяха 10 грама пак на око. Не бяха изминали и три часа, когато Давид искаше още.

Излязох отново, Давид предложи да отидем при компанията му, за да се разплатим за третата порция. Лекомислено, без да разбирам на какъв риск се подлагам, тръгнах с него. Пътувахме двайсет минути, пристигнахме в един "чалет" - еднофамилна къща.

Влязохме в хола, всичко беше затъмнено, на масата точно срещу вратата седеше един мъж.

Масата беше отрупана с бутилки и пепелници. Мъжът на масата беше Дон Анхел, така се обръщаха към него. Дон Анхел, както разбрах по-късно, беше човекът който организира нелегални залагания "чапас". "Чапас" е игра с две златни монети, подхвърляш монетите на едно заградено с метални релси място и залагаш как ще паднат - ези или тура, или и двете.

Височината на хвърлянето трябва да отговаря на твоя ръст, иначе хвърлянето не важи.

Обикновено за една вечер се изиграват около 100 000 евро. Всяка вечер се организират на различни места, има банкер, охрана и играчи.

Тази вечер Дон Анхел беше спечелил много пари и празнуваше. Беше пълно с познати от клубовете момичета. От другата страна имаше висок мъж с бяла коса, беше седнал до масичка и чертаеше. Седнах на масата при Дон Анхел, извадих това, което носех, прибрах парите и останах при тях.

Бяхме размазани, отидох до вкъщи да донеса още, върнах се,бяха толкова много хора и всички ме чакаха. Нахраних ги. Просто чупех парченца и раздавах, както се раздава хляб.

В следващите дни с Дон Анхел бяхме неразделни, компания ни правеха известни адвокати, търговци на монети, банкери, строителни босове. Стоях и гледах, неволно бях създал организация.

Съвети за начинаещи бизнесмени: след като си набавих теглилка "Танита" - най-добрите, вече се заех да пакетирам, исках моята стока да изглежда различно, пакетирах в определен цвят торбички и ги залепвах със запалка.

Стоката беше качествена, все още не знаех, че мога да я мешам и при мен всичко беше чисто. Грамовете ми бяха истински и клиентите доволни.

Една седмица по-късно Хуанхо ми донесе две книги.

Последваха пет, клиентите ми бяха хора, които предпочитат да пушат кокаин, когато смъркаш - ще издържиш максимум около пет грама, след това няма да предаваш. А когато пушиш, за 10 минути могат да изчезнат десет грама. За да пушиш кокаин, трябва да си богат, дневно ти отиват над 1000 евро.

Бях постигнал определен статут, вече бях избягал от Марибел, беше драматично, но мисълта за негърчетата ми даде сила. Латинобясът изпочупи целия апартамент, опита се да ме заколи и ме заплаши с полиция.

Раздялата беше неиминуема.

Бях дилър номер едно, позволявах си доста неща, марискос, моите италиански приятели, забвение.

Създадох си стандарт - и всичко пак се преобърна...

Oще: грамове  дон анхел  дрога  кокаин  наркотрафикант  стока  хуанхо  чино 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 08.02.2012, 00:45

14 chocholoco | 13.02.201223:54

Viva Galicia y los gallegos!!! Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.02.2012, 00:45

13 chocholoco | 13.02.201223:52

Az ne mislia che na Xino mu puka veche dali ste go razpoznaiat, spomenavaiki imena,toi prosto si razkazva zivotat,koito e vodil v España,tova e....Sam kazva che si ima svoite motivi za da razkaze,dreme mu dali mu virvame ili ne,to pak tuk vsichki se okazaxa supernarkodilari deto vsichko znaiat i im e iasno....Pishi Xino,da ne ti dreme ot komentarite!! Кул
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.02.2012, 19:49

12 san | 13.02.201222:42

Galicia - terra de meigas !
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.02.2012, 19:49

11 san | 13.02.201222:34

Интересна история поне за мен, не знам дали е вярна. Странно е героят да се регистрира в сайта и да коментира, би трябвало да е предпазлив. Не коментирам дали е вярна, но има доста истини които интелигентните 4итатели усмиват защото не са информирани. Галисия (Galicia) наистина е вратата на Европа за кокаина. Наистина има крайбрежни села където се вкарва много дрога. Не коментирам името на конкретното град село. Обикновено се използват бързоходни катери и в слу4ай на опасност изхвърлят дрогата в океана прикрепена за флотадорес вид плувка за да не потъне стоката и по късно я прибират. Така 4е наистина можеш да видиш плаващ пакет, но в изкллю4ително редки слу4аи, защото обикновено я прибират контрабандистите или полицията. Аз ли4но сам виждал обгорен бързоходен катер на плажа рано сутрин и полиция.
И дебнещ с бинокъл в ръка не полицай 4акащ дали океана ще изхвърли някой пакет. Въпреки патрулните катери и хеликоптери на Гуардия Сивил (Guardia Civil) се вкарва много кокаин. Това е поради особения краибрежен релеф, Така наре4ените риас (rias, не риос "rios"). Обикновено Използват бързоходни катери с няколко мотора, работят нощем и си правят светлинни сигнали за да се ориентират. Възползват се от особеноста на краибрежието и 4естите слу4аи на мъгла. Така 4е забележката, 4е полицията била на едиколко си километра не важи. Дори преди години е правен неуспешен опит използвайки подводница. Другата забележка 4е в Испанския език несъществува звука "ш", не е уместна, защото в Галисийския език (диалект) съществува и се използва 4есто. Галисия е най-отдале4ената 4аст в Испания и общо взето няма много българи. Галисия е прекрасна страна, с красива природа и легендарният световен Сантяго де Компостела (Santiago de Compostela). Вси4ко това са факти и не е някакво си мнение. Не коментирам статията дали е вярна, просто пояснявам. Съжалявам за правописните грешки. Поздрави
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.05.2011, 17:21

10 peta_wawa | 13.02.201222:08

Аха, грасиас Усмивка !
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.03.2011, 10:49

9 Rodrigo Diaz de Vivar | 13.02.201219:35

Марискос - морски дарове, морски плодове в други страни. Миди, охлюви, октоподи, гъди, гъди, такива работи. Храна от морето общо взето.

Розарио - специфична католическа огърлица. Кръст с едни мъниста над него. Не е задължително да е златно, но пък може ли ултра фат биг бос Хуанхо да е с дървено розарио.
Това е общо взето розарио:
http://www.maryshop.com/images/D/d_75.jpg
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.05.2011, 17:21

8 peta_wawa | 13.02.201217:19

Александър, прочети първите глави, взимат го за друг, затова му дават неща Усмивка. Сега като дойде истинския китаец ще стане страшно Смее се ...
Какво са марискос и росарио ?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.12.2011, 15:29

7 pepi_pie_capi | 13.02.201213:55

Решихме цялата компания да отидем на караоке - не подозираха таланта ми.
-------------------------------------------------------------------------
Въхсииииииии....виднага отивай в Мюзик айдъл! Ша ги прибориш всичкити!!! поклон
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.05.2011, 23:16

6 tytyrytka | 13.02.201208:06

чино, ти си сладък разказвач и още по-сладък пуяк.дай го по-земно де, не търси аплаузи, само емоциите си дай, без имена.
искам да полюбопитствам:
след като не си получил при големия дилър неортодоксална любов, каква любов намери, под една мишка с кокаина, чино?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.01.2012, 10:28

5 aleksandar | 13.02.201206:56

поредицата е доста интересна, независимо дали е истинска или измислена. доста неща са много достоверно и много добре описани. срещал съм много хора близки до героите тук. подминавам хейтърите... Смее се но...

точно тази статия я намирам за слаба или набързо писана, защото... няма как някой да ти даде 1 кг. кока просто така и да започнеш от утре. би трябвало да има едно по-сериозно разговорче, малко гаранции... това първо...

второ, много набързо е претупано набирането на клиенти, при това доста доходни. такива клиенти би трябвало да се откупят или нещо такова. та тези клиенти до вчера не са били на минерална вода. би трябвало да има описание как точно героят Много щастлив е изместил предишните дилъри и как точно си е купил спокойствието.

айде чакам с интерес, и недей да претупваш статиите Удивителна
   

оценка

+0 -0