Зимата на село - да, това е тъжно дело | webcafe.bg
Webcafe

Зимата на село - да, това е тъжно дело

Драго Панков 17.02.2012, 10:39 (обновена 09.03.2012, 12:11)
Селски къщи

Снимка: © Стоян Георгиев

Да сравним нашите села с тези в Европа

Селският бит и душевност е класическа, но поизоставена тема на разговори, проучвания и творческа активност в България. В началото като извор на вечни или банални сюжети от ежедневието на мнозинството, а след това като търсене на скандали, екзотика или проява на истинска или фалшива загриженост към проблемите на малцинството.

Следващите редове са посветени на промените в живота на село през зимата през последните 100 години.

В началото на XX век в градовете живее по-малко от 20% от населението на България или 742 000 души. Останалите 3 000 000 се радват и тъгуват на фона на пасторалната картина описана от Елин Пелин*.

Преброяването през 1946 г. посочва рекордните 5 294 161 мъже, жени и деца, които живеят на село. Историята след това е до болка позната. Тежката индустриализация и съпътстващата я прекомерна урбанизация на новата власт, постепенно го обезлюдяват до 2 782 000 души през 1992 г. Днес те са със 700 000 по-малко, но питали ли сте се как тези наши сънародници живеят през зимата.

В България има около 3000 села, но 1/3 от тях са призрачни. Останалите се делят на три категории - големи (разбирай живи - с училище и поминък), средни и изчезващи. Преобладаващата част от тези в първата група се намират в близост до областните градове или важни транспортни артерии. Останалите оцеляват както могат.

Предполагам, че всеки от вас има впечатления (дори само от новините и интернет), както за туристически хитове като Априлци, Боженци или Рибарица, така и за потопеното от вода, мъка и кал Бисер, Харманлийско. Огромната част от селата не попадат нито в туристическите проспекти, нито в новините - едва ли знаете какво става в Медковец, Ломско, Багренци, Кюстендилско или Подслон, Тервелско...

Сред най-съществените положителни промени, които видимо са подобрили качеството на живота в селото за последните стотина години някои са особено важни. В по-далечното минало се коригира и изправя уличната мрежа, с което се отстраняват криволичещите сокаци и глухите улици. След това идват еликтрификацията, осветлението, прокарването на водопроводи и оформянето на площади с градинки. Асфалтирането и изграждането на канализация обаче продължават да са изключение. Това важи с особена сила по отношение на второто. Едва 3% от селата в България имат нормално решение на проблема с отпадните води, което обяснява популярността и смръдливостта на септичните ями и външните тоалетни, които не излизат от мода дори в баровски предградия на столицата.

В последните 5-6 години развитието на технологиите позволи на достъпна цена да навлезе интернет и сателитната телевизия. Честно казано, това е и най-съществената промяна, която се усеща на село през зимните месеци. Малки и големи гледат по 50-100 канала, чатят, правят и поддържат сайтове и постват какво ли не в социалните мрежи като пълноправни граждани на глобалното село.

Разбира се, всичко това звучи по-добре, отколкото изглежда в действителност. Обезлюдяването и образователната реформа обрекоха селските училища на мъждукане и нивото на обучение в тях пада с всеки изминал ден. Така вместо децата да си добавят знания от 60-те млрд. сайта в интернет, те зациклят на две три платформи за зяпане. Читалищните сгради се ремонтират, но в общинските и европейските бюджети все не се намират пари за дейност. Баналното, но все така вярно, обяснение е, че от нея нама как да се краде. Не се учудвайте и не се мръщете на факта, че българското село освен отчаян пазител на патриархални добродетели е и крепост на чалгата и простотията. Просто мнозина от подрастващите там не са имали възможност да се запознаят с друга култура, музика и поведение. Миграцията на кадърните учители в близките и по-далечни градове води след себе си бягство и на деца и родители. Тези, които не искат или нямат възможност да ги последват потъват в посредственост.

Тя си личи през цялата година, но зимата е особено тягостна. Празните улици и потъналите в грижи семейства, скупчени около печката или радиаторите на локалното парно, не дават надежда за обществено пробуждане. При липсата на вдъхновяващи читалища, една от малкото организирани форми на живот са ловните дружинки. За съжаление и те отдавна са се превърнали в „два часа лов и цяла нощ пиене". По селата вече има доста мощна и нова техника, с чиято помощ преспите по улиците се разриват бързо и от тази гледна точка затруднения продължава да има с почистването само на междуселските пътища. Разликата с градовете се натрапва - в тях големите булеварди се чистят, но задръстените с паркирани коли квартални улици са трудно проходими и днес.

Далеч съм от мисълта, че мъждукащата средна класа или лумпенизираните младежи от белите гета се радват на богат културен живот, но поне нямат оправдание, защото имат лесен достъп до такъв. В селата думите кино, тетър и изложба будят недоумение или присмех. Възможност за промяна има, но се изисква активност от учителите или читалищните деятели, а за тяхното нерадостно положение вече стана дума. Така социалният живот се изчерпва със сутрешното кафе с приятели на площада или все по-редките събирания по оцелелите в кризата кръчми.

Да, все още се отглеждат и колят прасета, хората се събират на домашно червено вино и истински пържоли, но така е било и в началото на XX-ия век. Онова, което липсва е сплотяването на местната общност извън домашните събирания на ядене и пиене (единственият зимен спорт, който се практикува на село) и осъзнатият стремеж към прогрес. И ако трябва да съдим за изостаналостта на държавата ни по-добре е да сравним нашите села с тези с по-развитата част на Европа, отколкото градовете. Тук е мястото и на темата за липсващия поминък и последиците от разрастването на категорията работещи бедни, но те заслужават отделен и далеч по-сериозен анализ.

За съжаление в наши дни малцина се интересуват от всичко това, зачерквайки потенциала на хората от българското село, чиято зима изглежда по-здравословна, но и подчертава замръзналите възможности за по-добра житейска реализация.

Oще: живот  зима  индустриализация  село 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 17.12.2010, 18:10

15 Hristo Petrov Mourtazov | 19.02.201215:40

В средногорското село Лесичево (ЛесичОво) къщи не се продават. Мераклии за покупка - бол, ама продавачи - йок!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

14 Mile Manolov | 19.02.201212:57

Добре че са изобретили Китай.. иначе Теа треаше да отиде до селото да си прекопа картофите Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

13 Thea Atanasova | 18.02.201223:40

Що? Не може ли да ям гранули за котки? Смее се
И обикновенно храната си я готвя сама, не я купувам полу-готова или готова за консумация...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.02.2010, 13:17

12 etaj_5 | 18.02.201222:46

11 Thea Atanasova | 18.02.2012 20:56
Голям умник е този, който стои зад горното име. Може наистина да е Thea, но тогава май ще трябва да яде само гранули за кучета, а от тях има много във всеки супер.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

11 Thea Atanasova | 18.02.201220:56

Мануела е права, защото много от тези хора имат възможност да живеят другаде, но не искат. И тогава ние останалите какво да направим? Да им съживим селата? Да им закараме дърва и храна? Понеже те не искат да си мръднат задниците от там? Няма как да стане... Не може и агнето да е цяло и вълкът сит!!! Не го ли разбрахте вече???
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.01.2011, 17:43

10 Voin | 18.02.201214:54

"...като човек обходил света от Северния до Южния полюс..."

Доста силно твърдение за анонимен.
Но иначе си права. Подкрепям те напълно, с изключение на енергизточниците.
Живял съм в Родопите /с.Славейно/ в началото на 90те и често оставахме без ток, но пак оцелявахме добре. Играехме табла на свещ или други подобни, а се отоплявахме на дърва.
Не споря, независим, особено възобновяем, енергоизточник е голямо удобство. Но не е задължително условие за да си щастлив.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.02.2012, 16:59

9 Моника Милчева | 18.02.201210:46

ако някога булгаристан се възроди, то ще е пак посредством възраждане на селата, по-конкретно с внедряване на възобновяемите енергийни ресурси... А колкото до романтиката на живота на село, като човек обходил света от Северния до Южния полюс, мога да твърдя че няма стигане, и като стандарт (имайте предвид природни дадености) и като романтика... стига човек да си е извоювал финансовата и енергийна независимост преди това обаче...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

8 Mile Manolov | 18.02.201202:38

добре, че живеем на село. нека ми е тъжно и да одим бос. барем мое паркирам пред нас, а не на три преки. признавам не ми липсва нищо от големото село (освен че първата година не можех да заспивам от тишината).
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.01.2011, 17:43

7 Voin | 17.02.201217:53

S10 разходи се из Родопа /макар да не е толкова зле там/ и отскочи после до Странджа, пък ела пак да си поговорим.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

6 Manuela Gerenova | 17.02.201217:46

Кое точно те натъжава?
Че не всяко село е Боженци ли? Ми, не е и няма как да е, разбира се. Огромна част от селата не са интересни с нищо.
Единственият зимен спорт бил свинското с винското. Като толкова им е нивото - какъв да е, снукър ли?
И, да, Елин Пелин и Йовков са безспорно много талантливи писатели, но мозъците ни са промити от тях. За това всеки трети си мисли, че на село е идилия и не дава да се издума друго мнение.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани