Онемелият град и щастливото село | webcafe.bg
Webcafe

Онемелият град - и щастливото село

Джулиано Амат 04.02.2011, 10:54 (обновена 06.02.2011, 10:04)
село

Снимка: © Sofia Photo Agency

Два гълъба долетели изненадващо в малкото кътче щастие...

Пътувам към малкия спрял град, в който съм израснал. Никак не ми се прибира, защото не съм изморен, не ми се почива и не искам да се сблъсквам с изпаднали в кома мечти, стремежи и животи.

Но ще видя семейството, ще хапна истинска храна, приготвена с любов и трепет. Точно тази любов убива вкуса на нитратите, хормоните, антибиотиците, с които "подобряват" средствата за физическо оцеляване.

Още в автобуса към ушите ми потекоха меки диалектни речи, които в повечето случаи ме карат да се усмихвам. Сега обаче хич не ми става забавно.

Дотътряме се до центъра на нищото.

Няма никого по улиците. Дори кучета. На главната улица, от която всъщност се състои градът, продавачките висят на тротоарите, пушат цигара след цигара и се чудят как да бръкнат в джоба на липсващия клиент, за да си изплатят заемите, теглени за зареждане със стока.

В панелния апартамент ме грабва топлината от усърдната в работата си печка на дърва. Още в първите часове ме хващат лудите и се чудя как да разнообразя скуката на събитие като това, че просто съм се прибрал за уикенда.

Вглеждам се в блоковете срещу балкона. Едва се намират светещи жилища. Хората просто липсват.

Сякаш са потънали в нищото на града и няма никаква следа от тях. Като едно заблудено теленце си мисля, че народът, макар да няма пари, е излязъл да си направи все пак панаир на душата, дори и малък.

Майка ми обаче ми отваря очите, тъй като се е изявила като обществен наблюдател на града, в който и без това всичко се знае. Разяснява ми, че съкварталците не пестят от електричество, не са си легнали след втората ракия - наистина ги няма.

Много от живеещите в квартала са работили в местните фабрики и заводи, но сега всички фирми са си щракнали катинарите и "Adios!" на работещите люде. В безизходицата безразботните съграждани са се преместили на село при по-възрастните роднини - кой да гледа кокошки, кой да прекопава картофа, кой да пасе овцете. Така поне разходите от "градския" живот ще останат в историята. На село ще живееш на това, което сам си произведеш.

И така. Панелните блокове немеят, уличните псета гладуват, а врабчетата емигрират към по-многолюдно селище. Излизам на разходка с надеждата да видя някой познат връстник, да ми разкаже как е хавата, дано поне неееещичко по-различно и житейски остойностено да разкаже.

Удрям на камък. В заведенията Лейди Гага си развява парцалите от плазмата, ама кой да я види. Кафенетата със своите витрини от пода до тавана изглеждат като аквариуми, в които рибките са измрели от липсата на кислород.

Младите си мерят по цял ден кой от чорапите им е по-дълъг и дотам. "Пълно мъртвило! Гробница...", така описа една приятелка "младия" провинциален живот.

Още лятото забелязах един странен факт за такъв спрял град. В една-две градинки майки радват отрочетата си под слънцето. Те обаче са все момичета, не много над 18 г., обикновено с едно дете, което вече ходи и се бори за своето си място в този живот. Това, разбира се, се дължи на скуката.

Когато в дните ти не се случва нищо паметно и стимулиращо, мъникът е единственият лъч светлина сред облаците. Но и той ще порасне един ден и ще търси щастие навсякъде другаде. Не и тук.

Айде сега на къщата на село. Вече съвсем да спрат стрелките на часовника. И макар да ми се стори невъзможно, че 40-50 души (всичките жители на селото) могат да те откажат от мисълта, че агонизиращата скука все някак ще бъде отнесена, положението беше съвсем различно.

Говорих с една 80-годишна баба, която сама върти земеделските и фермерските шетъци. Даваше храна на овцете си, а животните - в бързината си да докопат сеното, я блъскаха, без да се съобразяват с дребните й размери. Тялото й, изтощено от десетилетия пек и "мъжки" труд, сякаш стоически се справяше със слабоумните добичета.

A градските бабета най-много да мръднат до близката градинка или до пазара - и дотам. Оплакват се колко е "розов" животът и как така не може да се живее. Пият всяка сутрин коктейл от няколко медикамента, защото страдат от една енциклопедия от болести.

Накрая си губят акъла, съответно и себе си. Разликата им с тази баба от село е от земята до небето и обратно. Тя не се оплаква, не се отказва от работата. "Абе, сега можеше и по-изправена да вървя, ама таман е." Ако това е нейният вариант на изразено недоволство - Евала!

В тотален антипод обаче е изследване на Националния център за опазване на общественото здраве: у нас хората в селата посягат по-често на живота си от тези в градовете заради самотата и безпаричието. Как става това?! Тази баба нима може да не се смята за представителна извадка на селското общество. Ами то и всички нейни съселяни не могат да послужат за пример. А по самоубийства българинът пак не се излага и държи "завидно" място в класацията. Според Световната здравна организация най-висок е процентът у нас на нежелаещите да живеят повече в Източна Европа от този където и да е другаде на Стария континент.

Прибрах се. В столичката. Пуснах се в моя кръг от хора. Почнаха се ежедневните занимания и досадата от голяма част от дейностите. Но през цялото време не ми излизаше от главата следната история от селото:

Два гълъба долетели изненадващо в малкото кътче щастие. Сприятелили се с двете пуйки и няколкото кокошки в един двор и задружно кълвяли на скромната му територия. Един ден двата гълъба излетели, но хищна птица нападнала единия. Така другата летяща бяла красота останала сама. Оттогава не се отделяла от кокошките и пуйките - и не литнала повече.

Да не би нещастието в това село да се е прехвърлило върху този невинен гълъб? Не знам. Но вече, когато се връщам към мястото, където съм израснал, ще спирам директно в селото. Това магично място на щастливи хора, липса на тревоги и един белязан гълъб.

Oще: баба  град  гълъби  двор  нещастие  овце  село  щастие 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 26.10.2010, 14:21

17 Russian spy | 08.02.201112:27

Джулиано, аз се извинявам, явно съм в грешка. И въпреки това продължавам да не съм особено съгласна с теб ;)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.10.2010, 14:20

16 Душко Добродушков | 08.02.201109:40

Истина е, че има села и села. По принцип още от турско време се е знаело кои са богатите райони и кои бедните и това са географски и природни дадености. Не могат да се сравняват богатите равнинни села в Тракия със сиромашните села около Годеч примерно. Но при социализма все пак се правеше нещо са създаване на някакъв поминък в бедните райони. А сега като закриеш пощата и здравния пункт на едно село или спреш автобусната линия до там какво можеш да очакваш? Често пътувам през селата на кюстендилско Краище- Драговищица, Горно Уйно, Олтоманци и картината наистина е потресаваща, призрачни селища, все едно покосени от чума. Горе-долу същата е картината и от другата страна на границата в Сърбия.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 08.10.2010, 10:18

15 Mariana Antova | 07.02.201115:45

Хей, не нападайте автора...
Джулиано не казва, че всички села и градове в България са като неговите, нито има претенция да поучава някого.
Написаното е по-скоро "импресия" за това какво е видял и как се е почувствал.
На мен много ми хареса.
А до колко е истина, не ме интересува. Аз разбрах неговата истина
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 12:44

14 Лични финанси | 07.02.201108:34

Джулиано, браво за материала ДА! Все едно бях там с теб ДА!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.02.2011, 02:08

13 Gastaroll | 07.02.201102:38

http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_suicide_rate

България - 47-мо място
САЩ - 29-то място
Литва - ПЪРВО МЯСТО.

Русия - няма данни ;)

Така че хайде стига сте се спичали и спрете да мрънкате Смее се
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 03.11.2010, 12:45

12 stg | 06.02.201113:05

Точно по това време повечето неща които формират живота на съвременния човек стават почти еднакво достъпни и в малките и в големите градове, имам предвид Интернет кабелна телевизия , както и транспорт до 100 тина километра не би трябвало да е фактор а значението на неща като кина и театри не е такова каквото е било някога. Така че не се знае накъде ще върви процеса на миграция де.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.02.2011, 13:11

11 gessha | 06.02.201111:49

Не знам за кое село се отнася статията, но е на 99% в сила за цяла България. Живея във голям град - Варна и такива неща не достигат много, много до мен, но когато отида на село, което се случва 1-2 пъти в годината, ми става някак тъжно и носталгично. Спомням си като дете, през село минаваха много коли, камиони, теглеха стока, кипеше живот, а миналата година нямаше и жива душа. Не знам обаче, защо винаги трябва да следваме европейския начин на живот... Не може ли ние сами да измислим как да живеем, ами всеки път трябва да въртим главата си към Европа. Красивата ни страна се намира на кръстопът и имаме уникалния шанс да вкусим от всякакъв вид култура. Като страна от бившия соц. блок сме имали и все още имаме връзки с Русия, били сме много време под османско иго и турската култура не ни е чужда, Гърция е точно зад ъгъла, така да се каже, мога да дам още примери, но няма смисъл... Откакто сме излезли от комунизма, все се стремим да приличаме на някого, но всъщност тъпчем на едно място... Ние сами трябва да си извоюваме, как да живеем, а дали това ще е в селата или в градовете, това е друг въпрос...
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

10 Mile Manolov | 06.02.201108:20

Още един кретен разтъкал се до Лакатник уикенда и вече експерт по сите въпроси, Уви пич да се качиш еднократно У електричката нр тра праи експаерт. Лички ти, че не си газил снех по софийско. Аз ти предлагам да наблегнеш на ебание и пиене. терапия ^^
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.11.2010, 01:52

9 pueblo | 06.02.201105:34

Смее се абе споко бе....къде си отива българия? нормално е некви малки градчета да се обезлюдят леко.....е,наполовина не е много леко,но хората са се преселили в по-големи такива ,да го уеба......
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.12.2010, 11:53

8 Juliano Amat | 05.02.201123:55

Аз не съм от Ловеч и статията не се отнася за този град.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани