Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато счупеното не носи щастие

Този път не мина със счупена бутилка, а с репортерска фрактура Снимка: Getty Images
Този път не мина със счупена бутилка, а с репортерска фрактура

Предполагам, научили сте за инцидента, който беляза откриването на метростанцията пред столичния "Интер експо център". За да не ви преразказвам излишно, ще цитирам репортера на БНТ, описал всичко от първо лице в сайта на държавната телевизия: "Заради грандиозния (подчертавам - б.а.) интерес към събитието, на което присъстваха министри, десетки общинари, експерти и журналисти, стана неприятен инцидент. По време на обиколката на премиера Бойко Борисов на станцията „Интер експо център" множеството повлече оператора на БНТ Владислав Кодев. В мелето той беше блъснат и откаран по спешност в "Пирогов" със счупен крак".

Колкото и да прилича на такава, това със сигурност не е обикновена трудова злополука. Българският народ използва един израз, нещо като "ще си счупи краката, за да му угоди". Тази фраза обаче пасва идеално както в прекия, така и в преносния смисъл на случката в метрото. Само си представете как гореописаните министри, общинари, експерти и журналисти прескачат падналия оператор. Ако той е продължил да снима, кадрите му щяха да са ценни почти като популярната военна фотография на Макс Алперт (1899-1980) "Комбат", която той прави на фронта през 1942 г. Репортерът е изпреварил атаката и снима офицера, който с пистолет в ръка повежда своите към вражеските позиции.

Почти по същия начин, нашият генерал о.р. води министрите, общинарите, експертите и журналистите към поредната победа над ужасното изоставане и лошото наследство на Тройната коалиция. Разбира се, както може да се очаква, генералът наш не тича над окопите, а лекичко се разхожда около коловозите. В очите на неговата армия от министри, общинари... и журналисти това обаче не е разходка, а зов за атака.

Всъщност, съдейки по реакцията на повечето медии и някои граждани, откриването на поредната спирка на метрото (с 50 или 100-годишно закъснение) се посреща като висше техническо достижение, подобно поне на добилия популярност ускорител на елементарни частици.

У нас шеговито така наричат тунела към "Люлин" или едноименната "магистрала", прочула се с новия способ за изграждане на тунели - първо се отстранява някаква граовско баирче, след това се поставят прескъпите бетонни тръби, които прилежно се затрупват с пръстта от баирчето... Този уникално сложен проект струва 185 млн. евро. В него (съвсем сериозно) трасе от 19 км се сдобива с 26 моста и 3 тунела Да ни е честито.

Обществената търпимост към всички тези безобразия с лекота се стоварва върху (все по-превитата) гърбина на големите държавни, частни и държавно-частни медии. Но освен надценената отговорност на медиите, явно е дошло време ребром да се постави въпросът за подценената отговорност на гражданите. Опитайте да погледнете тази ситуация и наложлите се в последните 30-тина години злоупотреби, истерия и дребнотемие от дистанцията на времето. Как ли би изглеждало всичко това след година, десет или половин век?

Ще се пита ли някой: "А спомняте ли си онзи случай, при който телевизионен оператор си счупи крака, за да не изпусне издайническа усмивка, таен жест или отронена дума - къс самородно интелектуално злато от тогавашния Премиер Слънце?". Би било много тъжно, ако тогава с тази тема се занимават мнозина, извън тесните специалисти по българските национални комплекси.

Комплексът за превъзходство и комплексът за малоценност, които са еднакво вредни, но се оглеждат идеално в случката от метрото. Те не са заровени особено дълбоко в душевността на преобладаващата част от нашите сънародници, но не пречи да се задълбочават с годините.

Премиерът се гъне до отмаляване между интересите на Великите сили, транснационалните компании и щенията на домораслите олигарси, но в същото време мачка медиите, протестиращите и угоднически падащите футболни ветерани. Този вътрешен конфликт тормози и всички по веригата след Него. Той ги комплексира с моментната си сила, а те си го изкарват на всички, зависещи от тях. Ето още един пример по темата. Лекарите нямат сили да се изправят лице в лице с порочната система, но с лекота притискат опрените до стената на болката техни клиенти-пациенти. И всичко това е до болка познато поведение от десетилетия.

Спомням си как в годините на късния соц местните власти асфалтираха няколко улици направо върху калта, защото се очакваше посещение на др. Живков и не бе останало време да се положи чакъл. Сега, заради 1384-ата лентичка на г-н Борисов нещо подобно се е случило и около новите станции. Общото между времето, в което на власт са били правешкият васал на СССР и демократично избраният премиер на Република България, е, че и тогава, и в наши дни, във всички "Младости" - от 1 до 4, няма нито едно футболно игрище с нормални размери.

Това обаче не притеснява поколения обитатели на тези жилищни комплекси, чиито деца растат с комплекса за липсата на достъп до нормални занимания с най-популярната игра. И ако 500-те хиляди за клетката на Тигрите в Бистрица се разсмърдяха и разминаха, то за детски спорт в безброй квартали като "Младост" и села като Лозен никога не са били планирани. Това не е било тема нито за малките и големи медии, нито за живеещите там български граждани.

Искрено се надявам операторът от БНТ по-бързо да се възстанови и върне на работа, но този инцидент задължително трябва да се използва, за да се посъбуди задрямалото общество. Тежката зависимост на хората от поведението (активността/пасивността) на властта е една удобна залъгалка, която се използва за димна завеса пред невежеството, повсеместната кражба и разхищение.

Ние имаме нужда от развитието на потенциала и дарованието на всеки гражданин, но пречките пред този национален идеал продължават да са тема табу. Така не може и не бива да продължава, защото България и нейните личности са и ще бъдат по-важни от всяко политическо его. Пък било то и на бодигарда на др. Живков.

 

 

Най-четените