Казваха ми, че ще остарея сама с куп котки | webcafe.bg
Webcafe

Казваха ми, че ще остарея сама с куп котки

Трейси Кларк-Флори, Salon.com 27.07.2013, 16:12 (обновена 31.07.2013, 10:45)
любов, секс

Снимка: © deviantart.com

Всички тези години на неангажиращи срещи и разминавания направиха възможно улягането, без да чувствам, че улягам

Странно е да планираш сватба. Особено когато от теб най-вече се е очаквало да остарееш сам.

Или поне така са ми казвали - както коментиращите онлайн, така и - индиректно - културните воини като Лори Готлиб, автор на "Омъжи се за него: защо трябва да останете с г-н Достатъчно Добър," и Лора Степ, написала "Освободени: Как младите жени търсят секса, отлагат любовта и губят и двете".

Когато бях около 20-годишна, започнах страстно да защитавам културата на забивките от критиците й и често използвах собствения си опит с неангажиращия секс, за да защитавам тезите си.

Според тяхната теза - която включваше бисери като "Защо да купуваш кравата, когато можеш да получиш млякото безплатно?" - бях обречена на самотен край, заобиколена от стадо котки. Щях да изчерпам т.нар. любовна дрога - окситоцина, и щях да съм неспособна да се обвържа, подобно на маймуна, отгледана от майка-робот.

Вместо това сега наближавам 30, съжителствам с партньор, сгодена съм и обсъждам планове да стана майка в не толкова далечното бъдеще

Сегашните жени на студентска възраст са изправени пред подобни послания - но акцентът върху важността на сватбата само се е засилил. (Защо ли?) Те трябва да се борят с "принстънската майка" Сюзън Патън, която пише книга защо младите жени трябва да се концентрират върху намирането на съпруг в университета, и отчаяното кършене на ръце в коментарните рубрики на пресата.

Преди пет години аз изглеждах уверена защитничка на културата на свалките, но яростните й противници ме караха насаме да страдам за бъдещите ми перспективи. В крайна сметка желанията ми бяха много традиционни: исках да се омъжа - и повече от всичко исках деца.

Изглеждаше, че всички ми заявяват, че правя грешка след грешка. Що за мъж би искал жена, която е спала с кой ли не - а още повече такава, която не го крие и дори е писала за това статии и книги?

Иска ми тогава се да знаех това, което знам сега


Аз бях "кралицата на забивките" в моята група от приятелки (вероятно и защото бях избрала публично да обсъждам това); също така, на 29-годишна възраст, аз бях първата, която се сгоди. Очевидно спането с кой ли не, не ме спря да се кротна. Всъщност, мисля дори, че ми е помогнало.

Не че нещата са правопропорционални - и че вероятността аз да се оженя се е увеличавала осезаемо и постепенно с всяка забивка. Опитът и перспективата рядко работят на този принцип. Беше път, изпълнен с много извивки и меандри, с много връщания назад и обратни завои. Така се случва порастването. Боях се от интимността и ангажирането, докато не спрях да се боя от тях.

Точно както казват на гимназистите: вземете си година почивка и попътувайте по света - натрупайте малко житейска мъдрост, преди да си изберете специалност в университета, или кариера. Аз получих много цветни печати в паспорта си с мъже.

Прекарвала съм времето си с мъже от всякакъв вид - от каращи мерцедеси адвокати до безработни творци. Имаше и пилоти, и писатели, и музиканти (о, боже!). Изживяла съм милион различни животи с тези мъже.

Вместо да се пристрастя към новостите, се уморих от тях

Изчерпах любопитството си. Не останаха мечтателни "какво би станало, ако". Всички тези години на неангажиращи срещи и разминавания направиха възможно улягането, без да чувствам, че улягам. Знам какво точно пропускам - и въобще не ми липсва.

Няма да правя моминско парти, с което да оплаквам загубата на необвързаността си - или да тъпча банкноти в прашката на стриптизьори - напротив, очаквам края на необвързаността ми с нетърпение. Нищо не прави брака по-секси от почти десетилетие късни нощни есемеси и имитирани оргазми - и нека бъдем честни, нужна е малко помощ в тази насока.

Обратно на многото аргументи, повдигани за културата на неангажиращите забивки, която учела младежите да са избирателни и да бягат при първия знак за проблеми във връзката, годините ми на забивки са ме направили по-прощаваща несъвършенствата на моя годеник. Това е така, защото имам реален поглед към силните му страни; и връзката ни означава повече, защото знам колко рядко се случва такава връзка.

За първи път срещнах мъжа на живота си по времето, когато писах и първото си есе за забивките


Изобщо не бях готова за него - и обратното. Дори и да можех, за нищо на света не бих се върнала назад и не бих разтърсила моето 23-годишно "аз" и не бих му казала, че вече е срещнало бъдещия си годеник. Това би означавало да отхвърля всичкия опит и преживявания, които съм имала след този момент. Това би означавало да приема, че бих била същата - и като човек, и като партньор - без този опит, и че бих го обичала по същия начин.

С това не казвам, че всичко е било идеално, когато за първи път се обявих в защита на каузата на неангажиращия секс, когато бях на около 20 - нищо подобно. Не бях способна да призная тогава неудовлетворението си и разбитото си сърце.

И не разбирах многото начини, по които за мен нормата на неангажиращия секс ще се превърне в ограничение. (Но пък и нито едно от тези много резонни проблеми на културата на забивките не ми бе описана с тънкости или искреност от противниците й.)

Нито пък твърдя, че жените, търсещи си съпруг, трябва да изтичат в най-близкия бар и да забият първия мъж, когото видят. Точно там всичките статии на тема забивки объркват нещата: жените са различни. Всички ние не сме еднакви.

Някои от нас опознават себе си и другите от поредица от моногамни връзки със съжителство; други пък извличат повече от преследването на красавеца в далечния край на бара. Някои от нас искат да се омъжат, някои не. Някои са хетеросексуални, някои не. Някои искат деца, някои не.

Дори и всички ние да искахме едно и също, не би имало каквото и да е надеждно предписание как да го получим

Годежът ми с нищо не доказва, че забивките ми са били "правилни" или "добри" - не вярвам, че бракът е върхът на женските постижения, към който трябва да водят всички житейски събития - но напомня, че отричащите забивките са неправи, и на тях не може да се вярва.

Тъкмо когато завършвах университета, мразех по-възрастните жени да ме поучават какъв би трябвало да бъде сексуалният ми живот. Сега ще направя нещо подобно и ще кажа на младите жени, обект на тази настояща вълна от критики: не ги слушайте. Не четете материалите какви са новите тенденции в междуполовите отношения. Не слушайте никого, освен себе си.

Oще: брак  годеж  жени  забивки  мъже  обвързване  отношения  свалки 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.06.2011, 14:18

5 Lili Sapunova | 20.08.201310:33

Аман от кротнали се женици. Бракът и разплодът са глупости. Предпочитам цял живот да правя неангаиращ секс и да умра с куп котки.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.07.2011, 12:57

4 Мина | 18.08.201319:35

Ванка, иска ти се! Ама не!
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 12.09.2011, 23:11

3 Vankata_820 | 18.08.201311:32

Не го дочетох, но диагнозата е: омъжена за МУХЛЬО, който я боготвори, а тя го приема за убежище!Усмивка
Странното е, че казаното от прогърмян@та отвсякъде вече бракувана жена, се припокрива с мои наблюдения над подобни субекти, с които не е желателно човек, дори да се общува, с оглед на мръсн@та им уста и хилядократния им изцедил ги опит!
   

оценка

+3 -1

Регистриран на: 25.07.2011, 12:57

2 Мина | 28.07.201316:05

Точно така- не слушайте никого, а само себе си. Бих добавила- обективния, наблюдаващ и вземащ си поуки (и от живота на другите) себе си!
   

оценка

+2 -2

Регистриран на: 25.07.2011, 12:57

1 Мина | 28.07.201315:39

Точно така. Да не се слуша никого, освен себе си. Обаче бих добавила- да се слуша наблюдаващият и взимащ си поуки (И от живота на другите) себе си.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани