До гетото и назад с трамвай 7 | webcafe.bg
Webcafe

До гетото и назад с трамвай 7

23.04.2010, 16:41 (обновена 27.04.2010, 15:35)
Трамвай

Снимка: © .Net

На север трамваят води към нищото. Надеждата е на юг

Всичките ми приятели чакат Робен да вкара на Лион, докато аз се правя, че е в стила ми да чакам трамвай в едно от най-мрачните наследства на соца - панелния ад ж.к. "Толстой". На спирката на номер 17, който би трябвало да ме върне в представата ми за цивилизация, единственият човек освен мен може и да не е луд, но е толкова бледен, риж и изпит, че ми е трудно да не си го помисля. Подозрително любезният му тънък гласец се забива в капачките на коленете ми, когато ме пита „къде отивам и що толкоз късно..." 

И друг път се е налагало да бягам, но съм знаела накъде. Сега се моля поне един таксиметров шофьор да не е фен нито на Байерн, нито на френския полуфиналист, и телепатично да се насочи насам с усещането, че ще направи дълъг, доходоносен маршрут до другия свят. 

Въздухът ми е чужд, влажен и гумен. Ако си попаднал тук след дългогодишен режим по наливане с анасонови напитки покрай Южния парк, това, което дишаш сега е като непознат, унизителен наркотик.   

Докато рижият ми споделя като на пръв приятел, че си е купил страшно евтин апартамент в блок без балкони, но с външна мазилка от хераклит, имам чувството, че съм на светлинна година от мястото, където започна експериментът. 9 460 730 472 580,8 километра от ъгъла на улица "Солунска" и булевард "Витоша". 

Оттам се качвам в трамвай номер 7  

Зоотропът, който да ми разкаже приказката за стратификацията на софиянци в бързо сменящи се картинки. Трамваят е най-надеждният (подвижен) емпиричен терен, в който можеш да проследиш как въздухът, цветовете, стила, акцента и поведението на пътниците се променят от едната до другата точка на разписанието му (по план - от Борово до Надежда). И, разбира се, променят ли се въобще. 

Само една бутафорна на фона на всеобщия кежуъл стил лачена чанта се откроява в културната блъсканица на "Витошка". В посока към обръщалото в ж.к. "Борово" по стълбите на 7-цата потропват прекалено чисти обувки за седем без петнадесет вечерта. И ако не всички са скъпи, повечето покриват критерия "подходящи". 

Всичко е важно - обувките, зъбите и косата. Не мога да им надничам в устата, но прокарвайки поглед на нивото на главите на пътниците, имаш чувството, че се возиш точно в деня, в който всички са минали през фризьора си. Това е второто добро впечатление, което може да си направи не само всеки изследовател на външния вид, но и всеки параноик, който рядко се качва в градски транспорт, заради ужаса, че може да го погъделичка нечий косъм по рамото или бузата. 

В тази част на града хората са направили заговор да изглеждат добре  

По трасето на булевард „България" пътниците в трамвая са толкова колоритни и енергични, колкото е и гледката през прозореца. Хората са като споени с излъчването на екстериора, който включва обичайните елементи на модерния град - училище, църква, бензиностанция, бизнес сгради и магазини, поддържани зелени поляни, кооперации - всякакви...  

Амбициозна студентка се фука с новата си покупка - „Провалени държави" на Чомски. Майка с брандирани пазарски торби изслушва спретнатия си първокласник, който предупреждава, че няма да си преговаря урока. Тийнейджъри с футболни топки и овесени на раменете бутонки се чудят къде е по-добре да се гледа мача. Група 40-годишни мъже преповтарят историите си от концерта на Рамщайн в Белград. Шумни 13-годишни гаменчета подритват полупразни раници с олющените си найкове и не забелязват правата бабичка, която спокойно прокарва ръка през копринените си бели къдрици. Най-красива е гимназистката със самочувствие на рекламно лице на Converse... 

Слушалките от айподите изглеждат като естествена част от анатомията на сетивните органи, а има и по-романтични гледки като фриволна въздебеличка леля във флорални мотиви и с цъфнало клонче в ръка.         

Малко преди да обърне, трамвай номер 7 ухае добре 

Хората се придържат към елементарното възпитание с приветлива лекота и се изнизват, оставяйки усещане за нормалност. 

На връщане пътувам без подозрението, че могат да ми пребъркат чантата или че кондукторите ще търсят дефект на билетчето ми. Проправят си път с малко нелеп за професията им приповдигнат дух - благодарят, пожелават приятна вечер и не си правят труда да санкционират възрастна глуха жена заради картата й с изтекъл срок. 

Случва се и човек да те пита дали ще ползваш празната седалката пред себе си, вместо да се засили настървено към нея и настанявайки се да те изгледа с осанката на финиширал на 100 метра спринт. 

В отсечката между "НДК" и улица "Алабин" компанията в трамвая придобива по-конкретен оттенък по възрастов признак. Към центъра се отправят 20-годишните, чиято алтернативност е изненадващо симпатична. В отсрещния край се хили момиче с балони, а новият ми приятел е мърляв хипар в джойнт настроение. Субкултурните му дрехи са напоени с миризма на боя, която допълнително му придава вид на човек с приятен световъртеж. Член е на уърк групичка от студенти, които си набавят средствата за леки наркотици и кецове, като освежават входовете на занемарени кооперации. От импровизираната му раница стърчи голяма дъска. Щял да си я почисти и боядиса, за да си направи наземен барплот за текила-купони, не само защото в тясната му квартира на площад "Гарибалди" нямало достатъчно място за маса... 

Това е последният фен на идеята да живееш задължително около благата на центъра за сметка на набедените за средностатистически удобства. 

На спирката на площад "Македония" усещането ми за трамвая внезапно се подчинява на пролетариатския аутфит на съседа ми по седалка. Стиска прозрачно найлоново пликче с парченце салам и домат и нервно го завързва на възел, когато отчита втренчения ми поглед. 

Хората вече са над 50, в сиво и черно - и под очите 

Прозяват се бавно и шумно, докато и с двете ръце се придържат за каквото намерят. Подрънкването на колелата по релсите подчертава липсата на всякакъв диалог. По "Ботев" сдухващото мълчание нарушава само двойка класически цигани. Говорят си на напрегнат ромски език и се посбиват - може и от любов.   

Подозрението ми, че стратификацията на софиянци няма да е кой знае колко отчетлива, умира с групичка попфолк почитателки. Символизират ги не само имитациите на благородни метали, които опасват поувисналите им голи коремчета под формата на колани, но и хоровото изпълнение на песен, в която лирическата героиня плаче ли, плаче... 

Остатъчната миризма на водка, пот и цигари без бандерол, която се разнася от камуфлажа на батко им, ми прави компания до последната спирка на 7. Връзката на „Надежда" с центъра (и обратно) продължава със съдействието на трамвай 17. 

След втората спирка отчаяно се опитвам да си намеря място далеч от дъха на всяка една от 20-те жени, изпълващи предния вагон на трамвая. Приличат си по всяка една част от телосложението и облеклото - едри, с опърпани черно-червени коси, решени в тенденция „маратонки-лачена чанта-халки на ушите". Единственият различен явно не е нещо ново за хората, които ползват трамвая - всички механично му кимат, когато вдига наздравица с пластмасовата си чаша, в която се клатушкат два пръста наливна ракия.

Само една от жените му хвърля укорителен поглед, тъй като е подхванала депресиращо real story за сина на своя приятелка, чийто разчленен труп бил намерен в боклукчийски контейнер преди две години. Докато останалите се включват със случки по темата, осъзнавам, че вратите се тряскат доста зловещо, а светлината в трамвая започва да примигва като в любителски заснет хорър.

Въображението на зрителя (в мое лице) избухва с такава сила, че пропускам спирката на надлез „Надежда". Разбирам го от дребничък мъж в електрикава униформа на служител по чистотата, който обяснява по телефона си, че "ей ся се е качил оттам". Малко се смахвам при мисълта, че трамваят всъщност не се връща обратно, а отдавна е пресякъл границата отвъд която нямам нито познати, нито увереност, че все пак ще спре. 

Притежанието на кутия цигари, лаптоп и 3-4 десетолевки ми дава кураж и се подготвям да сляза на следващата спирка... Е, да, малко лаишка реакция за място като оцапан трамвай, който вече извозва до някъдето само четирима мъже освен боклукчията - единият спи с килната към мръсния прозорец глава, другият зяпа подигравателно, докато върти ключодържателя си на пръст, а двама придържат шест ухаещи гуми за камион. 

Всичките са брадясали, с нечисти ръце и завинаги сбърчени вежди 

Изглежда, че на никой не му се любезничи с попаднала в непознат квартал жена. 

Когато ватманът напрегнато ми изкрясква, че сме в "Толстой", индустриалната миризма и недружелюбният тон са последните забележки в колонката ми от черни точки за хората от тази част на града. 

На отсрещната спирка се мъча да отклоня подозрението на рижия, че нещо съм притеснена. Знам, че ако просто повървя малко и си повикам такси, нещата ще си дойдат на мястото и при следващият въпрос от лично естество, отправен от бледия герой на „Толстой", тръгвам.                                                                                        

В таксито искам да споделя радостта на шофьора за гола на Байерн, но мислите ми са черни като това, което виждам под ноктите си... Човек е белязан с образите на действителността, в която вирее, а това как стои и мирише косата му не зависи само от шампоана. 

Някои от панелките в ж.к. „Толстой" са на повече от половин век. Преди двайсетина години са ги наемали работниците на фалиралия завод „Осми март". Духът на умрялата текстилна промишленост в този район се е вселил в обитателите му. Тяхното изразяване е в капана на гледката през прозорците им. 

Тънката линия 7-17 разсича севера и юга на София. В едната посока мотрисата те забива на място за никъде, а в другата те повлича в еснафския дух на онези, които се стремят да се впишат в по-развитата част на града. 

На север трамваят беглец води към нищото. Надеждата е на юг.

Oще: гето  надежда  софия  толстой  трамвай 7  хора 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 28.02.2011, 12:09

15 drun | 28.02.201112:19

Много ме е яд като чета такива статии и не защото някой изразява мнение опитвайки се да бъде остроумен и оригинален ( подражавайки на отминал Карбовски ), а защото човекът написал това не си е направил труда да прочете някоя и друга книга различна от тези които излизат на последната страница на някое женско списание или ги четат манекенките. Мила ми Елица панелките от преди 50 години и квартала Толстой нямат нищо общо с описанието което им даваш, най- малкото панелките от преди 50 години не са в часта с трамвайте. Има една книга на Иван Хаджийски която е хубаво всеки който се опитва да дава оценки и констатации на бит и душевност да прочете, а именно бит и душевност на нашият народ. Странно, но в нея ще намериш и много неща за тези крайни гето квартали. Е все пак опита за оригиналност е похвален следващият път може и повече Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.07.2010, 08:14

14 yoda_science | 19.09.201011:20

Една статия, която повдига реален проблем, но не дава предложение за решаването му. Забелязването на реалните факти е налице. На какво се дължи например стремежа на новите софиянци да се заселват в източните и южните квартали? Защото са видяли, че в столична община отделят пари за центъра, Иван Вазов, (Южният парк, Владимир Заимов, Народният театър), но няма улични спектакли в Подуяне (на един мост разстояние), Люлин, Западен парк и прочее квартали. Защо например новата съдебна палата трябва да се строи в зона Б-5, а не например в свободното пространство до летището. Колко нови обществени сгради са вдигнати досега на север от централна гара? Къде са обществените паркове на север от влаковата линия - например от Подуянската гара, от Сточна гара, от Централна гара. Защо в циганските гета не се строят полицейски участъци? Например 5-районно е до Паметника Левски, а отговаря и за кв Христо Ботев. Защо например няма театър в Левски Г ( училището там е с прекрасна сцена). Защо няма стандарт, недопускащ в новите квартали да се строи тясна улица (например вместо сегашните 6 да станат 18 ) Защо няма стандарт да има полиция нощно време на опасните места? Защо в обществения транспорт се допускат хора с мръсни дрехи - например чистачките на Титан масово пътуват сутрин с кофите си за боклук? Отговорът е, че това зависи от всички нас, които допускаме тези хора да са в обществения транспорт, в блока ни, да боядисват спирката ни, да крадат имуществото ни.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.08.2010, 08:18

13 Art Pepper | 01.09.201016:24

Витошка и Солунска? Ние сме съседи!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.06.2010, 20:59

12 rado84 | 27.06.201017:45

Не съм бил в Толстой (дори не знаех, че е част от София, макар да съм софиянец), но ако авторката си мисли, че там е зле, значи не е стъпвала в старата част на Обеля или в Центъра на София. Във въпросната част на Обеля (някакъв трамвай минаваше от там, ама не помня кой, защото ходя с
метрото) блоковете са буквално обелени откъм мазилка, по стълбищата им няма парапети, самите стъпала са виждали и по-добри времена, асансьорите или каквото е останало от тях миришат на мухъл и тоалетна, а в нишите зад асансьорните шахти на всеки етаж можеш да видиш, че някой е сбъркал мястото с обществена тоалетна... даже и да го помиришеш. По улиците и в Обеля, и в моя квартал всеки трети е мангал, когото можеш да помиришеш много преди да свиеш зад ъгъла и да го видиш...
Искам да кажа, че във всички квартали, пък били те и привидно най-лъскавите, има психясали и нечистоплътни хора, но има и свестни. Но това не е причината да слагаме жителите на всички квартали под общ знаменател заради това, което виждаме по улиците. В онази част на Обеля, където стига метрото, и за която говорех - там всичко изглежда като преживяло, но невъзстановило се от гражданска война. Но само така изглежда, защото има и свестни хора, които поради една или друга причина са принудени да живеят там и не могат да се махнат от там, колкото и да им се иска. Същото е и с мен в района на Женския пазар. Иска ми се да се махна от тоя квартал, но не мога. Въпреки това не твърдя, че всички до един тук са за психодиспансера или че са клошари.
Гета има навсякъде - даже има едно на две крачки от така любимата на някои "Красна поляна" с единствената разлика, че едно време гетото се виждаше, а сега е по-скрито зад лъскавия булевард и трябва да се загледаш. Говоря за онзи булевард, който построиха на мястото на циганските колиби на бул. "Константин Величков". Тях и сега си ги има, но трябва да се вгледаш и ще ги видиш. И си имат всичко - от лъскави мерцедеси пред полусрутени бараки до конски каручки пред малко по-ремонтирани бараки, напомнящи, че въпросното циганско семейство все пак е започнало да еволюира.
А най-добрият начин да видиш, че лъскавият квартал "Красна поляна" не е единственият привидно чист квартал е просто да се качиш на трамвай 22 от "Красна поляна", та чак до последната му спирка "Гара Север", което май никой не го знае къде е (или поне аз не знам). Още от "Красна поляна" в
трамвая ще усетиш силния и нетърпим мирис на некъпания с години катун, возещ се отзад, а отпред е останал мирисът на тези возили се преди тях и много вероятно изпикали се на седалката, на която седиш. Повечето от тези индивиди предварително са се извозили до "Красна поляна" благодарение
на автобус 11, идващ от Овча Купел, където е главната им "база" или иначе казано - главното им гето.
Като се качат на трамвай 22 слизат там, където някога беше царството на мангалите - новия булевард с големия завой, където започва (или свършва) бул. "Константин Величков". И тъкмо, когато си мислиш, че си се отървал от ходещата смрад идва спирка "Одрин", където е Центърът по наркомании
и от където просто извират още черни и/или бели смърдящи същества. Къде отказали дрогата, къде - не, набутват се и те в трамвая и докато една част ги е срам, че са били там и кротуват, то на други въобще не им дреме и преспокойно си стоят "на хармониката" на трамвая и си дишат лепило. Въпросните индивиди слизат на Женския пазар, за да бъдат заменени с нови, които са тръгнали към друга поциганена част на София - "Редута" (гара Подуяне) и районите след Редута. До гара Север не съм стигал, но щом на следващата спирка след гара Подуяне можеш да видиш цели конскомобилни
катуни, то представи си какво е по-нататък.
Същата или почти същата работа е на изток и на запад - и в "Люлин", и в "Младост" можеш да видиш същите или подобни картинки. Това, обаче, не означава, че всички жители в дадените квартали са боклуци. Само че свестните хора, които не можеш да видиш или са на работа, или са се прибрали по светло, защото си познават квартала, а по тъмна доба по спирките можеш да видиш само някой "чужденец" за дадения квартал или пък някой куку-клошар, тръгнал да си търси жертви, които да ограби, за да може да оцелее до следващия ден.
Ако някой е виновен за състоянието на кварталите и за една определена прослойка, населяваща същите тези квартали, то това не са редовните жители, а общините. И ако трябва да обиждаме някого, то това са общините по райони, както и самата държава, защото не отпуска средства за подобряване на кварталите в София.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.03.2010, 14:45

11 djsupermax | 11.06.201013:06

@ Aleksandra: Доброто възпитание не се състои в това да се обръщаш към събеседниците си на Вие, а в това да не наричаш опонента си "пикла", "селска мома" и прочие, колкото и да не си съгласен с него. Това май е доста ясно - очевидно за повечето коментиращи тук, но не и за тебе. И тъй като тук не сме в училище, нито пък аз съм ментор по добър тон - предупредена си втори път. Дали сама ще си тръгнеш или ще те баннем, ми е все тая - тук наистина се радваме на цивилизования диалог, различните мнения и ги провокираме всячески. Тролове, обиди и грубости обаче не толерираме и няма да търпим.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.05.2010, 02:26

10 Alexandra | 11.06.201001:12

С вас познаваме ли се,че си говорим на " ти "?...Кое е обидното ? А кое не е обидното в цялата публикация? Според вас , моите квалификации относно персоната на Елица Николова са по-обидни , отколкото нейните спрямо няколко квартала с хора , които по стечене на обстоятелствата живеят в т.нар.нищо-София-Север? Квартали ,в които всички били луди,а един полунормален ?Квартали,в които жените ходят с небоядисани коси, и е нужно да се преместиш чак в другия край на трамвая, за да избягаш от миризмата им...Панелният ад..а кой панелен комплекс е рай?...А лично аз ,няма за какво да съм обидена, все пак Бургас е на над 400 км. разстояние и от Южния "рай" и от северния "ад" на София, но познавам доста хора от Нищото, мои състуденти,познати,приятели. Познавате ги и вие, от телевизионния екран, пресата и столичните сцени, там където Елица Николова с положителност няма да стъпи никога! Познавам и хора от Нещото на Юг-стари тоталитарни кадри с родно място-Врачанско,Монтанско,Елховско,Ямболско. Хора, които казват "мъзъта" и "лозъта". Познавам и друга категория хора, пак от нещото, дебеловрати мутри,мучащи нечленоразделно и населяващи бившите ливади на Драгалевци...Ще ми спрете достъпа ? Не се хабете ,защото нито ще разбера ,че сте ми го спрели, нито ще вляза някога отново тук.Както и доста хора , прочели безумната статийка , които никога повече няма да влязат тук. Дерзайте,господа, все пак и бездарните селски моми с графомански наклонности ,трябва да се изявяват някъде ! Успех в тинята на посредствеността и скудоумието! Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.03.2010, 14:45

9 djsupermax | 01.06.201010:33

Александра, не разбрах какво те е подразнило, но то не може да бъде причина да обиждаш авторката. Критика е едно, обида - друго, и границата между двете е доста ясна. Моля те, занапред не я престъпвай, иначе ще трябва да ти забраним достъпа тук.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.05.2010, 02:26

8 Alexandra | 31.05.201002:53

По-нелепа и абсурдна публикация скоро не съм чела.Понеже не съм от София,от Бургас съм и като лаик по темата,си правя следните изводи:1.Толстой е панелния ад,логично би трябвало Борово да е панелния рай.Панелът на Юг,по по различен начин ли изглежда от панела на Север?2.Рижия олигофрен бил единственият човек,който не бил луд.Цял комплес луди,ужас!Добре,че е рижия да ги отсрами...3.Пътуващите в посока Борово са свежи,ухаят на скъп парфюм,фйееещън са,интелектуалци до един.Много странно,къде съм живяла в последните десетина години от живота си...мислех,че в Борово,а се оказа,че съм била в заблуда.Това съвсем не е било Борово,нито седмицата е била седмица,а някакъв съвсем друг трамвай.Защото,в този,който пътувах,хората съвсем не изглеждаха по начина, по който ги описва авторката.Блокът ми на ъгъла на бул.Гоце Делчев и бул.България е бил оптическа измама,защото в този блок беше събрана цялата пролетарска гордост на Ямболско и Елховско.В градинката зад него играеха няколко от децата на Монтанската и Врачанска пролетарска гордост.4.Жените в трамвая в посока-Север са с червено-черни боядисани,небоядисани коси,вонята от тях е непоносима.Хм,я да видим кого познавам от Северната зона...а,Маргарита Михнева,друг...Филип Аврамов,една оперна певица,няколко инженера,двама психолози,трима лекари...отрепки такива,пфу.!!!5.На Север е пътя към нищото.Страхотно,няколко квартала нищожества,луди,малоумни,прости,мръсни...Както казах от Бургас съм,и добре,че съм от там,а не от Северната зона,защото ако бях,и имах щастието да прочета тази отвратителна,еснафска, и елементарна статия с удоволствие бих зашлевила тази пикла-графоманка!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.05.2010, 15:58

7 kz2 | 14.05.201016:11

гетата в целия свят са събирателен образ на обитателите им.
как ще определиш градовете - гета у нас, примерно Перник ?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.04.2010, 20:11

6 Данъкоплатец | 07.05.201001:14

Още един повод и причина да не живее човес в София Усмивка
   

оценка

+0 -0