Лоша и озлобена? Българка | webcafe.bg
Webcafe

Лоша и озлобена? Българка

Мария Касимова 25.10.2014, 19:53 (обновена 30.10.2014, 08:10)
жена

Мразим съседа, ако синът му е станал богат, известен или и двете.

Миналата седмица карах малогабаритната си кола из софийските булеварди и точно пред входа на Южния парк се престоих за десен завой към квартал "Стрелбище". В момента, в който светна зелено, изневиделица от единствената лента за завой наляво изскочи някаква голяма кола, със свистене на гуми подхвана моя завой и ме засече така, че спрях на нокът от боята й.

Ужасно изплашена от това, което можеше да се случи, натиснах клаксона и размахах ръце от купето в желанието си да получа някакво обяснение. Шофьорът ме погледна в огледалото си за обратно виждане, вдигна дясната си ръка и енергично я завъртя наляво-надясно в значение "ти си луда, ма".

Можех просто да пратя една сочна на глас от моето си купе и да се опитам да забравя за случилото се, както обикновено. Този път обаче нещо ми стана. Кръвта ми запулсира в слепоочието, въздухът взе да излиза от носа ми със свистене, а ръката ми от само себе си се сви в юмрук. Точно в този момент следващият светофар ни заклещи в червеното си и оня, дето ми показваше, че съм луда, чинно и почтено спря с голямата си кола.

Спрях зад него, изключих двигателя, излязох от колата, с един скок се озовах до прозореца му и като истинска мутра просто рязко отворих вратата му. Мъжът беше на около петдесет, слабоват, с тъмни очила, които веднага си представих как свалям и демонстративно счупвам на две под носа му. Вместо това обаче започнах да му искам обяснение, крещейки, като при цялата ми разпенявеност продължавах да му говоря на "Вие".

Той беше толкова изумен от неочаквания порив на една дребна и физически далеч невнушителна женица като мен, че взе като ученик да се обяснява, повтаряйки мантрата "Ма какво толкова е станало?!". "Трябваше да стане ли?!", парирах го аз и докато мозъкът ми калкулираше опасността и преценяваше каква да е следващата ми крачка, светофарът светна зелено.

Треснах вратата му с цялата сила, на която съм способна, и понеже ми се стори недостатъчно, забих един мощен шут в задницата на колата му, който обаче, въпреки силата си, не постигна никакъв резултат. Мъжът тръгна припряно напред с очевидното желание просто да се разкара от тая луда жена и нейния пътен скандал, а аз - успокоена и вдъхновена от спонтанната си дързост и смелост - победоносно напуснах сцената с моята малка, градска колица.

Чак тогава се замислих.

Всъщност изобщо не се гордея от случката. Даже ме е срам. Можех просто да посвиря с клаксона зад колата на нахалника и да перя ръце в знак на учудване. Можех и аз да си завъртя ръката наляво-надясно или пък да му се изплезя, знам ли. Можех, но не ми беше достатъчно. Не и този път.

Сигурно защото само в този ден вече бях срещнала челно поне още трима-четирима, които приемаха малката ми кола за невидима и ме засичаха, изпреварваха и притесняваха. Може би просто ми беше дошло до гуша от факта, че почти няма ден, в който да съм на пътя и да не отнеса куп вулгарни пожелания, свързани с части от тялото ми, цвета на косата ми или покойната ми майка.

Казано честно, извадих голям късмет с притеснения шофьор с тъмните очила, който като по чудо не измъкна отнякъде някоя бухалка и не ми разби предното стъкло или просто не се пресегна да ми плесне два шамара, докато се пенявех с моето "Как не ви е срам, господине?!" пред вратата на автомобила му. От всичко това нямаше нужда.

Осъзнах, че в този момент, както и в още много от ежедневния ми градски български живот, аз ставам жестока. Проявявам такава глупава и неконтролируема нецивилизованост, че когато я осъзнавам, сама се плаша от себе си.

Живеем в огромно ожесточение.

От ден на ден ставаме все по-лоши и все по-озлобени. Всяка добра новина за някого приемаме с "голяма работа!" и търсим под вола теле, за да докажем, че никой не е заслужил хубавото, което му се случва.

Мразим съседа, ако синът му е станал богат, известен или и двете.

Клюкарстваме за колежката, ако се е издигнала в служебната йерархия и сме сигурни, че или спи с шефа, или някой важен стои зад гърба й. Не казваме "добър ден", защото що пък на някого ей тъй денят да е добър?! Не се извиняваме, не употребяваме "моля" и не се усмихваме, за да можем да поддържаме гадното чувство един в друг и отчетливо да си демонстрираме колко се ненавиждаме.

Когато направим забележка на младата сервитьорка в близкото кафе, че около чашата, която ни е сервирала, има червило, тя вероятно ще си завърти отегчено очните ябълки и вместо "извинете!" ще си навири носа, а после просто ще се изплюе в новата чаша.

Ако помолим учтиво таксиметровия шофьор да кара по-внимателно или да не пуши в колата, докато сме го наели да ни вози, почти сигурно е, че ще закове спирачки, ще ни напсува с цялата си просташка страст и ще ни изхвърли от возилото си.

Забелязали ли сте например как се движим по тротоарите в градовете? Когато вървим едни срещу други, никой не прави усилие да мръдне една крачка встрани, за да мине другият. Ако сте с бебе в количка или водите малко дете, има по-голяма вероятност на вас да ви направят място да минете.

Обаче ако водите куче, лоша работа! Човекът отсреща се нахъсва като бик на червен плащ, навежда глава с рогата напред, слага си сърдитата физиономия и започва да пори пространството към вас, сякаш от това зависи животът му. В тази така тъпа битка за надмощие и демонстрация на важност няма как вашият невинен домашен любимец да спечели симпатии и крачка встрани - самото му присъстие на тротоара вече е ядосало съгражданина и му е дало още основания искрено да ви мрази.

Не знам дали българите сме грубияни по принцип или станахме такива. Помня, че едно време и родителите ми коментираха разни случки, свързани с българската лошотия и озлобление. Струва ми се обаче, че в годините на надежда след промените имаше време, в което някак повече се усмихвахме и някак повече един друг се уважавахме като хора. При все, че възпитанието, сдържането на нервите и добронамереността не са най-силните характеристики на националния ни характер.

В последно време живеем в джунгла. Готови сме да се бием като зверове за заето паркомясто. Псуваме се от балконите, блъскаме си вратите на асансьорите под носовете, доволно се усмихваме, ако се пльоснем на седалката в метрото току пред някоя бабка. Не, че тя ще ни остане длъжна, де - съвсем вероятно е да отпочне такава вулгарна реч, че ушите да ти изгорят от неудобство. Бием децата си, нервничим на възрастните и болни хора, дори жените едни на други си размахваме средни пръсти от колите.

Преди няколко дни излитах от софийското летище. На контрола за сигурност имаше солидна опашка, която на всяко международно летище по света би изглеждала като репетиция. Няма да описвам с каква дървена физиономия и тотално пренебрежение служителите от служба "Сигурност" даваха нареждания на пътниците - то е ясно, че бидейки част от интериора на летището, те много трудно понасят приятните пътешественици, които дневно преминават през тях. Не ми се говори и за откъслечните заповеди на английски от типа "гив белт, гив, гив" (това с протегната напред ръка и мърдащи се пръсти), нито за дъвките в устите и вътрешноведомствените майтапчета. Ще ви разкажа само една подробност.

След като минах контрола и припряно връщах багажа си в чантата, докато полицаят придърпваше пластмасовата касета и ме гледаше нагло, красива и не много млада дама преминаваше през арката за сигурност. Щом излезе от нея, единият полицай й заповяда да си отвори чантата, бръкна мигновено в нея и извади едно много малко пластмасово шише с вода, което се засили да хвърля без дори да я попита дали не иска да си го изпие например.

Жената се възпротиви, грабна шишето си и каза, че нямат право просто да го хвърлят и тя ще си го изпие. Носеше някаква билка, като специално си беше подготвила малко шише от 100 мл, колкото позволява законът. Настъпи лека суматоха, в която изведнъж се включи един от проверяващите. Кресна "Ама, госпожо, вие за първи път ли пътувате със самолет, а? Що не ги знаете тия правила, а?!"

Жената отговори, че пътува постоянно по целия свят и това беше видно - тя имаше и визията и поведението на модел. В този смисъл знаеше добре правата си на пътник и имаше основание да предяви претенции. Полицаят обаче, вбесен от нейното упорство, я доближи така, както шеф на момчешка квартална банда приближава заплашително конкурентите от другия квартал, постави ръцете си отстрани на тялото, сякаш ей сега ще извади пистолета от кобура, наведе си главата към нея и просъска:

"А, много знаеш, госпожоооо...! Да не стане така, че да не пътуваш вече никъде по света, освен до Костуринци с рейса, а?!..."

Всичко това се случи пред изумените погледи на десетките чужденци, имали нещастието да попаднат в България, както и пред нас - много послушните в такива ситуации, а иначе особено куражлии българи. Осмелих се с възпитан тон да кажа, че можеха да й обяснят правата и по-възпитано и по-спокойно, на което полицаят бияч предпочете да не отговори. Още ме е яд, че не бях по-настоятелна. Истината обаче е, че и мен ме достраша. Така си останах няма за жестокостта, простотията и овластеното невъзпитание за пореден път.

Онзи шофьор едва не го набих, заради неправилен десен завой. Била съм свидетел на подобна ситуация в Париж, където и двамата шофьори излязоха от колите си, поспориха конструктивно, докато си говореха на "Вие" и "мосю", а накрая си размениха визитните картички, стиснаха си ръцете и си отидоха.

На мен обаче нещо ми стана. Заразих се от всеобщата наша си лошотия и за пореден път лично я генерирах. Пренесох гадното си настроение у дома, изсъсках на още двама-трима души по пътя си, прибързано се качих в асансьора и придърпах вратата, за да не изчакам съседа с торбите от долния етаж.

Бях лоша и озлобена.

Бях си българка.

Oще: жена  жестокост  злоба  мария касимова  народопсихология  националност  характер  характеристика 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.12.2014, 23:15

51 Maria Bodzheva.100000572571952 | 21.01.201623:31

Галя Пеловска, а по моите наблюдения хората в провинцията са не по-малко злобни от тези в големите градове.
На няколко пъти съм била свидетел как само като споменеш, че си от София, и то без с нищо да си ги провокирал, "добрите" провинциалисти почват моментално да си доказват селската чест и го обръщат на нападки и забележки, което е комплексарско, при всички положения.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.01.2015, 11:03

50 Николай Петков.100003685748646 | 25.01.201512:16

Глупава озлобена жена. Има озлобени жени навсякъде по света и не е задължително да са Българки. Посто тази е много комплексирана. Колкото до безпардонността децата и в случая момчетата - бъдещи мъже се учат в училище. И причината е феминизацията на професията.
Какво да се прави - понякога ни се случва да четем и такива статии.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 14.01.2012, 23:48

49 koya sam? | 02.11.201420:50

Здравейте. Рекох да вляза да ви видя как сте. Леле, тук пада голямо плюене. Аз май вече отвикнах Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2014, 12:46

48 Boryana Tseneva.1035346881 | 01.11.201413:20

Не знам в каква паралелна действителност живее авторката. Съгласна съм, че се срещат груби и неприятни хора, но съвсем не всички са такива. За себе си мога да кажа, че много рядко попадам на подобни и когато ми се случи, го приемам за аномалия, а не нещо обичайно. В болшинството си, хората, които срещам са нормални и по-скоро отзивчиви. Налагало се е дори да прибягвам до помощ от непознати и винаги съм я получавала. Няма да забравя последния път, когато си вадих една справка от общината. Без да усетя, съм изпуснала документа и го установих едва щом се прибрах. Върнах се в общината, за да си извадя нов и служителката ми каза, че старият го е намерил някакъв човек на улицата и го занесъл, в случай, че си го потърся. Това е просто пример, но за себе си съм приела, че животът ме събира и заобикаля с добри хора. На тези, които постоянно се оплакват и оплюват, ще кажа, че явно сами привличат злобни хора, подобни на тях или предизвикват с излъчването си негативната реакция на околните. Малко или много светът е отражение на това, което е в нас и ако имаме потребност да мразим и недоволстваме, животът ще ни дава много поводи за това - каквото сме си поръчали, това ни се сервира.
   

оценка

+3 -2

Регистриран на: 08.09.2012, 14:23

47 Galya Pelovska | 01.11.201411:27

Наистина има и такива хора в България-че то пък къде ги няма?!Но като цяло българите не са толкова лоши мъже.Зависи къде ги срещате обаче!В София например и по големите ни градове е пълно с идиоти.Но в провинцията не е така.Тук мъжете,а и жените са по-спокойни.Всекидневно се убеждавам в това когато се сблъскам с някой софиянец,пловдивчанин или варненец-те си мислят,че може да се държат както си искат ,с когото си искат-светът се върти около тях.Простотията се шири в големите градове-това е моето наблюдение!
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 30.10.2014, 16:19

46 Veselina | 30.10.201416:40

Аз също живея в чужбина и по-точнo в Италия . Ако някой си мисли , че тук мъжете са кавалери , то жестоко се лъже .. Не знам къде живее госпожата с италиянско гадже , но аз живея в Рим и мога да споделя собствени ежедневни наблюдения :
1) няма пo-нахални хора от италиянците
2) да управляваш МПС в Рим е равностойно на инфаркт
3) никой не отстъпва мястото си в метрото на възрастни хора или бременни жени , а когато аz го правя веднага ме питат от къде съм , защото не е присъщо на млади италиянци
4) когато се върна в родния Пловдив , се чувствам като някой дошъл от джунглата в цивилизацията - мъжете ми отстъпваt място, отварят ми вратата и изобщо се чувства едно уважение към нежния пол...
Та , моите наблюдения са , че българският мъж е много ама много по-възпитан и галантен не само от италиянския , но и от европейския като цяло . .
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 03.10.2011, 18:45

45 Ben Dover | 30.10.201408:14

Пхаха аве ти да не си роднина на Ана Баракова? По простотия дори я изпреварваш. Ходи си спи с мазния италианец, дето си го обърнала на слугиня и не се занимавай с простите българи.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 30.05.2012, 03:56

44 Starija hush | 30.10.201407:15

Avtorkata zabravja 4e ima mnogo psihopati po ulicite kara6ti koli I zatova se nervira.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.10.2014, 14:24

43 Juliana Barakova.100000810947845 | 29.10.201419:04

П.С живея в Италия, аз се чувствам прекрасно, харесвана, обичана, уважавана от италианското ми гадже, което може да пере, готви, чисти и не го е срам от този факт. Просто никога няма да бъда с българин!!! На светлинни години разлика.
На господина с отговор номер 41 ще кажа само едно - профилната ви снимка с бирите е показателна и напълно покрива образа, който предстваих преди това
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 18.09.2013, 11:56

42 Citizen X | 29.10.201417:38

Намества се битовата механизяация... Смее се
   

оценка

+1 -1

Най-коментирани