Смартфоните убиха хората | webcafe.bg
Webcafe

Смартфоните убиха хората

Ева Бонева
22.03.2015, 18:07 (обновена 15.04.2015, 14:46)
телефон

Снимка: © GettyImages.com

Пропускаме много, докато пишем глупави статуси - и ги четем

Събуждам се, проверявам Facebook. Още едно бебе, слънчево затъмнение, Честит 67-ми сняг, котка се бие с куче динго, Първа пролет, Ден на детската приказка и седмица на Драгалевската малина. Отегчена съм, още преди да съм се измъкнала от леглото.

Отивам на работа, по пътя има девет светофара. Проверявам Facebook на шест от тях. Снимка на суши за двама, покани за концерт на Мария Илиева, Белослава, Обратен ефект и няколко трибюта, курс по приложен PR и още няколко неща из софийските клубове. Още едно бебе.

Отивам на работа, сядам и пускам компютъра. Проверявам Facebook. Снимка на палми с море, бебе с куче. Един оригинален статус и десет тъпи.

Докато започна да работя, вече съм убедена,че животът няма смисъл.

Проверявам Facebook още няколко пъти - докато чакам обяда, докато пуша цигара в кухнята, докато се возя в асансьора и докато продавачката ми донесе чорапогащника.

Навън се блещи доста ярко мартенско слънце, небето се е измило и е синьо като иконката на Facebook, а по голите клони на дървото пред офиса са накацали птици. По „Солунска" тече вечният човекопоток, под прозорците на отсрещния Християнски книжен център. Мога да се хвана на бас на един час без Facebook, че 70 на сто от тях говорят по телефона или го гледат.

А съм сигурна, че всички имат по нещо пикантно в историята си или нещо интересно в бъдещето си. Може би са обсебени да го споделят. Или пък да го забравят, кокорчейки се безумно в екрана.

Непрестанното, кататонно взиране в мониторите на смартфоните издава мощното ни нежелание да общуваме, прогресиращата инвалидизация на способностите ни за наблюдение и самонаблюдение, социален аутизъм и почти паническия страх от усамотяване със собствените мисли.

Изпразненият от съдържание, да не кажа тъп, поглед на съвременния човек, закован в светещия екран на телефона, докато чака на опашка да плати същия този телефон, лавира в софийските задръствания с коляно на волана или пие вино с приятелите си, демонстрира нагледно тоталното отчуждаване от околния свят и представлява бягство от реалността на „тук и сега".

Не ме обругавайте, че съм назадничава, анти-цивилизационна и не се правя на интересна. Знам, че телефоните имат огромен принос към развитието на човешките взаимоотношения.

В крайна сметка много от снимките на бебета днес нямаше да бъдат щракнати вчера, ако преди година таткото на бебето не беше лайкнал снимката на мама по бански от остров Тасос.

Това са хубави неща. Много хора нямаше да помнят старите си приятели, които живеят в чужбина, ако не лайкваха снимките им на маси, с коктейли, с усмивки и шалове.

Също така, мобилният телефон е важен за семейния контрол. Ако преди 15 години, когато не се появявах вкъщи в 9 часа, в колкото трябваше да се прибера, майка ми и баща ми си мислеха,че вероятно съм се заплеснала някъде с другите дечурля и си мислеха как ще ми отвъртят един шамар, когато се прибера, то сега, ако не си вдигна телефона, те вече са сигурни, че съм мъртва.

Ако гаджето ми не вдига мобилния си телефон, мисля си, вероятно го е затрупала лавина. Ако баба ми не вдигне мобилния си телефон, когато аз я търся, се съмнявам,че се е удавила в подлез. Това, че не е валяло от една седмица, няма никакво значение.

„В момента няма връзка с този номер" е достатъчно тревожно, за да нарисува всякакви варианти на разнообразна смърт на ближните ми. Слава богу, в повечето случаи, милата ми баба е забравила телефона вкъщи или действително е на Витоша и няма обхват. Гаджето ми просто не чува. Или флиртува с друга жена - в крайна сметка по-добре от лавина. Може би.

Искам да кажа,че затъмнението мина, Първа пролет настъпи и скоро ще има много хубави неща, които може ако не чак да ни зарадват, то поне да не ни напълнят с отегчение и съмнения относно смисъла на съществуванието.

Ако за момент вдигнем главите си от смартфоните, обаче. Това е условието.

Съвсем скоро жълтите храсти по булевард България ще цъфнат, сергиите по пазарите ще се отрупат с мокри марули, репички и зелен лук, а ул. „Траянови врата" и ул. „Йордан Йовков" в кв. Стрелбище ще заприличат на зелени тунели, когато кестените се разлистят. Тези неща ми доставят прилична наслада, но няма да съм там да ги видя, ако през това време пиша статус за тях във Facebook.

Написах това в 30-тe минути, в които телефонът ми учтиво мълчеше на бюрото пред мен и докато някакви хора очакват от мен да работя. В крайна сметка, бягството от реалността понякога е оправдано.

Oще: facebook  зависимост от технологите  интернет  комуникация  общуване  претовареност на вниманието  смартфони  социални мрежи  телефони 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

12 Rowan | 23.03.201521:47

Женската логика:

- Ако не вдига - значи е по жени;
- Ако не е в нета - значи е по жени;
- Ако е в нета – значи чати с жени… не разбирам
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 09.02.2011, 15:02

11 kakao | 23.03.201521:22

Статията ми хареса!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.03.2014, 18:01

10 alf | 23.03.201519:47

Брей, авторката ще кажеш, топлата вода откри Смее се
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 25.07.2011, 12:57

9 Мина | 23.03.201517:55

Много е права авторката!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2012, 17:17

8 Xaoc | 23.03.201517:14

Скъпа авторке, тази кратка епоха отмина. Вече не е куул да цъкаш на телефона, докато се виждаш с приятели. Онзи ден бях на рожден ден с 30+ човека и никой не си отвори фейсбука. Освен това там вече е скучно - все по-малко хора влизат, все по-малко новини има и са все по-изтъркани. Освен това едно поглеждане на екрана отнема около 1 мин. Не мисля, че 5мин. на ден могат да се нарекат "убийство".
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

7 deowin | 23.03.201516:32

>проверявам Facebook .. Отегчена съм
>Проверявам Facebook .. вече съм убедена,че животът няма смисъл

Намекнатата причинно-следствена връзка ми се струва доста съмнителна.
Когато се отегчаваш и губиш смисъла на живота от нещо толкова банално като проверяването на FB фийда си, то може би ще се отегчаваш и ще губиш смисъла на живота и ако не го проверяваш или дори нямаш телефон.

>Изпразненият от съдържание, да не кажа тъп, поглед на съвременния човек

.. е доста вероятно да бъде изпразнен от съдържание и когато не е вперен в телефона.

>В крайна сметка, бягството от реалността понякога е оправдано.

И може би щеше да ти бъде точно толкова необходимо и без телефон.

Може би не телефоните са истинският проблем.
Те са просто толкова широкоразпространени, че са тривиален обект на критика и най-лесно оправдание за всяко неприятно чувство, липса на социалност и прочие проблеми.
Сиреч, широкоразпространеното "не аз съм асоциален, отегчен темерут, комуто животът се струва безсмислен - телефонът ми ме прави такъв, той е виновен" може би е просто бягство от отговорност за личностните проблеми, които така или иначе си съществуват, а телефонът просто ти позволява лесно да изкараш наяве.
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 23.03.2015, 14:44

6 Lily Atanassova.516224438 | 23.03.201514:45

Марк Зъкърбърг, че ни спаси от невежество и непреодолима скука Кул
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 16.12.2013, 08:16

5 coffeeman | 23.03.201511:54

Авторке и аз мислих като теб.
Но не е така, виновна си единствено ти.
Никой не те кара да проверяваш фейсбука си през 10 минути.
Има хора, които ползват смартфона си само за разговори и изключително рядко за интернет , само при необходимост.
Вероятно ти се струва невъзможно, защото ти имаш проблем, който се нарича интернет зависимост. Не е толкова страшно споко, може да се справиш с малко воля и мотивация.
Ако искаш да гледаш хората в очите ще го правиш и ще видиш, че и те ще те гледат. Ако обаче постоянно си гледаш в телефона не се учудвай защо постоянно попадаш на хора, които правят същото.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

4 паяка | 23.03.201510:59

Влизам в тона на Борис

https://www.youtube.com/watch?v=PcYNUX0g4e8
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

3 Крив Макарон | 23.03.201509:28

"Смартфоните убиха хората" Много щастлив Как звучи само, ще умра от смях! Какво друго освен смартфон може да убие човек? Телевизора, автомобила, 8 часовия работен ден, и така до безкрай...
Човек е съзнателно същество, и сам избира към какво ще насочи вниманието си. Именно съзнанието е активния фактор. Освен ако при някои индивиди е било вече мъртво още преди появата на умните машинки. Мисля, че всеки прави свой (при това съзнателен) избор какво му е нужно. Щом някой е решил, че му е нужен смартфон, нека си го ползва. Проблем стана, че все повече хора нямат желание, и напълно отричат необходимостта да общуват с близките си. Вероятно поради ниската интензивност на този вид общуване. Просто искат да са на гребена вълната 24/7. Как точно, това и те самите трудно могат да обяснят.
Впрочем, не е лошо авторката да се обърне към психолог познаващ "маникалния синдром". Желанието непрекъснато нещо интересно да се случи, и непрекъснато да сме в центъра на събитията е добре познато на докторите-психолози разстройство.
   

оценка

+3 -1

Най-коментирани