И на Wikipedia не й е лесно | webcafe.bg
Webcafe

И на Wikipedia не й е лесно

Webcafe.bg , По NYT
07.02.2012, 15:06 (обновена 09.02.2012, 09:16)
уикипедия

Но Wikipedia, макар да си е изградила нещо като бюрократичен екзоскелет, остава по същината си най-успешният пример на духа на обществена услуга на широкодостъпния уеб

Сред чудесата на Интернет Wikipedia заема специално място. От раждането й преди 11 години тя проповядва - и се опитва относително упорито да демонстрира вид идеализъм, който изпъква в мъглявата, изкуствено контракултурна среда на Силициевата долина.

В морето на корпоративни интереси малко са несъмнените защитници на "свободата"

Неофициалната корпоративна мантра на Google - "Don't Be Evil" - предизвиква дори още повече скептицизъм сега, когато компанията се е устремила към световна доминация. Въпреки че Бил Гейтс е използвал част от личното си състояние за благородни каузи, никой не смята Microsoft за нещо различно от бизнес.

Марк Зукърбърг и неговите поддръжници са достойни за възхищение, но то е към тяхното въображение и трудолюбие, а не към това, което мултимилиардерът огласи миналата седмица като "социална мисия".

Но Wikipedia, макар да си е изградила нещо като бюрократичен екзоскелет, остава по същината си най-успешният пример на духа на обществена услуга на широкодостъпния уеб: некомерсиална, общностна, сравнително прозрачна, безплатна за употреба и копиране, предпазваща личните данни, неутрална и гражданска.

Въпреки неизбежните си недостатъци, Wikipedia е лицето на онлайн общността

Мнозина имаха подозрения, че базирана на усилията на доброволци енциклопедия е достойна за доверие, но после преминаха в другата вяра. Въпреки че и досега ще откриете тук-там грешки (които лесно се коригират), тя се използва повече от всякакви други уеб инструменти с изключение на търсачките - и доколкото немалко хора я ценят като източник, даряват охотно в кампаниите й за набиране на средства.

Така че, когато следим най-новата битка във великата сектантска война за регулирането на Интернет - в опит да бъде преборено онлайн пиратството - няма как да не се изненадаме, че основателят и философ на Wikipedia Джими Уейлс, който по принцип стои извън светлината на политическите прожектори, е заел публична позиция като защитник на технологичната индустрия. И той осигурява аура на убедителност към либертариански съюз, в който присъстват както лакомите за пари Google, така и хакерите-анархисти от Anonymous.

И ти ли, Джими?

За тези от вас, които не са следили темата - или които смятат фрази като "мрежова неутралност" като опиум за мозъка - последният сблъсък е свързан с масовото онлайн споделяне на песни, филми, книги и друго съдържание.

Отделни закони, които бе направен опит да бъдат прокарани в Камарата на представителите и Сената на САЩ, щяха да дадат на властите нови инструменти, за да преследват цифровите пирати.

Основната цел на законодателството - донякъде изгубена в реторичния кръстосан огън и медийно отразяване - беше да бъде разширено законодателството за защита на авторското право, което вече защитава създаващите съдържание в САЩ, до страни, където са се установили най-големите "пирати".

И както без съмнение доста хора, изкарващи си хляба с писане, биха казали, паразитните уеб сайтове би трябвало да бъдат третирани със същото презрение, с което се подхожда към хората, които пребъркващи чужди джобове или разбиват чужди автомобили.

И все пак законодателството, подготвено от някога всемогъщата развлекателна индустрия, беше мъгляво и тромаво, образец за прекалени напъни на холивудските лобисти. В журналистически еквивалент на матросовщина, прочетохме всичките 78 потресаващо скучни страници на версията за Камарата на представителите, наречена SOPA. Интерпретирано по най-драконовски начин, това законодателство би криминализирало невинни сайтове и би попречило на надеждното функциониране на целия Интернет.

Създателят на Wikipedia не одобрява хакерския анархизъм, но държи на свободата

Джими Уейлс звучи като гласът на разума, в сравнение с някои от другите членове на общността на "свободата". Той се отрича от хакерите-анархисти, чиято последна акция за протест срещу налагането на авторските права беше саботиране на сайтове като американското министерство на правосъдието и "праводържателски" сайтове като Prophon - като "невероятно непродуктивни."

По негови думи защитата на авторските права "без съмнение е нещо добро", но преследването би трябвало да се ограничи само до сериозни престъпни действия, а не до музикалните фенове, които записват на компютъра си копие за приятел, или до търсачки, които само предлагат връзка към "неподходящи места".

Той се опасява, че при прекалено всеобхватно законодателство сайт като Wikipedia би могъл да попадне под ударите на закона, защото примерно твърде информативният им материал за подходящо наречения сайт "The Pirate Bay" включва връзка към сайта им, позволяващ "пиратство". (Този тип прекалено "правоприлагане" изглежда маловероятен, но би бил ужасен за всички.)

Уейлс смята, че настоящите защити на авторските права - които изискват от издателите, излъчващите предавания и други създатели на съдържание да следят за пиратиране на техния материал и да известяват Интернет хостинговите компании, за да бъде премахнат - работи безпроблемно в САЩ.

Същевременно той не отрича, че налагането на това навсякъде другаде е проблемно, но се противопоставя на каквито и да е усилия да бъдат заставени търсачките или други посредници да филтрират информацията в тях.

Алтернативен американски законопроект, по-резонен от скандалните SOPA/PIPA

Уейлс още не подкрепя никакво законодателство или международни споразумения, но има положителна позиция по алтернативен закон, който е спечелил подкрепата на някои технологични компании и групи за защита на свободата в Интернет.

Така нареченият OPEN Act би дал нови правомощия на Международната търговска комисия да издава временни ограничителни заповеди до сайтове, които са специализирани в продажбите на незаконни копия на книги, филми, ТВ предавания и така нататък - и да отрязва достъпа им до обработката на онлайн плащания и рекламни услуги, осигуряващи издръжката им.

Ние изчетохме и тези 44 страници - и най-доброто, което може да се каже за този закон, е че той все пак е някакво начало. Безпристрастните експерти по защита на авторското право, анализирали закона, изтъкват много пропуски и двусмислия, които биха могли да направят прилагането му тромаво и лесно за избягване.

И далеч не са малко хората, които биха отишли отвъд OPEN (и Джими Уейлс), за да наложат на посредниците - търсачки и онлайн услуги за споделяне - по-голяма отговорност за преминаването на информация през сайтовете им, вместо да задължават жертвите на "пиратство" да вършат сами всичката работа.

"Google могат да премахват сайтове от резултатите си при търсене заради прекален спам; защо да не го правят и заради пиратство?" пита реторично Робърт Ливайн, чиято книга "Free Ride" (2011) е прекрасно ясен анализ на тази колосална битка за бъдещето на човешката култура.

Доизпипан, OPEN Act би могъл да работи и за авторите, и за потребителите

И все пак OPEN Act е нещо, което може да се надгражда, а авторите и поддръжниците му демонстрират, че са гъвкави в позициите си. И музикалната и филмовата индустрия би трябвало да се насочи към по-разумните членове на технологичния бранш, за да си сътрудничат двете страни в изпипването му, вместо да демонизират подобни законопроекти като нещо, едва ли не написано от Черната брада.

Онлайн индустрията не е някакъв непоклатим монолит. Интернет компаниите, които са спечелили състояния от изграждането на платени магазини за съдържание - Apple (собственици на iTunes), Microsoft (Xbox Live) и Netflix, както и немалко други - запазиха мълчание по време на гневния контраудар срещу антипиратските закони. Те имат финансова изгода в защитата на интелектуалната собственост.

"Общо взето имаме нужда от много сериозни реформи," коментира Уейлс. "Всичко трябва да бъде сложено на масата. Но това не е война; това е гигантски въпрос на публична политика."

Проблемът при Джими е прекаленият идеализъм - в наши дни всичко е война


Темата за защитата на авторското право отдавна е превърната в опростенческо развяване на лозунги от конкуриращи се законни интереси, маскирани като "защита на свободата" и "защита на предприемачеството".

Без съмнение, когато основателите на САЩ са вписвали свободата на словото в американската конституция, те не са имали предвид "свобода" в смисъла на Wikipedia. Важно решение от 1985 Върховният съд на САЩ подкрепи законите за интелектуална собственост, аргументирайки се: "че самата защита с авторско право е основа за свободното слово - и чрез утвърждаване на пазарно търгуемо право за употребата на нечие свободно слово, авторското право осигурява икономически стимул за създаване и разпространение на идеи."

Авторите на съдържание би трябвало да са обезумели, за да позволят Интернет да бъде спънат като източник на изобретения и обща мъдрост. В крайна сметка това е море, в което всички ние плуваме ежедневно. Но пък от друга страна, онлайн компаниите би трябвало да са обезумели, за да позволят пиратството да унищожи търговския принцип, осигуряващ качествен материал, на който разчитат дори безплатни и публично достъпни сайтове като Wikipedia.

Oще: open act  pipa  sopa  wikipedia  джими уейлс  законодателство  интернет  уикипедия 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 08.02.2012, 15:21

1 Emili Valerieva | 08.02.201215:22

Да, и на автора...
   

оценка

+0 -0