Ню Йорк, моя любов | webcafe.bg
Webcafe

Ню Йорк, моя любов

Йордан СлавейковЙордан Славейков
11.02.2017, 17:34 (обновена 14.02.2017, 16:21)
Ню Йорк

Снимка: © Getty Images

Три години, шест месеца и два дни. Това не е заигравка с името на добър румънски филм. Това са годините, месеците и дните, в които чаках да се върна тук.

Всичко започна през август 2013. След най-неприятния възможен полет, след храна в самолета, която не ми понесе. След дълго и напоително повръщане в ултратясната самолетна тоалетна. След като вече не си мислех, че ще умра, а бях сигурен. След едночасово чакане пред редица гишета, след чакане загубен багаж да се намери, след миризмата на изгорели газове на стоянката за таксита.

Вдигнах глава. Погледнах небето. Поех си въздух и почувствах това, което милиони хора сигурно са усещали, когато за първи път са пристигнали тук. Почувствах, с всяка клетка на тялото си, една-единствена мисъл.

У дома съм.

Обичам България, винаги съм я обичал. У мен е заложен ген на възвръщенеца. Където и да съм, след някакво прекарано време там, винаги идва ден, в който се будя и си казвам, че ми е мъчно за дома и че вече е време да се прибирам. Липсват ми хората, улиците, театрите, приятелите, любовите, семейството, любовниците, водата, въздухът - всичко. Винаги е било така, без изключения.

До онази августовска нощ. Мисълта ме шокира, все едно изневерявам на самия себе си. Но й се отдадох. Поисках да вляза в града не с метро или шатъл от летището. А с такси. Исках да видя, да усетя, за попия, да запомня първото си идване. Вече знаех, че няма да е последно. У дома съм - звучеше в главата ми като рефрен от песен. Знаех, че е любов от пръв поглед. Това, което не знаех, е, че ще е щастлива, споделена, и че вероятно ще е до живот.

Градът, който никога не спи, ме посрещна повече от добре. Посрещнах изгрева на слънцето, търсейки отворено кафене в Манхатън, в което да се продава еспресо, а не американо. Намерих. Италианско кафене. Поръчах си кафе, но се оказа, че нямам дребни. На въпроса ми какво правим барманът отговори, че ако ми харесва кафето мога да дойда на следващия ден и да платя наведнъж. След това реших да отида на разходка сам, и разбира се, заради липсата ми на каквото и да е чувство за ориентация, се загубих. Вероятно съм изглеждал стреснат, защото до мен спря мъж, който правеше джогинг. Свали слушалките от ушите си и ми каза, че ако съм се загубил, ще ми помогне. Казах му къде се намира хотелът ми и той вървя с мен няколко пресечки. Обясни ми, че като жител на Ню Йорк иска гостите на града да се чувстват комфортно...

Обичам този град и заради програмата за насърчаване на достъп до изкуство на всички, независимо дали могат да си го позволят, или не.

Досегът с изкуство прави обратното на това, което върши маргинализацията. Вади хората в неравностойно положение на светло, а не ги забутва в тъмните кътчета на периферията. Всеки един жител или турист може да разгледа всеки един музей за сумата от само един долар. Останалите двайсет и четири до реалната цена на билета, се покриват от общински, федерални и частни фондове.

Обичам Ню Йорк и заради факта, че няма никакво значение кой си, наистина - нулево. Има значение какво можеш да правиш.

Пристигнах през 2013 като съавтор и сърежисьор на един театрален спектакъл. На New York International Fringe Fest в продължение на три седмици се играят над двеста спектакъла на повече от двайсет офбродуейски сцени. Конкуренцията е смазваща. Но както казах - важно е какво можеш, а не дали си човек на някого. Имахме пет представления в пет поредни дни. След второто излезе положителна статия в културния градски гайд Village Voice, a след третото - положителна рецензия за „Паякът" публикува New York Times.

Обичам Ню Йорк, защото е градът, който наистина никога не спи. Градският транспорт е денонощен, денонощни са и обществените перални, заведенията за хранене, баровете, и .... да, някои от спектаклите на Бродуей имат и нощни представления. Но най-много го обичам, защото този град притежава магическото свойство да те кара да се чувстваш добре дошъл, да си част от нещо голямо. Приема те такъв, какъвто си, и не ти се бърка в живота.

Сега съм тук за втори път. Докато чакахме да минем граничен контрол, се случи нещо показателно. На група туристи от Полша, чакащи за трансферен полет, беше отказано да бъдат обслужени по бързо. Служителят на летището обясни, че дори и да си изпуснат полета, трябва да чакат на опашка, не е позволено. Тогава дама на средна възраст каза с много ясен и уверен глас: „Аз им позволявам да минат. Аз съм гражданка на САЩ и им позволявам, защото си плащам данъците, а с тях и вашите заплати". Поляците минаха с предимство, а аз се усмихнах широко. За пореден път бях у дома.
Дом, в който хората значат повече от бюрокрацията и буквата на закона.

Oще: америка  американска мечта  градове  йордан славейков  ню йорк  паякът  представление  представлението паякът  сащ  улици 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 30.09.2014, 14:15

21 Туурчинов не Турчииноф | 14.02.201714:27

Мерси. Предпочитам порното на Чарлз Буковски, отколкото държавно финансирани "творци".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.01.2015, 17:09

20 trigger | 14.02.201705:07

Благодаря на автора за хубавата статия. Чрез нея някак успя да скъси хилядите километри. Ню Йорк е градът, в който се влюбих още като дете, макар да не съм имал възможността да го посетя на живо. Още оттогава повтарям, че ще отида да живея в Америка, заради Ню Йорк. Е, до Ню Йорк още не съм стигнал, но знам, че и това някога ще стане, дори и да е последното нещо, което ще направя. Дотогава Лондон е утехата. Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

19 deowin | 13.02.201723:31

>Траябвало е да слушаш баба си повече!

Естествено, че ще кажеш така - че трябва да се слушат хората, които са прекарали целия си живот в радиус 20 км около едно населено място (изключвам шепа посещения на Софията), и чиито разбирания са изградени единствено от гледане не телевизия и произволните им необразовани и неинформирани идиотски екстраполации според както най-добре им уйдисва на брутално тесния мироглед.
Все пак и ти си такъв.
Искаш да имаш някаква тежест.
Искаш да те слушат повече.
А червеите уши нямат, сега ти е последен шанс.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

18 Harry | 13.02.201721:57

Траябвало е да слушаш баба си повече! Щеше да пораснеш, да станеш човек.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

17 deowin | 13.02.201721:43

>Имах предвид топла или студена витрина

Май си мислиш за някоя соц столова от милото ти минало.

Отново - силно ме съмнява да си живял в Ню Йорк, дори да си ги посещавал, дори да си излизал от България, дори от родния си град.
Но дори да речем, че си минавал като турист - колко точно пълно мнение може да имаш за храната в града, ако си се хранил само в кафенета и делита, където единствено има сандвичи във витрини?
Говориш си наизуст, и то най-вероятно базирайки се единствено на това, което си гледал по телевизията. Точно като баба ми и с точно същите думи.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

16 Harry | 13.02.201721:13

"уникален като енергия"

Точно това казах, на всеки импонира външен свят, отговарящ на вътрешния му. Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

15 Harry | 13.02.201721:10

Имах предвид топла или студена витрина, ама хайде... Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

14 deowin | 13.02.201720:04

Harry, измислиците на изкукал пенсионер за град, в който почти сигурно никога не е стъпвал, са просто смешни.
Храна на витрина?? Честно..
Ню Йорк е световноизвестен точно с това, че чуждите кухни от цял свят са вероятно най-многобройни и силно представени от който и да било друг град, и много от тях са и доста автентични. ОК, може би можеш да намериш по-добър tex-mex в Калифорния, но повечето други кухни са стабилно представени и чудесни. Пусни един grubhub, дай му адрес в Манхатън - например Chelsea или пък East Village - и погледни избора на кухни от околните ресторанти.
Апропо, градът далеч не е толкова мръсен, колкото си представяш без да си стъпвал там. Не е Щутгарт или Цюрих, но София, например, е невероятно по-мръсна, дори без да говорим за въздуха. Париж също.

Градът е абсолютно уникален като енергия. Живял съм (тоест, поне половин година учене или работа) в Париж, Лондон, Сан Диего и Силициевата долина, но нищо не се доближава до суровата енергия, жизненост, многообразие, интелектуалност и пряма човещина без преструвки на Ню Йорк. Имаше момент, в който ми трябваше почивка от него за няколко години, но след това беше просто наложително да се върна.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

13 Harry | 13.02.201717:12

Ню Йорк е един отвратително мръсен град, населен с мърляви, хаотични, с престорена усмивка, луди хора.

Ако си такъв, ще ти хареса.

А, и няма нищо свестно за ядене, нещата изглеждат красиви на витрината, но са безвкусни, и ако се наядеш ти се повръща. И който ти е сервирал храната, после можеш да срещнеш да мие кенефа, със същата униформа.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.04.2014, 22:10

12 Defoto | 13.02.201714:27

Да посетиш Ню Йорк е съвършенно различно от това да живееш в него. Само след 2 макс 3 дни се усеща дива агресия в атмосферата. Милиони души са "натикани" в малко пространство и аурите се пресичат и пре умножават. Шум във вид на постоянно бучене с ниски честоти е перманентен. В личен план, аз не знам как нормален човек свикнал с природа, може да живее в Ню Йорк освен ако не е невротик евреин като Уди Алън. А пропо - Сан Франциско боледува от Манхатанизация, LA - потрес!Темата колко е скъп да оцелееш там ... остава!
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани